№ 7201
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100506308 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 2911/21.02.2025 г., постановено по гр.д. № 50973/2024 г. на
Софийски районен съд, 68 състав, съдът е осъдил А. В. Д., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 669,31 лева,
представляващи стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Лозенец“, пл. „**** II“ № ****,
аб. № 135483, дължима за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., сумата от 179,30 лева,
представляващи мораторна лихва върху стойността на топлоенергията, изчислена за
периода 15.09.2021 г. – 13.08.2024 г., сумата от 19,01 лева, представляващи цената на
услугата за дялово разпределение, дължима за периода 01.09.2021 г. – 30.04.2022 г.,
както и сумата от 5,62 лева, представляващи мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение, изчислена за периода 15.09.2021 г. – 13.08.2024 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата
молба – 28.08.2024 г., до окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил А. В. Д., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 200 лева,
представляващи разноски за заплатена държавна такса за първоинстанционното
производство, както и сумата от 50 лева, представляващи дължимо юрисконсултско
възнаграждение.
Горепосоченото решение е постановено при участието на третото лице помагач
на ищеца – „Далсия“ ООД, ЕИК *********.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от
1
ответницата А. В. Д.. Поддържа се, че първоинстанционното решение е неправилно.
Твърди се, че задълженията за периода 2020 г. – 2021 г., вкл. за мораторна лихва са
погасени по давност. Сочи се, че за тях е приложима кратката тригодишна давност.
Поддържа се, че първоинстанционното решение е неправилно в частта, в която не е
приложена тригодишната давност към задълженията за топлинна енергия, възникнали
преди 28.08.2021 г. Поддържа се, че СРС не е установил кога са предприемани
действия за прекъсване на давността. Твърди се, че в случая ищецът претендира
окончателния размер на реално потребената топлинна енергия, изчислена след
приключване на съответния отоплителен сезон. Поддържа се, че срокът за плащане
няма отношение към това кога е падежът на задължението. Предвид изложеното се
иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
В установения за това срок е постъпил отговор от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че СРС се е произнесъл в
съответствие с трайната съдебната практика и доказателствата по делото. Моли се да
се потвърди решението на СРС. Претендират се разноски по делото.
Третото лице помагач – „Далсия“ ООД, не взима становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа
страна следното:
Въззивният съд намира, че в обжалваното първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По доводите за неправилност въззивният съд приема следното:
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че през исковия период ответницата А. В. Д. е имала качеството на
битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 вр. чл. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
В този смисъл е установено съществуването на облигационно отношение между
„Топлофикация София” ЕАД и А. В. Д., произтичащо от договор за покупко-продажба
на топлинна енергия. По делото не се твърди и не се установява трето за спора лице да
е сключило договор за покупко-продажба на топлинна енергия за процесния имот през
исковия период. Поради това искът за топлинна енергия, предявен срещу ответницата
А. В. Д., е доказан по основание. В подкрепа на този извод е и Решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС.
Неоснователно се поддържа във въззивната жалба, че в случая не е ясно какво
се включва в претендираната от „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 669,31
лева, представляващи цена на доставената топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. –
м. 04.2022 г. Към исковата молба е приложена обща фактура № **********/31.07.2021
г., съгласно която за отоплителен сезон 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. се дължат 560,83
лева. Представена е и обща фактура № **********/31.07.2022 г., съгласно която за
отоплителен сезон 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. се дължат 633,02 лева. Освен това към
исковата молба е приложена счетоводна справка, от която е видно, че по делото се
2
претендират 669,31 лева, от които 36,29 лева по обща фактура **********/31.07.2021 г.
и 633,02 лева по обща фактура № **********/31.07.2022 г.
Въззивният съд намира за неоснователно оплакването на въззивницата А. В. Д.,
че някаква част от претендираните по делото суми за доставена топлинна енергия са
погасени по давност. Според настоящия въззивен състав издаването на общата фактура
не променя предвидения в общите условия от 2016 г. начин за определяне на падежа
на месечните задължения, а именно – 45 дена след изтичане на периода, за който се
отнасят задълженията. Общата фактура обективира всички месечни задължения за
целия отчетен период след отчитане на уредите за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните стойности и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода,
новото вземане възниква в полза на потребителя (при надплащане) или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи обаче това вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/. Тоест не се касае до корекция на тези месечни
вноски със задна дата.
В конкретния случай с обща фактура № **********/31.07.2021 г. е възникнало
задължение за потребителя за доплащане, доколкото дължимата сума за реално
потребената топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е в размер на
935,93 лева, а начисленото по прогнозните месечни фактури се равнява на 804,65 лева.
Тоест налице е разлика в полза на „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 131,28
лева. За това задължение за доплащане по общата фактура от 31.07.2021 г.
тригодишната давност започва да тече от 15.09.2021 г., тъй като до 14.09.2021 г.
потребителят може доброволно да погаси дълга си. Следователно давността за
задължението за доплащане по общата фактура от 31.07.2021 г. на изтича на 15.09.2024
г. В случая исковата молба е депозирана на 28.08.2024 г., т.е. депозирана е преди
изтичането на давностния срок за вземането за доплащане по общата фактура от
31.07.2021 г. По делото нито се твърди, нито се представят доказателства, че цялата
дължима като доплащане сума от 131,28 лева е била заплатена. Затова съдът приема,
че е основателна претенцията на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД в частта, в която
се претендират 36,29 лева по обща фактура **********/31.07.2021 г.
По-нататък трябва да се посочи, че от данните в обща фактура №
**********/31.07.2022 г. се установява, че са заплатени дължимите суми по
прогнозните месечни фактури за периода м. 05.2021 г. – м. 08.2021 г. в общ размер от
129,82 лева. Останали са дължими сумите по прогнозните месечни фактури за периода
м. 09.2021 г. – м. 04.2022 г. Тези задължения според настоящия състав не са погасени
по давност към датата на иницииране на настоящото производство. Това следва от
обстоятелството, че съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2016 г., приложими и към процесния случай, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 45 дена
от изтичане на срока, за който се отнасят. В този смисъл тригодишната давност за
задължението по месечната прогнозна фактура за м. 09.2021 г. е започнала да тече на
16.11.2021 г. и е изтекла на 16.11.2024 г. Очевидно е, че исковата молба на
„Топлофикация София“ ЕАД е депозирана преди този момент. Същите разсъждения са
3
приложими и за задълженията за периода м. 10.2021 г. – м. 04.2022 г.
Предвид горното според настоящия съдебен състав правилно е била изцяло
уважена претенцията на „Топлофикация София“ ЕАД за цена на доставената топлинна
енергия в размер на 669,31 лева за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г.
Претендираните по делото мораторни лихви върху цената на доставената
топлинна енергия, начислени за периода 15.09.2021 г. – 13.08.2024 г. също не са
погасени по давност. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за лихва се погасяват с
тригодишен давностен срок. В случая е видно, че още за най-ранния ден – 15.09.2021
г., давностният срок изтича на 15.09.2024 г., а исковата молба е била подадена няколко
седмици по-рано – 28.08.2024 г. Тоест първоинстанционния съд не е допуснал
нарушение на нормите, уреждащи института на погасителната давност, като е
присъдил претендираната мораторна лихва в размер на 179,30 лева, начислена върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 13.08.2024 г.
Във въззивната жалба не се съдържат други конкретни оплаквания срещу
изводите на първоинстанционния съд. Поради това ограниченият въззивен съд
съгласно чл. 269 ГПК не следва да извършва по-нататъшна проверка на
първоинстанционното решение. В този смисъл е Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д.
№ 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Следва да се посочи обаче, че при служебно
извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има само
въззиваемият „Топлофикация София” ЕАД. Същият е претендирал юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СГС. Последното съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
се определя от съда.
С оглед вида на спора, неголямата правна и фактическа сложност на делото и
извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия, съдът намира, че
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство следва да се определи на
50 лева. Тази сума следва да бъде поставена в тежест на въззивницата А. В. Д..
Предвид цената на предявените искове на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2911/21.02.2025 г., постановено по гр.д. №
50973/2024 г. на Софийски районен съд, 68 състав.
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 273 вр. 78, ал.
3 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 50 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„Далсия“ ООД, ЕИК *********.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5