Р Е Ш Е Н И Е
Номер 22.03.2019 година Град Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоският
Районен съд 4-ти наказателен състав
На 13.03. /тринадесети
МАРТ/ 2019г
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Мария Дучева
Секретар: Яна Петкова
Прокурор ……………………….
като разгледа докладваното от съдия Дучева
Административно-наказателно
дело № 38 по описа
за 2019 година,
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на В.Т.Ч.,
ЕГН: **********, адрес: ***, против НП № 18-0237-000676/ 28.12.2018г. на Началник
Група към ОД МВР-гр.Бургас, РУ-Айтос. Със същото е ангажирана административно- наказателната
отговорност на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.150 ЗДвП, като
му е наложено административно наказание „глоба”, в размер 150 лв. На осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание – Глоба в размер на 10 лв, за нарушение на чл.100, ал.1,
т.2 ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание – Глоба в размер на 10 лв, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Релевирани в
жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Поддържаното
в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си
въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния
и процесуален закон при издаване на НП /без да конкретизира точно какви/.
В с. з. въззивникът- редовно
призован, не се явява и не се представлява . Въззивамета страна, редовно
призована, не се явява в съдебно заседание , не изразява становище по жалбата и
НП.
Районна прокуратура-Айтос, редовно призован по реда на надзора за законност на адм.актове, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 16.05.2018г около 01,15ч в гр.Айтос по време на изпълнение на служебните си задължения свид. В.С. и И.И. забелязали л.а. марка „***“ *** рег.№ ***, който се движел по ул. „***“ към ул.“***“. Свидетелите решили да спрат автомобила за проверка. За целта последвали автомобила и подали звуков сигнал. Автомобила отбил , а от шофьорското място слязло лице, което двамата познавали като В.Ч.. Свид.И. поискал от водача СУМПС и КТ , както и КТ на МПС , на което Ч. отговорил, че е забравил своите документи, както и тези на автомобила. При този отговор свид.И. запознал жалбоподателя с обичайната практика за проверка на водача и МПС чрез справка в базата данни на сектор ПП и указал на водача да влезе в автомобила и да изчака. В момента когото свид. С. и И. се отправили към патрулния автомобил и започнали да извършват справката, жалбоподателят стартирал двигателя на автомобила и потеглил в неизвестна посока. След като извършили справката свидетелите установили, че Ч. няма СУМПС, т.к. е лишен от правоуправление с решение №921/22.05.2017г на Софийски Градски съд.
При тези факти и при наличие на доказателства относно авторството на нарушението свид. С. и И. съставили докладна записка, въз основа на която Ж.Ж. съставил АУАН № 0652620/31.07.2018г на нарушителя В.Ч.. В графата за възражения от въззивника саморъчно било вписано , че има възражения, които ще подаде в писмен вид.
На 28.12.2018 г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от административно
наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните писмени доказателства- акт за
установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по
делото - показанията на свид. В.С. и И.И.. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи
на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и
др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние
и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за
предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат
кредитирани като обективно верни.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя на 22.01.2018г съгласно отбелязването направено в текста на НП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП въвежда , като санкционно релевантно поведение, при което водач на МПС , който е правоспособен и не носи СУМПС и контролния талон към него. От обективна страна извършеното от В.Ч. деяния не консумира признаците на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, т.к. според свидетелските показания и текста на АУАН и НП жалбоподателят към момента на нарушението е лишен от правоуправление с влязло в сила решение на съд. Следователно нарушителят дори и да е искал обективно не е имало как да представи СУМПС и КТ , т.к. същите са му отнети. От доказателствата по делото е видно, че липсва основен елемент от обективната страна на нарушението, а именно лицето да е правоспособно. Правилно нарушението което е извършено е квалифицирано като такова по чл. 150 ЗДвП, но по мнение на решаващата съдебна инстанция двата състава са в отношение на колизия и няма как да бъдат приложени едновременно, защото обективните им признаци взаимно ги изключват и ако фактите сочат на извършено нарушение по чл.150 ЗДвП, то няма как водачът да е нарушил едновременно и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Следователно неправилно е санкциониран жалбоподателят за нарушението по т.1 от НП.
Относно твърдяното в т.2 от НП нарушение по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП съдът прецени , че са налице достатъчно доказателства относно съставомерните му признаци и авторството на същото. Разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП въвежда , като санкционно релевантно поведение, при което водач на МПС не може да представи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. От обективна страна извършеното от В.Ч. деяния, консумира признаците на нарушението по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Деянието е подробно описано от свид.И. и С., които са категорични, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал .а. марка „***“ *** временен рег.№ *** и при поискване на документи за регистрация на автомобила не е могъл да представи такива. В този смисъл правилно е наложена и предвидената в санкционната част на чл.183, ал.1, т.1, предл.3 ЗДвП „Глоба” в размер на 10 лева.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени при правилно приложение на материалния закон и по отношение на констатираното в т.3 нарушение. Административно наказващия орган след задълбочена проверка на обстоятелствата е дал правна квалификация на извършеното от въззивника, което отговаря на фактическата обстановка.
Съгласно чл.150 ЗДвП „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.”. Текстът е допълнен от нормата на чл.150а ЗДвП, който казва кой водач е правоспособен, а именно такъв е водачът, които „притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”. Разпоредбата на чл.150 от ЗДвП въвежда , като санкционно релевантно всяко поведение, при което водачът е лице, което не е правоспособно, знае че не е правоспособно и въпреки това управлява МПС.
В текста на НП правилно е посочено с какъв акт нарушителят е лишен от правоуправление- решение на Софийски градски съд № 921/22.05.2017г. Няма съмнение, че жалбоподателя знае, че е осъден с влязло в сила решение на СГС и е лишен от правоуправление. Цялото му поведение по време на проверката сочи, че у жалбоподателя е било формирано знание, че той няма право да управлява МПС, т.к. е лишен от правоспособност. Следователно нарушението му е съставомерно по чл.150 ЗДвП,а АНО правилно е наложил посоченото в чл.177, ал.1, т.2 наказание „глоба“ от 150лева, който размер съдът споделя като правилно определен с оглед на степента на обществена опасност на нарушението и на дееца.
Водим от изложеното
и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 18-0237-000676/ 28.12.2018г. на Началник Група към ОД МВР-гр.Бургас, РУ-Айтос, в частта с която на В.Т.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, на нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0237-000676/ 28.12.2018г.. на Началник Група към ОД МВР-гр.Бургас, РУ-Айтос, издадено срещу В.Т.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Районен
съдия: