№ 1502
гр. С., 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110109612 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С........., е предявил
искове за признаване за установено, че ответниците Г. Л. Г., ЕГН **********, адрес гр. С.,
............., и А. А. Г., ЕГН **********, адрес гр. С., ж.к. Илинден, бл.14, вх.11, ет.1, дължат,
всеки от тях с дял ½ от общите задължения за имота, следните суми: 383.81 лв. цена на
доставена топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 17.10.2022 г. до изплащане на вземането, 56,48 лв. мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 29.09.2022 г., 16,31 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 1.9.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 17.10.2022 г. до
изплащане на вземането, 3,32 лв. мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 29.09.2022
г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 56320/22 г. на СРС. Поддържа, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за
битови нужди като ползватели на топлоснабдявания имот – апартамент № 1А в гр.С.,
............ Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/,
чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на срока, за
който се отнася. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Д. ЕООД, като топлинна енергия за имота е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
1
Моли да се установят вземанията му за главница и лихва за забава, признати със заповедта.
Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Оспорва да е в договорни отношения с ищеца. Твърди, че няма
качеството потребител на топлинна енергия, тъй като имотът се ползва от собственика.
Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор в срок, в който
оспорва исковете. Твърди се в отговора, че ответникът не е клиент на топлинна енергия, не
е в договорни отношения с ищеца, няма открита партида на негово име и не отговаря за
задълженията за имота, чийто собственик е друго лице. Релевира възражение за давност.
Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съобразно
нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ,
съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на
правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се
част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и съществува без да са
необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобиването на
правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със
загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и
разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
Установява се по делото, че с нотариален акт за дарение на право на ползване върху
недвижим имот от 29.12.2008 г., Лазар Л. дарил на родителите си А. Г. и Г. Г. правото на
ползване върху апартамент № 1А в гр.С., ............ Това право е погасено по отношение на А.
Г. с нотариално заверена декларация за отказ, считано от 31.5.22 г. При систематическото
2
тълкуване на разпоредбите на ЗЕ и разясненията на ВКС в ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк.
дело № 2/2017 г. на ОСГК, се налага изводът, че при конкуренция на вещни права, клиент на
топлинна енергия се явява лицето, което реално ползва топлинна енергия за домакинството
си, т.е вещният ползвател, който и по смисъла на ЗС дължи разноските за ползване на имота.
В случая това се явяват ответниците, доколкото не се установи правото на ползване да се е
погасило по отношение на някой от тях през процесния период. Предвид изложеното, за
процесния период между страните е бил сключен действителен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ, по силата на който
ответниците дължат цената на доставената топлоенергия в имота, всеки по ½ /предвид
липсата на установено друго/.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че в имота е доставена топлинна енергия на
стойност 767.63 лв. за периода от 1.05.2019 г. - 30.04.2021 г. и е извършена услугата дялово
разпределение на стойност 32.61 лв. за периода от 1.9.2019 г. до 30.04.2021 г. Последната
съгласно Наредбата за топлоснабдяването се дължи от клиентите на продавача, която я е
заплатил на избрания от тях търговец.
Ответниците своевременно са релевирали възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца, което е частично основателно. Задълженията за плащане на месечните
вноски имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания
са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на
изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи
условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. с изтичане на срока, настъпва
изискуемостта им. Заявлението е подадено /от когато се считат предявени исковете/ на
17.10.2022 г. Погасени по давност са вземанията до 31.08.2019 г. вкл. Дължима е стойността
на топлинната енергия за периода 1.09.2019 г.-30.4.2021 г., която възлиза на 581.59 лв., от
които всеки ответник дължи по 290.80 лв.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Върху погасените по давност вземания не се дължи лихва за
забава. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия,
публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се
начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за
който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните
сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече
от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
3
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Върху дължимата главница и за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.2022 г.
обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 85.60 лв., от които
ответниците дължат по 42.80 лв.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 75 лв. и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, на ищеца се дължат 133.14 лв., по 66.57 лв. от ответник, а
ответникът Г. Г. дължи и 304.31 лв. депозит за особен представител. Относно разноските в
заповедното производство, дължими са по 28.53 лв. На основание чл. 78, ал.3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответницата се дължат разноски за адвокат в
размер на 95.69 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и
адрес на управление гр. С........., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът Г. Л. Г., ЕГН **********, адрес
гр. С., ............., дължи сумите: 290.80 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от
1.9.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 17.10.2022 г. до изплащане на
вземането, 42.80 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.2022 г., 16.31 лв.
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.9.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 17.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56320/22 г. на
СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията за: топлинна
енергия за разликата над 290.80 лв. до предявените 383.81 лв. и за периода 1.5.2019 г.-
31.08.2019 г., мораторна лихва за разликата над 42.80 лв. до предявените 56.48 лв., и
изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 3.32
лв. за периода от 31.10.2019 г. до 29.09.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и
адрес на управление гр. С........., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът А. А. Г., ЕГН **********, адрес
гр. С., ж.к. Илинден, бл.14, вх.11, ет.1, дължи сумите: 290.80 лв. цена на доставена топлинна
енергия за периода от 1.9.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 17.10.2022 г. до
изплащане на вземането, 42.80 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.2022
4
г., 16.31 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.9.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 17.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
56320/22 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията
за: топлинна енергия за разликата над 290.80 лв. до предявените 383.81 лв. и за периода
1.5.2019 г.-31.08.2019 г., мораторна лихва за разликата над 42.80 лв. до предявените 56.48
лв., и изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на
3.32 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 29.09.2022 г.
ОСЪЖДА Г. Л. Г., ЕГН **********, адрес гр. С., ............., да заплати в полза на „Т. С.”
ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С........., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 370.88 лв. разноски в исковото производство и сумата от 28.53лв. разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА А. А. Г., ЕГН **********, адрес гр. С., ж.к. Илинден, бл.14, вх.11, ет.1, да
заплати в полза на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С........., на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 66.57 лв. разноски в исковото производство и сумата
от 28.53лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С........., да заплати в
полза на А. А. Г., ЕГН **********, адрес гр. С., ж.к. Илинден, бл.14, вх.11, ет.1, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 95.69 лв. разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Д. ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5