Присъда по дело №2219/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 2219/2021 г. по описа на ВРС ХХХVІІІ състав

Против подс. Д. ИЛ. Д. ВРП е възвела обвинение по чл. 183 ал.4, вр. ал.1 от НК, за
това, че през периода месец август 2011 г. -месец юли 2020 г. в гр. Варна, след като бил
осъден с решение по гр. д. № 7713/2010 г., на PC-Варна, влязло в законна сила на 26.08.2010
г. и с решение по гр.д.№5205/2016 г. на PC-Варна, влязло в законна сила на 03.10.2016 г. , да
издържа свои низходящи - децата С. Д.а Д.а и С. Д.а Д.а , чрез тяхната майка и законен
представител М. П. СТ.-Д.а, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 53 вноски по 70 лева месечно за всяко едно дете/106 вноски
за двете деца общо / в размер на 7420 лева и 46 вноски по 120 лева за всяко едно дете /92
вноски за двете деца общо/ в размер на 11 040 лева общо или всичко общо неизплатени
вноски в размер на 18 460 лева, като деянието е извършено повторно.

Пред съда подсъдимия Д. признава вината си. Признава изцяло фактите изложени в
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства в тази насока.
Съдът с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, по реда на предварителното изслушване.
В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВРП поддържа
възведеното обвинение. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява фактическата обстановка, такава, каквато е описана в обвинителния акт. Моли
съда да наказание на подсъдимия Д. в минимален размер.
Защитника на подс. Д. моли да бъде определено наказание от вида „пробация“.
В последната си дума подс. Д. моли съда да наложи наказание, което ще му позволи
да работи в гр. Бургас, за да заплаща в бъдеще издръжката на детето си.
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна изложеното в обвинителния акт,
а именно:

Подс. Д. и св. С. сключили граждански брак през 2003 г. От брака си двамата имат
три деца - С. Д.а Д.а - родена на 01.09.2003 г. , С. Д.а Д.а - родена на 20.01.2005 г. и Мартина
Д.а Д.а - родена на 26.10.1998 г.
През 2008 г. подс.Д. напуснал семейното жилище и грижи за децата полагала само
св.С..С решение по гр.д.№7713/2010 г. на PC-Варна подс. Д. бил осъден да заплаща в полза
на трите деца месечна издръжка в размер на 70 лева за всяко едно от трите деца. Решението
влязло в законна сила на 25.08.2010 г. Въпреки осъждането си подс.Д. не изплащал вноските
за издръжка на децата си.
С решение по гр.д.№3433/2016 г. по описа на ВРС, 34-ти състав бракът между подс.
Д. и св.С. бил прекратен.Със същото решение бил изменен размера на определената
издръжка и подс. Д. бил осъден да заплаща в полза на децата С. Д.а и С. Д.а издръжка в
размер на 120 лева месечно за всяко от двете деца с падеж до 5-то число на месеца.
Издръжката следвало да се заплаща в гр.Варна, където бил постоянният адрес на майката -
свидетелката С..
1

Въпреки осъждането си подс. Д. не заплащал редовно месечните вноски. Поради тази
причина св. С. подала жалба в полицията и през 2011 г. обв.Д. бил осъден по НОХД
№5304/2011 г. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК като деянието било извършено в
периода 26.08.2010 г. -26.07.2011 г.
След това подс. Д. отново не плащал месечните вноски за издръжка на двете си деца
и това станало причина св.С. да подаде отново жалба до ВРП. Междувременно
непълнолетната Мартина Д.а сключила граждански брак на 14.11.2014 г. Тя навършила
пълнолетие на 26.10.2016 г. От месец август 2011 г. до м.юли 2020 г. подс.Д. не е изплатил
нито една вноска.
Неизплатената издръжка за децата С. и С. възлиза на 53 вноски по 70 лева месечно за
всяко едно дете/106 вноски за двете деца общо / в размер на 7420 лева и 46 вноски по 120
лева за всяко едно дете /92 вноски за двете деца общо/ в размер на 11 040 лева общо или
всичко общо неизплатени вноски в размер на 18 460 лева.

Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на цялостния
доказателствен материал по делото, приобщен по реда на чл.373 ал.2 от НПК –
самопризнанията на подсъдимия ; обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните
в хода на досъдебното производство свидетели, като всички те са непротиворечиви и се
допълват взаимно.

С оглед на така установеното съдът прие, че подсъдимия Д. ИЛ. Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 183 ал.4, вр. ал.1 от НК, тъй
като през периода месец август 2011 г. -месец юли 2020 г. в гр. Варна, след като бил осъден
с решение по гр. д. № 7713/2010 г., на PC-Варна, влязло в законна сила на 26.08.2010 г. и с
решение по гр.д.№5205/2016 г. на PC-Варна, влязло в законна сила на 03.10.2016 г. , да
издържа свои низходящи - децата С. Д.а Д.а и С. Д.а Д.а , чрез тяхната майка и законен
представител М. П. СТ.-Д.а, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 53 вноски по 70 лева месечно за всяко едно дете/106 вноски
за двете деца общо / в размер на 7420 лева и 46 вноски по 120 лева за всяко едно дете /92
вноски за двете деца общо/ в размер на 11 040 лева общо или всичко общо неизплатени
вноски в размер на 18 460 лева, като деянието е извършено повторно.

Квалификацията на деянието по ал.4 на чл.183 от НК се определя от факта, че обв.Д.
е осъден за същото деяние с влязла в сила присъда по НОХД№5304/2011 г. на ВРС.

Деянието е извършено умишлено. Подс. Д. е съзнавал, че с решението на ВРС за
определяне на месечна издръжка е задължен да издържа свои низходящи – дъщери, съзнавал
е обществено опасните последици от неизпълнението на това свое задължение, но въпреки
всичко не е насочил действията си към изпълнение на това свое задължение. Бездействието
на подс. Д. е в пряка причинно следствена връзка със съставомерния резултат.
Причини за извършване- несъзнателно и безотговорно отношение към родителските
2

задължения.
При определяне на наказанието на подсъдимия Д., на основание чл.373 ал.2 от НПК,
съдът констатира задължителното приложение на чл.58А от НК.
Същевременно, за да определи наказанието при условията на горния текст, съдът
прецени налице ли са предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. С
оглед горното съдът извърши преценка на степента на обществена опасност на конкретното
деяние като намери, че същата е към средния размер, сравнено с обикновените случаи от
този вид, предвид периода на неизпълнение на задължението и високия размер на
неизплатена издръжка. От друга страна се съобрази и с тази на дееца, като взе предвид
следното:
По делото са установени смекчаващи отговорността обстоятелства : съдействие за
разкриване на обективната истина, както и изградено критично отношение към
извършеното.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства. Предходната
съдимост на подс. Д. е основание за квалификация на деянието като „повторно“, поради
което и не се преценява като отегчаващо отговорността обостоятелство.
Изложените обстоятелства, предвид вида и характера на конкретното деяние,
наличието само на смегчаващи и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства
мотивираха съда да наложи наказание при условията на чл.54 от НК, към средния предвиден
от закона размер, а именно : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.
На осн.чл.58А от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3 : ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
За да определи наказание от вида ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съдът изходи от една
странта от периода на неизпълнение на задължението и високия размер на неизплатена
издръжка, а от друга , отечте, че към настоящия момент подс. Д. полага труд в друго
населено място – гр. Бургас, осигурявайки изплащането редовно на дължмата издръжка.
Така, с определяне на алтернативно предвидено наказание „пробация“, същият би
ибл лишен от възможност да пребивава на територията на гр. Бургас, предвид на тове, че
задължителната пробационна мярка „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС“ е с минимална периодичност на срещите с пробационен служител два пъти
седмично и минимален размер от шест месеца.

Съдът намери, че за поправяне и превъзпитание на дееца не е необходимо той да
бъде изолиран от обществото и с определяне на изпитателен срок ще се постигнат по -
ефективно целите на генералната и специалната превенция. С оглед изложеното, съдът
намери , че следва да отложи изтърпяването на наказанието с изпитателен срок в минимален
размер, поради което и на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ изпълнението на наказанието на
подс. Илков с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.

По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на
генералната и специална превенция.

3

С присъдата си съдът възложи на подс. Д. направените деловодни разноски.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4

Номер на акта:	51
Дата:	29 юли 2021 г. (в сила от 14 август 2021 г.)
Съдия:	Росица Шкодрова

Дело:	20213110202219
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 юни 2021 г.

Присъда по дело №2219/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите