Р Е Ш Е Н И Е
№ 806 / 24.6.2020г.
гр. Перник, 24.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.
К. гр.д. № 8534 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу Д.М.Р., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 1013.95 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 8, находящ се в ***, от
които главница в размер на 894.19 лева за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. вкл, и 119.76 лева – лихва за периода от 10.07.2016 г. до
27.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка и копие от вестник
„Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. В хода на производството по делото са представени
писмо от дирекция „Местни приходи и такси” към Община Перник и удостоверение за
наследници на Д.М.Р..
Препис от исковата
молба е връчен на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия е назначен особен
представител – адв. Закитанова. Последната е депозирала отговор на исковата
молба, с който исковите претенции се оспорват изцяло по основание и размер.
Твърди се,
че страните по делото не се намират в облигационни отношения, доколкото няма
доказателства ответникът да е собственик или ползвател на топлоснабдения имот.
На
следващо място се посочва, че претендираната стойност на топлинна енергия не е
правилно изчислена в съответствие с приложимата нормативна уредба. В тази
връзка се твърди, че дружеството не е фактурирало действително потребена
топлинната енергия. Оспорва се представеното извлечение от сметка като се
твърди и че счетоводството на ищцовото дружество не е водено съобразно Закона
за счетоводството. Твърди се и че исковата молба е неясна, доколкото не можело
да се установи как са формирани претендираните вземания. Оспорват се общите
условия на дружеството, както и възникването на облигационна връзка между
страните по делото въз основа на същите.
В хода на
производството са извършени и две експертизи – съдебно техническа експертиза
/СТЕ/ и съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/.
В хода на
производството по делото – след образуване на същото – са постъпили данни, че
ищецът Д.М.Р. е
починал. В тази връзка и предвид представеното по делото удостоверение за
наследници съдът е конституирал на негово място като ответници по делото В.И.Р.
– съпруга и А.Д.З. – дъщеря. Двете ответници са призовани по делото като
ответницата А.Д.З. не е изразила становище по предявените искове. Ответницата В.И.Р.
е призована по реда на чл. 47 от ГПК, поради което на същата е назначен особен
представител – адв. С.Р..
В съдебно
заседание, проведено на 08.06.2020 г., процесуалният представител на ответника В.И.Р. обръща
внимание, че по делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че ответницата е потребител на топлинна енергия, доколкото нямало
документ за собственост на процесния имот. Иска претенциите да бъдат
отхвърлени.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца иска постановяване на съдебно
решение съобразно събраните по делото доказателства.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3720/17.07.2018
г. по ч.гр.д. № 4964/2018 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представено по делото писмо от Община Перник, отдел
„Местни приходи и такси” се установява, че за процесния имот – апартамент № 8,
находящ се *** няма подадена декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци
и такси /ЗМДТ/.
От представено по делото удостоверение за наследници
се установява, че първоначалният ответник е починал на 17.04.2019 г. като е
оставил за свои наследници конституираните на негово място – дъщеря А.Д.З. и
съпруга В.И.Р..
По делото са изготвени и приети съдебно техническа експертиза и съдебно
икономическа експертиза.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН вр. с чл. 124,
ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК /предвид настъпилата смърта на първоначалния
ответник в хода на делото/ – за установяване вземането на ищеца към
ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е
издадена заповед № 3720/17.07.2018 г. по ч.гр.д. № 4964/2018 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
/преди измененията от ДВ бр. 100, от 20.12.2019 г./. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с
доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че следва да представи
доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в
процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
В
тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия
е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като
ползва топлоснабдения имот в качеството
си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право
на ползване върху имота.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
В
конкретния случай от представеното по делото писмо от Община
Перник, отдел „Местни приходи и такси” се установява, че процесният имот – апартамент
№ 8, находящ се *** не е деклариран по реда на чл. 14 от ЗМДТ.
Не са
представени никакви доказателства за собствеността върху имота.
На са
наведени твърдения, нито са представени доказателства ответниците по делото да
имат качеството ползватели на процесния имот на вещноправно основание. На са
наведени твърдения, нито са представени доказателства ответниците по делото да
имат качеството ползватели на процесния имот на облигационно основание. Не са
представени доказателства и липсват твърдения, между ответниците и
топлопреносното дружество да е сключен нарочен договор за доставка на топлинна
енергия. Не са представени и други документи /заявление за откриване на партида
и др/, от които съдът да може да достигне до извод, че е наличен такъв договор,
макар да не е представен.
По
тези съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото дружество доказателства
не се установи наличие на облигационна връзка между него и ответниците досежно
доставка на топлинна енергия за процесния имот, то и предявеният иск за главница
следва да бъде отхвърлен. След като главният иск е неоснователен, то за
неоснователна следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за
забава, поради което последната също следва да бъде отхвърлена.
Предвид
извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през
процесния период, то и съдът не намира за нужно да обсъжда останалите доводи на
ответната страна.
Предвид
извода, че между страните по делото, респективно между топлопреносното
дружество и първоначалния ответник, въобще не е налице облигационна връзка през
процесния период, то и съдът не намира за нужно да обсъжда извършените по
делото експертизи, както и представените документи за услугата дялово
разпределение.
Доколкото
не се установява ответниците да са собственици на процесния имот респективно
негови ползватели на облигационно правно или вещно правно основание, то и съдът
не може да посочи квоти при които същите следва да отговарят за процесните
вземания. В тази връзка и съдът приема, че следва да отхвърли исковете, като
посочи, че от всяка ответница се претендира равен дял от задълженията.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна. Предвид изхода на делото такива не й
се дължат нито в производството по ч.гр.д. № 4964/2018 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/, нито в настоящото исково производство.
Ответната
страна В.И.Р., а преди това и ответникът Д.М.Р., се представляват от особен
представител, чието възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Ответната
страна А.Д.З. не претендира разноски.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* срещу В.И.Р.,
с ЕГН: ********** и с адрес *** и А.Д.З., с ЕГН: ********** и с адрес ***,
констиуирани на мястото на Д.М.Р., с ЕГН: ********** – починал на 17.04.2019
г., установителни искове за признаване за установено, че ответниците дължат на
ищеца разделно в качеството си на наследници – всеки по ½ част, сумата
от общо 1013.95 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 8, находящ се ***, от
които главница в размер на 894.19 лева за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. вкл, и 119.76 лева – обезщетение за забава за периода от
10.07.2016 г. до 27.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4964/2018 г. по
описа на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 4964 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА