Решение по дело №1695/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1225
Дата: 19 юли 2021 г. (в сила от 24 август 2021 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20215330101695
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1225
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330101695 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Я. К. З. срещу „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 5078, 43 лв., представляваща сума, начислена по едностранна корекция
на сметка за периода от 09.06.2018г. до 07.09.2018г., за която сума е издадена
фактура № ******** от **** г.
Ищецът поддържа, че ответното дружество неправилно е издало процесната
фактура, с която е начислило едностранно сума в размер от 5078, 43 лв. за
установено неточно измерване на количество ел. енергия за електромер в имота на
ищеца, намиращ се в с. **********. Поддържа се, че ответното дружество не
разполага със законово основание да осъществи едностранна корекция в сметката,
доколкото за процесния период не са действали ПИКЕЕ. Сочи се, че съставеният
от служители на ответното дружество констативен протокол няма доказателствена
стойност. Акцентира се върху обстоятелството, че ответникът не е публикувал
общи условия, съобразно които се предвижда процедура по уведомяване на
клиента за извършената корекция. Възразява се, че поставеният в имота на ищеца
1
електромер е технически негодно средство за измерване, тъй като не е одобрен
тип и не е преминал първоначална проверка. Възразява се, че количеството ел.
енергия по процесната фактура не е реално доставено, съответно не е потребено
от ищеца. На основание чл. 17, ал. 2 ГПК се моли да бъде осъществен инцидентен
съдебен контрол досежно законосъобразността на чл. 48- 51 ПЕКЕЕ / отм./.
Предвид изложеното, моли се така предявеният иск да бъде уважен. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното
дружество. Оспорва се предявения иск. Поддържа се, че би било недопустимо
съдът да осъществи инцидентен контрол за законосъобразност на ПИКЕЕ / обн.
ДВ бр. 98 от 12.11.2013г. /, доколкото същите са вече изцяло отменени. Поддържа
се и че тяхната отмяна, на основание чл. 195, ал. 1 АПК, има действие занапред и
поради това към датата на установяване на неточното отчитане – 07.09.2018г., те
следва да се приложат, доколкото са били действащ подзаконов нормативен акт.
Изтъква се, че е установена манипулация върху техническото средство, поради
което същото не отчита количеството ел. енергия, което преминава през него.
Поддържа се и че за ответника не съществува задължение да доказва виновно
поведение от страна на ищеца. Акцентира се върху обстоятелството, че липсата на
изричен ред за уведомяване на потребителя в общите условия на дружеството не
може да да бъде основание за недължимост на сумата, а единствено би могло да
го освободи от последиците на забавата. Моли се, предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
Преди да се пристъпи към обсъждане на спора по същество, съдът счита за
нужно да посочи, че не следва да подлага на обсъждане доводите на ищеца, с
които претендира на основание чл. 17, ал. 2 ГПК, да бъде осъществен косвен
съдебен контрол за законосъобразност на Правила за измерване на количеството
електрическа енергия от 2013г. ( за краткост обозначавани като ПИКЕЕ ). Към
настоящият момент, посоченият подзаконов нормативен акт е изцяло отменен ( в
тази връзка Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879 / 2017 г.,
потвърдено от петчленен състав на ВАС с Решение № 13691 от 08.11.2018 г. по
адм. д. № 4785/2018 г.). Предвид изложеното, то безпредметно е да се коментира
2
законосъобразността на ПИКЕЕ от 2013г. в цялост или на отделни негови части.
Единствено следва да се посочи, че доколкото се касае за подзаконов нормативен
акт, съобразно изричната норма на чл. 195, ал. 1 АПК, той се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение ( тоест, действието на отмяната е
занапред ). В случая, доколкото корекционният период е 09.06.2018г.-
07.09.2018г., то към този момент ПИКЕЕ от 2013г. ( отм. ) са били приложими,
макар и частично.
С оглед гореизложеното принципни съображения, по предявения
отрицателен установителен иск за недължимост на сума, начислена вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия, в тежест на ответното електроснабдително дружество е да
докаже наличието на всички законови предпоставки за валидно упражняване на
правото да осъществи едностранна корекция на сметката на потребителя на
електрическа енергия за минал период.
В трайната практика на ВКС, постановена по отношение на казуси,
касаещи едностранни корекции, извършени за периоди от време, последващи
влизането в сила на измененията на чл. 98а от Закон за енергетиката (ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) се приема, че следва да бъде изоставена като
неотговаряща на актуалната нормативна уредба предходната практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, но касаеща предшестващи времеви периоди,
с която се приемаше, че 1) липсва законово основание за извършване от
доставчика на електрическа енергия на едностранна корекция на сметките на
потребителите за минал период от време, без да е доказано виновно и
противоправно въздействие от самия потребител върху средството за измерване;
2) клаузи от общите условия на електроснабдителните дружества, предвиждащи
обективна отговорност за потребителя за констатирано неправилно
функциониране на средството за измерване поради неравноправния им характер
са нищожни по силата на чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват
потребителите; 3) коригирането на сметките само въз основа на обективния факт
на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от
принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е
доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане
на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като се нарушава принципът за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установеният в
чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.
3
С изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012 г. е създадена
нова т.6 на ал.2 на чл.98а ЗЕ, според която общите условия на крайния снабдител с
електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите
условия на договорите, да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване
на едностранна корекция на сметка по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и да създаде правила по
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, сочи на възможност за крайния снабдител да извършва
едностранна корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
С изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените
отношения, като следва да се приеме, че след изменението в Закона за
енергетиката с ДВ бр.54/2012 г. съществува законово основание крайният
снабдител да коригира едностранно сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия, без да трябва да доказва
виновно поведение на абоната.
В този изричен смисъл решение № 111/17.07.2015 г., по т.д.№ 1650 по
описа за 2014 г. на ВКС, І т.о., решение № 173/ 16.12.2015 г., по търговско дело
№3262/2014 г., II т.о. на ВКС, решение № 203 от 15.01.2016 г. по т. д. 2605/2014
г. на I т.о., ВКС, решение № 104 от 16.08.2016 г. по т. д. 1671/2015 г. на 1 т.о.,
ВКС, решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на II т.о., ВКС,
решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на II т.о., ВКС.
В цитираната практика на ВКС се приема, обаче че доколкото се касае за
законово предвидено изключение от общите правила на договорната отговорност,
то съществуващото след измененията на ЗЕ с ДВ бр.54/2012г. право на
едностранна корекция от крайния снабдител ще бъде валидно упражнено, само
ако са спазени всички кумулативно предвидени законови изисквания, както
следва:
- Да е изпълнено изискването на чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ да бъдат приети
Правила, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
4
енергия. Тази законова делегация е изпълнена с приемането на Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в ДВ.
бр.98 от 12.11.2013 г. / отм./ Действително, с обнародването на постановеното от
ВАС решение в ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г. ПИКЕЕ са отменени, с изключение на
разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Също така следва да се
отбележи, че макар и с решение на ВАС № 13691/ 08.11.2018 г. по адм. дело №
4785/2018 г. да са отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ – от чл.48 до
чл.51, то както вече бе посочено, действието на тази отмяна е за в бъдеще, като
релевантен за преценката е периодът на доставяне на електроенергията, който
подлежи на корекция, а не датата на издаване на фактурата за дължимата сума,
Процесният период – 09.06.2018г.- 07.09.2018г е преди посочената отмяна, поради
което е налице обсъжданото законово основание за начисляване на
електроенергията.
- Да е изпълнено изискването на чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ- крайният снабдител с
електроенергия да приеме в общите си условия ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка. В трайната практика на ВКС се приема, че за
да е спазено това изискване, клаузата в ОУ следва да е приета след измененията в
ЗЕ, като не е достатъчно да съдържа общ ред за обмяна на кореспонденция с
потребителя, а изрично да урежда нарочен ред за уведомяване на потребителя,
специално за случаите на едностранна корекция. Неспазването на това условие
е самостоятелно основание да се счете, че правото на едностранна корекция е
ненадлежно упражнено и начислената сума е недължима. Така изрично решение
№173/16.12.2015 г., по търговско дело № 3262/2014 г., II т.о., ВКС, решение №
203 от 15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на I т.о., ВКС, определение № 338 от
28.04.2016 г. по т. д. № 2463/ 2015 г. на ВКС, II т.о., определение № 443 от
26.05.2016 г. по т. д. № 2103 / 2015 г. на I т.о. на ВКС, определение № 232 от
12.03.2016 г. по т. д. № 1713/2015 г. на I т.о. на ВКС.
- Да е спазено всяко едно от специалните правила, предвидени в ПИКЕЕ за
осъществяване на едностранна корекция, както следва:
Чл. 47 ПИКЕЕ - При извършване на проверка за изправност на техническото
средство операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол.
Протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа
и от клиента или негов представител. При отсъствие на клиента, при
съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го
5
подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели,
които не са служители на оператора на съответната мрежа.
Чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ - При липса на средство за търговско измерване, както и
в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството
за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа
енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното
измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско
измерване или до предходната извършена проверка на средството за
търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.
Чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ - Когато при проверка на измервателната система се
установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се
извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата
в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл.47 ПИКЕЕ
и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от
тях.
Чл. 49 - 51 ПИКЕЕ - да бъде приложена предвидената методика за
преизчисление, съответстваща на конкретната причина за неточно измерване
или липса на измерване.
Както вече се спомена, безвиновната отговорност е изключение в
гражданското право и за да се гарантира балансът на интересите в
облигационното отношение и за да не се допуска неравноправно третиране на
потребителите от страна на доставчика на услуги, който заема господстващо
положение на пазара, ПИКЕЕ / отм./ предвижда спазването на строго формална
процедура при извършването на едностранна корекция на сметките. Всяко
нарушение на процедурата злепоставя интересите на по-слабата страна в
облигационното правоотношение и следва да се счита, че опорочава правото на
доставчика на едностранна корекция на сметките за минал период и прави
начислените суми недължими.
В конкретния случай не е спорно между страните, че с фактура № ********
г. на ищеца е начислена едностранно от ответника сума за заплащане в размер на
5078, 43 лв., вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството електрическа енергия за електромер № ********* за
периода 09.06.2018 г. – 07.09.2018 г. / л. 26 от делото/.
6
Периодът, за който е извършена едностранната корекция е след влизане в
сила на измененията, извършени с ДВ бр.54/2012 г. в чл.98а, ал.6, т.2 от ЗЕ и
преди пълната отмяна на ПИКЕЕ, поради което и следва да се приеме по
гореизложените съображения, че ответникът е имал законово основание да
извърши едностранна корекция на сметката на ищеца, поради установено
неточно измерване на електромера, без да е необходимо да доказва виновно и
противоправно вмешателство на потребителя върху средството за измерване.
Правото на едностранна корекция обаче не е надлежно упражнено ,
доколкото не са изпълнени всички посочени по-горе кумулативно изискуеми
законови предпоставки.
Не е изпълнено изискването на чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ крайният снабдител да
приеме в общите си условия ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка. Не е спорно между страните, че последните действащи Общи
условия на ответното дружество са от 2008 г. (одобрени с решение на ДКЕВР
№ОУ-013 от 10.05.2008г. ). В разпоредбите от тях, касаещи едностранната
корекция на сметки и уведомяването на потребителите не са внасяни последващи
промени. Тоест, те не отговарят на изискването да са приети след промяната в чл.
98а, ал.2, т.6 ЗЕ. В съдържателен план, в действащите към момента ОУ не се
съдържат и изискуемите изрични и нарочни правила за реда за уведомяване на
потребителите, специално в хипотезата на извършена едностранна корекция. В
смисъл, че действащите ОУ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД не
отговарят на законовите изисквания на чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ е и трайната практика
на ВКС - определение № 338 от 28.04.2016 г. по т. д. № 2463/2015 г. на ВКС, II
т.о., определение № 443 от 26.05.2016 г. по т. д. № 2103/2015 г. на ВКС, I т.о. и
цитираната в тях практика.
На следващо място, в рамките на настоящото производство, ответното
дружество прояви процесуална пасивност като не ангажира каквито и да било
доказателства в подкрепа на осъществените констатации, обективирани в
Констативен протокол № ************ г. / л. 87 от делото/. От прочита на
цитирания протокол се налага разбирането, че същият е съставен в отсъствие на
потребителя или негов представител, поради което следва да бъде подписан от
двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа ( чл.
47, ал. 3 ПИКЕЕ- отм.). От протокола се изяснява, че осъществилите проверката
лица са две, както и че при извършването й са присъствали две други лица-
7
свидетели (А. Ч. и В. П.). За последните две лица обаче, в протокола не е посочено
дали са служители на ответното дружество или са независими наблюдатели на
проверката. Доколкото ответното дружество не ангажира каквито и да било
доказателства в тази насока ( при изрично възложена доказателствена тежест с
доклада по делото ), то съдът приема, че изискването констативният протокол да
бъде подписан от две лица, които не са служители на дружеството, не е спазено.
Отделно от изложеното, ответното дружество не представя и доказателства
препис от констативния протокол от проверката да е връчен на потребителя (
макар и на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, с доклада по делото да бе указано на
ответното дружество, че не сочи доказателства за това ). Предвид изложеното, то
не е спазено и изискването на чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ / отм./.
Ярко впечатление оставя и обстоятелството, че при осъществяване на
процесната проверка, служителите на ответното дружество не са констатирали
електромер с фабр. № ********** да е с нарушена цялост на поставените пломби.
Напротив- в съставения констативен протокол, в обособената за тази цел графа ( в
табличен вид ) е отразено, че електромер с фабр. № ********* е с поставени
пломби, като са отразени и индивидуалните им номера. В цитирания протокол не
фигурира отбелязване от страна на проверяващите, че пломбите върху
електромера са липсващи или с нарушена цялост. Едва впоследствие, в
Констативен протокол № ********** г. / л. 88 / на БИМ, за пръв път е отразено,
че пломбите против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на
електромера са унищожени / т. 3.1 и т. 3.2 от протокола/. Тоест, от прочита на
съдържанието на двата протокола ( този, съставен от служителите на ответното
дружество и протокола, съставен от БИМ ) се изяснява, че пломбите върху
електромера са били налични и с ненарушена цялост към момента на проверката
на 07.09.2018г., като същите са били компрометирани в един последващ момент.
Това обаче, не може да се вмени на ищеца, доколкото след демонтирането на
електромера и прибирането му от служители на ответното дружество, то явно е,
че потребителят не би могъл да извърши каквито и да било нерегламентирани
манипулации.
По отношение на самото предаване на демонтирания електромер с фабр. №
**********, то следва да се акцентира и върху следното: посоченият електромер е
демонтиран от служители на ответното дружество на дата ****** г.
Същевременно, електромерът е бил предаден за извършване на метрологична
експертиза от БИМ едва на ******* г. ( заявление № *********** № ******** г.
8
). Съпоставяйки датата на демонтаж на електромера и предаването му за
обследване в БИМ, се налага изводът, че ответното дружество не е спазило
разписания в чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ / отм./ срок. Съобразно цитирания текст,
операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско
измерване на компетентния орган за метрологичен надзор в срок до седем дни от
датата на проверката. В процесния случай, от датата на проверката до предаването
е изминал период от 19 дни. Настоящият съдебен състав споделя довода на
ищцовата страна, че срокът по чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ / отм./ не е инструктивен, а е
краен и неспазването му рефлектира върху законосъобразността на процедурата
по преизчисление на количеството електрическа енергия. В тази връзка, то следва
да се посочи, че стриктното спазване на процедурата по извършване проверка на
техническото средство за търговско измерване, е една от основните гаранции за
потребителя на електрическа енергия срещу недобросъвестно поведение от страна
на доставчика. Както бе посочено и по- горе, правата на доставчика на ел. енергия
са охранени в достатъчна степен, тъй като законодателят е преценил, че
доставчикът не следва да установява виновно и противоправно поведение на
потребителя, довело до пълно или неточно отчитане на потребената ел. енергия.
От своя страна обаче, доставчикът следва да спазва стриктно процедурата по
реализиране на отговорността на потребителя, която гарантира прозрачност и
справедливост при едностранната корекция на сметка.
Съдът счита за нужно да посочи и следното: съобразно актуалната практика
на ВКС, самият факт на нарушение в процедурата или липсата на Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, не е основание да се приеме, че
ответното дружество няма право да търси от потребителя заплащане за
доставеното количество ел. енергия. В този случай, то приложение ще намерят
общите правила на чл. 183 и сл. ЗЗД ( Решение № 60161 от 12.07.2021 г. по гр. д.
№ 2264 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; Решение №
60150 от 06.07.2021 г. по гр. д. № 4121 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то
гр. отделение; Решение № 60141 от 02.07.2021 г. по гр. д. № 3262 / 2020 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Решение № 60164 от 24.06.2021 г.
по гр. д. № 3212 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение;
Решение № 60163 от 24.06.2021 г. по гр. д. № 3517 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение и др. ). Предвид изложеното, с доклада по
делото, съдът изрично е възложил в тежест на доказване на ответното
дружество, да установи количеството реално потребена ел. енергия от ищеца за
9
процесния период ( 09.06.2018г.- 07.09.2018г. ) и нейната парична стойност.
Същевременно, ответното дружество не ангажира каквито и да било
доказателства в тази насока, поради което и не може да се приеме, че за посочения
период ищецът е потребявал електрическа енергия.
Предвид констатираното ненадлежно упражняване на правото на
едностранна корекция от страна на електроснабдителното дружество, следва да се
приеме, че процесната сума от 5078, 43 лева е неправомерно начислена и като
такава не се дължи. Горното обуславя уважаване на предявения отрицателен
установителен иск.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78,
ал.1 ГПК. Ищецът е доказал заплащане на сумата от 203, 14 лв. за държавна
такса. По отношение на договорения адвокатски хонорар, по делото е представен
Договор за правна защита и съдействие от 27.01.2021г. / л. 108/. В чл. III- ти от
договора е посочено, че договореното възнаграждение е в размер от 876 лева и
същото е платимо по банкова сметка на Адвокатско дружество „************“.
Същевременно обаче, по делото не са налице доказателства за реалното
заплащане на сумата по банков път, поради което и сумата от 876 лева не следва
да бъде присъдена ( в тази връзка- т. 1 от ТР № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС ).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Я. К. З.,
ЕГН ********** не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:
********* сумата от 5078, 43 лв., начислена по едностранна корекция на сметка
за периода от 09.06.2018г. до 07.09.2018г., за която сума е издадена фактура №
********** г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на Я. К. З., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
203, 14 лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
10
съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
11