Решение по дело №483/2019 на Софийски окръжен съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                     

                                  гр. София, 09.10.2019 г.

 

                          В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                                       РОСИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретаря Т. Вутева, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 483 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 77/13.05.2019 г. по гр. д. № 259/2018 г. Районен съд – гр. Самоков е отхвърлил предявения от З.В.Ш., Г.В.Л., И.П.Т., Е.П.Л., П.Л.К. и Й.П.Х. срещу И.В.П. и Л.К.П. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на тези ответници, че ищците са собственици на основание давност и наследство от П. М. К., починал на ………….. година, на общо 54/120 идеални части, от които 5/120 идеални части, претендирани от З.В.Ш., 5/120 идеални части, претендирани от Г.В.Л.; по 10/120 идеални части, претендирани за всяка от ищците И.П.Т. и Е.П.Л., 4/120 идеални части, претендирани от П.Л.К., и 20/120 идеални части, претендирани от Й.П.Х., от следния недвижим имот - незастроен поземлен имот с идентификатор ………………, с площ от 447 квадратни метра, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, с номер по предходен план: имот планоснимачен номер …, при граници и съседи по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Ш., община С., област С., одобрени със заповед № …-.-../…………….. г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, а именно граници и съседи: имот № ……………, имот № ……………., имот № ……………. и имот ……………. С решението е отхвърлена и претенция с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № .., том ., рег. № …., дело …/…. година на нотариус М. Х., с район на действие РС – гр. С., вписана в регистъра на нотариалната камара под № 439. С този съдебен акт в тежест на ищците са възложени разноските по производството, сторени от ответниците.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците с оплаквания за необоснованост и неправилност. Въззивниците твърдят, че неправилно районният съд е изместил спора в посока подлежал ли е на реституция по ЗСПЗЗ процесният имот, тъй като това не е било спорно между страните, а и имотът винаги е имал селищен характер. Установено било, че през цялото време ищците са били допускани от ответниците в имота, поради което извод за придобиване на техните (на ищците) идеални части от правото на собственост върху земята от ответниците бил изключен. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на нов акт по съществото на спора, с който исковете да бъдат уважени.

Въззиваемите И.В.П. и Л.К.П. оспорват въззивната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното от фактическа страна.

 Страните не спорят, а и от представените по делото удостоверения за наследници № № ../……………….. г., ../………….. г., ../………. г., издадени от кметство с. Ш., както и № …/……………… г., издадено от община С., се установява, че ищците и ответникът И.В.П. са наследници по закон на П. М. К., починал на ………… г., който след смъртта си е оставил преживяла съпруга, починала през …. г., и шест деца, едно от които ищцата Й.П.Х.. Ответникът  И.В.П. е внук на П. М. К. и син на В. П. К., починал през …. г., и оставил за наследници съпругата си и трите си деца – ответникът И.В.П. и ищците З.В. Ш.и Г.В.Л.. Ищците И.П.Т. и Е.П.Л. са наследници по закон (деца) на една от дъщерите на П. М. К. – К. П. Ш., починала през …. г., и оставила за наследници съпруга си П. И. Ш., починал през …. г., и дъщерите си  И.П.Т. и Е.П.Л.. Ищецът П.Л.К. е едно от общо петте деца на дъщерята на П. М. К. – М. П. К.

Видно от удостоверение за граждански брак № ……, издадено на ………. г. от ОНС – гр. С., ответниците са съпрузи от ……….. година.

         По делото липсва спор относно обстоятелството, че процесният имот, представляващ понастоящем незастроен поземлен имот с идентификатор ………., с площ от 447 квадратни метра, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, с номер по предходен план: имот планоснимачен номер …, при граници и съседи по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Ш., община С., област С., одобрени със заповед № …-.-../……….. г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, а именно граници и съседи: имот № ……….., имот № ……….., имот № ………… и имот ……….., е бил притежание на общия наследодател на ищците и ответника И.В.П., който го е придобил по наследство от своя баща и давностно владение. В този смисъл е и отбелязването в разписния лист към плана на с. Ш.

         С нотариален акт № ../….г. ответникът И.В.П. бил признат (по време на брака му с ответника Л.К.П.) за собственик по давностно владение на целия имот, притежание някога на общия му с ищците наследодател П. М. К.

От показанията на свидетелите В. С. и В. К., които съдът като правдиви и безпротиворечиви кредитира изцяло, се установява, че ответниците обработват и ползавт от около 30 години процесния имот, в който отглеждали зеленчуци и овощни дървета.

От показанията на свидетелите Г. З. и Р. Х., които съдът като единни и логични кредитира изцяло, се установява, че ищците, както и останалите наследници на П. М. К., били допускани в имота от ответниците, за да го обработват.

От представеното от община С. удостоверение за данъчна оценка  се установява, че въззиваемият е декларирал на свое име процесния имот.

Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като не установяват относими към спора факти.

При горните факти съдът обоснова следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението на районния съд е валидно и допустимо.

Във връзка с изводите на районния съд за това, че липсвали данни имотът да е бил реституиран по реда на ЗСПЗЗ, следва да се отбележи, че на подобно придобивно основание, редом с наследяването, ищците не са се позовали. По въпроса за статута на имот, намиращ се извън регулационния план на населеното място, и във връзка с мотивите към обжалваното решение, следва да се отбележи, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място, имат земеделски характер. Такива земи могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито причислявани към ДПФ, както и да не бъдат отнемани юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места, със запазване на собствеността върху тях в реални граници, в зависимост дали са били членове на ТКЗС или не. Такива земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. За тях не съществува забраната да бъдат предмет на прехвърлителни сделки, нито забраната по чл. 86 ЗС за придобиване по давност, вкл. и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/90 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени.

Спорният по делото въпрос е придобили ли са ответниците–въззиваеми правото на собственост върху процесния имот, притежание на общия на ищците и ответника И.В.П. наследодател, в пълен обем.

За да се признае на едно лице право на собственост по отношение на чужд имот, нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период, по – дълъг от десет години, фактическа власт по отношение на конкретна вещ без противопоставяне от страна на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, тоест поведение, безсъмнено сочещо, че упражнява собственически правомощия в пълен обем за себе си.

За установяване на правата си върху спорния имот (за частта над притежаваните от ответника И.В.П. по наследство от П. М. К. 1/24 ид. част от правото на собственост) ответниците са ангажирали нотариален акт № ../….година, издаден по обстоятелствена проверка. Съгласно принципните положения, установени в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, нотариалният акт, удостоверяващ правото на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като оспорването може да се изразява както в доказване на права (свои или такива на трето лице), противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание. За да отпадне легитимиращото действие на акта, е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил (или е престанал да бъде) собственик.

Във връзка с оспорване от ищците на констатациите в нотариалния акт по обстоятелствена проверка за давностното владение върху имота от ответниците са събрани гласни доказателства (чрез разпит на свидетели). Тези доказателства установяват права на ищците,  противопоставими на тези на титулярите на акта. От показанията на свидетелите З. и Х. се установява, че ищците, както и останалите наследници на П. М. К., били допускани в имота от ответниците, за да го обработват. Съсобственикът, какъвто е всеки от наследниците на П. М. К., владее само своята наследствена идеална част, а по отношение на останалите идеални части е държател, щом ползва целия имот. Държането на идеални части би могло да се превърне във владение единствено в случай на недвусмислени действия, отричащи владението на другите съсобственици, като тези действия станат известни на сънаследника. Липсват каквито и да са доказателства за противопоставяне от страна на ответниците на владението на ищците върху процесния имот, поради което доказателствената сила на нотариален акт № 43/2017 г. следва да се приеме за оборена в обсъждания обем (ТР № 1/6.08.2012 г. на ОСГК  на ВКС).

Съобразно установените по делото факти съдът намира, че придобитото по наследство от П. М. К. имуществено право не е загубено от ищците, поради което ще признае съществуването му в отношенията им с ответниците.

При условията на чл. 537, ал. 2 ГПК съдът ще постанови отмяна на констативен нотариален акт № .., том …, рег. № …., дело № …/…. г., на нотариус М. Х., вписана в регистъра на НК под номер …, за 54/120 ид. част от правото на собственост.

Тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на районния в обжалваното решение, последното трябва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

 С оглед изхода на спора на въззивните жалбоподатели следва да се присъдят разноските по водене на делото пред районния и окръжния съд в общ размер от 1 975. 00 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ решение № 77/13.05.2019 г. по гр. д. № 259/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Самоков, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от З.В.Ш., Г.В.Л., И.П.Т., Е.П.Л., П.Л.К. и Й.П.Х. срещу И.В.П. и Л.К.П., че ищците З.В.Ш., Г.В.Л., И.П.Т., Е.П.Л., П.Л.К. и Й.П.Х. са носители на основание законово наследствено правоприемство от П. М. К. на общо 54/120 ид. части от правото на собственост върху незастроен поземлен имот с идентификатор ……….., с площ от 447 квадратни метра, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, с номер по предходен план: имот планоснимачен номер …, при граници и съседи по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Ш., община С., област С., одобрени със заповед № …-.-../…………… г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, а именно граници и съседи: имот № …………., имот № ………, имот № ……… и имот ………….

 ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № .., том …, рег. № …., дело № …/…. г., на нотариус М. Х., вписана в регистъра на НК под номер 439, за 54/120 ид. част от правото на собственост.

         ОСЪЖДА ответниците И.В.П. и Л.К.П. да заплатят на ищците З.В.Ш., Г.В.Л., И.П.Т., Е.П.Л., П.Л.К. и Й.П.Х. сумата от 1 975. 00 (хиляда деветстотин седемдесет и пет) лева – разноски по делото.

 Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните с препис.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

                                                                                     2.