Определение по дело №873/2025 на Административен съд - Пловдив

Делото е образувано по жалба на д-р Н. С. П., в качеството му на управител на „АИПСМПФРМ- НП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.*, с адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет.*, ап.*, срещу Заповед за мотивиран отказ № РД-09-133/11.04.2025 г. на директора на РЗОК – Пловдив.

С молба вх. № 9074/02.06.2025 г. на директора на РЗОК – Пловдив се иска от съда да спре производството по настоящото дело на основание чл.54 ал.1 т.3 от АПК на основание чл.229, ал.1 т.5 от ГПК, тъй като пред административния съд са налице данни за престъпни обстоятелства (наличието или липсата на престъпление по чл.256 от НК), които имат значение за правилното решаване на процесния спор.

Постъпило е и становище вх. № 9441/06.06.2025 г. на директора на РЗОК – Пловдив.

Горните твърдения са във връзка с образувано ДП № 286/2024 по описа на „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив, по което управителят на дружеството-жалбоподател е участник, на който е вменено от компетентните разследващи органи, извършването на неправомерни дейния. Последните се изразяват в следното: - при условията на продължавано престъпление, в съучастие с извършител, представяне пред НЗОК/РЗОК – Пловдив на електронни документи с невярно съдържание, за да се получи от бюджета на НЗОК, неследваща се парична сума.

Във връзка с това искане, с протоколно определение от 03.06.2025 г., от отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив е изискана актуална информация относно развитието на ДП № 286/2024 г. по описа на „ИП“ при ОД на МВР Пловдив. От получения отговор с вх. № 10716/26.06.2025 г. се установява, че така образуваното ДП срещу няколко лица, измежду които и Н. С. П., е прекратено от съда и делото е изпратено на Окръжна прокуратура – Пловдив поради наличие на признаци на друг престъпен състав от НК. От справката става ясно, че към дата 26.06.2025 г. по досъдебното производство няма лица привлечени в качеството им на обвиняеми, вкл. и Н. П..

В становище вх. № 9441/06.06.2025 г. на директора на РЗОК се излагат доводи, че разпоредбата на чл.54, ал.1, т.3 от АПК не намира приложение в производството по чл.59а от ЗЗО, тъй като то е специално производство по реда на ЗЗО, а съгласно чл.59б ал.1 – 2 от с. з., това производство приключва със сключването на договор, съответно допълнително споразумение или с мотивиран отказ за сключване на договор/допълнително споразумение с лечебното заведение. Според ответната страна по жалбата, цитираната разпоредба посочва изчерпателно правомощията на директора на РЗОК – Пловдив в производство по чл.59а от ЗЗО.

Разгледано по същество, искането за спиране е неоснователно.

Правните и фактическите основания за спиране на производството, на които се е позовал административният орган не са налице.

Акт за спиране на административно производство може да бъде постановен само в изрично предвидените хипотези на чл.54 ал.1 от АПК и то при наличие на всички предпоставки за извършване на това процедурно действие. Основанието за спиране на административното производство посочено в оспореното решение е това уредено с разпоредбата на чл.54 ал.1 т.3 от АПК. В тази връзка липсват доказателства по административната преписка за провеждано наказателно производство, предвид писмото на „ИП“ при ОД на МВР – Пловдив („… Предстои ангажиране на наказателната отговорност на Пъджев…“ )

Необходимо условие за нейното приложение е наличие на образувано наказателно производство, което е от значение за изхода на образуваното вече производство, като за установяване на този факт изрично е предвидено да се представят съответните за това доказателства. В случаят тези предпоставки не са били налице. Съобразно мотивите за постановяване на оспореното разпореждане, производството е спряно, тъй като е прието, че д-р Н. С. П. е привлечен като обвиняем по образувано наказателно дело от общ характер № 6654/2024 г. за извършено престъпление по чл.212 ал.4 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20 ал.4 във връзка с чл.26 ал.1 от НК и за престъпление по чл.293 ал.1 от НК. Като правни основания в заповедта се посочват чл.29, ал.1 от НРД 2023 – 2025 г. за МД във връзка с чл.42 т.1, т.2 и т.8 от ПУД на НЗОК, чл.59б ал.2 от ЗЗО и във връзка с образувано наказателно дело от общ характер № 6654/2024 г.

Този извод на административния орган е необоснован, тъй като не се подкрепя от доказателствата по преписката. Нито един от сочените текстове не съдържа мотиви за отказ от сключване на договор/допълнително споразумение с НЗОК. Това от една страна. Действително, чл.59б, ал.2 от ЗЗО, указва, че в срока по ал.1 директорът на РЗОК издава заповед, с която прави мотивиран отказ за сключване на договор, съответно допълнително споразумение в случаите, когато лечебното заведение не отговаря на условията и критериите по ал.1, който от своя страна, гласи, че Директорът на РЗОК в срок от 30 дни от подаване на заявлението сключва договор, съответно допълнително споразумение с изпълнителите, които отговарят на условията по чл.55 ал.2 т.1 и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл.59в.

Съгласно чл.55 ал.2 т.1 от ЗЗО, националните рамкови договори съдържат условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях, а съгласно чл.59в от с. з. критерии за достъпност и качество на медицинската помощ са: 1. обезпеченост на лечебното заведение по чл.9 от Закона за лечебните заведения с медицински специалисти на основен трудов договор; 1а. спазване на изискването по чл.59 ал.10, освен в случаите по чл.59 ал.12 и 12а; 2. наличие на нормативно определената и технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответното лечебното заведение; 3. осигуряване от лечебното заведение по чл. 9 от Закона за лечебните заведения на непрекъснато 24-часово изпълнение на медицинска помощ при спешни състояния; 4. предоставяне на медицинска помощ в съответствие с утвърдените медицински стандарти и Правила за добра медицинска практика.

На първо място следва да се посочи, че в случая липсват квалификации от типа на цитираните по-горе.

На второ място, предвид представените доказателства – Разпореждане № 710/18.12.2024 г. по НОХД № 6654/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив и писмо вх. № 10716/26.06.2025 г. на „ИП“ при ОД на МВР – Пловдив, може само да се предположи, че органите на прокуратурата са предприели някакви действия, като те съобразно правомощията им, регламентирани в НПК е следвало да изяснят в определени кратки срокове и да издадат съответния приключващ акт. Информация обаче за това какви са тези действия и същите довели ли са изобщо до образуване на наказателно, респ. досъдебно производство, какъв е видът и обхватът на тези производства, не са представени от административния орган. Още повече, че производството по ДП № 286/2024 г. е прекратено.

Това, от своя страна, води до невъзможността да се извърши преценка относно значението на посочените писмени доказателства за приключване на процесното административното производство, необходимо ли е в тази връзка да се приключи някакво наказателно производство и дали това би променило съществено изводите на решаващия преписката орган. Такива необходими доказателства за съответните изводи не се съдържат в представената административна преписка, поради което постановеното спиране се явява необосновано и незаконосъобразно. Административният орган не е извършил обективна преценка, дали изобщо е образувано наказателно производство и доколко последното е преюдициално по отношение висящото пред него.

В правомощията на НЗОК да сключва договор/допълнително споразумение с лечебните заведения е, когато установи, че са налице условията за това по чл. 59 ал.1 от ЗЗО или да отказва сключване на такива, когато ЛЗ не отговарят на условията по чл.55 ал.2 т.1 и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл.59в. Следователно, предпоставките за сключване или отказ от сключване на договор с НЗОК могат да бъдат установени, само и единствено в самото административно производство по издаване на акта, с който се установява или не, дали ЛЗ отговаря на изискванията на закона за сключване на договор/допълнително споразумение със НЗОК и тази дейност е от компетентността на директора на РЗОК.

В конкретния случай, РЗОК – Пловдив разполага с всички данни, нужни за разрешаване на въпроса дали да бъде сключен или не, договор по подаденото заявление вх. № ЗД-07-9/05.03.2025 г. в РЗОК – Пловдив от д-р Н. П., в качеството му на управител на „АИПСМПФРМ- НП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.*.

Следователно, директорът на РЗОК - Пловдив, разполага с необходимите данни и следва да реши въпроса по същество, като сключи или откаже сключване на договор със здравната каса по подаденото от Пъджев заявление.

Евентуално извършено престъпление не рефлектира върху преценката за основателността на заявлението на жалбоподателя за сключване на договор. Дали физическото лице ще понесе наказателна отговорност за извършено от него престъпление или не, е без значение за решаване на въпроса за сключване на договор с лечебното заведение. Казано с други думи, приключването на наказателното производство в настоящия случай не е от значение за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.54, ал.1 т.3 от АПК.

В този смисъл, искането на административния орган за спиране на административното производство, чието приключване е от значение за сключването на договор със здравната каса, е необосновано. Поради това следва да бъде постановено определение, с което да бъде оставено без уважение искане, депозирано пред съда с молба вх. № 9074 от 02.06.2025 г. на директора на РЗОК – Пловдив за спиране на административното производство.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, депозирано пред съда с молба вх. № 9074 от 02.06.2025 г. на Директора на РЗОК Пловдив за спиране на административното производство по адм. дело № 873/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив до приключване на Досъдебно производство № 286/2024 по описа на „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Р България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.