№ 4974
гр. Варна, 26.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Съдия:Константин Д. И.
като разгледа докладваното от Въззивно гражданско дело № 20213100502505
по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба вх. № 23553/12.10.2022г., подадена от адвокат И. В., в
качеството на пълномощник на въззиваемия Й. Т. Т., против постановеното по делото
Определение № 3513/23.09.2022г., с което съдът се е произнесъл по постъпила молба по
реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
При дължимата проверка за редовност и допустимост на жалбата, въззивният
съд констатира, че същата е недопустима, като съображенията са в следния смисъл:
Производството по в.гр.д. № 2505 по описа на ОС Варна за 2021г. е приключило със
съдебно Решение № 920/12.07.2022г., с което съдът се е произнесъл по същество по спора с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Така постановеният съдебен акт е окончателен и
не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В срока по чл. чл. 248 от ГПК настоящият жалбоподател, в качеството му на
въззиваем по делото, е подал молба до ОС Варна, с която е поискал изменение на Решение
920/12.07.2022г. постановено по в. гр. д. № 2505/2021 г. по описа на съда, в частта му за
разноските.
С Определение № 3513/23.09.2022г. Окръжен съд Варна е оставил без уважение
искането за изменение в частта за разноските на Решение № 920/12.07.2022 г., постановено
по в. гр. д. № 2505/2021 г. по описа на ВОС. В така постановения акт изрично е отбелязано,
че същият е окончателен и не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Въпреки това жалбоподателят е подал частна жалба срещу него.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3 от ГПК актът на съда, с който се
произнася по искането за изменение на решението в частта за разноските, може да се
обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая решението, чието
изменение в частта за разноските е поискано, е окончателно, поради което е окончателен и
актът, с който съдът се е произнесъл по молбата за изменение в частта за разноските,
независимо от това дали молбата е била уважена или не.
1
Горното води до извода, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл.
286, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която когато въззивното решение (респективно постановеното
в случая определение) не подлежи на касационно обжалване, жалбата се връща от въззивния
съд.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА частна жалба вх. № 23553/12.10.2022г., подадена от адвокат И. В., в
качеството на пълномощник на въззиваемия Й. Т. Т., против постановеното по делото
Определение № 3513/23.09.2022г., с което съдът се е произнесъл по постъпила молба по
реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2