Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 392
гр. Стара
Загора, 21.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретаря Ива Атанасова
и с участието
на прокурора Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 411 по описа
за 2018 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Г.С.С. *** против Решение № 439/18.06.2018 г. по АНД № 1078/2018
г. на Районен съд Стара Загора, с което
е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 5013/ 13.03.2018 г., издадено от Началник
отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна
инфраструктура“. В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1
от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора съдът
неправилно е приел, че вмененото нарушение е доказано по безспорен начин.
Поддържа негодност на направеното измерване на габаритите на превозното
средство, както и че фактите, установени с НП, не сочат вина за извършеното
деяние от водача, квалифицирано като нарушение на Закона за пътищата и Наредба
№ 11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Според
касатора съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и изложените в
първоначалната жалба оплаквания за незаконосъобразността на НП, поради което
намира решението за немотивирано. Въз основа на изложените съображения в
подкрепа на наведените касационни основания е направено искане за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което НП да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба - Агенция
Пътна инфраструктура, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт T.изразява становище за неоснователност на касационната жалба и
моли съда да потвърди обжалваното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата по
съображения за безспорно установено и доказано нарушение. Предлага съдебното
решение да бъде потвърдено като правилно, мотивирано и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Предмет на съдебен контрол пред
Районен съд – Стара Загора е № 5013/ 13.03.2018 г., издадено
от Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ въз основа на АУАН № 5887/ 19.02.2018,
с което на Г.С.С.
***, на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б.„а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба
№ 11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Като
административно нарушение са преценени следните обстоятелства: на 19.02.2018
г., в 14:40 часа, на път I-5, км 234+200, преди разклон за гр.Раднево в посока Хасково-Стара
Загора Г.С. е управлявал и осъществявал движение на МПС с две оси марка
„Мерцедес”, модел „Актрос 1841ЛС” с рег. № ******. В процеса на проверката е направено измерване, при което е
констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно: измерената височина на
ППС е 4,20 м при максимално допустима височина4.00м, съгласно чл. 5, ал. 1, т.
2 от наредбата.
За да потвърди обжалваното НП, Старозагорският районен
съд е изложил съображения за неговата формална и материална законосъобразност. Според
съда събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин
извършването на твърдяното административно нарушение. Доводите за опорочено
измерване на габарита са преценени като неоснователни. Обосновано е, че водачът
е субект на вмененото нарушение и е следвало да се убеди преди започване на
превоза, че ППС отговаря на допустимите изисквания за движение по
републиканската пътна мрежа без разрешително за това. Съдебният състав намира,
че представената квитанция за платени пътни такси за ползване на
републиканската мрежа като издадена след извършване на проверката на процесното
ППС сочи липса на издадено разрешително към момента на констатиране на
нарушението. По отношение размера на наложеното наказание е прието, че същото е
в минимално предвидения от закона размер, поради което не е необходимо да се
изследва дали съответства на тежестта на нарушението.
Решението е
постановено при неправилно приложение на закона.
Наложената от наказващия орган санкция на
Г.С. се основава на нормата на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до
5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и
"г", т.2, ал.2 и ал.5 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат
извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
От тази нормативна регламентация следва извод, че субект на нарушението и респ.
субект на административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може
да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл.
26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без надлежно разрешение. По смисъла на приложимото законодателство
разрешението включва разрешително или квитанция за платена пътна такса.
Настоящият
съдебен състав не споделя извода за формална и материална законосъобразност на
обжалваното пред районния съд НП. При ангажиране отговорността на Г.С. са
допуснати съществени процесуални нарушения. От правна страна повдигнатото му
обвинение е обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.2,
т.1, б.”а” от ЗП, а от фактическа страна се основава на това, че е управлявал ППС
с две оси като измерената височина на ППС е 4.20м при максимално допустима 4.00м,
надвишаваща нормите на Наредба № 11/ 03.07.2001г., с което е осъществил
движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от
03.07.2001г. без издадено разрешение от администрацията, управляваща пътя /АПИ/
за дейност от специално ползване на пътищата.
Управляваният от санкционираното лице състав от ППС има обща широчина
3.20м, която надвишава посочената максимално допустима такава в чл. 5, ал.1,
т.1, буква”а” от Наредбата на МРББ за движение на извънгабаритнии и/или тежки
ППС, но установената широчина сочи и на изключението по чл.8, ал.5 във връзка с
чл.14, ал.3 от същата Наредба. Следователно движението му не може да бъде
квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от ЗП, защото тази
норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни и тежки ППС без разрешение. След като нормативно е
предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритни ППС до определени
параметри на широчината без издадено разрешение при заплащане на определена
такса и доколкото в случая управляваното от Г.С. ППС отговаря на условията на
чл.14, ал.3 от Наредба №11/ 2001г. /относно габарита „височина“ - до 4,30 м/,
административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си
установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3
от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно
наказание глоба от 500лв. до 3 000лв. за управление на ППС, което алтернативно има
размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от
министъра на регионалното развитие, без да е спазен установения за това ред.
Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС –
след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/ 03.07.2001г., издадена
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на
извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно когато движението на
извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по
чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква
”а” от ЗП и се осъществява съставът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Когато
движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от
Наредбата, се осъществява съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не този на чл.53,
ал.1, т.2 от ЗП. Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за
движение на тежко ППС се издава от
органа, посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП /управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за
републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските
пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се
издава индивидуален административен акт.
Тук следва да се отбележи също, че съгласно
разпоредбите на чл.189, ал.1 във връзка с чл.167,
ал.3, изр.2 от ЗДвП, служителите на АПИ разполагат с правомощия да
контролират габаритните размери на ППС, респективно да съставят актове за
нарушения по този закон. Тази нормативна регламентация е в унисон с нормата на
чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/
03.07.2001г, според която във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция
"Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното
и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите
длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на
извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за
платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
А нормата на чл.189, ал.12 от ЗДвП предвижда наказателните постановления
да се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /към
когото е създадена Агенция „Пътна инфраструктура/ и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица
съобразно тяхната компетентност. Следователно няма нормативна пречка по
съставените от служители на Агенция
"Пътна инфраструктура" АУАН по ЗДвП да бъдат издавани наказателни
постановления.
На следващо място в конкретния случай не е безспорно
доказано надвишението на допустимата височина на ППС. От представените
Свидетелство за калибриране № 841А-Д-15 и Заповед № А 333/ 29.05.2014г на
Председателя на ЗАМНТ се установява, че измерването е направено със средство за
измерване, отговарящо на изискванията на Закона за измерванията, а именно
щрихова мярка за дължина L01. Първоинстанционият съд не е обсъдил
събраните свидетелски показания, според които уредът не е бил поставен коректно
върху ППС и височината е отчетена само с оглед визуалното й възприемане от
служителя при отдалечаването му. Следователно за резултата от измерването, който
не е документиран по никакъв начин, не е изключена възможността да бъде повлиян
от субективна преценка на длъжностното лице доколкото се касае за отклонение от
20см от нормативно предвидения параметър. Липсата на възражение такова
възражение в АУАН не е достатъчно да се приеме наличието на съставомерен
елемент от обективната страна на вмененото нарушение.
Като е достигнал до правни изводи за законосъобразност на НП № 5013/ 13.03.2018 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ и го е потвърдил, районният съд е
приложил неправилно материалния закон. Поради това решението му следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което НП да се отмени като
незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.второ във
връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 439/ 18.06.2018 г.
по АНД № 1078/ 2018 г. по описа на Районен съд
Стара Загора, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5013/ 13.03.2018 г., издадено от
Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“,с което на Г.С.С. ***
на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1,
б.„а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като незаконосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.