Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 127
гр. Враца, 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА,
IV състав, в
публично заседание на 17.03.2021 г. /седемнадесети март две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА исково адм. дело № 613
по описа на Административен съд - Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искане на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
*****, представлявано от * Д.Р.С., против неизвършване на фактически действия
от ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ гр. София, които
административният орган е длъжен да извърши по силата на закона – да приеме
справка – декларация и отчетни регистри по ЗДДС за м. октомври 2020 г.
В искането се посочва,
че „Д.“ ЕООД е поставено в невъзможност да подаде справка – декларация и
отчетни регистри по ЗДДС за м. октомври 2020 г., както по електронен път поради
липса на активна регистрация, така и чрез лицензиран пощенски оператор поради
отказ да бъде получена пратката. В същото време е налице задължение за
дружеството да декларира и отчете данъка, тъй като с окончателно определение №
494/13.10.2020 г. по адм. дело № 504/2020 г. по описа на АдмС – Враца е спряно
изпълнението на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 290992002730369/01.09.2020 г.,
издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и
осигурители“ гр. София. В искането изрично е подчертано, че не се твърди, че
липсата на възможност за подаване на декларация по електронен път представлява
отказ за приемане на декларация и не това е отказа за извършване на фактическо
действие, който се обжалва. Посочено е, че отказът за приемане на подадената
чрез лицензиран пощенски оператор декларация на хартиен носител представлява
незаконосъобразен отказ за извършване на фактическо действие, което
административният орган е длъжен да извърши по силата на закона и което се
обжалва. Иска се от съда да осъди ответника да извърши дължимото по силата на
закона фактическо действие, а именно да приеме справка – декларация и отчетни
регистри по ЗДДС за м. октомври 2020 г.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния представител * Т. Д., поддържа искането. Претендира
присъждане на направените по производството разноски съгласно представен
списък.
Ответникът - ТД на НАП
„Големи данъкоплатци и осигурители“ гр. София, чрез процесуалния представител А.
Х., в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание оспорва искането като недопустимо
и неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна
следното:
По отношение на „Д.“
ЕООД е издаден Акт за дерегистрация по ЗДДС № 290992002730369/01.09.2020 г. от
главен инспектор по приходите в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“
гр. София, връчен на дружеството на 08.09.2020 г.
С определение №
494/13.10.2020 г. по адм. дело № 504/2020 г. по описа на АдмС – Враца е отменен
мълчалив отказ на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ София при ЦУ на НАП и последвалия изричен отказ, обективиран в
решение № 1538/06.10.2020 г., за спиране на изпълнението на акта за дерегистрация
и е спряно изпълнението на акта. На страните е указано, че определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
От директора на
Дирекция „ОДОП“ София е подадена частна жалба до Върховен административен съд
против определението на АдмС – Враца, както и молба за спиране на изпълнението.
С определение №
1166/29.01.2021 г. по адм. дело № 729/2021 г. по описа на ВАС, Осмо отделение,
подадената частна жалба и направеното искане за спиране на изпълнението са
оставени без разглеждане. Определението е обжалвано пред петчленен състав на
ВАС.
До Административен съд
– Враца е депозирана молба от директора на Дирекция „ОДОП“ София за тълкуване
на постановеното определение № 494/13.10.2020 г. по адм. дело № 504/2020 г.
Видно от представената
разпечатка от интернет страницата за електронни услуги на НАП от 16.11.2020 г.,
от „Д.“ ЕООД е избрана услуга „Декларации, документи и данни по ЗДДС. Заявление
за дерегистрация по ЗДДС, но задълженото лице няма активна регистрация по
ЗДДС“.
Представени са
доказателства за изпращане на документите до ТД на НАП „Големи данъкоплатци и
осигурители“ чрез пощенски оператор с отбелязване „пратката е отворена и
отказана“.
Съгласно представената разпечатка от интернет
страницата за електронни услуги на НАП от 05.02.2021 г., ДЗЛ „Д.“ ЕООД не е
регистрирано по ЗДДС. Посочена е дата на дерегистрация 08.09.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, Административен съд - Враца,
намира от правна страна следното:
Искането
е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна в срока по чл. 256, ал. 2 от АПК. Видно от приетите по делото писмени
доказателства, ищцовото дружество е подало справка – декларация и отчетни
регистри за м. октомври 2020 г. до ТД на НАП „Големи данъкоплатци и
осигурители“ на 16.11.2020 г., поради и което подаденото до Административен съд
– Враца искане от 30.11.2020 г. е депозирано в законоустановения 14-дневен
срок.
Възражението
на ответника за недопустимост на производството е неоснователно. Същото е
обосновано с твърдението, че не е налице абсолютна процесуална предпоставка –
правен интерес, тъй като с евентуалното постановяване на окончателно решение на
компетентния съд за отмяна на издадения акт за дерегистрация ще отпаднат с
обратна сила свързаните с него правни последици.
Целта на исканията по
чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в
полза на ищеца срещу ответника – административния орган, съществува
неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от
страна на административния орган, вменено му от закона, чрез което на
правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него
последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди административния орган да
извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва
/в този смисъл определение № 12049 от 29.09.2020 г. по адм. дело № 9543/2020 г.
на ВАС/.
Наличието
на правен интерес е задължителна процесуална предпоставка, както за обжалване
на административните актове, така и за защитата по реда на чл. 256 от АПК.
Такъв интерес ще е налице, когато ищецът твърди, че е налице бездействие на
административен орган, което засяга правната му сфера. Дали такова
незаконосъобразно бездействие е налице е въпрос по съществото на спора. В
случая ищецът твърди неизвършване
на фактически действия от ответника, които е длъжен да извърши по силата на
закона и които засягат неблагоприятно правната му сфера, с оглед на което съдът
намира, че е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледано
по същество, искането е неоснователно.
Съгласно
чл. 256, ал. 2 от АПК неизвършването на
фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по
силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане
до органа за извършването му. Разпоредбата на чл. 256, ал. 3 от АПК регламентира какъв следва да бъде резултатът
от проведеното съдебно производство, а именно - с решението си съдът осъжда
административния орган да извърши действието, като определя срок за това или
отхвърля искането.
Фактическият
състав на цитираната правна норма включва наличие на задължение за
административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши
конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и
съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези
действия.
В
конкретния случай не е изпълнен фактическия състав на нормата на чл. 256, ал. 2
от АПК.
С определение №
494/13.10.2020 г. по адм. дело № 504/2020 г. по описа на АдмС – Враца, след
отмяна на мълчалив и изричен отказ на директора на Дирекция „ОДОП“ за спиране
на изпълнението, е спряно изпълнението на Акт за дерегистрация по ЗДДС №
290992002730369/01.09.2020 г. Относно възражението на административния орган,
че определението не е окончателно, следва да се отбележи, че същото подлежи на
изпълнение. Съгласно чл. 233, ал. 1 от АПК частната жалба не спира изпълнението
на обжалваното определение. В случая изпълнението не е спряно по реда на чл.
233, ал. 3 от АПК. От определението на съда следва забрана за прилагане на акта
занапред. И без да има във връзка със спирането на изпълнението разпоредба
аналогична на тази на чл. 60, ал. 7, изр. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за
възстановяване на положението от администрацията след отмяна на разпореждане за
допускане на предварително изпълнение, същината на защитата чрез спиране на
предварителното изпълнение, когато изпълнение е осъществено и е създало трайно
правно състояние, предполага възстановяване на предишното положение /в този
смисъл определение № 2983/08.03.2021 г. по адм. дело № 2281/2021 г. на ВАС/.
Не се спори
по делото, че след връчване на акта за дерегистрация на „Д.“ ЕООД на 08.09.2020
г. дружеството няма възможност да подава декларации по електронен път съгласно
изискването на чл. 125, ал. 7 от ЗДДС. Въпросното обстоятелство изрично е
потвърдено от процесуалния представител на ответника в проведеното на
17.03.2021 г. открито съдебно заседание. Доколко бездействието на органа по
приходите да възстанови активната регистрация на лицето по ЗДДС в програмния
продукт на НАП след получаване на препис от определението за спиране на
изпълнението на Акта за дерегистрация има характер на неизвършване на
фактическо действие по смисъла на чл. 256, ал. 2 от АПК е въпрос извън предмета
на делото и не следва да бъде обсъждан с настоящото решение. Изрично в искането
е подчертано, че не се
твърди, че липсата на възможност за подаване на декларация по електронен път
представлява отказ за приемане на декларация и не това е отказа за извършване
на фактическо действие, който се обжалва.
Съгласно чл. 125, ал. 1
от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б.
По аргумент от нормата на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС заедно със
справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри
по чл. 124 за съответния данъчен период.
Съгласно ал. 5 декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се
подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който
се отнасят.
Съгласно чл. 125, ал. 7
от ЗДДС, декларациите по ал. 1 и 2 и
отчетните регистри по ал. 3 се подават по електронен път при условията и по
реда на ДОПК освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.
ЗДДС е специален закон спрямо ДОПК и
дерогира приложението на нормата на чл. 99, ал. 2 от ДОПК, предвиждащ подаване
на декларация в писмена
форма чрез попълване на утвърдените образци на хартиен носител, на технически
носител по утвърден формат на записа и по електронен път.
След като ЗДДС предвижда възможност за
подаване на справка-декларации и регистри по ЗДДС единствено по електронен път,
за органа по приходите не съществува законово задължение да приеме подадената
от ищеца чрез лицензиран пощенски оператор справка – декларация на хартиен
носител без да са налице изключенията, предвидени в чл. 125, ал. 7 от ЗДДС. При
липса на такова законово задължение не е налице бездействие на административния
орган за извършване на законово вменено му задължение за фактическо действие,
съответно не е изпълнен фактическия състав на чл. 256, ал. 2 от АПК.
Настоящият състав на съда не споделя изложените от
процесуалния представител на ищеца аргументи, че действието се дължи по силата
на чл. 153 ДОПК и чл. 166 АПК вр. чл. 60, ал. 7, изр. 2 АПК вр. §2 от ДР на ДОПК, които разпоредби задължават административния орган да възстанови
фактическото положение такова, каквото е било преди проявлението на
предварителното изпълнение на Акта за дерегистрация. Действието, което се иска
административният орган да бъде задължен да извърши, следва да произтича пряко
от нормативен акт, т. е. същото да е предписано директно от правна норма. Сочените от ищеца
правни норми не вменяват в тежест на ответника задължение за извършване на фактически действия
съответни на искането.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искането е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във
вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в полза на НАП
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 (сто) лева.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 256, ал. 3 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** *****, представлявано от * Д.Р.С., да бъде осъдена ТД на НАП „Големи данъкоплатци
и осигурители“ гр. София да приеме справка – декларация и отчетни регистри по
ЗДДС за м. октомври 2020 г.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление ***, *****, представлявано от * Д.Р.С., ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за
приходите сумата в размер на 100,00 (сто) лева - разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
Административен съдия: