Р Е Ш Е Н И Е
№ 143/08.11.2018г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гр.д. № 399
по описа за 2017г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.247 ГПК.
С разпореждане от 17.10.2018г. съдът
е констатирал, че в диспозитива на постановеното по настоящото дело решение е
налице несъответствие между присъдената в полза на „Спортен комплекс Спартак“
АД сума в общ размер на 1 917 410.50 лева и сбора от сумите на
признатите за заплащане подобрения, формиращи същата, поради което е открил
производство по чл.247 ГПК.
Междувременно е постъпила и молба от „Спортен
комплекс Спартак“ АД, чрез процесуалния му представител адв. Ж., в която е
посочено, че в диспозитива на решението действително е допусната очевидна
фактическа грешка, изразяваща се в това, че при посочване на събирателните,
формиращи общо присъдената сума не е посочена сумата от 90 966.19 лева,
представляваща стойността на признатия като подобрение паркинг над стадиона, с
вкл. ДДС. С оглед на това е отправено искане констатираното от съда
несъответствие да бъде отстранено като бъде прибавено и това подобрение.
В дадения срок по чл.247 ал.2 ГПК са
постъпили писмени отговори от ответната страна – Община Варна, в които се
изразява становище, че грешката се изразява в неправилно сборуване на сумите от
1 552 495.91 лева и 270 948.40 лева, чийто сбор е
1 823 444.31 лева, а не както е посочил съда - 1 917 410.50 лева. Оспорва
изложеното в молбата на „Спортен комплекс Спартак“ АД като счита, че въпросния
паркинг не е нито в ПИ 163, нито в ПИ 162, поради което и не попада в
предметните предели на спора, а от там и че не е налице противоречие между
мотиви и диспозитив в сочения от насрещната страна смисъл.
С оглед характера на констатирания пропуск и
изложеното от страните, съдът намира, че не се налага насрочване на делото в
открито съдебно заседание.
С решението си от 13.07.2018г. съдът е
отменил обжалваното първоинстанционно решение и вместо него е постановил друго,
с което е осъдил Община Варна да заплати на „Спортен комплекс Спартак“ АД, на
осн. чл. 59 ЗЗД, обезщетение за извършени подобрения в чужд имот в размер на 1 914
410,50 лв. с ДДС, от които 1 552 495,91 лв. обезщетение за подобрения в
имот ид.№ 10135.3516.163 и 270 948,40 лв. с ДДС обезщетение за подобрения в
имот с ид.№ 10135.3516.162, описани по вид и стойност в заключението на вещите
лица от 05.06.2018 год., намиращо се на л.181 – 210 от настоящото дело и
представляващо неразделна част от решението, ведно със законната лихва върху
тази сума от завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане, ведно с разноски
за двете инстанции в размер на 167746,06 лв., съобразно уважената част от
исковете. За горницата над присъдената сума от 1 914 410,50 лв. до предявения размер искът по чл.59 ЗЗД е
отхвърлен.
Изрично в мотивите си, съдът е формирал воля,
че исковата претенция е основателна до размер на сумата от 1 914 410.50 лева,
включваща и извършени извън предвидени по проекта подобрения, подробно
изброени, сред които е и паркинга над стадиона на стойност 75 805.16 лева
без ДДС /позиции от 161 до 168 по кредитираното заключение на СТЕ/. С включен
ДДС стойността на това подобрение е 90 966.16 лева и същата съответства на
разликата между вписаната в диспозитива сума от 1 914 410.50 лева и сбора на включените в нея две пера от
по 1 552 495,91 лв. обезщетение за подобрения в имот ид.№ 10135.3516.163 и
270 948,40 лв. с ДДС обезщетение за подобрения в имот с ид.№ 10135.3516.162.
Следователно, налице е несъответствие между формираната
от съда воля и обективирането й в диспозитива, изразяващо се в непосочване като
елемент на общо присъдената сума и стойността на изградения над стадиона
паркинг. Това противоречие следва да бъде отстранено, на основание чл.247 ГПК.
Доводите на Община Варна, че процесния
паркинг не попада в нито един от двата поземлени имота и не е в предметните
предели на спора са относими към правилността, респ. допустимостта на
решението.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ДОПУСКА
ПОПРАВКА в постановеното по настоящото в.гр.д. № 399/2017г. решение №
93/13.07.2018г. като в осъдителния и отхвърлителния диспозитив на същото след
думите „в размер на 1 914 410.50 лв. с ДДС, от които“ и преди сумата
„1 552 495.91лв.“ ДА СЕ ЧЕТЕ
„90 966.16 лева с вкл. ДДС, обезщетение
за подобрение - паркинг над стадиона “,
на основание чл.247 ГПК.
Решението може да се обжалва при
условията на чл.280 ГПК с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.