Решение по дело №33466/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2471
Дата: 24 март 2022 г.
Съдия: Николай Николов Чакъров
Дело: 20211110133466
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2471
гр. С., 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110133466
по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ от
ЗД „Е.“ АД против С.О. за заплащане на сумата 208,57 лв., представляваща
изплатеното по застраховка „К.” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 15.03.2021 г. от виновно противоправно поведение, изразяващо
се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, от страна
на длъжностни лица, чиито възложител е ответника, ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска, както и обратен иск по реда
на чл. 2Т.Г.Х., ал. 3 ГПК, при условията на евентуалност, с правно основание
чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД от ответника С.О. против „Т.Г.Х.” АД, ЕИК .. за
заплащане на сумата в размер на 208,57 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди във вр. с ПТП, настъпило на 15.03.2021 г. в гр. С., на
кръстовището на ул. Л. и ул. Д и щета № .., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 16.07.2021 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът по главния иск твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществено застраховане по застраховка „К.” е настъпило
събитие – застрахованият автомобил попаднал в необезопасена дупка на
пътното платно в гр. С., на кръстовището на ул. Л. и ул. Д, в причинна връзка
с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са
на стойност 208,57 лв., като поддържа да е изплатил застрахователно
1
обезщетение в този размер чрез прихващане с дължими вноски по
застраховката. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за
обезщетените вреди, както и разноските за определянето им, тъй като има
задължение да поддържа в изправност пътното платно, което е част от
републиканската П. мрежа, съответно да вземе мерки за обезопасяването на
опасности по него.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок. Оспорва
исковете като неоснователни. Оспорва наличието на валидна имуществена
застраховка, наличието на покрит риск, механизма на ПТП, причинната
връзка и настъпилите вреди, както и представените от ищеца писмени
доказателства. Твърди съпричиняване. По обратния иск С.О. твърди, че е
налице сключен с „Т.Г.Х.” АД, ЕИК .. договор № ./24.06.20Т.Г.Х.г., като
дружеството не е изпълнило задълженията си по него за поддържане и текущ
ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, като е извършило
некачествен ремонт на пътя. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от третото лице – помагач и
ответник по обратния иск „Т.Г.Х.“ АД, с който оспорва обратния иск по
основание и размер. Твърди, че задълженията по договора за поддръжка и
ремонт на пътя са изпълнени. Наред с това твърди, че инцидентът е настъпил
в участък, който не е поддържан от него, а от С.О., поради което моли за
отхвърляне на предявения иск.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже, че е налице валиден застрахователен договор, в периода на
застрахователно покритие на който и вследствие противоправно поведение на
лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска и за което в изпълнение на договорното си
задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че със
застрахователна полица № . от 06.11.2020 г., за лек автомобил „..“, с рег. ..,
между ищцовото дружество и В. Л.. В., в качеството му на собственик, е
2
сключена застраховка „К. на МПС” със срок на застрахователно покритие от
12.11.2020 г. до 13.08.2021 г., при застрахователна сума 10 000 лева и
застрахователна премия 700,52 лв. Видно от изготвената по делото съдебно –
счетоводна експертиза премията е изплатена изцяло на 4 бр. вноски, всяка от
които в размер 175,13 лв. Приложени са и приети от застраховащия Общи
условия, неразделна част от договора за застраховка.
Установява се още от съставения протокол за ПТП № . от 15.03.2021 г. от
орган на П. п след посещение на място, че в периода на действие на договора
за имуществена застраховка, поради наличието на дупка на пътното платно, е
настъпило събитие – ПТП, представляващо покрит риск. В протокола е
посочено, че водачът на автомобила е преминал през необезопасена дупка на
пътното платно, като има наличие на материални щети по предна лява част на
автомобила – гума и джанта. Противно на твърденията на ответника в
протокола има информация за извършена проверка с дрегер, вследствие на
която е отбелязано, че водачът на автомобила не е употребил алкохол.
Протоколът има характер на официален свидетелстващ документ относно
лично възприетите и удостоверени от съставителя факти относно наличието
на дупка на пътното платно, самоличността на участниците,
индивидуализацията на МПС, видимите щети по тях, употребата на алкохол
от участниците, отказът да бъдат тествани на място и пр., т.е. притежава
материална доказателствена сила в тази му част, която съдът е задължен да
съобрази.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза описаните от
ищеца вреди отговарят и са в причинна връзка с описания механизъм
съгласно протокол за ПТП № ., начертана схема към него и посочения от
свидетеля В.В. механизъм, поради което и съдът приема за доказана по
делото причинно – следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и
неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в
състояние, годно за безопасната му експлоатация, като изплатеното от ищеца
обезщетение не надвишава действителния им размер по средни пазарни цени
– 275 лв., поради което и с изплащането му ищецът е встъпил в правата на
увреденото лице до размера на платената сума 208,57 лв.
По делото е установен сложния фактически състав на регресното вземане
в хипотезата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, а именно: 1/ наличието на валиден
3
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди; и 2/ наличието на предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител не
за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие-неизпълнение
на задължение за осъществяване на действие по поддържане на пътя.
Ответникът С.О. не спори, че пътят, на който е реализирано
произшествието е общинска собственост, управлява се и се подържа от
общината, поради което и последната отговаря за неговата изправност
съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за пътищата. Общината не е осъществила
законовите си задължения по отстраняване на локални повреди по настилката
и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя
по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за
пътищата, вследствие на което са настъпили вреди по процесния автомобил,
което от своя страна е предпоставка за ангажирането на отговорността й по
чл. 49 ЗЗД.
Ответникът не доказа да е заплатил посочената сума, не доказа и
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
застрахования при ищеца водач, с оглед на което предявеният иск следва да
бъде уважен до пълния предявен размер 208,57 лв.
На ищеца се дължи и законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба – 11.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
Поради сбъдване на процесуалното условие – уважаване на главния иск,
следва да бъде разгледан заявеният при условията на евентуалност обратен
иск, по който съдът намира следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между страните е бил сключен Договор № . от 24.06.20Т.Г.Х.
г., съгласно който възложителят С.О. е възложил, а изпълнителят „Т.Г.Х.“ АД
се е задължил да извършва на територията на С.О. – I зона Р. „В.“, „Л.“ и „Т.“
дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства
за организация на движението на база посочени режими за съответните
обекти, включени в обхвата на зоната.
Съгласно т.1.1.1 от Договора за посочените в списък – Приложение 6,
улици и булеварди поддържането се осъществява на база показатели за
4
изпълнение в зависимост от определеното в Приложение 6 ниво на
поддържане. Съгласно т.1.1.2 за цялата останала част от уличната мрежа,
включена в обхвата на зоната и извън списъка по Приложение 6,
изпълнителят приема да извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт
на база конкретни възлагания при необходимост. Видно от представената
количествена сметка за извършените ремонтни дейности в изпълнение на
договора, ответникът по обратния иск действително е извършвал дейностите
по текущ ремонт и поддръжка на пътното платно на ул., „Л.“ в участъка от
бул. „Н.П.“ до ул. „Д“, където е настъпило и процесното ПТП. Този извод се
подкрепя и от представеното по делото възлагателно писмо от 16.03.2020 г.,
от което се установява, че на ответното дружество е било възложено
извършване на ремонт на паважна настилка на пътното платно на ул. „Л.“ –
300 кв.м. Съгласно приетия по делото акт за фактическо приключване на
СМР от 24.04.2020 г., „Т.Г.Х.“ АД е извършило описаните ремонтни дейности
на ул. „Л.“, работата по които е била одобрена и приета от възложителя С.О.,
като е посочено, че всички СМР са изпълнени в срок и с необходимото добро
качество. На база изпълнените работи е издадена фактура № ../22.05.2020 г. на
обща стойност 61 585,57 лв., която е заплатена от С.О. в пълен размер, видно
от представено от ответника извлечение от банкова сметка № 020 от
22.06.2020 г.
При това положение се налага извод, че по делото не е установено
твърдяното от С.О. неизпълнение на задълженията на ответника „Т.Г.Х.“ АД
по сключения между тях Договор № .. от 24.06.20Т.Г.Х. г., като към датата на
процесното ПТП – 15.03.2021 г. ремонтните дейности вече са били завършени
и одобрени от възложителя без забележки, а съгласно чл. 3, ал. 1 срокът на
действие на договора е до изпълнение на всички задължения по него. По
делото не са налице доказателства и за ангажиране гаранционната
отговорност на изпълнителя съобразно предвиденото в чл. 10, ал. 1, т. 7 от
договора. Ето защо обратния иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на спора право на разноски по главния иск възниква за
ищеца, комуто следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
в размер на 50 лв. за държавна такса, 450 лв. за депозит за експертизи, 50 лв.
депозит за разпит на свидетел и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
5
По делото липсват доказателства за направата на разноски от страна на
ответника по обратния иск.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с адрес на управление: гр. С., ул. „М.” № 33 да заплати
на ЗД „Е.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х.К.“
№ 42 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД сумата 208,57
лв., представляваща изплатеното по застраховка „К.” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 15.03.2021 г. в гр. С. на ул. Л. и ул. Д,
от виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно, от страна на длъжностни лица,
чиито възложител е ответника, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на исковата молба – 11.06.2021 г. до окончателното й изплащане и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 650 лв. разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О., с адрес на управление: гр. С., ул. „М.” №
33, срещу "Т.Г.Х." АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Н.О.“ № 12, обратен иск с правно основание чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД за
заплащане на сумата 208,57 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от неизпълнение на договор № ./24.06.20Т.Г.Х.г. за
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2021 г.
до окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6