№ 420
гр. Варна, 14.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20223100900778 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:14 часа се явиха:
Ищецът Щ. А., редовно призован, не се явява лично, представлява се
от адв. М. С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът „АНГЕРБАУЕР ЕНД ПАРТНЪР“ ЕООД , редовно
призован, не изпраща законен представител, представлява се от адв. Ж. К.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК – Търговски
спорове.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните по делото да изложат
становище по проекта за доклад, обективиран с Определение № 715 от
16.05.2023 г.
Адв. С.: Запозната съм с проекта за доклад и имах възражения по
допускането на доказателствата във връзка с указанията на съда, че ми отлага
произнасянето. Мислех, че става въпрос за разпределени в тежест на
1
ответника факти и обстоятелства, но установявам, че действително в
допълнителната искова молба сме направили искане за допускане на
свидетелски показания, поради което и нямам възражения в тази насока.
Поддържам исковата и допълнителната искова. Правя уточнение по чл.
214, ал. 2. Да се счита предявена и законната лихва, от датата на подаване на
исковата молба, към иска за главница, който е описан подробно.
Адв. К.: Уважаема госпожо Председател, в доклада подробно са
описани обстоятелства, които произтичат от претендираните права от ищеца,
както и обстоятелства, които произтичат от направените от нас възражения.
Моля на стр. 5 от доклада, л. 160 от делото, там където съм посочил, че в
отговора на допълнителната искова молба след изречението „Поддържа, че
договорът е сключен под отлагателно условие, независещо от волята на
страните“ да добавите „съобразно разпоредбите на ЗЗД в тази връзка, а
именно чл. 25 от същия“.
В точка II от доклада, по отношение правната квалификация на правата
претендирани от ищеца, също молим да се запише същото, правната
квалификация на възраженията на ответника, че тя се основава на
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във връз. с § 3 от Договора с
инструктор. Тъй като по отношение на ищеца е описана правната
квалификация, да се опише правната квалификация на нашите възражения.
В точка III от доклада, по отношение на обстоятелствата, които са
безспорни и/или не се нуждаят от доказване, с оглед заявеното от ищеца в
исковата и допълнителната искова молба, молим да се приеме за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ответникът не е получил заплащане на
исковите суми от „Рenumbra“. Ищецът не оспорва този факт, ако твърди, че
има плащане то би следвало да докаже този положителен факт. Това е
свързано с тежестта на доказване.
По отношение на разпределението на доказателствената тежест, до
момента не сме твърдели, че не сме приели работата поради лошо
некачествено изпълнение, което е посочено и отбелязано в доклада. От двете
страни по договора не са извършвани действия по приемането на работата.
Ние твърдим или по-скоро предполагаме, с оглед на
взаимоотношенията и малко емоции в отношенията между страните, че
неплащането от страна на „Рenumbra“ се дължи на лошо, некачествено
2
изпълнение. Но това е ирелевантно по отношение на конкретния спор, тъй
като нито „Рenumbra“ ни е казала, че не плаща поради лошо некачествено
изпълнение, нито ние твърдим, че има такова. Ние не спорим, че семинарите
са проведени.
Ние считаме, че има некачествено изпълнение, но не на това се
основават нашите възражения по отношение на предявения иск. Нашите
възражения се основават на разпоредбата на § 3, а това дали има или няма
некачествено изпълнение е свързано с отношенията на „Рenumbra“ и двете
страни по договора, но то няма пряко отношение към спора. Защитата ни по
делото не се базира на некачествено изпълнение, в обобщение.
Дали изпълнението е качествено или не е ирелевантно по отношение на
настоящия спор, тъй като неплащането от наша страна към ищеца се основава
на разпоредбата на § 3 от Договор с инструктор във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗЗД.
По отношение неплащането от страна на „Рenumbra“, това е свързано с
доказателствената тежест, факта на неплащането е отрицателен факт.
