Решение по дело №214/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              27.04.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                           ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                            ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА   

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 214 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 05.11.2019г., гр.д.25394/19г., СРС, 34 с-в отхвърля предявените от Р.И.П. и Б.Г.П. против  „Т.С.“ ЕАД искове с правна квалификация чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат разделно /всеки един по 1/2 част/ на ответника сумата 3 098.49 лева – главница за доставена топлина енергия през периода от 01.02.2010г. до 30.04.2012г., сумата 410.54 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 31.03.2010г. до 30.01.2013г. и сумата 315.45 лева – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 31.05.2014г., гр.д. 2733/13г., СРС, 80 с-в и е образувано изпълнително дело, като осъжда ищците да заплатят на ответника сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищците Р.И.П. и Б.Г.П.. Считат, че 3-годишната погасителна давност за вземанията не е прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, защото не е подадена искова молба и не се развива исково производство по чл.422 ГПК, в какъвто смисъл били разясненията по т.14 ТР № 2/2015г., ОСГТК на ВКС. Давността не е прекъсната и с молбата за образуване на изпълнително производство, както приема СРС. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

Въззиваемият – ответникът по иска „Т.С.“ ЕАД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.

Влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист от 31.05.2014г. са издадени по ч.гр.д.2733/13г., СРС, 80 с-в в полза на настоящия ответник „Т.С.“ ЕАД срещу сегашните ищци Р.И.П. и Б.Г.П. относно процесните вземания за сумата 3 098.49 лева – главница за доставена топлина енергия през периода от 01.02.2010г. до 30.04.2012г., сумата 410.54 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 31.03.2010г. до 30.01.2013г. и сумата 315.45 лева – разноски.

С подаване през 2013г. на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно вземанията, се прекъсва и спира теченето на погасителната давност за тях. Съгласно чл.156, б. „г“ ЗГС подаването на молба за издаване на заповед за изпълнение произвежда действие на подаване на искова молба, т.е. прекъсва давността, за разлика от молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК/отм./. В този смисъл са постановките на т.14 от от ТР № 2/26.06.2015г., ОСГТК на ВКС.

Заповедта за изпълнение представлява самостоятелно изпълнително основание за издаване на изпълнителния лист, като влязла в сила при условията на чл.416 ГПК, поради неподадено в срок срещу нея възражение от длъжника или оттеглено възражение, респективно поради неразвило се исково производство по чл.422, ал.1 ГПК, като по делото е приложима първата хипотеза. Заповедта за изпълнение сама по себе си се ползва с изпълнителна сила, но не установява със сила на пресъдено нещо съществуване на вземанията, с каквато се ползва единствено съдебното решение. От  момента на нейното стабилизиране започва да тече нова 3-годишна погасителна давност съобразно чл.111 ЗЗД. Същата последователно е прекъсвана и спирана съгласно чл.116 б. „в” и чл.115 б. „ж” ЗЗД с предприетото принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело, а именно изпращане от ЧСИ на запорни съобщения от 19.02.2016г., 02.02.2018г. и 19.02.2018г. за налагане на запори върху банковите сметки и пенсия на ищците. Вследствие наложените запори постъпват плащания. Всяко едно принудително налагане на запор и всяко едно извършено плащане прекъсва теченето на давността, защото съставлява действие по осъществяване на изпълнителния способ запор върху парично вземане.

Според разясненията на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г., ОСГТК на ВКС, нова погасителна давност за вземанията  започва да тече от датата на поискването от взискателя или на предприемането от съдебния изпълнител на всяко валидно принудително изпълнително действие, изграждащо съответен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя да извърши пълно проучване на имущественото  състояние на длъжника - чл.18, ал.1 ЗЧСИ, стига да е предприето преди прекратяване на изпълнителното производство по право. Това прекратяване  настъпва с изтичане на 2-годишен преклузивен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, считано отново от последното  поискано или предприето валидно изпълнително действие.

В случая, преди изтичане на давностния и преклузивен срок, считано най-рано от издаване на изпълнителния лист на 31.05.2014г., теченето им е прекъснато с изпращане от ЧСИ на запорните съобщения и постъпилите от тях плащания. Към момента на подаване на настоящата искова молба през 2019г. не са изтекли и двата законни срока – преклузивен и давностен. Искът за признаване за установено, че вземанията не се дължат като погасени по давност е неоснователен.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.11.2019г., гр.д.25394/19г., СРС, 34 с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.