Р Е
Ш Е Н
И Е
№260124
Ботевград, 25.11.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при
секретаря-****,
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА ****
гражданско дело № 1903 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание 79, ал.1 от ЗЗД/Закон за задълженията и договорите/ във
вр. с чл.9 от ЗПК/Закон за
потребителския кредит/ във вр. с чл.6 от ЗПУФР/Закон за предоставяне на
финансови услуги от разстояние/ във вр. с чл.99 от ЗЗД.
„****”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.****№10, с ЕИК:****, чрез пълномощник
юрисконсулт ****, моли да бъде осъден С. **** Г. ***, с ЕГН: **********
да заплати сумата-главница от 350 лева, представляваща
задължение по цедиран договор за кредит с № 9915709001 от 05.05.2016г., заедно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от деня на предявяване на иска на 29.12.2020г.
до окончателното заплащане, както и направените разноски по делото.
В с.з ищецът, чрез пълномощник юрк. ****
/пълномощно на
л.47/ е депозирал писмено становище с вх.№ 262085 от 05.04.2021г., с което
заявява, че
поддържа иска.
Ответникът-С.А.Г.
***, чрез пълномощник адв. К.К. от САК/пълномощно от 17.02.2021г./ е направил възражение по
иска и е представил писмен отговор с вх.№ 261017 от
17.02.2021г.
в предвидения в закона срок.
В
писмения отговор ответникът оспорва иска като твърди, че в представения по
делото договор не се удостоверява извършеното от ответника на посоченото в
исковата молба електронно потвърждение, за да се приеме, че ответникът е дал
съгласие за сключване на договор за заем с описаните в исковата молба
параметри. Съгласно чл.9 от ЗЕДЕП електронното изявление е изпратено с
постъпването му в информационната система, която не е под контрола на автора.
Липсват доказателства, че електронното изявление в насока сключване на
процесния договор за кредит е изпратено, както и че е изпратено точно на
ответника. Представената разписка за извършено плащане не е достатъчна, за да
установи, че сумата действително е получена от ответника, тъй като липсва
подпис на получател. Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, вкл.
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяване. Не е изпълнено задължението по чл.11, ал.1,т.12 от ЗПК, доколкото
описаната в тази разпоредба информация следва да бъде обективирана в
съдържанието. Според чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1,т.7-9-договорът е недействителен. Налице
е начална недействителност на договора. Обстоятелствата описани в исковата
молба не отговарят на действителните.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв. К.К. от
САК оспорва иска, моли да бъде отхвърлен на посочените в писмения отговор
основания и съгласно събраните доказателства, като се присъдят направените по
делото разноски съгласно приложен списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.77/.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На
05.05.2016г. между „****“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „****“ и ответника е
сключен Договор за кредит №**********, по реда на чл. 6 от
ЗПФУР. Ищецът твърди, че сключеният договор е оформен съгласно
разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ
/ Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/.
Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите
условия на „****“ ЕООД. Относно процедурата ищецът описва следното:
Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
системата на „****“ на интернет страницата на кредитодателя – www.vivus.bg. На посочената страница „****“
предоставя Общите условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и
Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация,
с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След
подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на „****“.
Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се
извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“
от кредитополучателя се счита, че се подписва всяка страница от договора и
приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на кредитополучателя на
подсигурен PDF формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на
Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе
сумата по кредита чрез Изипей.
Ответникът
оспорва, че е сключил договор за кредит №********** на 05.05.2016г. с
кредитодател „****“ ЕООД.
Ищецът е
представил по делото писмени доказателства- копия от договор за кредит №********** на
05.05.2016г., Общи условия на договора за кредит, разписка за извършено плащане
от 05.05.2016г., 10.35ч. с наредител „****“ ЕООД за сумата от 350лв. превод в
полза на С.А.Г. с посочен единен граждански номер/ЕГН/. От приложената и
неоспорена от ответника разписка № 07000440804247 от 05.05.2016г., 11:58:43
часа на каса на Изипей ответникът е получил сумата от 350лв. от наредител ****
с основание на превода посочения номер на договора или № **********
и ЕГН на ответника. На разписката ответникът е изписал трите си имена и се е
подписал, което обстоятелство не се оспорва по делото от него.
От
приетата по делото съдебно компютърна-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. Е.Ж., която страните не са оспорили и съдът приема като
компетентна и обоснована, се установява, че съгласно записите и логовете в системата на „****“
ЕООД-www.vivus.bg заявка
за сключване на договор за кредит от разстояние № ********** от 05.05.2016г. е
направена от профила на ответника С.А.Г. на 04.05.2016г. в 21:35 часа от
посочен IP
адрес. Стъпките за създаване на профила са следните: избиране на сума и срок;
въвеждане на имена, ЕГН, данни за лична карта, имейл адрес, банкова сметка, ***,
както и два пъти въвеждане на парола при създаване на профила, както и адрес по
лична карта и настоящ адрес; показване на формуляр както и Общите условия на
договор и бутон „Подпиши“. С оглед на
обстоятелството, че системата е изменяна многократно и не може да бъде сега
извършен тест, вещото лице Ж. не може да даде категоричен отговор затова дали
ответникът е натиснал бутона „подпиши“.