Безпротиворечивата съдебна практика е, че отрицателните факти не подлежат
на доказване. Има едно основополагащо решение на ВКС в този смисъл, а
именно № 394 от 18.05.2010 г. по касационно гражданско дело № 1584/2009 г.
на ВКС. Предвид изложеното считаме, че не е необходимо установяване на
този факт от наша страна. Ако ищецът твърди, че има плащане, би следвало
той да установи този положителен факт. Вие не сте ни указали, но е свързано
с допусната експертиза.
По отношение на искането от ищцовата страна за прибавяне на лихвите,
не се противопоставям.
Адв. С.: Ние няма как да имаме конкретно твърдение във връзка с това
дали е получено плащане от „Рenumbra“. Нашето твърдение е информацията
получена от ответника, че не е получил плащане. Не го твърдим със
сигурност, не го и оспорваме. Т.е. ние смятаме, че независимо от това дали е
получил плащане или не плащане, нашите отношения следва да се уредят и
да ни бъде платено, поради което и този факт не може да бъде приет за
безспорен и ненуждаещ се от доказване. Затова и не смятам, че този факт
́
следва да се приема за безспорен и ненуждаещ се от доказване.
СЪДЪТ, като взе предвид така направените уточнения в днешно съдебно
заседание, намира следното:
3
На първо място, следва да допълни проекта за доклад в частта I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ
ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ, с оглед поясненията от ответната страна, като
изрично в отговора на допълнителната искова молба се запише и допълни
изявлението: Поддържа, че договорът е сключен под отлагателно условие,
независещо от волята на страните, съобразно разпоредбите на ЗЗД в частност
чл. 25 и чл. 26 от същия.
Също така да се допълни и че е ирелевантно за спора дали работата е
приета или не и дали изпълнението е качествено или некачествено, както и че
не поддържат възражението си за некачествено изпълнение с оглед защитата
в настоящото производство.
СЪДЪТ намира, че предвид предприетото изменение по реда на чл. 214,
ал. 2 от ГПК, следва да допусне същото, поради което в част II. ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ следва да включи и претенцията за лихви от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
възнагражденията. Също така в тази част следва да се допълнят и че
възраженията на ответника намират своята правна квалификация в
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СА БЕЗСПОРНИ
И/ИЛИ НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ по делото и искането за
допълване, СЪДЪТ намира, че такова не следва да бъде правено, предвид
предприетата защита и от двете страни по делото и доколкото страните имат
спор по този факт към настоящия момент.
По отношение на част IV. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА
ТЕЖЕСТ, предвид изложеното от ответника, а именно, че не става въпрос за
приемане и лошо качество на изпълнение отново се налагат промени.
В част V. УКАЗАНИЯ ДО СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ ТВЪРДЯНИТЕ ОТ
ТЯХ ФАКТИ НЕ СОЧАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА отново се налагат промени във
връзка с уточненията на ответника.
С оглед на горното, СЪДЪТ пристъпи към ДОКЛАД на ДЕЛОТО, като
за яснота на страните в производството същият се възпроизвежда изцяло в
протокола от съдебното заседание, както следва, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
4
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ
ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ твърди, че провежда обучения в областта на мениджмънта на
4 езика. На 03.02.2022 г. между него и ответното дружество, в качеството му
на възложител, e сключен Договор с инструктор с предмет провеждане на
допълнителни мерки за обучение на клиенти на възложителя с цел
повишаване на тяхната квалификация. Договорът e безсрочен, като в него e
уговорено фиксирано възнаграждение от 1500 евро без ДДС за всеки пълен
семинарен ден, а за видео/телефонно обучение – 100 евро без ДДС за 30
минути. Съгласно § 3 от договора, възнаграждението следва да бъде
заплащано най-късно до 5 дни след постъпване на плащане от съответния
клиент и представяне на фактура от ищеца. Разходите за пътуване се поемат
от възложителя, а за настаняване - от клиента. Само в изрично уговорени
случаи резервациите за хотелите се правят от ищеца, като разходите за това
му се възстановяват впоследствие след представяне на платежни документи.
Във връзка с подписания договор, ищецът провел обучение на
служителите на компанията Penumbra от 06.02.2022 г. до 09.02.2022 г. вкл., в
Париж, Франция, а в периода 13.02.2022 г. – 16.02.2022 г. вкл. – в Милано,
Италия. Клиентът Penumbra резервирал хотел единствено за семинара в
Париж, а за този в град Милано – ищецът сторил това сам по молба на
ответника. Стойността на хотелския престой в Милано била 821,10 евро, а
разходите за влак - 349,80 евро. Ищецът твърди, че в онлайн разговор с
ответника било договорено, че последният щял да му възстанови и разходите
за храна след представяне на фактура. Освен семинарите в Париж и Милано,
ищецът провел и общо четири видео обучения с представители на клиента на
07.03.2022 г. и на 09.03.2022 г.
За обученията в Париж и Милано, на 22.02.2022 г. ищецът издал
фактура D-220201, съдържаща и покана за плащане, на обща стойност 13 550
евро, включваща: 12 000 евро за 8 семинарни дни по 1500 евро за всеки от
тях; 349,80 евро – транспортни разходи за влак; хотел – 821,10 евро; и храна –
379,80 евро. На 06.03.2022 г., ищецът изпратил на ел. поща на ответника,
издадената фактура. Твърди, че на 16.03.2022 г., ответникът го информирал,
че клиентът преустановява провеждането на други семинари, поради което
5
ответникът помолил ищеца да издаде фактура за вече извършената работа,
приета без забележки и в изпълнение на техните уговорки. В същия ден,
ищецът издал фактура D-220202 за проведените четири видео обучения на
обща стойност 400 евро и я изпратил на ответника заедно с фактурата от
22.02.2022 г. и с приложени към фактурите разходооправдателни документи.
Тъй като плащане не последвало, на 17.05.2022 г. ищецът отново
изпратил покана за плащане, а на 14.07.2022 г., определил 31.07.2022 г. като
крайна дата за погасяване на задълженията. Плащане обаче не било
направено, включително и до момента на предявяването на настоящите
искове. Сочи се, че ответникът не е информирал ищеца за забавяне в
плащането от клиента към него. Ищецът твърди, че изискуемостта на
вземанията е настъпила с оглед уговореното в § 3 от договора. Обръща
внимание и че съгласно § 3 от общите условия на ответника , достъпни на
немския му сайт, по отношение на договорите му с негови клиенти, какъвто
бил и Penumbra, важи правилото за заплащане на цената в срок от 10 дни от
получаване на съответната стока/услуга. Тъй като семинарите са проведени
през месец февруари, се поддържа, че този срок е вече изтекъл. Дори това да
не било така, то не било от съществено значение, тъй като § 3 от договора не
поставял плащането, дължимо от ответника под условие, а само определял
най-късния възможен момент на дължимост. Ищецът твърди, че ответникът
действа умишлено против интересите му, като забавя плащанията.
