М
О Т И В И
към Решение №7 от 03.02.2020 година
по АНД №
78/
2020 година на Районен съд – Свиленград
Производството
е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/.
На
02.02.2020 година е съставен Акт за констатиране на
проява на дребно хулиганство от служител на
ГПУ
– Свиленград на лицето
Т.В., роден на ***г. в гр.Мидят, Република Турция, турски
гражданин,
с паспорт №U20874404,
живущ
***, Република Турция, квартал „Зейтинбурну“, махала „Чирпиджи“, ул. „Модабаа“
№ 3, със средно специално образование, неосъждан, за това, че на 02.02.2020 година, в около 9.00 часа, на платно „излизане товарни
автомобили“, пред АМР /автоматизирано работно място/ 26, находящо се на ГКПП
„Капитан Андреево”, извършил непристойна проявя, изразяваща се в оскърбително
отношение към орган на властта – служителя мл. инсп. Д.П., като това деяние е
реализирано на публично място, пред служителя мл. инсп. Мариан И. и други
водачи на товарни автомобили. Според актосъставителя – ст. инсп. Н.Г.Р. описаното
е проява на дребно хулиганство по смисъла на
чл.1,
ал.2 от УБДХ.
Нарушителят не се признава за виновен и
иска от Съда да го оправдае. Пред настоящия състав на Съда заявява, че не е викал,
не е обиждал и не е бутал служителя мл. инсп. Д.П..***, уведомена на основание
чл.5, ал.2 от УБДХ, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след преценка на събраните в съдебното заседание, проведено на 03.02.2020
година, гласни и писмени доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:
Т.В. е турски гражданин, роден на ***г***, Република Турция, с паспорт № U20874404, шофьор
на камион, извършващ международни превози. По делото липсват данни същият да
има криминалистична и съдебна регистрации.
На 02.02.2020 година, в около 9.00 часа, на ГКПП „Капитан Андреево”, на
платно „излизане товарни автомобили“, пред АМР /автоматизирано работно място/ 28,
обслужвано от мл. инспектор Д.С.П., се е явил Т.В., турски гражданин, шофьор на
камион марка „Мерцедес“, с герм. рег. № РВ226Z, и прикачено към него ремарке с
датски рег. № 1448714. След като служителят е поискал и получил паспорта на
шофьора и документите на автомобила, е установил, че в същите има документ за
закупуването, но няма пълномощно за управлението му, доколкото камионът бил
собственост на бащата на водача. Последният е заявил пред служителя, че баща му
е с друг камион, аварирал около гр. Пловдив, поради което ще потърси
пълномощното и ако не го намери, ще се върне във вътрешността на страната, за
да получи търсеното пълномощно или да премине границата заедно със баща си. Според
показанията на св. Н.Г.Р., които съдът няма основание да не кредитира с
доверие, „е нормална практика“ в такива случаи служителите на ГПКК „Капитан
Андреево“ да изискват пълномощно.
Служителят мл. инсп. Д.П. е разпоредил
на водача да отбие камиона встрани от гишето, за да може да продължи
обработката на другите товарни автомобили, а шофьорът - да потърси
пълномощното. След като водачът е отбил камиона и се е върнал на гишето, казал
на служителя, че ще обърне към вътрешността на страна. Служителят му е върнал документите,
упътил го е в посока вътрешността на страната, за да може да напусне пункта. Малко
по-късно мл. инсп. П. е забелязал, че вместо да напуска с камиона си пункта,
шофьорът е тръгнал към следващото гише – АРМ 26, където е работил служителят
мл. инсп. М.И.. Водачът на камиона е започнал да умолява служителя И. да му
обработи документите за излизане от страната. В същото време, на АРМ
26 е пристигнал мл. инсп. Д.П., влязъл е в гишето и е казал на колегата си, че
този водач има проблем с камиона, тъй като няма пълномощно за напускане на
страната. След това мл. инсп. Д.П. е излязъл от гишето и е разпоредил на шофьора
да му предаде документите, тъй като е било видно, че последният няма намерение
да се връща във вътрешността на страната, а се опитва да премине границата без
изискуемото пълномощно. Разговорът е започнал да се водят на висок тон, като турския
водач е викал на служителят - какъв бил той да му иска документите. След като
отказал да предаде документите си, служителят посегнал да ги вземе от водача,
но той му пернал ръката, втори път посегнал, той пак му пернал ръката, след
което е блъснал мл. Д.П.. Това се е случило пред погледа на
други шофьори, които са били наредени на опашката, както на два реда на
излизане от страната, така и на два реда, влизащите в страната.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите ст. инсп. Н.Г.Р., мл. инсп. Д.С.П. и мл. инсп. М.И.И., тъй като са
логични, непротиворечиви, взаимно подкрепящи се и кореспондиращи на другите
събрани по делото доказателства.
Съдът
не кредитира обясненията на нарушителя Т.В.. Приема същите за защитна версия, с
цел избягване на административната отговорност. Обясненията на нарушителя
противоречат на другите събрани доказателства, които Съдът кредитира.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът достига до следните правни
изводи:
Деянието
на Т.В., съобразно степента на обществената опасност, не представлява
хулиганство по смисъла на чл.325 от НК.
Категорично се установи, че на 02.02.2020 година, в около 9.00 часа, на ГКПП „Капитан Андреево”, на
платно „излизане товарни автомобили“, пред АМР 26, турският гражданин Т.В. е извършил
непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение /викане и блъскане/ спрямо
служителя мл. инсп. Д.С.П.. Тази проява безспорно е проява на дребно
хулиганство, по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ.
Извършеното от Т.В. действие представлява
непристойно поведение, грубо нарушаващо обществения ред, тъй като изразява явна
демонстрация против установения ред, уронва престижа на служителите на реда при
изпълнение на задълженията им и представлява неуважение към полицейските
служители, а от там и към обществото, чийто права и интереси те охраняват.
Предвид доказаността на обвинението,
Съдът следва да постанови Решение по смисъла на чл.1 от УБДХ и да наложи
на нарушителя едно от предвидените в
същата норма административно наказание. В случая, на нарушителя следва да бъде
наложено административно наказание „Глоба” в минималния размер, предвиден в
УБДХ.
Като смекчаващи вината обстоятелства се
отчетоха липсата на данни в кориците на делото за други противообществени
прояви по УБДХ и чистото съдебно минало на извършителя.
С оглед на горното, Съдът намира, че с
налагането на административно наказание „Глоба” на нарушителя ще се постигнат
целите на административното наказание, посочени в чл.12 от ЗАНН – да се
предупреди и превъзпита към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
постанови Решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: