Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 18.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря
Нина Г., като разгледа гр.д. № 2324 по
описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
постъпила молба от адвокат Н.И. от Софийска Адвокатска колегия с личен адв. №
********** и с регистриран адрес на практика в гр. Враца 3000, ул. „Лукашов“
№10, ет.З, офис 301, в качеството й на пълномощник на П.И.Г. с ЕГН ********** ***,
като майка и законен представител на непълнолетното дете П. Н. А., ЕГН **********
срещу Н.А.М. с ЕГН ********** за
разрешаване на въпросите по чл. 127, ал. 2 СК, а именно: упражняването на
родителските права върху детето, местожителството на детето, личните отношения
с родителя, на когото не са предоставени родителските права, както и относно
издръжката на детето, включително и за минал период.
Ищцата твърди, че с ответника била във фактическо съпружеско
съжителство от началото на 2009 г., като
от съжителството си имат едно родено дете на 9 години П. Н. А. ЕГН **********.
Първоначално отношенията им били добри, но в последствие значително се влошили
и малко след като детето навършило 4 години през 2015 г., започнал постоянен
психически тормоз от страна на ответника към ищцата, който по-късно е
прераствал и във физически такъв и още по-лошо, прехвърлил се и върху
невръстното им към онзи момент дете. Тормозът
продължил няколко месеца, като ищцата и ответника се разделили през
2015г., след нанасяне на побой на майката и детето, при което майката взела
решение незабавно да се изнесе от общото им към онзи момент жилище, собственост
на родителите на ответника, находящо се на ул. *** № ** в с. **, общ. **. След
този случай около 4 години ищцата и ответника живеели разделено до момента,
когато отново се събрали да живеят заедно на Коледа - 2019 г, но този път в
собственото на ищцата жилище находящо в с. **, общ. **, ул. ** №**. Само 2-3
месеца след началото на подновеното им съвместно съжителство, ответника отново
започнал да намира поводи за скандали с ищцата, а след тежките словесни атаки
психическият тормоз често преминавал във физически такъв както към детето, така
и към ищцата. Скандалите със или без повод продължавали и често завършвали с
шамари за ищцата и за детето, съчетани с груби ругатни, обиди, както към
ищцата, така и към детето, както и постоянни заплахи, че ще ги запали и убие.
Ищцата продължавала да понася всичко това докато на 22.05.2020 г. нещата
ескалирали дотам, че при поредният скандал ответника посегнал с бутилка в ръка
срещу ищцата, заплашвайки да я убие, която по някакъв начин успяла да се
предпази, детето се намесило за да опита да предпази майка си, при което
ответника започнал да нанася удари и на двамата, където свари по тях. Ищцата се
отскубнала и успяла да звънне на баща си, който живее много, пристигнал
веднага, както и майката на ищцата, на която пък се обадило детето за да и каже, че баща му ги
бие него и майка му. Скандалът продължил между бащата и ответника, при което
ищцата успяла да извика и полиция, но ответника напуснал къщата преди полицията
да дойде на адреса. От всичко това 9 годишното дете продължава да е стресирано,
притеснява се и непрекъснато умолява майка си да му обещае, че баща му повече
никога няма да живее с тях, да ги бие, обижда и заплашва. Ищцата твърди, че е
подала молба за издаване на заповед за незабавна защита на нея и малолетното
дете П. Н. А., с оглед на което е образувано г.д. № 1222/2020г., по което е
постановено и влязло в сила решение № 260024/19.8.2020г. на PC Враца и е
издадена заповед за защита № 260024/19.8.2020г., която забранява на ответника
да приближава ищцата и детето, както и жилището в което живеят, а също е
определено временно местоживеене на детето при неговата майка, като ответникът
е задължен да се въздържа от домашно насилие. От 22.05.2020г. досега единствено
майката полагала грижи за детето, като бащата се е дезинтересирал напълно от
него и не участва по никакъв начин в издръжката му. Майката получава финансова
подкрепа единствено и само от нейните родители, които и помагат и с
отглеждането на детето.
Иска се от съда да се произнесе с
решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху детето
П. Н. А. ЕГН ********** на майката П.И.Г. с ЕГН **********; да определи
местоживеене на детето П. Н. А. ЕГН ********** при неговата майка П.И.Г. с ЕГН **********
***; да присъди издръжка в размер на 200.00 лева месечно, която бащата Н.А.М.
да заплаща ежемесечно на детето П. Н. А. на 25 число от месеца, считано от
25.05.2020 г. Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с искане за
разрешаване на въпросите, визирани в чл. 127, ал. 1 СК, по които страните не са
постигнали съгласие, а именно: упражняването на родителските права върху
детето, местожителството на детето, личните отношения с родителя, на когото не
са предоставени родителските права, както и относно издръжката на детето.
Искането представлява спорна съдебна администрация с правна квалификация по чл.
127, ал. 2 СК вр. чл. 59 СК и чл. 143 СК.
Предявен е и иск за издръжка за
минало време по чл. 149 СК, доклкото е поискано присъждане на издръжка от
25.05.2020 г., а исковата молба е депозирана в съда на 23.09.2020 г.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника.
След
като обсъди събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Представено е удостоверение за раждане
на детето П. Н. А. , издадено въз
основа на акт за раждане № 0537 / 08.10.2010 г., от което се установява, че
страните са родители на процесното дете.
От представената по делото копие от Решение
№ 260024/19.8.2020г. на PC Враца и издадена заповед за защита №
260024/19.8.2020г., постановени по г.д. № 1222/2020г. се установява, че на
ответника се забранява да приближава ищцата и детето, както и жилището в което
живеят, а също е определено временно местоживеене на детето при неговата майка,
като ответникът е задължен да се въздържа от домашно насилие.
От представените справки, издадени от
ТД на НАП гр. Велико Търново се установява, че към момента на изготвянето им
както Н.А.М., така и П.И.Г. имат сключен трудов договор.
От приетата справка за размера на
осигурителния доход на ответника М. се установява, че за периода от месец
Септември – 2019 г. до месец Ноември – 2020 г., по осигурителната сметка на
лицето са отразени 14 записвания, последното от които е за м. Октомври 2020, със среден размер на месечен осигурителен
доход от около 420,00 лв.
От приетата справка за размера на
осигурителния доход на ищцата П.И.Г. се установява, че за периода от месец Септември – 2019 г. до месец
Ноември – 2020 г., по осигурителната сметка на лицето са отразени 15
записвания, последното от които е за м. Ноември 2020, със среден размер на
месечен осигурителен доход от около 600,00 лв.
От представения по делото социален
доклад от Дирекция „ Социално подпомагане“ – гр. Враца се установява, че П.И.Г.
и Н. А. М. са живели на семейни начала около 4 години. От това съжителство
двамата имат родено едно дете П. на 10 години. През 2015 година родителите се
разделят и през месец декември 2019 година пак се събират да живеят заедно.
Фактическата раздяла на двамата родители е настъпила на 22.05.2020 г. Причината
за тяхната раздялата е постоянният психически и физически тормоз от страна на Н.
спрямо П. и детето. Оттогава и до сега родителите живеят разделени, основна
грижа за детето в семейна среда се полага от майката с помощта на бабата по
майчина линия.Отразено е, че жилището, което обитават майката, детето и бабата
и дядото по майчина линия се намира на адрес: общ. ***, с. ***, ул. „****"
№ ***. Жилището е собственост на г-жа Г..Същото представлява едноетажна къща. На етажа са разположени
кухня, хол, спалня, детска стая със санитарен възел. Обзавеждането им включва
всички необходими уреди и пособия необходими за едно домакинство. За детето има
достатъчно пространство, домашен уют и комфорт в ежедневието им. В жилището се
поддържа необходимата хигиена.Г-жа Г. е наела и квартира на адрес: ***.Жилището
е гарсониера, обзаведено с всичко необходимо за едно домакинство. Посочено е
също така, че детето П. е ученик е в IV клас в ОУ „Свети Свети Кирил и
Методий" с. С. Активно участва в учебният процес, успехът му е отличен.
Детето се развива нормално за възрастта.
Изяснено е, че среща и разговор с бащата Н.М. ***
не е проведена, същият не е открит на посоченият адрес. Детето П. А. не
поддържа контакти с баща си, когато се срещнат в с. ***, той изобщо не общува с
него.Желае и за в бъдеще да остане да живее при майка си. Тя много добре се
грижи за него и задоволява всички негови потребности.
Представени и приети по делото като
доказателства са по делото са нотариален акт за покупко продажба на недвижим
имот, договор за наем, сключен от молителката в качеството й на наемател,
договори за кредит на името на молителката, платежни нареждания за заплатени
консумативи, както и бележка от агенцията по заетостта.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели.
В показанията си свидетеля Д. И. Н.
пояснява, че познава Н.М., той живеел на съпружески начала с П.. Познава и
детето П. Познава ги от много време, комшии са, повече от 10 години. От края на
май месец 2020 г. П. и Н. не живеят
заедно. Причината да не са заедно е, че Н. ги тормози, има си приятели и
приятелки. Н. биел П. и детето. Откакто са разделени Н. не поддържа връзка
както с детето, така и с П.. Н. не е давал пари за издръжка на детето и не е
идвал да го вижда. Майка му на Н. е в Италия, а баща му не знае къде е. Не знае
роднините на Н. да са търсили детето и да са искали да се грижат за него. Не
знае някой да е изпращал обувки, дрехи на детето. Откакто са се разделили нито Н.,
нито роднините му помагат за детето. Н. не се интересува от детето, не иска да
го гледа, нито да го вижда. Н. не се интересува от детето, има друга жена и
деца.
От показанията на свидетеля Р. В. Ц.
– майка на молителката се установява, че П. и Н. са разделени от края на май
2020 г. Причината била, че Н. започнал да бие детето, заради едно кученце.
Кученцето е влизало при пиленцата и след това започнал да се кара с П. и да я
удря с шише от безалкохолно. От момента, в който се разделили /май месец/ Н. не
е търсил детето и не го е виждал изобщо. Основно за детето се грижи неговата майка,
както и родителите на П.. Откакто са разделени Н. не е давал нищо за детето-
дрехи, храна. Нито Н., нито роднините му помагат за детето. Не търси детето. Не
знае Н. да е купувал дрехи за детето, нито да е изпращал. Докато живеели с П.
преди раздялата, Н. понякога му е взимал нещо – дрехи, храна, но нередовно. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетеля, съобразно нормата на чл.172 ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По исканията по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59 и чл. 143 СК
При произнасяне по въпроса на
кого от родителите да се предостави упражняването
на родителските права, съдът изхожда преди всичко от интересите на децата.
Според чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59,
ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата
като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към
родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица –
близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така
изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително
тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (
Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК).
Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в §
1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии,
като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДет. сочи, че следва да се преценят
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му
потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и
в ЗЗДет. не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето
се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели,
които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето. Насока при
преценката на обстоятелствата, касаещи висшите интереси на детето, ни дава и
Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. ,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г.,
обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. ), съставляваща част
от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на
Република България.
При съвкупната оценка на очертания
по-горе най-добър интерес на детето П.
Н.А. , съдът прецени, че непосредственото упражняване на родителските права
следва да е от майката на детето, която разполага с необходимия капацитет за
отглеждането му. При определяне на родителя, който да упражнява родителските права
съдът отчете, че по този въпрос и относно местоживеенето на детето не е налице
спор между страните. Местоживеенето на детето ще съвпада с местоживеенето на
майката. При извършване на тази преценка съдът съобрази и изразеното от детето
желание и воля за това, отразени в изготвения социален доклад.Не без значение в
конкретния случай е и обстоятелството, че с решение № 260024, влязло в сила на
09.09.2020 г., постановено по гр.д. №1222 по описа на Районен съд - гр. Враца,
на бащата Н.А.М. с ЕГН ********** е
наложената мярка по ЗЗДН - забрана да доближава П.И.Г. с ЕГН **********, като
майка и непълнолетното дете П. Н. А.,
ЕГН **********.Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на
родителските права само на единия родител, другият не губи нито качеството си
на родител, нито правата и задълженията си на такъв.
По отношение на личните отношения между детето
П. Н. А. и неговия баща Н.А.М., с когото
детето няма да живее, както и по въпроса за издръжката:
Личните отношения между децата и родителя, при
когото те няма да живеят, представляват последица на постановеното решение,
като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа за осигуряване най-пълноценна
защита на интересите на децата. Съдът намира за необходимо детето да поддържа
връзка и със своя баща, независимо, че молителката не е поискала съдът да
определи режим на лични отношения с бащата и независимо, че спрямо бащата е
налице решение, постановено по закона за защита от домашно насилие, с което му
е забранено да доближава детето П. Н. А.,
както и неговата майка.Както бе споменато по – горе, възлагайки
упражняването на родителските права само на единия родител, другият не губи
нито качеството си на родител, нито правата и задълженията си на такъв.Това
обстоятелство не се променя и от представеното по делото решение по ЗЗДН, с
което е наложена временна мярка на бащата – забрана да доближава детето си. Режимът
на лични отношения следва да се осъществява след изтичане срока на тази
временна мярка. В тази връзка следва да се посочи още, че производството по
спорна съдебна администрация по чл. 127, ал. 2 от СК, по общо правило, започва
и се развива по молба на някой от двамата родители, когато те не живеят заедно
(в състояние на трайна фактическа раздяла са, независимо от това дали са в брак
или не) и не са постигнали споразумение, утвърдено от съда, относно
местоживеенето на ненавършилите пълнолетие техни деца, упражняването на
родителските права, личните отношения с децата и издръжката им. Именно по
същите тези въпроси съдът следва да се произнесе и с решението си по чл. 127,
ал. 2 от СК – предвид изричното им изброяване както в ал. 1, така и в ал. 2 на
чл. 127 от СК. По същия комплекс въпроси (и също, освен ако не утвърди
споразумение между родителите по тези въпроси) съдът се произнася служебно и с
бракоразводното решение – чл. 59, ал. 2 от СК, и с решението за унищожаване на
брака – чл. 48, ал. 3 от СК (това разпорежда и процесуалноправната норма на чл.
322, ал. 2, изр. 2 от ГПК), както и с решението, с което установява произхода
на детето – чл. 70 от СК. Във всички тези случаи (включително и при
утвърждаване на споразумението между родителите) законодателят възлага на съда
служебно да следи за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на
децата, като изхожда изключително от тези интереси. Също с оглед защитата
интересите на децата, в рамките на посочените спорни съдебни охранителни
производства, в които тези въпроси се разрешават от съда, служебното начало има
значителен превес над диспозитивното начало (в този смисъл – и т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Именно интересите на децата налагат във всички
тези случаи – или със споразумението между родителите, но утвърдено от съда,
или по реда на спорната съдебна администрация – с охранителното съдебно решение
– да бъдат уредени/разрешени всички тези въпроси – в тяхната съвкупност и
цялост, като единен комплекс, а не поотделно или само някои от тях. Законът не
изключва възможността част от тези въпроси да бъдат уредени с утвърдено от съда
споразумение между родителите, а друга част от тях да бъдат разрешени с решение
на съда (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 2 от ТР №
1/03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС), но и в тези случаи регламентацията им като
краен резултат следва да е цялостна и пълна, и в интерес на децата. Също
съгласно приетото в т. 2 от ТР № 1/03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС, когато не е постигнато
между родителите и утвърдено от съда споразумение за съвместно упражняване на
родителските права (което също следва да е в интерес на детето), е изключена
възможността съдът с решението си да постанови такова съвместно упражняване на
родителските права от двамата родители. Следователно, във всички случаи, когато
липсва утвърдено от съда споразумение между родителите при развод или
унищожаване на брака (чл. 59 от СК и чл. 48, ал. 3, във вр. с чл. 59 от СК),
както и при установяване по съдебен ред произхода на детето (чл. 70 от СК),
съдът служебно следва да предостави упражняването на родителските права
(полагането на непосредствените ежедневни грижи, възпитание, надзор и пр. – чл.