В срока по чл. 367 от ГПК , по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил
отговор на исковата молба и допълнение към него, в който твърди, че
исковете са недопустими и неоснователни. Ответното дружество признава
сключването на процесния договор, провеждането на семинарите, за които са
направени разходи в град Париж, Франция и град Милано, Италия, както и че
на 22.02.2022 г. ищецът му е представил фактура чрез електронна поща. Сочи
обаче, че същата, към момента на депозиране на отговора, не е платена, тъй
като не е налице другото кумулативно задължително условие по § 3 от
договора – плащане от клиента Penumbra. Това водело до извод не за отказ от
плащане, а за невъзможност за такова, в която връзка заявява, че ищецът ще
получи възнаграждението си и направените разходи след постъпване на
плащането от клиента. В този смисъл изтъква, че вземането не е изискуемо,
което предполага отхвърлянето на исковете. Ищецът заявява и че въпреки
положените от негова страна усилия, клиентът отказва да заплати дължимите
6
суми. В отговора се навеждат твърдения за негативна оценка на участниците
в семинарите относно съдържанието на обученията и недостатъчното добро
ниво на владеене на италиански език от ищеца, което било абсолютно
задължително за обученията в Италия. В резултат на некачественото
обучение, се стигнало освен до липса на заплащане от клиента, но и до
отмяна на всички поръчки от него и липса на нови такива. Ответникът
поддържа и че приемането на работата на ищеца е без значение за спора, тъй
като подобно действие не е предвидено в договора и реално не е било
извършено. Не били представени и доказателства от ищеца за приемането.
Възразява се и че фактурираните от ищеца суми не съответстват на
действителното положение, тъй като съгласно представения от ответника
график, семинарът в Париж е бил проведен от 07.02.2022 г. до 09.02.2022 г., а
този в Милано – от 14.02.2022 г. до 16.02.2022г.. Така обучителните дни били
6, а не 8, поради което дължими били 9000 евро, а не претендираните 12 000
евро. Разходите за храна от 379,80 евро също не били дължими, тъй като
според § 3 от договора, възложителят ответник поемал само разходите за
полет, автомобил, такси и влак.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, в която предявените искове се поддържат по основание и размер.
Ищецът оспорва възражението, че не е налице неизпълнение по договора,
като отбелязва, че неплащането на дължимо възнаграждение е винаги
неизпълнение. Във връзка със заявената от ответника невъзможност, а не
отказ, за плащане излага, че тя не го освобождава от отговорност съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Сочи се и че наличието или липсата на
плащане от клиента към ответника не може да бъде основание за
неизпълнение, тъй като то е свързано единствено с техните вътрешни
отношения. Оспорва се възражението на ответника, че уговореното в § 3 от
договора представлява условие, а не определяне на възможно най-късния
момент за плащане. Ищецът сочи, че според съдебната практика клауза с
подобно съдържание се приравнява на хипотеза на неизпълнение. Излага
също, че е недопустимо сключването на договор под условие, поставено
изцяло в зависимост от волята на една от страните, поради което законът
въвеждал фикцията по чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. В тази връзка сочи, че
преценката дали е налице фингираното сбъдване на условието се установява
при отчитане на поведението на страната, закономерния ход на събитията и
7
интереса на страните с оглед предмета на договора. Ищецът твърди и че
макар съдебната практика да приема, че страните могат да поставят
сключения от тях договор под условие, уговореното отлагателно такова
трябва да бъде съобразено с равнопостановеността на страните и възмездния
характер на договора за изработка, като несбъдването му не трябва да води до
освобождаване на изпълнителя от типичната за този договор престация. В
този смисъл посочва, че бездействието на ответника да потърси вече
падежиралото си вземане от клиента, води до извод за неговата
недобросъвестност. Ищецът се позовава и на съдебна практика, според която
поставянето на изпълнението на задължението на възложителя да заплати на
изпълнителя възнаграждението за извършената работа, в зависимост от
изпълнението на задължението на едно трето за договора лице към него, може
да се разглежда като отсрочване на предпоставките за изискуемост на
задължението на възложителя. То обаче предполага уговарянето на конкретни
условия, при които ще настъпи изискуемостта на задължението. Когато
такива не са предвидени, уговореното помежду им трябва да бъде прилагано
по начин, който в най-голяма степен отразява волята им и добрите търговски
практики и не трябва да представлява злоупотреба с правата на кредитора.
