РЕШЕНИЕ №
гр. Павликени 10.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия, в
публично съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година
в състав
Председател:
Р.Цариградска
при секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 683 по описа за 2019г. на Павликенския районен съд, за да
се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.127, ал.2 от Семейния кодекс.
Ищцата излага в исковата си
молба, че с ответника са живеели на
семейни начала и от съжителството си имат родено едно малолетно дете – И. Р. А. с ЕГН **********. Твърди, че след раждането на
детето са живеели в дома на родителите му в с. ***, а след това в *** на квартира. Излага, че от 7 месечна възраст до
навършване на 7 години за детето се е грижела майката на ищцата. Родителите
живели в ***, след като детето започнало
първи клас там, но се разделили. Детето живяло периодично и при двамата, но
ищцата твърди, че бащата го стресирал, тъй като еднолично го записал в ново
училище, живеел с различни жени. Твърди, че през лятото на 2019г. се е върнала с
детето да живее при родителите си, а ответникът е останал да живее в семейното
жилище – в дома на своите родители в същото село - ***. Излага, че ответникът не се интересувал от детето,
не полагал лични грижи за него, а само чрез родителите си, не изплащал никаква
издръжка. Към момента ищцата твърди, че живее и работи в България, в жилището
на родителите си.
Моли съда да постанови решение, по
силата на което да определи местоживеенето на малолетното дете при майката, на
която да представи и упражняването на родителските права, да осъди бащата да
заплаща издръжка за детето и определи режим на лични отношения със същия. Ответникът се явява в съдебно заседание, но не е заел становище
по предявените искове в срока за писмен отговор. В съдебно заседание не
възразява майката да упражнява родителските права, моли при определяне размера
на издръжката съдът да вземе предвид обстоятелството, че е безработен и да
определи минимална такава.
Като
взе предвид становището на страните и като прецени събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните
по делото В.А.А. и Р.И.А. М. са родители на малолетното
дете И. Р. А. с ЕГН **********, родено по време на
съвместното им съжителство (видно от Удостоверение за
раждане на Община ***, изд. въз основа на акт за раждане №***/***2008г.).
Двамата са съжителствали на семейни начала първо в България, след това
в ***, където е настъпила и фактическата раздяла. Там родителите са имали
неформално съгласие за споделено родителство, но през лятото на 2019г. майката
и детето се връщат в България и се установили при нейните родители в с.***,
общ.***. По-късно се завърнал и ответникът, но заживял отделно при своите
родители в с. ***, общ.***.
Според
свидетелските показания ответникът често не е в селото, за известно време тази
година е живял в ***. Детето е пребивавало в неговия дом, но под
грижите на родителите на ответника. Свидетелите, коитоq като роднини на ищцата се
явяват заинтересовани, дават показания, че родителите на ответника се държат
лошо с детето – не му разрешават да си играе на телефона, нагрубяват го.
Видно
от удостоверение от СУ „***“, гр.***, детето
е записано като редовен ученик в трети клас за учебната 2019-2020г. и ежедневно
ходи на училище с училищен автобус до гр.***.
Относно
доходите на страните: Ищцата е представила декларация, че за периода
26.03.2019г.-26.09.2019г. е получила общ доход от 9000лв.. Понастоящем работи
по трудово правоотношение като общ работник в „***” ЕООД, гр.***, считано
от 17.10.2019г. при основно възнаграждение в размер на 690 лв. Няма данни за
дохода на ответника, но страните не спорят, че същият няма такива от трудова
дейност, като в същото време е трудоспособен.
По делото е приложен социален доклад, изготвен от
ДСП ***, според който хигиенно-битовите условия в жилището, обитавано от детето
са много добри, детето има самостоятелна стая, обзаведена за неговите нужди.
Бащата съжителства с майка си в нейния дом в с. ***, общ.***. Бащата
е заявил, че няма проблем да се среща с детето, майката не препятства това, но
той не разполага със средства, за да се грижи за детето, а когато детето е било
при него и е имало родителски срещи е ходела бабата по бащина линия. При
разговора с детето социалните работници са установили, че то не говори за баща
си.
При изложените данни от фактическа страна съдът обоснова
следните правни изводи:
По главния иск за
разрешаване спора кой родител да упражнява родителските права са установени добри възпитателски качества на майката, която е
здрава и трудоспособно, емоционално обвързана с детето и то се чувства спокойно
в нейно присъствие. Бащата е поддържал контакт с детето, то е живяло и при него
и в дома на бабата и дядото по бащина линия, но въпреки, че сега бащата е в
същото населено място и няма пречка да вижда детето, не поддържат ежедневен
контакт. При това положение и предвид факта, че родителите не живеят заедно е
невъзможно към настоящия момент бащата да упражнява родителските права спрямо
детето. Майката може да предложи на детето добри материални условия на живот за
спокойно и нормално отглеждане. Устроила се е след завръщането в България –
работи, оказва помощ на детето за уроците. Ответникът няма доходи, безработен е
от години и не демонстрира желание да търси и започва работа, както и да се
среща с детето.
Предвид изложеното съдът намира, че упражняването на
родителските права и по отношение на детето следва да бъде предоставено на майката.
За бащата следва да се определи режим на лични отношения, като му се разреши да
вижда и взема детето при себе си два пъти в месеца, както и един месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
По отношение на предявения иск с правно основание
чл.143 СК за заплащане на издръжка, съдът го намира за основателен до месечен
размер на издръжката от 150лв., което е малко минималния допустим от закона
размер. Не се установи по делото бащата да разполага със средства от трудова
или друга дейност, нито да полага лични грижи за детето или да му предоставя
издръжка в натура. Същият следва да изпълнява задължението към своето дете чрез
паричното му заплащане. Като взе предвид нуждите на детето, неговата възраст и
здравословно състояние, както и имотното състояние на ответника, съдът счита за
обоснован посочения по-горе размер на издръжката.
При този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден да внесе ДТ върху присъдената издръжка в размер на 216 лв. по сметка на
ПРС.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете И. Р. А. с ЕГН **********, на неговата майка В.А.А. с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на
малолетното дете И. Р. А. с ЕГН **********, при майката В.А.А.
с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения за бащата Р.И.А. с ЕГН **********
*** с детето И. Р. А. с ЕГН **********, както
следва: да вижда и взема детето при себе
си всяка първа и трета седмица от месеца от 10ч. в събота до 18 часа в неделя,
както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Р.И.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното дете И. Р. А. с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител В.А.А.
с ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на 150.00лв. (сто и петдесет
лева), считано от влизане на решението в сила до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяване, заедно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА Р.И.А.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса върху размера на присъдената
издръжка в размер на 216 лв. (двеста и шестнадесет лева) по сметка на РС
Павликени.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала! ЙП