РЕШЕНИЕ
№ 3623
гр. Пловдив, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20225330108413 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД
срещу К. Й. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 109, вр. чл. 52, ал. 2 Закон за здравното осигуряване, с който се
претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 1200 лева, представляваща
неплатен остатък от общо дължима сума в размер на 1375 лева, която се явява
стойността на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на
алгоритъм по клинична пътека № ** - „**“ по време на болничния му
престой, продължил от ** г. до ** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 23.02.2022
г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1293/24.02.2022 г.,
по ч.гр.д. № 2489/2022 г., по описа на Районен съд Пловдив, XII гр. с-в.
В исковата молба е посочено, че на **г. ответникът е постъпил за
лечение по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, с
оплакване **. В листата за преглед на пациент, било посочено, че същият е
1
контактен на лице, болно от **. Доколкото спешното състояние не могло да
бъде преодоляно в спешен кабинет, ответникът бил насочен към стационарно
болнично лечение в Клиника по инфекциозни болести на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД. Ответникът бил хоспитализиран на ** г. с приемна диагноза
„**“. Към момента на хоспитализацията, същият бил с прекъснати
здравноосигурителни права, които не били възстановени до дена на
дехоспитализацията. На ответника била оказана болнична помощ с
изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № ** - **“. Преди да бъде
изписан, същият напуснал самоволно клиниката. Дехоспитализиран бил на **
г. с окончателна диагноза „**“. Излагат се съображения, че към датата на
постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното му лечение,
ответникът е бил неосигурен по смисъла на Закона за здравното осигуряване.
Предвид това и на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО е следвало да заплати сам
стойността на оказаната му медицинска помощ по горепосочената клинична
пътека, която била в общ размер на 1375 лева, съгласно ценоразписа на
болничното заведение. Сочи се, че на 30.05.2019 г. ищецът е изпратил покана
за доброволно плащане до пациента, след което между страните било
сключено споразумение за разсрочено плащане на дължимата сума.
Първоначално ищецът заплащал суми по споразумението, но през 2020 г.
плащанията по него спрели, като останала дължима сума в размер на 1200
лева. Предвид изложеното, моли се така предявеният иск да бъде уважен.
Претендират се сторените разноски в рамките на настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор ответника К. Й. К..
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание,
2
проведено на 01.11.2022 г., прави изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован лично за датата на
първото съдебно заседание – л.31 от делото. Препис от исковата молба също е
връчен редовно на ответната страна лично – л.26 от делото, а ответникът е
редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена
призовка на л. 31 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1
ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства се прави извод за
вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявения установителен иск да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски
има ищецът, съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК – л.52, а именно
сумата в размер на 265 лева в исковото производство, включващи държавна
такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 240
лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и
разноските в заповедното производство в размер на 25,00 лева, тъй като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.
Й. К., ЕГН: **********, дължи на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, ЕИК:
*********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 109, вр. чл. 52, ал. 2 Закон
за здравното осигуряване, сумата в размер на 1200 лева, представляваща
3
неплатен остатък от общо дължима сума в размер на 1375 лева, която се явява
стойността на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на
алгоритъм по клинична пътека № ** - „**“ по време на болничния му
престой, продължил от ** г. до ** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 23.02.2022
г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1293/24.02.2022 г.,
по ч.гр.д. № 2489/2022 г., по описа на Районен съд Пловдив, XII гр. с-в.
ОСЪЖДА К. Й. К., ЕГН: **********, да заплати на УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от общо 265,00 лева /двеста шестдесет
и пет лева/ - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 25,00 лева
/двадесет и пет лева/ – разноски в заповедното производство, сторени по
ч.гр.д. № 2489/2022 г., по описа на Районен съд Пловдив, XII гр. с-в.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4