Наред с гореизложеното се оспорва и възражението на ответника за лошото
изпълнение на договорните задължения от страна на ищеца и се сочи, че след
провеждане на семинарите не са постъпвали възражения относно качеството
на обученията нито от ответника, нито от неговия клиент. Неправилно било
възражението, че приемането на работата е ирелевантно като аргументи се
извличат от разпоредбите на ЗЗД, уреждащи договора за поръчка. Поддържа
се твърдението, че семинарите били проведени в периода 06.02.2022 г. –
09.02.2022 г. вкл. в Париж и 13.02.2022 г. – 16.02.2022 г. в Милано, като се
пояснява, че тъй като денят на отпътуване и денят на пристигане в страна,
различна от тази, в която ищецът има обичайно местопребиваване, е бил
потенциален ден за провеждане на друг семинар, от който ищецът би могъл
да реализира доход, страните по спора са се договорили по телефона, дните на
ангажираност да бъдат изчислявани по този начин. Доколкото след
получаване на фактурата до момента на депозиране на допълнителната искова
молба, ответникът не е възразил срещу времевите ставки и размера на
задълженията, се твърди, че това е единствено опит на ответника да се
освободи от последиците на недобросъвестността си.
8
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
допълнителната искова молба, с който ответникът поддържа позицията си
за неоснователност на исковете и релевираните в тази насока възражения.
Пояснява, че заявената в отговора на исковата молба невъзможност за
плащане се отнася до обстоятелството, че не са настъпили условията за
изпълнение, и по-конкретно падежиране на задължението. В тази връзка
конкретизира и че няма отказ от плащане, тъй като сумите все още не са
дължими. Сочи, че заявеното в допълнителната искова молба, налага извод,
че ищецът се отказва от твърдението си, че § 3 от договора определя най-
късния възможен момент за изпълнение и приема, че разпоредбата
представлява условие. Поддържа, че договорът е сключен под отлагателно
условие, независещо от волята на страните, съобразно разпоредбите на ЗЗД в
частност чл. 25 и чл. 26 от същия.
Ответникът заявява, че нито има интерес от несбъдване на условието,
тъй като част от дължимата от клиента сума ще представлява и
възнаграждение за него, нито по някакъв начин пречи на неговото
настъпване. Оспорва се и твърдението, че действа недобросъвестно. Цитира
се относима съдебна практика. Твърди се, че рискът от несбъдването е бил
предвидим за ищеца и е бил приет от него при сключването на договора.
Ответникът заявява, че ищецът интерпретира данните от формулярите за
обратна връзка по превратен начин. Твърди, че след тяхната оценка,
служителят на клиента, отговарящ за провеждането на семинарите, е
информирал ответника, че ръководителите на клиента са спрели
провеждането на обученията, както и по-нататъшните такива поради лошите
оценки. Твърди се че ответникът информирал ищеца за това с имейл от
16.03.2022 г. Поддържа се изложеното в отговора на исковата молба относно
по-кратката продължителност на семинарите, като се пояснява, че 06.02.2022
г. и 13.02.2022 г. са били неделни дни и тогава обучения не са били
провеждани. Оспорва се твърдението за онлайн среща, на която е било
договорено поемане на разходите за храна от страна на ответника.
Ответникът заявява и че след получаване на плащане от страна на клиента,
ще заплати на ищеца сумата от 10 570,90 евро, включваща 10 170,90 евро за
семинарите във Франция и Италия и 400 евро за индивидуалните обучения.
Обобщава, че е ирелевантно за спора дали работата е приета или не и
9
дали изпълнението е качествено или некачествено, като не поддържа
възражението си за некачествено изпълнение с оглед защитата в настоящото
производство.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ
ИЩЕЦА, НА НАСРЕЩНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА
ОТВЕТНИКА:
Предявени са от ИЩЕЦА: Щ. А., ******* *******, роден на ******** г.
в гр. *****, *******, с адрес: ул. „*******“ № 90, ****, ******, *******,
притежаващ паспорт № D0493852, издаден от компетентните органи на гр.
******, ******* на 03.03.2022 г. срещу ОТВЕТНИКА: „Ангербауер Енд
Партнър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, район Приморски, ж.к. „Евксиноград“, ул. „Никола Касапски“ № 9,
представлявано от К.Й.А. кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
за осъждането на ответника да заплати на ищеца общата сума от 13 950,70
евро /тринадесет хиляди деветстотин и петдесет евро и седемдесет
евроцента/, ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задълженията, представляваща незаплатено възнаграждение и разноски,
дължими на ищеца съобразно § 3 от Договор с инструктор от 03.02.2022 г. с
предмет провеждане на обучения и семинари, от които 13 550,70 евро по
фактура D-220201 от 22.02.2022 г. за проведени семинари Penumbra PEAK в
периода 06.02.2022 г. – 09.02.2022 г. в Париж, Франция и 13.02.2022 г. –
16.02.2022 г. в Милано, Италия и 400 евро по фактура D – 220202 от
16.03.2022 г. за проведен коучинг Penumbra през март 2022 г.
Възраженията на ответника намират своята правна квалификация в
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗД.
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, които са БЕЗСПОРНИ и/или не се нуждаят от
ДОКАЗВАНЕ:
С оглед заявеното от страните в разменените помежду им книжа, съдът
приема за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
сключването на процесния договор, провеждането на семинарите, за които са
направени разходи в Париж, Франция и Милано, Италия и онлайн
обученията, както и изпращането на 22.02.2022 г. на фактура D-220201 от
10
същата дата, от ищеца на ответника на електронната поща на последния.
IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест на всяка от страните по делото е да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от
които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предвид процесуалното поведение на страните, съдът указва, че в
тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че
между страните е сключен валиден договор с конкретно посочените в
исковата молба параметри и индивидуализация на уговорената работа /
провеждане на обучения за повишаване на квалификацията – присъствени
семинари и видео-обучения/ и възнаграждение /вкл. за разходите за храна и
възнаграждението за дните за път/, че работата е извършена съобразно
уговореното, че е приета от възложителя, поради което и за ищеца е
възникнало основанието за плащане на посочената сума, вкл. и че е настъпил
падежът за плащане на задължението, както страните са договорили.
В тежест на ответника е да установи фактите по възраженията си, от
които черпи изгодни за себе си последици, а именно, предприемането на
действия за събиране на вземането си от клиента Penumbra и отказ за плащане
на дължимите суми от страна на последния, както и че в тази връзка не е
настъпил падежът на задълженията.
V. УКАЗАНИЯ ДО СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ ТВЪРДЯНИТЕ ОТ ТЯХ
ФАКТИ НЕ СОЧАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за постигането на уговорка
с ответника за заплащането на разходите за храна и на възнаграждение за
дните за път.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за предприемането на
действия по събиране на вземането си от клиента Penumbra, който е отказал
плащането.
Адв. С.: Искам да заявя пред съда, че с ответника сме постигали
съгласие помежду си за Спогодба, нужно ни е техническо време да я
оформим. Моля да спрем производството.
Адв. К.: Моля да спрем производството. Изразявам съгласие за
посоченото.
11
Предвид становищата на процесуалните представители на страните,
СЪДЪТ намира, че производството по търговско дело № 778/2022 г., по
описа на Окръжен съд – Варна, Търговско отделение, следва да бъде спряно
на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК, като следва да укаже на страните, че
ако не поискат възобновяване на производството в шестмесечен срок, считано
от днес, производството по делото ще бъде прекратено.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по търговско дело № 778/2022 г., по описа на
Окръжен съд – Варна, Търговско отделение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 1
от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за спиране на производството по делото подлежи
на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен
срок, който започва да тече за всяка от страните от днес.
УКАЗВА на страните, че ако никоя от тях не поиска възобновяване на
производството в шестмесечен срок, считано от днес, същото ще бъде
прекратено.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 10.51
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12