125 от СК) само на единия родител, при когото (по общо правило – чл. 126 от СК)
следва да определи и местоживеенето на детето, като определи режим на лични
отношения (контакти) с другия родител и осъди последния да заплаща припадащата
му се част от издръжката на детето (тъй като той не полага непосредствените
грижи за него и не го издържа непосредствено – чл. 143 от СК). Именно предвид и
тази връзка на обусловеност (по общо правило) на въпросите относно
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето, от въпроса
относно упражняването на родителските права, предвид и посочената по-горе
необходимост от пълно разрешаване на целия комплекс от тези въпроси, както и
предвид изричното препращане от чл. 127, ал. 2 към чл. 59 от СК, съдът и по
реда на чл. 127, ал. 2 от СК, при липса на утвърдено споразумение по тези въпроси
по чл. 127, ал. 1 от СК, следва служебно да се произнесе по всички тях – в
тяхната съвкупност, независимо с кой от тях е изрично сезиран с молбата на
някой от родителите, които вече не живеят заедно. Единствено в случай, че вече
е налице утвърдено от съда споразумение между родителите или/и постановено
съдебно решение по тези въпроси, при изменение на обстоятелствата, съгласно чл.
59, ал. 9 от СК, по молба на всеки от родителите съдът може да измени само
режима на лични отношения, но и в този случай съдът по своя преценка – ако
интересите на детето налагат това – може служебно да се произнесе с решението
си и по останалите въпроси, като измени вече постановените и по тях мерки.
При определен режим на лични
отношения с бащата, последният ще може да участва пълноценно в живота му и да
дава своя принос в емоционалното му развитие и възпитанието му. В тази връзка
съдът приема, че режимът на лични контакти между детето и бащата следва да бъде
съобразен с обстоятелството, че ответникът не е полагал преките и
непосредствени грижи за детето, не познава навиците му и дневния му режим. Като
взе предвид тези факти и отчитайки най-вече интереса на детето, съдът намира,
че на бащата следва да бъде определен по – ограничен режим на лични отношения с
детето, като бащата да има право да вижда детето веднъж месечно – всяка
първа събота и неделя от месеца от 10.00 до 12.00 часа във всеки от дните, без
преспиване, в присъствието на майката, който режим на лични отношения следва да
се осъществява считано след изтичане на 18 месеца от влизане в сила на решение № 260024, влязло в
сила на 09.09.2020 г., постановено по гр.д. №1222 по описа на Районен съд - гр.
Враца, с което на бащата Н.А.М. с ЕГН **********
е наложената мярка по ЗЗДН - забрана да доближава П.И.Г. с ЕГН **********, като
майка и непълнолетното дете П. Н.А., ЕГН
**********.
Задължението за издържане на децата до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на децата,
като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат
- чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 от СК посочва, че минималния размер
на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата, която към момента на постановяване на съдебния акт е в размер
на 560,00 лева. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие
дете". При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка
може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на
доходите на родителя. Издръжката на детето се дължи от двамата родители,
независимо при кого живее, като отглеждащият родител следва да поеме по принцип
по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура
при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето. От данните по делото се установява, че
детето живее с майка си и тя е тази, която полага ежедневните грижи за неговото
отглеждане и възпитание. Несъмнено е, че родителите имат първостепенна
отговорност да осигурят, в рамките на своите способности и финансови
възможности, условията за живот, необходими за развитието на детето. Последните
имат задължението да осигурят такива условия за развитието на детето, в това
число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако те живеят в едно
домакинство. При съобразяване на размера на дължимата издръжка съдът съобрази
от една страна възрастта на нуждаещото се от издръжка дете, икономическите
условия на живот в страната и протичащите инфлационни процеси, и от друга -
материалните възможности на родителите. С оглед на тези обстоятелства съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща за в бъдеще /след
предявяване на исковата молба/ сумата от 200,00 лева. При определяне размера на
дължимата издръжка съдът съобрази и факта, че ответникът работи на трудов договор,
като не се събраха доказателства същият да има задължения за издръжка по закон
спрямо други лица. Останалата част до пълния размер на необходимите средства за
задоволяване издръжката на детето следва да се поеме от майката, която
независимо, че полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и
възпитание, също има задължение да го издържа. Предявения иск следва да бъде
уважен в цялост така, както е заявен, за сумата от 200.00 лева. Съдът намира,
че така определената издръжка за детето в посочения размер е съобразена с
нуждите му и възможностите на родителите му.
