Р Е Ш Е Н И
Е
№……………
гр.
Варна,..................2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII тричленен състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря Анна Димитрова и с участието на прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Васил Пеловски КАНД № 81/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба от „Б.Т.1“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Ямбол, ул. „***, срещу Решение № 1594/28.11.2022 г.,
постановено по АНД № 20223110202887 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна
(ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0001889/15.12.2021
г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Варна,
с което на „Б.Т.1“ ЕООД, за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. първо от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП), е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. второ ЗАвтП.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно се сочи, че районният съд не е изследвал задълбочено събраните по делото доказателства и не е обсъдил възраженията на санкционираното лице. Оспорват се изводите на ВРС за доказаност на извършеното нарушение и за законосъобразно провеждане на административнонаказателното производство. Навеждат се доводи, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП не са издадени в предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове, както и че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в НП се коментират 62 нарушения, а отговорността на дружеството е ангажирана за едно такова, извършено на 08.07.2021 година. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и на издаденото НП.
Ответникът в
производството – Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“,
гр. Варна, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Касационната жалба
е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес от оспорване
на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Установено е от
първостепенния съд, че при извършена през месец август 2021 г. от служители на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Варна комплексна проверка
относно транспортната дейност за периода от 15.04.2021 г. до 15.07.2021 г. на „Б.Т.1“
ЕООД, притежаващо лиценз на Общността № 10448/28.09.2016 г. за международен
автомобилен превоз на пътници, валиден до 27.09.2026 г., въз основа на
представените от дружеството пътен лист сер. ВА № 860822/08.07.2021 г. и
тахографски лист от 08.07.2021 г. е констатирано, че на 08.07.2021 г. „Б.Т.1“
ЕООД, в качеството на превозвач, е допуснало извършването на обществен превоз
на пътници с автобус „Сетра С 415 ХД“, кат. М3, с рег. № ***, от водача Д.Г.Д.,
който не отговаря на изискването за квалификация на водача, без същият да
притежава валидна карта за квалификация на водача за съответната категория „D“,
издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 9 ЗАвтП. Липсата на надлежна
професионална квалификация на водача е установена въз основа на извършена
справка в регистъра на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
За констатираното нарушение срещу дружеството – касационен жалбоподател, е съставен АУАН за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. първо ЗАвтП. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 23-0001889/15.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Варна.
ВРС е приел от
правна страна, че НП е издадено от компетентен орган и съдържа всички реквизити
по чл. 57 ЗАНН. За неоснователни са счетени възраженията за съставяне на АУАН и
НП извън сроковете по чл. 34 ЗАНН. Районният съд е аргументирал, че посочването
в НП на броя на установените нарушения от същия вид цели единствено
обосноваване на изводите на административнонаказващия орган (АНО) за обществена
опасност на деянието и не представлява нарушение на процесуалните правила. В
мотивите на въззивното решение са обсъдени събраните по делото доказателства и
приложимите правни норми като е обоснован извод за доказаност на описаното в НП
административно нарушение. Първостепенният съд е посочил, че санкцията правилно
е определена във фиксирания в санкционната норма размер. Констатирано е, че не
са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Обжалваното
решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При
постановяването му районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното
НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от Наказателно-процесуалния
кодекс, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните
правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства.
Противно на твърденията в касационната жалба въззивният съд подробно е обсъдил
доводите на страните.
В мотивите към
оспореното решение е направено обстойно изложение на установените от събраните
по делото доказателства фактически обстоятелства и на следващите от тях правни
изводи, възприети от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите
материалноправни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят от
настоящата съдебна инстанция, поради което не е необходимо тяхното повтаряне,
съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. второ АПК.
Наведените в касационната жалба възражения за недоказаност на нарушението съдът намира за неоснователни. Според посочената от АНО за нарушена разпоредба на чл. 7б, ал. 1, изр. първо ЗАвтП лицензираните превозвачи осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. Санкционната норма на чл. 96г, ал. 1, предл. второ ЗАвтП предвижда ангажирането на административнонаказателна отговорност за лице, което допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Последната разпоредба съдържа хипотеза, диспозиция и санкция. Именно в нея законодателят е предвидил състав на административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в бездействие от страна на дружеството-превозвач, допуснало да изпълни превоза лице, което не притежава карта за квалификация на водача. Видно от приложените по административнонаказателната преписка пътен лист сер. ВА № 860822/08.07.2021 г. и тахографски лист от 08.07.2021 г. на посочената в АУАН и НП дата е извършен обществен превоз на пътници от водача Д.Г.Д., като между страните по делото не се спори и е установено въз основа на извършена справка в регистъра на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, че към датата на извършване на превоза Д. не притежава валидна карта за квалификация на водача за съответната категория „D“, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 9 ЗАвтП. Предвид изложеното правилен и обоснован на събраните по делото доказателства се явява изводът на районния съд за доказаност на административното нарушение. Наложената имуществена санкция е във фиксирания в санкционната норма размер, поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.
Лишено от
основание е релевираното в касационната жалба възражение за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на НП. Както правилно е
констатирал решаващият състав на ВРС, АУАН и НП са издадени в регламентираните
в чл. 34 ЗАНН срокове. Изложените в тази насока от районния съд мотиви са
достатъчно изчерпателни и задълбочени и напълно се споделят от настоящия
съдебен състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни.
Неоснователно е и становището на касатора за незаконосъобразност на НП, тъй
като посочването на няколко нарушения въвежда съмнение за кое точно от тях е
наложено само едно наказание. В процесното НП датата на извършеното нарушение е
посочена ясно и недвусмислено – 08.07.2021 г., като административнонаказателната
отговорност на „Б.Т.1“ ЕООД е ангажирана за осъществен фактически състав на
цитираните в НП норми именно на тази дата. Констатацията на АНО, че нарушението
не е изолиран случай, основателно може да се приеме като част от мотивите за
липса на предпоставки за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Последният извод на
наказващия орган правилно е споделен от въззивния съд с оглед високата
обществена опасност на деянието и застрашените с него обществени отношения
(животът и здравето на останалите участници в движението) и предвид липсата на
смекчаващи вината обстоятелства.
Мотивиран от
горното, настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с
жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и
постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на
материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, VII тричленен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ Решение № 1594/28.11.2022 г., постановено по АНД № 20223110202887 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.