Решение по дело №300/2019 на Районен съд - Балчик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                                         25.07.2019 г.                                              гр. Балчик

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд-Балчик                                                               граждански състав         

на двадесет и пети юни                           през две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                  Председател: Цонко Иванов

                                                                                                  Членове:

                                                                                                 Съдебни заседатели:

секретар Радостина Стоилова

прокурор

изслуша докладваното от съдия Иванов

гр. дело № 300 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

                 Производството е по иск на „Специализирана болница за рехабилитация - Тузлата“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище на управление гр.Балчик, местност „Тузлата“, представлявано от К.К.С., срещу „Ескалибур” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Богдан“ №6, ЕИК: *********, представлявано от Т.В.М., с правно основание чл.233 ЗЗД и цена на иска 1800 лв.

            Съдът не приема, че производството е по реда на чл.310, ал.1, т.2 ГПК предвид факта, че от доказателствата е видно, че страните са в договорна отношение по договор за наем сключен за 5 години от 12.03.2015 г. Още повече, че са налице твърдения на ответника, че към настоящия момент е налице неприключило производство по  гр. д. № 752/2018 г. на РС - Балчик със същите страни и предмет, което е по въззивна жалба на ОС - Добрич. С отговора си ответникът моли спиране на производството поради преюдициалност на гр.д. № 752/2018 г. Настоящия състав счита, че спиране или прекратяване на настоящото производство може да се извърши и в открито съдебно заседание.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за наем за срок от 5 години на открита тераса с три помещения с принадлежащ терен в имот с ид. № 02508.62.8 по КККР на м-ст „Тузлата“. Твърди, че липсва съгласие на волеобразуващия орган-министъра на здравеопазването по повод сключения договор. Сочи, че съгласно чл.229, ал.3 от ЗЗД договорното правоотношение  между страните има сила 3 години. Указал на наемателя, че договорът се счита за прекратен и няма действие между страните и да опразни имота, но той не предприема действия да върне имота на наемодателя. Моли на основание чл.233, ал.1, изр. първо ЗЗД съдът да осъди ответника да освободи /опразни/ заемания НИ „Сграда с площ от 81 кв.м, с ид.№02508.62.8.3 по КККР на м-ст „Тузлата“ гр. Балчик, състояща се от три помещения, както и да предаде държането на същото сграда на ищеца. Претендира разноските по делото.  

                Ответникът „Ескалибур” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Богдан“ № 6, ЕИК: *********, представлявано от Т.В.М., твърди, че договорът не е изтекъл, както и че чл.229, ал.2 ЗЗД е неприложима в настоящия случай. Моли да се отхвърли иска и му се присъдят разноските по делото.

                Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата, установи: Няма спор между страните, че са сключили договор за наем № 7/12.03.2015 г. със срок от 5 години. До представляващия ищеца с писмо заместник-министър на здравеопазването призовава за стриктно спазване нормативните изисквания при сключването на договори за наем, специално разпоредбите на чл.229, ал.2 от ЗЗД. Поради тази причина ищецът с предизвестие за прекратяване договора за наем, връчено на ответника на 08.11.2018 г., го прекратява едностранно, считано от изтичане едномесечен срок от отправеното предизвестие. Ответникът уведомява ищеца, че не приема едностранното прекратяване, направил бил инвестиции и ще търси обезщетение по съдебен ред.  

Действието на изявлението за прекратяване на наемния договор има еднократно действие и с достигането до получателя-ответник осъществява своите правни последици.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Иск с правно основание чл. 233, ал.1, изр.1 ЗЗД.

Договорът за наем е прекратен по реда на чл. 238 ЗЗД с едномесечно предизвестие, като развалянето е поради липса на съгласие на принципала - Министъра на здравеопазването. След прекратяване на наемното правоотношение наемателят е длъжен да върне вещта – чл. 233, ал.1 ЗЗД, като последиците от неизпълнение на това задължение са предвидени в чл. 236 ЗЗД. В настоящата хипотеза следва да се приеме, че между страните съществува облигационна връзка с източник договор за наем от 12.03.2015 г., по силата на който ищецът е предоставил за ползване на ответника сграда с идентификатор 02508.62.8.3 по КККР на местност „Тузлата“, гр.Балчик, с площ от 81 кв. м, състояща се от три помещения и открита тераса с  площ от 100 кв. м, обособена част от ПИ с идентификатор 02508.62.8 по КККР на местност „Тузлата“, гр.Балчик, включени в капитала и собственост на „Специализирана болница за рехабилитация - Тузлата“ ЕООД. Прекратяването на договора подлежи на доказване от наемодателя, който се позовава на последиците от прекратяването. Ищецът–наемодател е въвел твърдение, че е упражнил правото си едностранно да прекрати договора при наличието на указания от заместник-министъра на здравеопазването, като основанието е нарушена разпоредбата на чл.229, ал.2 ЗЗД. От доказателствата се установява неизпълнението на тези задължения от представляващия ищеца, което е обосновало възникване на основание за прекратяване на договора.

От изложеното следва, че наемателят ползва наетия имот при прекратена облигационна връзка, която е била прекратена едностранно от наемодателя предвид наличието на предпоставки за това. В полза на ищеца е възникнало право да иска връщане на наетата вещ, на основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД, като иска се уважи.

С оглед изхода на делото ответникът трябва да заплати на ищеца направените разноски, но поради непретендирането им не следа да се присъдят.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Ескалибур” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Богдан“ № 6, ЕИК: *********, представлявано от Т.В.М., да предаде на ищеца „Специализирана болница за рехабилитация - Тузлата“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище на управление: гр. Балчик, местност „Тузлата“, представлявано от К.К.С., държането на нает имот по Договор за наем от 12.03.2015 г., а именно сграда с идентификатор 02508.62.8.3 по КККР на местност „Тузлата“, гр.Балчик, с площ от 81 кв. м, състояща се от три помещения и открита тераса с площ от 100 кв. м, обособена част от ПИ с идентификатор 02508.62.8 по КККР на местност „Тузлата“, гр.Балчик, включени в капитала и собственост на „Специализирана болница за рехабилитация - Тузлата“ ЕООД, на основание чл. 233, ал.1, изр.1 ЗЗД.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                   Съдия: