РЕШЕНИЕ
№
Етрополе, 25.03.2019 г .
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Етрополе, втори състав в публично
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Цветомир Цветанов
С участието на секретаря Сияна Манчева, като
разгледа докладваното от съдия Цветомир Цветанов гражданско дело № 00447 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявен
установителен иск с правно основание чл. 415 ал. 1 вр. чл.422 ал. 1 от ГПК.
Предявена
е искова молба от „Профинанс Консулт“ООД, със седалище и адрес на управление ***,
управлявано и представлявано от Пейо Трифонов Кьосев против Ц.Т. *** и „Катрин-
Ц.Т.“ ЕООД,със седалище и адрес на управление ***, управлявано и представлявано
от Ц.Т., с която моли да бъде признато по отношение на ответниците, че ищцовото
дружество има вземане, дължимо солидарно в размер на 17 165.08 лева, от които
12 500 лева-главница, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2013
година-датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 2 500 лева-еднократна договорна неустойка по
чл.3 ал.6 от Спогодбата, договорна лихва в размер на 2 165.08 лева, от
които 291.39 лева лихва за времето от 01.01.2011 год.до 31.12.2011 година;
1 292.09 лева лихва за времето от 01.01.2012 год.до 31.12.2012 година и
581.60 лева лихва за времето от 01.01.2013 година до 16.06.2013 година.
Претендират и разноските в заповедното производство, както и разноските по
установителния иск.
Твърди се,
че с договор за Спогодба, сключен на основание чл.99 и чл.365 от ЗЗД на
29.12.2010 година, нотариално заверене с рег.№4457 от 29.12.2010 год. на Нотариус
Яна Донкова, с район на действие РС-Етрополе, с рег.№552 на НК, страните в
производството са прекратили съществуващия между тях спор, възникнал по повод
изпълнение на задължения по Договор за заем от 24.08.2005 година. В спогодбата
от 29.12.2010 година страните са одобрили и приели доброволно изпълнение от
страна солидарно отговорните ответници заплащане на сумата от 15 450 лева,
при условия и ред, които са определени в договора за спогодба. Поради
неизпълнение от страна на ответниците са подали заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№216/2013 година
по описа на ЕРС е издадена заповед за незабавно изпълнение №31. На 23.11.2016
година са постъпли възражения и от двамата ответници, поради което в указания
едномесечен срок, ищеца е предявил иск за установяване на вземането си.
В срока за
отговор на исковата молба не е постъпвал такъв от ответника „Катрин- Ц.Т.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, управлявано и представлявано от Ц.Т..
В
едномесечния срок за отговор е постъпил такъв от Ц.Т.Т.. Същия оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че сключената спогодба е
нищожна на основание чл.26 от ЗЗД, т.к. длъжника Ц.Т. без правно основание е
поел задължение и е дал съгласие от името на трети лица, които са ипотекарни
длъжници. Твърди, че сключения нов договор, макар именуван спогодба по своята
същност е новация. Твърди, че същия е нищожен поради липса на предмет.
В съдебно заседание ищеца „Профинанс
Консулт“ ООД,
редовно призовано, чрез процесуалния си представител адв.И.А. поддържа
предявеният иск.
В съдебно заседание
ответниците Ц.Т.Т. и „Катрин - Ц.Т.“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител адв.А.Ч. оспорват иска.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за
установено следното.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От ч.гр.д.№216/2013 година по описа на РС-Етрополе
се установява, че във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК от „Профинанс
Консулт“ООД, против Ц.Т. *** и „Катрин - Ц.Т.“ ЕООД е издадена Заповед №131 за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 24.07.2013 година, с която
е разпоредено длъжниците да заплатят на кредитора сумите както следва – парично
вземане в общ размер 17 165.08 лева, от които 12 500 лева-главница,
ведно със законната лихва, считано от 24.07.2013 година - датата на постъпване
на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата в размер на 2 500
лева-еднократна договорна неустойка по чл.3 ал.6 от Спогодбата, договорна лихва
в размер на 2 165.08 лева, от които 291.39 лева лихва за времето от
01.01.2011 год. до 31.12.2011 година; 1 292.09 лева лихва за времето от
01.01.2012 год. до 31.12.2012 година и 581.60 лева лихва за времето от
01.01.2013 година до 16.06.2013 година, както и разноски по делото в размер на
1943.30 лева, от които 343.30 лева за държавна такса и 1 600 лева за
адвокатско възнаграждение.
Вземането
произтича от нотариално заверена спогодба от 29.12.2010 година, с
рег.№4457/29.12.2010 год. на Нотариус рег. №552 Яна Донкова, с район РС-Етрополе,
приложена към заявлението в оригинал.
От
счетоводна справка изх.№09/2013 год., издадена от ищцовото дружество се
установява, че общия размер на задължението в лева към 16.06.2013 година,
произтичащо от Спогодбата от 29.12.2010 година е в общ размер на 17 165.08
лева, от които остатък невърната главница 12 500 лева, еднократна
неустойка по чл.3 ал.6 в размер на 2 500 лева и задължения за договорна
лихва в общ размер от 2 165.08 лева.
От заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Ц.Д., което съдът
възприема изцяло се установява, че размера на невърнатата главница по
процесната спогодба е 12 500 лева. Общият размер на дължимата законова
лихва по спогодбата е 6 085.08 лева, от които длъжниците са погасявали
суми. Размера на еднократната договорна неустойка по чл.3 ал.6 от спогодбата е
20 % върху сумата от 12 500 лева главница, или 2 500 лева.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК за
установяване на вземания на ищеца към ответниците, за които вземания е издадена
заповед №131/24.07.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 216/2013 г.
по описа на ЕРС.
Предявения иск е допустим, като съдът го намира за
основателен по следните съображения.
Ищеца по делото е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжниците Ц.Т.Т. и
„Катрин-Ц.Т.“ЕООД, със законен представител Ц.Т., като е основал своето вземане
на документ по чл.417 т.3 от ГПК, а именно спогодба, с нотариална заверка на
подписите, относно съдържащите в нея задължения за заплащане на дължими парични
суми. Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК са
подадени възражения от длъжниците, като в указания срок заявителя е подал иск
за установяване на вземането си.
В производството по установяване съществуване на
вземането, ищецът следва да докаже по безспорен начин, че ответникът дължи
изпълнение на задължението.
По
делото се доказа по безспорен начин, че между ищеца и ответниците е сключена
спогодба, по силата на която същите са поели задължението да заплатят
договорената главница, неустойка и лихва за забава. Спогодбата е представена в
оригинал в заповедното производство. Не бе оспорено авторството на подписите
под същата, т.е. съдебния състав приема, че при подписването й, ответниците са
поели задължението да изпълнят уговорените задължения.
Спогодбата
отговаря на изискванията на закона и съдържа ясни клаузи и срокове за
изпълнение. От заключението по ССчЕ се установи, че приложената счетоводна
справка за задълженията на ответниците е обективна и обективира действителните
им задължения.
При
тези изводи, съдебния състав намира, че предявеният иск ще следва да бъде
уважен изцяло като основателен и доказан.
С
оглед изложеното ще следва да бъде признато за установено на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК съществуването на вземанията на „Профинанс
Консулт“ООД, със седалище и адрес на управление ***, управлявано и
представлявано от Пейо Трифонов Кьосев против Ц.Т. *** и „Катрин- Ц.Т.“
ЕООД,със седалище и адрес на управление ***, управлявано и представлявано от Ц.Т.,
за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 131/24.07.2013 год. по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№216/2013
г. по описа на РС-Етрополе, както следва – парично
вземане в общ размер 17 165.08 лева, от които 12 500 лева - главница,
ведно със законната лихва, считано от 24.07.2013 година - датата на постъпване
на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата в размер на 2 500
лева-еднократна договорна неустойка по чл.3 ал.6 от Спогодбата, договорна лихва
в размер на 2 165.08 лева, от които 291.39 лева лихва за времето от
01.01.2011 год. до 31.12.2011 година; 1 292.09 лева лихва за времето от
01.01.2012 год. до 31.12.2012 година и 581.60 лева лихва за времето от
01.01.2013 година до 16.06.2013 година, както и разноски по делото в размер на
1943.30 лева, от които 343.30 лева за държавна такса и 1 600 лева за
адвокатско възнаграждение.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на спора и
направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да му заплатят направените
от него разноски по делото в настоящото производство в общ размер на
1 738.30 лева, съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК, приет в
съдебно заседание. Договореното
адвокатско възнаграждение е съобразено с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, като същото не е прекомерно съобразно цената на иска и обема
на извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземанията
на „Профинанс Консулт“ООД, със седалище и адрес на управление ***,
управлявано и представлявано от Пейо Трифонов Кьосев против Ц.Т. *** и „Катрин-
Ц.Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, управлявано и
представлявано от Ц.Т., за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 131/24.07.2013
год. по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№216/2013 г. по описа на РС-Етрополе, както
следва – парично вземане в общ размер
17 165.08 лева, от които 12 500 лева - главница, ведно със законната
лихва, считано от 24.07.2013 година - датата на постъпване на заявлението в
съда до изплащане на вземането, сумата в размер на 2 500 лева-еднократна
договорна неустойка по чл.3 ал.6 от Спогодбата, договорна лихва в размер на
2 165.08 лева, от които 291.39 лева лихва за времето от 01.01.2011 год. до
31.12.2011 година; 1 292.09 лева лихва за времето от 01.01.2012 год. до
31.12.2012 година и 581.60 лева лихва за времето от 01.01.2013 година до
16.06.2013 година, както и разноски по делото в размер на 1943.30 лева, от
които 343.30 лева за държавна такса и 1 600 лева за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц.Т. *** и
„Катрин- Ц.Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, управлявано и
представлявано от Ц.Т. да заплатят на „Профинанс Консулт“ООД, със седалище и
адрес на управление ***, управлявано и представлявано от Пейо Трифонов Кьосев
сумата в размер на 1 738.30
лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/ЦВЕТОМИР ЦВЕТАНОВ/