По
иска с правно основание чл. 149 СК
Предявеният иск е за заплащането на
издръжка за период преди завеждането на исковата молба /от 25.05.2020 г.
до 23.09.2020 г. /, тоест за четири
месеца по двеста лева, или в размер на
800.00 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
до изплащането й. По делото се установи, че родителите на детето са разделени
от месец май 2020 г., като грижите и издръжката за детето през това време са поемани изцяло от неговата
майка П.И.Г.. Съдът указа на ответника, че носи тежестта да докаже, че в
процесния период е давал издръжка на детето и в какъв размер. По делото не се
представиха доказателства от ответника. Напротив, ищцата проведе насрещно
доказване /насрещното доказване може да не е пълно за разлика от главното/ на
факта, че ответникът не е полагал грижи и не е давал издръжка за процесното
дете в този период /свидетелите Н. и Ц./. С оглед на гореизложеното се налага
извод, че предявеният иск за издръжка за минало време е основателен. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати издръжка за детето за периода от 25.05.2020 г. до 23.09.2020 г. в определения
по-горе според нуждите и възможностите размер от 200,00 лв. на месец, или общо
сумата от 800,00 лв. за целия период.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата разноски в размер на сумата от 480,00 лв. съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК / държавна
такса – 80.00 лева и адвокатско възнаграждение – 400.00 лева /. На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса
върху присъдените издръжки в размер на 320,00 лв. в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Враца. На основание чл. чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта
за присъдената издръжка.
Така мотивиран, Врачанския
районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските
права над детето П. Н. А., ЕГН ********** на неговата майка П.И.Г. с ЕГН **********,
като постановява същото да живее при майката на адрес: Област **, Община ***, с.
***, ул. „****“ №***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Н.А.М. с
ЕГН ********** с детето П. Н. А., ЕГН **********, като бащата има право да вижда детето веднъж месечно – всяка
първа събота и неделя от месеца от 10.00 до 12.00 часа във всеки от дните, без
преспиване, в присъствието на майката, който режим на лични отношения следва да
се осъществява считано след изтичане на 18 месеца от влизане в сила на решение № 260024, влязло в
сила на 09.09.2020 г., постановено по гр.д. №1222 /2020 г. по описа на Районен
съд - гр. Враца, с което на бащата Н.А.М.
с ЕГН ********** е наложената мярка по ЗЗДН - забрана да доближава П.И.Г. с ЕГН
**********, като и непълнолетното дете П. Н.А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА
Н.А.М. с ЕГН ********** да заплаща на
детето П. Н. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П.И.Г.
с ЕГН ********** сумите, както следва:
- на осн. чл. 143, ал. 2 СК месечна издръжка в
размер на 200,00 лв., считано от 23.09.2020 г. до настъпване на обстоятелства
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
- на осн. чл. 149 СК сумата от 800,00
лв., представляваща издръжка за минало време за периода от 25.05.2020 г. до 23.09.2020
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението
в сила до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.А.М. с ЕГН ********** да заплати на П.И.Г. с ЕГН ********** сумата
от 480,00 лв., представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК Н.А.М. с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху
присъдените издръжки в размер на 320,00 лв. в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – гр.Враца.
ПОСТАНОВЯВА
на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на
присъдената издръжка.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта по чл. 242 ГПК, имащо характер на
определение - с частна жалба пред Окръжен съд – гр. Враца в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: