Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т.2 вр. чл. 244 ГПК. Образувано е по частна жалба на “А. О. К” Е., представлявано от управителя му А. Н. против Определение от 06.07.2011г. по гр.д. № 70/2011г. по описа на РС В. Т., с което е постановено предварително изпълнение на съдебното решение по делото, в частта му за присъдените трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ. Жалбоподателя твърди неоснователност на определението, тъй като било постановено в срока на обжалване на първоинстанционното съдебно решение, без да се съобрази факта на самото обжалване и изложените във въззивната жалба оплаквания. Сочи, че закона по никакъв начин не му гарантира вземанията, ако горната инстанция отмени решението на районния съд. Моли се, въззивния съд да отмени обжалваното определение като се прави особено искане за спиране на изпълнението. Насрещната страна по частна жалба Р. С., в срок по чл. 276 ал. 1 ГПК, е подала писмен отговор чрез пълномощника си адв. П. Г. от ВТАК. Излагат се съображения, че от приложената по делото покана за доброволно изпълнение не стаÔа ясно, кога същата е връчена на жалбоподателя, за да се прецени дали частната му жалба е в срок. По същество се твърди, че правилно районният съд е постанови предварително изпълнение на съдебното решение. Относно особеното искане се допълва, че не са налице предпоставките за това, визирани в чл. 245 ГПК. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното: Частната жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, който като такъв следва да бъде връчен на страните по делото по силата на чл. 7 ал. 2 ГПК. Доколкото първостепенният съд не е изпълнил това си задължение и не е връчил препис от акта на жалбоподателя, настоящият състав на ВТОС приема жалбата за подадена в срок, от тук и за процесуално допустима. Разгледано по същество е неоснователна. С решение на В. районен съд по гр. дело № 70/2011г. по описа на същият частично са уважени предявените искове за неизплатени трудови възнаграждения за извънреден труд, за положен труд през нощта и за прослужено време, както и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 ал.1 КТ, общо в размер на 1013, 24 лв. По молба на пълномощника на ищеца, районният съд с определение от 06.07.2011г. е допуснал предварително изпълнение на съдебното решение в частта му за присъдените трудови възнаграждения и обезщетението по чл. 224 ал. 1 КТ, и е разпоредил издаване на изпълнителен лист в негова полза за присъдените суми. При тези данни по делото ВТОС намира обжалваното определение за правилно. Съобразно чл. 242 ал.1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Тези вземания са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с нормалното съществуване на индивида, поради което съдът допуска предварително изпълнение на решението по силата на закона. Процесуалната норма на чл. 242 ал.1 ГПК е императивна и задължава съда да постанови предварително изпълнение на съдебния си акт, с който присъжда възнаграждение и обезщетение за работа, както е в конкретния случай, независимо дали ще стори това със самото решение по съществото на делото или пък с отделно определение – по молба на страната. В случая са налице формалните изисквания на процесуалния закон да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение, поради което оплакванията на жалбоподателя, че районният съд не изчакал изтичането на срока за обжалване и не се е съобразил, че такова е направено се явяват неоснователни. Препращането от жалбоподателя на настоящият съдебен състав към възраженията изложени във въззивната му жалба срещу решението е неотносимо към предмета на конкретното производство. Относно искането за спиране на предварителното изпълнение, ВТОС счита същото за неоснователно. Разпоредбата на чл. 245 ал. 1 ГПК е пределно ясна, в смисъл, че в случаите на чл. 242 ал. 1 ГПК, какъвто е настоящият, длъжникът не може да иска спиране на изпълнението, дори и в хипотезата на представена гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД. Пред жалбоподателя, обаче остава открита процесуалната възможност за спиране респ. прекратяване на предварителното изпълнение, в хипотезите на чл. 245 ал. 2 и ал. 3 ГПК, доколкото е депозирал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. С оглед на изложеното обажалваното определение на ВТРС от 06.07.2011г. по гр. д. № 70/2011г. следва да се потвърди, а частната жалба да се остави без уважение. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определението от 06.07.2011г. по гр. д. № 70/2011г. по описа на РС В. Т., с което е постановено предварително Þзпълнение на Решение от 27.06.2011г. по гр.дело № 70/2011г. по описа на ВТРС, в частта относно присъдените трудови възнаграждения и обезщетението по чл. 224 ал. 1 КТ. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя "А. О.К" Е., ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. "Е. С." № 6 представлявано от управителя А. Б. Н. за спиране на предварителното изпълнение на Решение от 27.06.2011г. по гр.дело № 70/2011г. по описа на ВТРС, в частта относно присъдените трудови възнаграждения и обезщетението по чл. 224 ал. 1 КТ. ВРЪЩА гр.дело № 70/2011г. по описа на ВТРС за довършване на действията по администриране на въззивната жалба. На основание чл. 274 ал. 4 във вр. чл. 280 ал. 2 ГПК определението не подлежи на касационно обжалване. Да се изпратят преписи на страните за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |