РЕШЕНИЕ
№ 1390
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110135280 по описа за 2021 година
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът [фирма] твърди, че ответникът ИЛ. П. Й. е потребител на топлинна енергия в
апартамент, находящ се в [адрес], аб.номер *****. Сочи, че в рамките на периода от
м.05.2017 г. до м.04.2020 г. е доставил в имота топлинна енергия на стойност 7020,81 лева,
която не е заплатена. Поддържа, че ответницата му дължи 1/2 от тази сума. В исковата молба
е изложено, че за нея са възникнали и задължения да плати на ищеца и ½ от следните суми:
737,57 лева – обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от
15.09.2018 г. до 20.01.2021 г., 98,26 лева – възнаграждение за дялово разпределение на
топлинната енергия за периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г. и 17,08 лева – лихва за забава
върху сумата 98,26 лева за периода от 31.01.2018 г. до 20.01.2021 г. Твърди се, че за тези
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на ищцовото дружество, но
ИЛ. П. Й. възразила срещу нея. Поради това [фирма] предявило исковете, предмет на
настоящия процес, с които иска да бъде признато за установено, че ответницата му дължи
следните суми: 3510,40 лева – ½ от стойността на топлинната енергия за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2020 г., 368,78 – ½ от обезщетението за забава върху стойността на
топлинната енергия за периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2021 г., 49,13 лева – ½ от
възнаграждението за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.12.2017 г.
до м.04.2020 г., както и 8,54 лева – ½ от лихвата за забава върху сумата 98,26 лева за периода
от 31.01.2018 г. до 20.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главните вземания от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане.
Ответникът ИЛ. П. Й. оспорва предявените искове. Твърди, че не е потребител на
топлинната енергия в апартамент, находящ се в [адрес]. Сочи, че живее на друг адрес.
Излага съображения, че ищецът не е доставил топлинна енергия на претендираната
стойност. Поддържа, че в рамките на исковия период не е бил законно монтиран и
1
сертифициран топломер в абонатната станция на сградата, където се намира апартаментът.
Навежда възражение, че част от претендираните вземания са погасени по давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца - [фирма] счита исковете за основателни
и доказани.
Третото лице – помагач на страната на ответника - М. ОРФ. М. не взема становище
по основателността на исковете.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно
и главно доказване възникването и съществуването на облигационно правоотношение
между него и ответника по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което се е
задължило да достави на ответника топлинна енергия в процесния имот, а последната е
поела задължение да я получи и да заплати ½ от стойността й, както и реалната доставка на
топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично
волеизявление в тази насока от страна на потребителя. В настоящия случай от заключението
на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и се кредита от съда
като обективно и компетентно дадено, се установява, че в рамките на заявения с исковата
молба период процесният имот е бил топлоснабден. От представените преписи от решение
№ 125/ 19.05.1975 г. по гр.д. № 1326/ 1975 г., по описа на Софийски районен съд, Благоев.р.,
от саморъчно завещание от 14.08.2011 г. на К.П.Й., както и от решение от 15.07.2016 г. по
гр.д. № 13194/ 2012 г., по описа на Софийски градски съд, I-6 състав, е видно, че
ответницата се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в [адрес].
Освен това този факт е признат от нея чрез процесуален представител с искова молба,
депозирана пред Софийски районен съд, въз основа на която е образувано гр.д. № 33133/
2019 г., по описа на 119 състав, в която е посочено изрично, че е налице съсобственост при
равни квоти между ИЛ. П. Й. и М. ОРФ. М. по отношение на процесния имот и е поискано
допускането на съдебна делба на същия. С оглед на обстоятелството, че ИЛ. П. Й. е
собственик на ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в [адрес], и предвид посочените по-горе
норми от ЗЕ се налага извод, че ответницата се явява страна по договор за доставка на
топлинна енергия в този апартамент, сключен по силата на закона, въз основа на който е
задължена да заплаща на [фирма] ½ от стойността на доставената топлинна енергия.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че общият
топломер в абонатната станция е бил годен измервателен уред и при направена
метрологична проверка е констатирано, че съответства на законовите изисквания, както и че
технологичните разходи, които са за сметка на [фирма], са извадени от общото количество
топлинна енергия, влязло в абонатната станция, а между потребителите е разпределено само
т.н. „чисто количество” енергия. Вещото лице е посочило, че сумите за топлинна енергия са
начислени в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба в областта на
2
енергетиката. Видно от заключението стойността на топлинната енергия за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2020 г. е 6983,83 лева. Следователно ИЛ. П. Й. дължи ½ от тази сума.
Обстоятелството дали ответницата ползва реално имота е ирелевантно към настоящия спор,
а има значение в отношенията между нея и реално ползващия съсобственик.
От страна на ответника не се твърди и не са ангажирани доказателства, от които да е
видно, че е заплатила посочената сума в полза на ищеца.
Тъй като се установява твърдението на ищцовото дружество, че има вземане към ИЛ.
П. Й. за стойността на топлинната енергия, следва да бъде разгледано наведеното от
последниата възражение, че част от него е погасено по давност. Задълженията на
потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за периодични
плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период еднородни задължения,
чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012
г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен период. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, а чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В процесния случай заявлението по чл. 410 ГПК, въз
основа на което в полза на [фирма] срещу ИЛ. П. Й. е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 5713/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, е подадено на
29.01.2021 г., когато е прекъснат давностният срок. Според чл. 33, ал. 1 от общите условия
на [фирма] за продажба на топлинна енергия за битови нужди, приети с решение по
Протокол № 7/ 23.10.2014 г. на съвета на директорите на дружеството, одобрени с решение
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м.08.2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в
настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. до м. 11.2017 г., тъй като последното е следвало да бъде платено до 14.01.2018 г.
и към 29.01.2021 г. тригодишният давностен срок по отношение на него е изтекъл.
Непогасените по давност вземания обхващат периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г. Видно
от заключението на съдебно-техническата експертиза същите са на стойност 6605,77 лева.
Поради това се налага извод, че ответникът дължи ½ от тази сума.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че предявеният иск по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ е основателен и
следва да бъде уважен за ½ от 6605,77 лева и за периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г. и да
бъде отхвърлен за горницата над тази сума до претендираните 3510,40 лева и за периода от
м.05.2017 г. до м.11.2017 г.
Като законна последица от уважаването на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ за сумата ½ от 6605,77 лева и доколкото
това е поискано изрично от ищеца, следва да бъде признато за установено, че върху нея се
дължи законна лихва от ответника от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е образувано по ч.гр.д. № 5713/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд,
51 състав – 29.01.2021 г., до окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД
предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Както беше посочено по-
горе в чл. 33, ал. 1 от общите условия на [фирма] за продажба на топлинна енергия на
клиенти в гр. София за битови нужди е предвидено, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява
3
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на
топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа
на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат
обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода,
за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да
изпълнят задължението си да заплатят на [фирма] тези суми, е необходимо дружеството да
окаже необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация
относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите
условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на
фактурата за съответния отчетен период. В настоящия случай фактурата за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2018 г. е издадена на 31.07.2018 г., видно от представеното от ищеца
копие от съобщение към фактура № **********. Фактурата е за сумата 1436,01 лева, която е
по-малка от изчислената от вещото лице по съдебно-техническата експертиза за този
период. От тази сума обаче следва да бъде извадена стойността на топлинната енергия за
периода от м.05.2017 г. до м.11.2017 г. – 378,06 лева, доколкото същата е погасена по
давност и на основание чл. 119 ЗЗД погасено по давност е и вземането за обезщетение за
забава върху нея. Следователно ответникът дължи обезщетение за забава върху 1057,95 лева
от 15.09.2018 г. За периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2021 г. същото възлиза в размер на
252,44 лева, определен от съда на основание чл. 162 ГПК. Видно от представеното копие от
съобщение към фактура № ********** за периода 2018-2019 г. същата е издадена на
31.07.2019 г. за сумата 2144,90 лева (по-малка от изчислената от вещото лице по
техническата експертиза стойност на топлинната енергия за този период). Тъй като тази
сума не е платена в срок до 14.09.2019 г. потребителят е изпаднал в забава на 15.09.2018 г. и
дължи обезщетение за забава от този момент до 20.01.2021 г. в размер 294,33 лева, изчислен
от съда на основание чл. 162 ГПК. Фактурата за периода 2019-2020 г. е издадена на
31.07.2020 г. за сумата 3379,50 лева. Тъй като изчислената от вещото лице стойност на
топлинната енергия за този период е по-малка – 3342,52 лева, съдът намира, че лихвата за
забава следва да бъде определена върху нея. За периода от 15.09.2020 г. до 20.01.2021 г.
обезщетението за забава върху сумата 3342,52 лева е в размер 118,85 лева, определен от
съда на основание чл. 162 ГПК. Следователно общият размер на обезщетението за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2021 г. възлиза на 665,62 лева. Доколкото ИЛ. П. Й. е
задължена за заплащане на ½ от стойността на топлинната енергия, за нея е възникнало
задължение да плати на ищеца ½ от лихвата за забава върху нея, тоест ½ от 665,62 лева. С
оглед на тези съображения съдът приема, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за ½ от 665,62 лева и да бъде отхвърлен за
горницата до претендираните 368,78 лева.
За да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 49,13 лева – възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г. и 8,54 лева –
лихвата за забава за периода от 31.01.2018 г. до 20.01.2021 г., ищцовото дружество следва да
докаже при условията на пълно доказване, че ответникът е поел задължение за заплащане на
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия в негова полза,
размера на договореното възнаграждение, че в рамките на заявения период е извършвана
реално услугата дялово разпределение на топлинна енергия, че възнаграждението за реално
предоставените услуги възлиза на претендираната стойност, както и датата, на която
задължението за заплащане на възнаграждението е следвало да бъде изпълнено. Съгласно
общите условия на ищцовото дружество от 2016 г. купувачите заплащат таксата за дялово
разпределение на топлинната енергия на продавача, тоест на ищеца. От страна на последния
4
обаче не е доказано какъв размер възнаграждение за тази услуга се е задължила да заплаща
ИЛ. П. Й.. По делото не е ангажирано доказателство за договорена стойност на услугата. В
тази връзка е представено копие от договор от 30.07.2002 г., сключен между [фирма] и
етажните собственици от гр. София, ул. Христо Белчев № 49, но същият е за срок от 2
години с възможност за продължаването му с още една година. Тоест не е действал в
рамките на процесния период. Освен това с него изрично е договорено, че съответните суми
във връзка с дяловото разпределение следва да бъдат плащани на изпълнителя, тоест на
[фирма], а не на [фирма]. От страна на ищеца освен това не е доказано какви услуги са
предоставени на ответника, както и че възнаграждението за тях възлиза на претендираната
стойност, а също датата, на която това възнаграждение е следвало да бъде платено. С оглед
на тези съображения настоящият състав приема, че искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 49,13 лева –
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.12.2017 г.
до м.04.2020 г. и 8,54 лева – лихвата за забава за периода от 31.01.2018 г. до 20.01.2021 г. са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ИЛ. П. Й. следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сторените от него съдебни разноски в настоящото
производство (държавна такса, депозит за вещо лице по съдебно-техническата експертиза и
юрисконсултско възнаграждение), съразмерно на уважената част от исковете, възлизащи на
564,89 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК [фирма] следва да бъде осъдено да плати на ответника
съдебните й разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
исковете – 43,67 лева.
С оглед на даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г.
на ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос. Доколкото само част от сумите, за които е издадена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 5713/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51
състав, са установени като дължими в настоящото производство, ИЛ. П. Й. следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото дружество съдебни разноски в размер на 95,80 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ИЛ. П. Й., ЕГН **********, с адрес: [адрес],
дължи на [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ
сумата ½ от 6605,77 лева - стойност на топлинна енергия за периода от м.12.2017 г. до
м.04.2020 г., доставена в апартамент, находящ се в [адрес], аб.номер *****, ведно със
законната лихва от 29.01.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, и на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата ½ от 665,62 лева – обезщетение
за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2021
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5713/ 2021 г.,
по описа на Софийски районен съд, 51 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над ½ от
6605,77 лева до претендираните 3510,40 лева и за периода от м.05.2017 г. до м.11.2017 г.,
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над ½ от 665,62 лева до
претендираните 368,78 лева, както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 49,13 лева – възнаграждението
за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г. и
8,54 лева – лихвата за забава върху възнаграждението за дялово разпределение за периода от
31.01.2018 г. до 20.01.2021 г.
5
ОСЪЖДА ИЛ. П. Й., ЕГН **********, с адрес: [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата 564,89 лева – съдебни
разноски в исковото производство, както и сумата 95,80 лева - съдебни разноски, сторени в
производството по ч.гр.д. № 5713/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – [фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес].
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
иответника – М. ОРФ. М., ЕГН *********, с адрес: [адрес].
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6