Определение по дело №1689/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба на инж. Т.Т.Т. с ЕГН ********** и адрес ***, против твърдян мълчалив отказ на началника на РДНСК – Бургас за служебна проверка и изрично произнасяне по законосъобразност и произнасяне по жалба за нищожност на разрешение за строеж № 130/21.07.2023 година (РС) на главния архитект на Община Поморие и одобрени инвестиционни проекти към него за жилищна сграда в град Поморие, УПИ VII-746, кв. 9 по плана на града.

В жалбата се поддържа, че на 11.08.2023 година инж. Т. *** против издаденото РС, като в жалбата е посочил допуснати многобройни закононарушения от общинската администрация. Жалбоподателят твърди, че въпреки законовото си задължение, началникът на РДНСК – Бургас не се е произнесъл, с оглед на което е налице мълчалив отказ за произнасяне. Иска се отказът да бъде отменен и преписката върната за произнасяне по същество.

Съдът, след като прецени представените доказателства, както и като взе предвид предмета на оспорване, очертан от жалбоподателя, приема, че подадената жалба е процесуално недопустима.

Жалбоподателят заявява, че собственик на УПИ V-743 в кв. 9 на град Поморие, съседен на УПИ VII-746, кв. 9, за който е издадено РС.

С жалба вх. № РС – ОП – 2007 – 03 – 462/11.08.2023 година по описа на РДНСК – Бургас инж. Т. е обжалвал издаденото РС. Титуляри на обжалваното РС са С. Т. Б., Е. М. Г., К. М. Г. и Г. И. Л. - собственици на поземления имот. Според обяснителната записка към РС, проектът предвижда изграждане на жилищна сграда, в режим на свързано застрояване със съседния УПИ V-747, в който има законно построена сграда (лист 6 – 7, 12 и 15).

От правна страна съдът приема следното.

Жалбоподателят не е активно легитимиран да обжалва мълчалив отказ на началника на РДНСК – Бургас, да издаде акт във връзка с контрол на противоправно издадено РС.

Искането, отправено до РДНСК – Бургас, може да бъде квалифицирано единствено като сигнал за извършване на проверка.

Съгласно чл. 214 от ЗУТ, индивидуални административни актове по смисъла на този закон са: 1. актовете за устройство на територията по чл. 1, отказите за издаване на такива актове и административните актове за отмяна или оставане в сила на актове, издадени по административен ред, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати; 2. актовете по т. 1, издадени от Дирекцията за национален строителен контрол, от кметовете на райони и кметства, от главните архитекти и други овластени длъжностни лица в областните, общинските и районните администрации; 3. актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи.

Според нормата на чл. 149 ал. 2 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по издаване на РС са: 1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята; 2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; 3. в случаите по чл. 185, ал. 1 – собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; 4. в случаите по чл. 185, ал. 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.

В конкретния случай, с обжалваното РС е разрешено изграждането на нов строеж в режим на свързано застрояване със съседен ПИ, който, обаче, е различен от ПИ, притежаван от жалбоподателя. Инж. Т. не е възложител, собственик на земя или носител на ограничено вещно право в имота, в който е разрешено строителството. Обжалваното РС не е издадено за преустройство или промяна на предназначение на заварен строеж или част от него. Затова съдът приема, че инж. Т. не е сред лицата, изброени от чл. 149 ал. 2 от ЗУТ като заинтересовани лица в производството по издаване на РС и няма правен интерес да го оспорва.

Систематичното място на разпоредбата на чл. 214 от ЗУТ, която е специална по отношение нормите на АПК, и изчерпателното изброяване на индивидуалните административни актове, издавани на основание разпоредбите на ЗУТ, налага извода, че твърдения мълчалив отказ не представлява акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 215 от ЗУТ. Издаването на административен акт за отмяна на незаконно РС се извършва служебно по преценка на компетентния административен орган в специфично производство по чл. 156 от ЗУТ. Предвид установените обстоятелства – липсата на активна процесуална легитимация на жалбоподателя да обжалва РС, отказът, независимо дали е изричен или мълчалив, за издаване на искания административен акт не подлежи на оспорване, което означава, че не подлежи на обжалване и твърдения мълчалив отказ.

На второ място, не съществува норма, която да задължава началника на РДНСК да се произнася по искания на граждани или юридически лица (които не са заинтересовани страни) за отмяна или прогласяване на нищожност на издадени РС. Този административен орган не е правораздавателен орган и няма за непосредствена задача защитата на права на трети лица (граждани или юридически лица), какъвто в случая се явява инж. Т.. При липсата на такава възможност не е налице и подлежащ на обжалване изричен или мълчалив отказ. Такъв няма нито по критериите на общата клауза на чл. 21 от АПК, нито по тези на специалната клауза на чл. 214 от ЗУТ.

Отделно от всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав констатира, че РС е било служебно проверено за законосъобразност от орган на РДНСК – Бургас. Това е сторено изрично с констативен протокол № 130/15.08.2023 година от главен инспектор в РДНСК, като на страница втора от протокола е отбелязано, че при издаването на РС са били спазени изискванията на ЗУТ (лист 9 - 10).

С оглед съображенията за допустимост, жалбата като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 159 т. 4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на инж. Т.Т.Т. с ЕГН ********** и адрес ***, против твърдян мълчалив отказ на началника на РДНСК – Бургас за служебна проверка и изрично произнасяне по законосъобразност и произнасяне по жалба за нищожност на разрешение за строеж № 130/21.07.2023 година на главния архитект на Община Поморие и одобрени инвестиционни проекти към него за жилищна сграда в град Поморие, УПИ VII-746, кв. 9 по плана на града.

ПРЕКРАТЯВА адм.д. № 1689/2023 година.

Определението може да се обжалва пред Върховен административен съд - в седемдневен срок от съобщаването му.

	Съдия: