Определение по дело №639/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 2425
Дата: 23 септември 2021 г. (в сила от 23 септември 2021 г.)
Съдия: Ася Събева
Дело: 20211000500639
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2425
гр. София, 21.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500639 по описа за 2021 година
Производство по чл.248 ГПК.

Делото е образувано по депозирана на 08.07.2021г. молба от ЗАД „Асет Иншурънс“
АД за изменение на съдебното решение, постановено на 14.06.2021г. по гр.д. № 639/2021г.
по описа на САС, ГО, 14 състав, в частта за разноските, присъдени в полза на адв. Т. П., а
именно - адвокатски хонорар в размер на 2980 лева за безплатно процесуално
представителство на ищцата А. М. И. пред първата и въззивната инстанции, като същият
бъде намален до размера съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да бъде увеличен размера на
юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. до 450 лв.
Съобщението за това решение е връчено на молителя на 06.07.2021г.
Молбата е депозирана на 08.07.2021г. т.е. преди изтичане на предвидения в чл.248
ГПК преклузивен срок.
Молителят твърди, че в полза на адв. П. се дължи адвокатско възнаграждение за
представителство на ищцата А. М. И. за двете инстанции в общ размер на 2980 лв., но от
тази сума следва да се приспадне присъденото от ОС-Монтана възнаграждение в размер на
1730 лв., при което в диспозитива на решение № 638/14.06.2021 г. по в.гр.д. № 639/2021 г.,
САС, 14- ти състав, следва да бъде сумата 1250 лева адвокатско възнаграждение за двете
инстанции - 890 лева за въззивната и 360 лева допълнително възнаграждение за първата
инстанция, определено върху интерес от 52 000лв. Моли да бъде намалено присъденото в
полза на адв. П. адвокатско възнаграждение от сумата 2980 лева на сумата 1250 лева за
двете инстанции.
1
Отделно от горното, моли да се измени решението в частта за разноските, в която на
ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева за всяка една инстанция, като бъде увеличено същото на 450 лева за всяка една
инстанция на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно посочената разпоредба за защита по дела с материален интерес, продължила
повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв.,
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения
размер по ал. 1, който е 300 лева. В настоящия случай материалният интерес във въззивната
жалба е над 10000 лева, а именно 240 000 лева, което е доста над посочения в Наредбата
размер, като жалбата е неоснователна за сумата от 228 000 лева. При това положение е
изпълнена хипотезата на чл.25 ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради
което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 450 лева за всяка
инстанция.
На осн.чл.248 ал.2 ГПК на ответната страна е връчен препис от молбата на
23.08.2021г., като няма депозиран отговор.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира, че молбата по чл.248 ГПК е редовна и допустима, а разгледана
по същество – същата е неоснователна.
С решение, постановено на 14.06.2021г. по гр.д. № 639/2021г. по описа на САС, ГО,
14 състав, е отменил решение от 11.11.2020 г. постановено по т.д. № 154/2019 г. по описа на
ОС-Монтана, ГО, в частта, с която е отхвърлен иска на А. М. И. за разликата над 40 000 лв.
до 52 000 лв., д.т. и разноските, като вместо това е осъдил ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС”АД,
ЕИК *********, да заплати в полза на А. М. И. разликата над 40 000 лв./четиридесет хиляди
лева/ до 52 000 лв./петдесет и две хиляди лева/, или допълнително 12 000 лв. /дванадесет
хиляди лева/, причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на
съпруга й А. А. И. /на 51 г./, настъпила при ПТП, реализирано на 06.09.2018г. ПТП, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2019г. до окончателното й
изплащане. В останалата обжалвана част решението е потвърдено. /по отношение на И. А.
А. ЕГН **********, И. А. С. ЕГН ********** и Ц.А. А. ЕГН **********/
Именно затова и предвид обжалваемия интерес от общо 240 000 лв., жалбата е
основателна само до 12 000 лв. и неоснователна в останалата й част. Затова на осн.чл.38 ал.2
ЗА в полза на адв.П. е дължимо адв.възнаграждение за безплатна защита в размер на 890 лв.
без ДДС за въззивна инстанция /изчислено върху 12 000 лв./ и в размер на 2090 лв. за защита
на тази ищца пред първа инстанция /върху 52 000 лв./ или общо сумата от 2980 лв. без ДДС.
Следователно не е допусната грешка при изчислението. За останалите трима ищци,
възнаграждението е правилно определено и не следва да се променя – то възлиза на 2930 лв.
без ДДС /тъй като уваженият интерес възлиза на общо 80 000 лв./ Общо се дължан 5020 лв.
вместо 5190 лв.
При тези данни, САС намира искането на молителя за изменение на решението
в частта за разноски за неоснователно, тъй като решението е отменено вкл. в частта за
д.т. и разноските т.е. не се наслагва върху вече присъдените от първа инстанция, а
разноските се преизчисляват, но само по отношение на тази ищца.
Що се отнася до юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, съдът
намира, че това е въпрос на свободна преценка, а делото е елементарно от правна
2
страна, доколкото е с правно основание чл.432 КЗ.
Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, съдът


ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата депозирана на 08.07.2021г. от ЗАД „Асет Иншурънс“
АД за изменение на съдебното решение, постановено на 14.06.2021г. по гр.д. № 639/2021г.
по описа на САС, ГО, 14 състав, в частта за разноските, присъдени в полза на адв. Т. П.,
както и да бъде увеличен размера на юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. до 450 лв.
за явяване пред двете инстанции, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна въззивна жалба в срока по
чл.248 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3