№ 200
гр. Плевен, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430106555 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 232 ал. 2 във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „***“ ЕООД гр. П. против „***“ ЕООД гр.
П.. В молбата се твърди, че страните са били контрагенти във връзка с
подписан договор от *** год. за отдаване под наем на два броя паркоместа,
находящи се в гр. П., в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната
карта на гр. П., целия имот с площ от 48 215 кв. м., част от ***, квартал ***,
като съгласно договора месечният наем за двете паркоместа е бил в размер на
120 лв. с ДДС. Твърди се, че от м. декември 2020 год. след проведени
разговори с ищеца като наемодател ответното дружество е продължило да
ползва едно паркомясто, за което е заплащало месечен наем в размер на 60 лв.
с ДДС. Твърди се, че във връзка с подписания между страните договор от
страна на ищеца са били издадени следните фактури, които не са били
заплатени от ответника, а именно: № ***/ *** год. на стойност 120 лв. с ДДС,
№ ***/ *** год. на стойност 120 лв. с ДДС, № ***/ *** год. на стойност 120
лв. с ДДС, № ***/ *** год. на стойност 120 лв. с ДДС, № ***/ *** год. на
стойност 60 лв. с ДДС, № ***/ *** год. на стойност 60 лв. с ДДС и № ***/ ***
1
год. на стойност 60 лв. с ДДС. В заключение ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 660, 00 лв., представляваща незаплатена
главница по описаните по- горе фактури, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е частично
основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че на *** год. в гр. П. между ищеца „***“ ЕООД
гр. П. като наемодател и ответника „***“ ЕООД гр. П. като наемател е бил
сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който на ответното
дружество са били предоставени за временно и възмездно ползване два броя
паркоместа, находящи се в гр. П., в поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта на гр. П., целия имот с площ от 48 215 кв. м., част от ***,
квартал ***, срещу месечна наемна цена в размер на 120 лв. с ДДС. Безспорно
е, че договорът е бил сключен за срок от една година, считано от *** год.
Безспорно е също така, че след изтичането на срока на договора ответникът е
продължил да ползва едно паркомясто със съгласието и без
противопоставянето на ищеца, при което положение договорът се е
трансформирал в безсрочен /арг. от чл. 236 ал. 1 от ЗЗД/. Видно от
показанията на разпитаната свидетелка Ц. Д. е, че ползването на
паркомястото е продължило до 20. 05. 2021 год.
При тези обстоятелства съдът приема, че през периода от *** год. до 20.
05. 2021 год. между страните е било налице валидно наемно правоотношение,
поради което за ответното дружество като наемател е възникнало
задължението за заплащане на дължимите наемни вноски /в размер на 120 лв.
месечно по първоначалния писмен договор за наем и по 60 лв. месечно по
последващото устно споразумение/. Ирелевантно за предмета на спора е
обстоятелството, че по делото липсват данни, че ищецът е бил собственик на
отдаваните под наем паркоместа. Съгласно константната съдебна практика
/срв. определение № 585- 2011- IV г. о., решение № 541- 2012- IV г. о. и др./
договорът за наем обвързва валидно сключилите го страни, дори когато
наемодателят няма никакви права върху наеманата вещ /наем на чужда вещ/.
2
Такъв договор не поражда обаче действие за действителния собственик, също
както и договорът за продажба на чужда вещ.
За изясняване на размера на непогасеното задължение на ответника като
наемател в хода на съдебното дирене е назначена съдебно- счетоводна
експертиза. Същата е дала заключение, че процесните фактури № ***/ ***
год. на стойност 120 лв. с ДДС, № ***/ *** год. на стойност 120 лв. с ДДС, №
***/ *** год. на стойност 120 лв. с ДДС, № ***/ *** год. на стойност 120 лв. с
ДДС, № ***/ *** год. на стойност 60 лв. с ДДС, № ***/ *** год. на стойност
60 лв. с ДДС и № ***/ *** год. на стойност 60 лв. с ДДС са отразени в
счетоводството на ищеца като неплатени. От заключението на вещото лице
обаче, както и от приложеното по делото преводно нареждане с дата *** год.,
се установява по категоричен начин, че ответникът е превел на ищеца сумата
от 120 лв., като изрично е посочил като основание за превода фактура № ***.
Установява се, че независимо от това и в нарушение на разпоредбата на чл. 76
ал. 1 от ЗЗД ищецът не е отразил погасяването на задължението по фактура №
***, а самоволно е извършил погасяване на задължение по предходна
фактура. При тези обстоятелства съдът счита, че сумата от 120 лв. по фактура
№ ***/ *** год. е погасена от ответника и следва да бъде приспадната от
общия размер на дължимата се наемна цена. От последната следва да отпадне
и сумата от 20 лв., доколкото видно от показанията на разпитаната
свидетелка Ц. Д. и от приложените по делото договор за *** и справка от ***
„***“ при *** гр. П., че след тази дата процесният влекач е бил преместен на
друг паркинг и продаден, т. е. липсва ползване на паркомястото, отдадено по
наем, което следва да бъде заплатено. По същите съображения изцяло
недължимо е задължението за наем за м. юни 2021 год. по фактура № ***/ ***
год.
С оглед гореизложеното предявеният от „***“ ЕООД гр. П. осъдителен
иск по чл. 232 ал. 2 във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД следва да бъде уважен за
сумата от 460 лв., представляваща задължение за заплащане на наемна цена
по фактури № ***/ *** год., № ***/ *** год., № ***/ *** год. и № ***/ ***
год. и частично по фактура № ***/ *** год., като за разликата до
претендираните 660 лв. исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
3
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
размер на 455, 82 лв. съобразно уважената част от иска.
Следва да бъде оставено без уважение искането на пълномощника на
ответното дружество за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38
ал. 2 във вр. с чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА, доколкото горната разпоредба намира
приложение единствено при безплатна защита на физически лица /роднина
или близък на адвоката, осъществил процесуално представителство, респ.
друг юрист/, но не и по отношение на юридически лица- търговци.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА- на основание чл. 232 ал. 2 във вр. с чл. 79 от ЗЗД- „***“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ***,
представлявано от ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от ***, сумата от
460, 00 лв., представляваща задължение за заплащане на наемна цена по
фактури № ***/ *** год., № ***/ *** год., № ***/ *** год. и № ***/ *** год. и
частично по фактура № ***/ *** год., ведно със законната лихва, считано от
15. 10. 2021 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
660 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК- „***“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от
***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ***, представлявано от ***, сумата от 455, 82 лв.,
представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от иска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ответника
адв. С.Й. от *** за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл. чл. 38 ал. 2 във вр. с чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4