Р Е Ш Е Н И Е № 261587
28.05.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно
заседание на 22.04.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 8303 по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предмет на делото е
иск с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС.
Ищците П.Н.К. и Н.П.Н.
чрез адв. Р.Д. твърдят, че притежават първи и втори жилищен етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в ***, построена в
дворно място в ***с площ от 565 кв., а по сега действащата КК и КР на гр.
Пловдив имот с идентификатор № ***.
Заявява се, че
ответници П.Е.Я., Е.Г.Я. и П.Е.В. притежават в същото дворно място жилищна
сграда с идентификатор № ***.1 с площ от 75 кв.м и брой етажи – 2;
Посочва се, че квотите
в съсобствеността върху дворното място са равни – за ищците ½ ид.част, а
за ответниците също ½ ид.част.
Поради невъзжможност
за постигане съгласие за начина на разпределение ползването на дворното място
се иска постановяване на решение по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Ответниците П.Е.Я., Е.Г.Я.
чрез адв. И.Н. оспорва предявения иск. Поддържа, че собствениците на двете
жилищна сгради в имота преди години са постигнали съгласие за разпределяне
ползването на имота, което било материализирано в изградена по тяхно взаимно
съгласие масивна ограда, която се простирала между североизточния и югоизточния
ъгъл на гаража, поради което и няма основание за промяна на това разпределение
ползването на имота. Оспорват се ид.части от правото на собственост върху
дворното място за ищците. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна със становищата на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 вр. с чл.235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното.
Ищците са придобили собствеността върху първи и втори
жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *** построена
в процесното дворно място въз основа на покупко-продажби оформени в нот. акт № ***
и *** от *** на ****, ведно с ¼ ид.част от правото на собственост върху
земята за всеки или общо ½ ид.част като удостовереното от ***
правоприемство на правото на собственост за земята се потвърждава от настоящата
инстанция до колкото се представят първичните документи за собственост на имота
– нот. акт № **. на *** при Пловдивски народен съд за покупко-продажба и нот.
акт **** за имот придобит по регулация, в която връзка следва да се посочи че
регулационния статут на процесния имот е обследван от 1971г., а дотогава е
действал ЗПИНМ /отм. през 1973г./ при което отчуждаването на недвижими имоти на
частни и обществени организации се счита извършено от деня на обезщетяването.
В чл. 74а от
ЗПИНМ (нова ДВ бр. 54 от 1956 г.) е предвидено, че тази разпоредба (за
отчуждаването след обезщетяване) се прилага и по отношение на досегашни улични
регулации, освен ако до влизане в сила на това изменение на закона в сила
имотът е зает по законния ред или дължимото за него обезщетение е изплатено.
Следователно, от представения нот. акт № 30/13.03.1957г. се доказва, че
праводателите на ищците са заплатили обезщетението за придаваемата част, който
извод обаче не може да се направи с категоричност по отношение праводателя на П.В.
– Държавата, тъй като последната е отчуждила ½ ид.част, която
впоследствие е продала, но ако отчуждаването е извършено след влизане в сила
на горецитирана разпоредба и отчуждените имоти вече са били иззети, то
те са могли да станат собственост на Държавата с утвърждаване на улично-регулационния
план едва след обезщетяването на собственика. В този смисъл е и Решение № 1288/27.05.60 г., по
гр.д. № 2920/60 г., на III г.о. ВС
До колкото обаче ищците изрично не оспорват първичното
придобивно основание на ответниците, че последните притежават ½ ид.част
от дворното място, респ. предметът на спора не са разширява за тези факти, то
съдът възприема договора от 21.01.1998г. с Държавата в лицето на Областния
управител като годно придобивно основание за процесната ид.част от правото на
собственост върху земята. Относно собствеността на жилищната постройка с
идентификатор № ***.1 ищците не оспорват правата на ответниците върху нея
поради което и съдът не намира за необходимо да ги изследва извън представените
по делото нотариални актове за собственост.
По отношение въпроса за разпределението на дворното
място.
Вещото лице К. в основното си заключение посочва един
вариант за разпределение ползването като отчита застроената и незастроена площ,
всеки от дяловете е с вход откъм бул. ****
всеки от дяловете е с площ от 275.86 кв.м и съответно 275.56 кв. В
допълнителното си заключение вещото лице при изследване на регулационния статут
на имота се установява, че дворното място при действието на плана от ***. е
поделено от масивна ограда с дължина от 10 метра, след обезсилването на плана и
при действието на новия план такава ограда не е заснета, респ. такава ограда е
и технически недопустима по нормите на ЗУТ, а и от изложеното в съдебно
заседание от вещото лице е че същестуващото фактическо положение /оградата по
букви Н-М-Л-К вариант първи на л. 95 от делото/ ощетява ищците с площ от 8,12
кв.м, тъй като разпределението на имота за получаване равностойни дялове следва
да е по линията /Б-З-И/. Не се възприемат възраженията на адв. Н. затова че не
е реална разлика, тъй като изчисленията са извършени от вещо лице – геодезист
със съответната компетенция.
Следователно, вариантът за разпределение на процесния
имот е ищците да получат дял първи – колориран в червено и означен с букви
А-Б-З-Е-Ж-А с площ от 275,86 кв.м, а ответниците да получат дял втори и означен
с букви Б-В-Г-Д-Е-И-З-Б с площ от 275,56 кв.м. от скица-проект на вариант първи
към допълнителното заключение на в.л. В.К. вх. № 273552/06.04.2021г.
Ответниците не установиха по делото целесъобразността
на същестуващата ограда заснета в плана от 1971г., т.е преди близо 50 години,
като само последното обстоятелство е основание за преразглеждане начина на
разпределението на ползването на имота респ. как е по-лесно възстановяването на
тази ограда, която е технически е недопустима, от една страна, а от друга и
създава пречки и неудобства на ищците.
По отношение на
разноските.
На основание чл. 78 ГПК следва да се присъдят сторените от ищците разноски в настоящето
производство в размер на сумата от 755 лева, тъй като ответниците са станали
причина за завеждане на настоящето дело поради нежеланието им доброволно да
разпределят съсобственото дворно място.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2
от Закона за собствеността, ползването на поземлен имот с
идентификатор № *** с площ от 551 кв.м с административен адрес: **** съгласно
действащата КК и КР на гр. Пловдив
МЕЖДУ
СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ
П.Н.К. с ЕГН ********** и Н.П.Н. с ЕГН **********, от
една страна, и от друга страна:
П.Е.В. с ЕГН **********, П.Е.Я. с ЕГН ********** и Е.Г.Я.
с ЕГН **********;
КАКТО
СЛЕДВА:
П.Н.К. и Н.П.Н. ще ползват дял първи – колориран в
червено и означен с букви А-Б-З-Е-Ж-А с площ от 275,86 кв.м от скица-проект на
вариант първи към допълнителното заключение на в.л. В.К. вх. №
273552/06.04.2021г. на л. 95 от делото;
П.Е.В., П.Е.Я. и Е.Г.Я. ще ползват дял втори и означен
с букви Б-В-Г-Д-Е-И-З-Б с площ от 275,56 кв.м. от скица-проект на вариант първи
към допълнителното заключение на в.л. В.К. вх. № 273552/06.04.2021г
Вариант първи към допълнителното заключение на в.л. В.К.
вх. № 273552/06.04.2021г на л.95 от делото
става неразделна част от настоящето решение;
ОСЪЖДА П.Е.В. с ЕГН **********, П.Е.Я. с ЕГН **********
и Е.Г.Я. с ЕГН ********** всичките с адрес: *** да заплатят ОБЩО в полза на П.Н.К.
с ЕГН ********** и Н.П.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 755 лева, която
представляват разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
В.С.