Ищецът е
представил по делото копие от Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033 от 23.11.2018 година, с който „****”ЕООД с ЕИК: ********* прехвърля на ищеца всички вземанията,
описани в Приложение
към Договор за прехвърляне на вземания, приложени в препис като писмено
доказателство по делото. От Приложението се установява, че е прехвърлено
процесното вземане срещу ответника. Представено е и копие от потвърждение за
прехвърляне на вземания. Страните
са се съгласили цесионерът, който е задължен и изрично е упълномощен, за което
е приложено копие от пълномощно за това,
да уведомява длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, чиито вземания
са предмет на договор за прехвърляне на вземания между дружествата.
Приложено е копие от уведомление за
цесия, издадено от името на „****”ЕООД/****/ до
ответника, с което му се
съобщава, че има сключен договор за цесия от 23.11.2018г.
между „****”ЕООД/****/
и ищеца ****”ЕООД, за което задълженията му в общ размер от 822.96лв. към 23.11.2018г.
са прехвърлени на ищеца и плащанията трябва да извършва на изрично посочената
ищцова сметка.
Горното уведомление е връчено на
ответника С.А.Г. с
получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея на 09.02.2021г. съгласно направеното за това искане
от ищеца, отразено в исковата молба.
Ответникът
не е представил доказателства за заплащане на процесната сума.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и
съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че предявеният
осъдителен иск е
допустим.
Разгледан
по същество главният иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във чл.9 от ЗПК във вр. с чл.6 от ЗПУФР във вр. с чл.99 от ЗЗД за заплащане на сумата-главница от 350лв.,
представляваща парично вземане по цедиран договор за кредит с № 9915709001 от
05.05.2016г. е
основателен и следва да се
уважи изцяло, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата
молба сочат, че главното вземане на ищеца срещу ответника е на основание чл.99
от ЗЗД във вр. чл.9 от ЗПК във вр. с чл.6 от ЗПУФР. Същото е на
основание сключен между „****”ЕООД и ответника на 05.05.2016г. договор за предоставяне на кредит от
разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията от ответника, който е
кредитополучател или заемател по същия.
Легалното определение на този вид
договори се съдържа в разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗПФУР, според който текст
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която отправянето на предложението за сключване на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или
повече. В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на
кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата.
За доказване на преддоговорната
информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага
Законът за електронния документ и електронния подпис/чл.2/, а съгласно ал.3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според разпоредбата на
чл.3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че във
всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали
формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е
съставен електронен документ.
С Решение №70 от 19.02.2014г.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, ВКС на РБ по гр.д.№ 868/2012г., 4-то гр.
отделение е приело, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен
носител не променя характеристиката му. Съгласно чл.184, ал.1, изр. 1 от ГПК,
той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представяне на документа и на електронен
носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и неговото съдържание.
С оглед на
горното и съгласно представените по делото писмени доказателства-копия от Договор за кредит, Общи условия
на договора за кредит и разписка за извършено плащане от Изипей с Наредител **** до
ответника за сумата от 350лв., съдът приема, че между „****”ЕООД и
ответника е възникнало валидно правоотношение, по силата на което за тях са
възникнали права и задължения във връзка със сключения между тях договор за
кредит № ********** от 05.05.2016г., тъй
като съгласно т. 3.1. от приложените Общи условия на договора за кредит (ОУ),
договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на
потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на паричния
превод след като кредитополучателят го е приел на началната страница или
подписал на хартиен носител. Точка 3.2 предвижда след сключване на
договора по описания начин кредиторът незабавно да преведе сумата на кредита по
сметка на кредитополучателя или по избран от последния алтернативен начин.
Срокът на договора започва да тече от датата на превеждане на сумата.
В случая, договорът е сключен от разстояние чрез
използване на Интернет платформа, достъпна он-лайн на страницата www.vivus.bg.
Макар и по делото да не са представени доказателства за потвърждаването му по
електронна поща от кредитора, безспорно е установено, че ответникът е
регистриран в системата на „****“ЕООД-www.vivus.bg и е направил от неговия
профил заявка за сключване на договор за кредит от разстояние на 04.05.2016г. в
21:35часа, както и на следващия ден на 05.05.2016г. в 11:58:43 часа е получил чрез „Изипей“ АД главницата
по кредита в брой или сумата от 350лв. В представената по делото разписка от
05.05.2016г. изрично е посочен номерът на договора за кредит – 9915709001. Получаването на сумата по договора за
кредит е действие, което предполага вече сключен договор. След като
кредитополучателят е получил сумата и подписал документ, в който е отразен номерът на
договора, съдът намира, че с това свое действие същият е потвърдил съгласието си за сключване
на договора при определените в него условия.
Приложените по делото разписки от 05.05.2016г.
за сумата от 350лв. са различни, тъй като удостоверяват различни факти, като
първата по време установява, че кредиторът „****“ ЕООД нарежда извършване на
превод от 350лв. в полза на ответника, а втората разписка, издадена от Изипей
удостоверява плащане на сумата от 350лв. чрез Изипей на ответника с наредител ****.
Както по-горе съдът отбеляза и съгласно т.1.1 от ОУ-кредитополучателят подава
искане за отпускане на кредит, в съответствие с формуляра, предоставен на
началната страница-www.vivus.bg,
при партньор на кредитора. Или **** е част от международната група ****, за
което възражението на ответника, че подписаната от ответника разписка за
получена сума от 350лв. не удостоверява плащане от кредитора„****“ЕООД е
неоснователно.
Съдът
приема, че от събраните по делото доказателства се установи, че ответникът
се е съгласил да получи кредит в размер на 350лв. от „****”ЕООД при
предложените от последния условия, отразени в сключения договор и Общите
условия. Процесната сума-главница от 350лева като дължима по сключения между
описаните по-горе страни договор за кредит от 05.05.2016г., е станала изискуема и дължима
изцяло от ответника на 02.06.2016г. съгласно
отразеното в договора за кредит.
Съдът не
споделя възражението на ответника, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като не отговаря на условията на чл.11, ал.1,т.11 от ЗПК или не съдържа условията за издължаване, вкл. погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяване, както и не е изпълнено задължението по чл.11, ал.1,т.12 от ЗПК,
доколкото описаната в тази разпоредба информация следва да бъде обективирана в
съдържанието. Това е така, тъй
като от съдържанието на приложения договор за кредит е посочено ясно и точно,
че срокът на кредита е 28 дни и на 02.06.2016г. следва да се върне общо
дължимата сума от 350лв., като лихвеният процент и годишен процент на разходите е 0%.
Приложените писмени доказателства-Договор за прехвърляне
на вземания и съпровождащите го извлечения от Приложение за прехвърляне на вземания,
потвърждение и пълномощно към него от
страна на цедента „****“ ЕООД установяват сключването на договор за цесия и
обосновават активната легитимация на ищеца като кредитор в настоящото
производство.
Съдът
приема, че процесното вземане е прехвърлено от „****“ ЕООД на ищеца с
описания по-горе договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г.
Договорът
за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в
облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е
договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето,
чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален,
неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което
следва да съществува към момента на сключване на договора и да е
прехвърлимо/каквито по принцип са имуществените права/. В случая има вземане за
описаната сума-главница от 350лв.
на „****“ЕООД по отношение на ответника съгласно
приложения договор и от отразеното в извлечение от Приложение, което е
неразделна част от договора за цесия от 23.11.2018г., подписано от „****“ ЕООД, се установява, че това вземане е
прехвърлено на ищеца и са изпълнени изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД-предишният кредитор е длъжен да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. В случая има сключен договор за цесия, като процесното
вземане принадлежи на ищеца.
Установеното в чл.99, ал.4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника
срещу не надлежно изпълнение на негово задължение, т.е. срещу изпълнение на
лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е
възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор/цедента/, напълно
логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на
вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/. В случая съдът приема, че ответникът е
уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от цедента „****“ ЕООД съгласно
приложеното уведомление, което е получено от ответника на 09.02.2021г. с препис от исковата
молба и приложенията към нея съгласно направеното за това искане от ищеца в
исковата молба.
Ответникът следва да заплати
процесната сума-главница от 350лв. на ищеца заедно със законната лихва, считано
от деня на предявяване на иска на 29.12.2020г.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на спора, направеното искане от ищеца и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 550лв. за направени разноски
по настоящето дело, включващи платена държавна такса /50лв./, платен депозит за
вещо лице/400лв./ и юрисконсултско възнаграждение /100лв./.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С. ****
Г. ***, с ЕГН: **********
да заплати на „****”ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.****№10, с ЕИК:**** сумата-главница
от 350 лева/триста и петдесет лева/, представляваща
задължение по цедиран договор за кредит с № 9915709001 от 05.05.2016г., заедно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от деня на предявяване на иска на 29.12.2020г.
до окончателното заплащане, както да заплати и сумата от 550лв./петстотин и петдесет
лева/ за направените разноски по делото.
Банкова сметка, *******: IBAN:
***, BIC: *** „Банка ДСК“АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/****/