РЕШЕНИЕ
№ 1135
гр. Перник, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720103329 по описа за 2022 година
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, предявена от М. И. Б., ЕГН **********
от ************* против „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11,
представлявано Б.Л.И. - управител.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 02.09.2015 г. по
частно гражданско дело № 4243/2015 г. по описа на Пернишки районен съд е
осъден да заплати на „В и К“ ООД сумата от 551.27 лв., представляваща 2/3
от стойността на доставена и отведена питейна вода през периода 17.12.2010
г. – 27.03.2014 г., сумата от 52.15 лв., представляваща 2/3 от стойността на
обезщетението за забава, считано за периода 08.04.2012 г. – 08.04.2014 г. и
законната лихва върху главницата от 551.27 лв., считано от 03.07.2015 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 25.00 лв., представляваща
заплатена държавна такса.
Твърди, че по така издадения изпълнителен лист на 13.03.2017 г. е
образувано изпълнително дело № 194/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б., с район
на действие ОС – Перник, по което единственото извършено действие е
изпратена на 21.03.2027 покана за доброволно изпълнение до длъжника.
Сочи, че вземането, обективирано в изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 194/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б., е
погасено по давност.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 551.27 лв., представляваща 2/3
1
от стойността на доставена и отведена питейна вода през периода 17.12.2010
г. – 27.03.2014 г., сумата от 52.15 лв., представляваща 2/3 от стойността на
обезщетението за забава, дължимо върху цялата главница, считано за периода
08.04.2012 г. – 08.04.2014 г. и законната лихва върху главницата от 551.27 лв.,
считано от 03.07.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от 25.00
лв., представляваща заплатена държавна такса, за които вземания на
02.09.2015 г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 4243/2015 г. по описа на
ПРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 194/2017 г. по
описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ОС – Перник.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника 20.06.2022 г. В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че
изпълнителното дело, образувано за събиране на процесното вземане е
прекратено по силата на закона и от визскателя не са предприемани действия
за образуване на ново такова. Затова счита, че не е дал повод за завеждане на
настоящото дело и не дължи разноски. Заявява възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител адв.
Б., поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не е изпратил
представител. В съдебно заседание, проведено на 09.09.2022 г. е докладвано
подадено от него писмено становище, в което е заявил, че оспорва исковата
молба и поддържа отговора. Излага съображения за неоснователност на
предявения иск и моли съда да го отхвърли. Претендира присъждане на
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от
приложеното копие на изпълнително дело № 194/2017 г. по описа на ЧСИ С.
Б.. От него е видно, че с изпълнителен лист, издаден на 02.09.2015 г. въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3310/06.07.2015 г. по ЧГД № 4243/2015 г. по описа на ПРС ищцата е осъдена
да заплати на ответника сумата от 551.82 лв., представляваща 2/3 от главница
за доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за
периода от 17.12.2010 г. – 27.03.2014 г., сумата от 52.15 лв., представляваща
2/3 от дължимото лихва за забава на месечни плащания, считано за периода
от 08.04.2012 г. до 08.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 551.27 лв., считано от 03.07.2015 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 25 лв. – държавна такса.
Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа, на
който той може да инициира по всяко време изпълнително производство,
обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено
по давност. Това е така, защото давността изключва принудителното
2
изпълнение, но съдебният изпълнител не разполага с правомощия да я
приложи. Изтичането на давностния срок може да бъде установено само от
съда в проведен исков процес.
Разгледан по същество искът е основателен.
От представените по делото писмени доказателства, преценени от съда
в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, се установява
следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 3310/06.07.2015 г., издадена по ЧГД № 4243/2015 г. по описа на ПРС
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 551.82 лв.,
представляваща 2/3 от главница за доставена питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 17.12.2010 г. – 27.03.2014 г.,
сумата от 52.15 лв., представляваща 2/3 от дължимото лихва за забава на
месечни плащания, считано за периода от 08.04.2012 г. до 08.04.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 551.82 лв., считано от 03.07.2015 г.
до окончателното плащане, както и сумата от 25 лв. – държавна такса. На
02.09.2015 г. въз основа на така издадената и влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, е издаден
изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищеца.
Въз основа на последния и за принудително събиране на
обективираното в него вземане, по молба на ответника от 13.03.2017 г. е
образувано изпълнително дело № 194/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б. с район
на действие ПОС. С молбата взискателят – „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. Перник е възложил на ЧСИ правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, като е
поискал пълно проучване на имущественото състояние на длъжника.
На 17.03.2017 г. частният съдебен изпълнител е поискал информация от
НАП за притежаваните движими и недвижими имоти от длъжника, за
декларираните доходи и трудови договори, за участието му в търговски
дружества и данни за осигуряване и осигурител. С писмо от 20.03.2017 г. ТД
на НАП – София за предоставени исканите данни.
С разпореждане от 21.03.2017 г. ЧСИ е изискал справка за получавана
пенсия от длъжника. Справката е извършена на същата дата и от нея се
установява, че получаваната от лицето пенсия е в размер на 417.45 лв.
месечно.
На 03.04.2017 г. е постъпило удостоверение, издадено от НАП за
наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки за длъжника.
На 21.03..2017 г. е изпратено уведомление до М. И. Б. за образуваното
изпълнително дело, което няма данни да е получено.
На 14.09.2017 г. е изпратено ново уведомление до длъжника, оформено
на 21.09.2017 г., с отразяване, че лицето е търсено многократно на адреса, но
не е открито.
С молба от 28.02.2019 г. взискателят е поискал ново проучване на
длъжника за наличие на трудови договори. ЧСИ е изискал справка от НОИ с
писмо от 08.03.2019 г. Извършена е справка, при която е установено, че няма
данни за актуален трудов договор.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.
При така установените факти, настоящият състав намира от правна
страна следното:
3
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за
длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да
установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
вземането му е престанало да съществува.
Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради
изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че
след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано
спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяване на
последното.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК –
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното
производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за
изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на
заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно
и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената
заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява,
че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер,
съществува към момента на изтичане на срока по чл.414, ал. 2 от ГПК. Така
установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от ГПК при
наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане
на срока за възражение и по реда на чл. 439 ГПК - въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което
е издадено изпълнителното основание. Затова издадената и влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по своите
последици се приравнява на съдебно решение, с което е установено
вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с изтичането, на който
признатото с нея вземане се погасява е пет години. /в този смисъл решени по
гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС ,
решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила
на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед
доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на
издаване на изпълнителния лист – 02.09.2015 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно
изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече
нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения
относно нормата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени
4
в хода на изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ -
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай, независимо от образуването на изпълнително дело
№ 194/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б., по него не са извършвани изпълнителни
действия по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ГПК, които да прекъсват давността.
Следователно давността за вземането, започнала да тече на 02.09.2015 г. не е
прекъсвана и е изтекла на 02.09.2020 г. Затова след тази дата, вземането на
ответника срещу ищеца, предмет на правния спор по делото, се е погасило по
давност.
Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и следва да се
уважи.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50
лв. – държавна такса и 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78,
ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Същото е в минимално предвидения размер съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и няма основание да бъде намалявано.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че М. И.
Б., ЕГН ********** от ************* НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. Средец № 1, представлявано от Б.И. – управител, поради
погасяване по давност, сумата от 551.27 лв., представляваща 2/3 от
стойността на доставена и отведена питейна вода през периода 17.12.2010 г. –
27.03.2014 г., сумата от 52.15 лв., представляваща 2/3 от стойността на
обезщетението за забава, дължимо върху цялата главница, считано за периода
08.04.2012 г. – 08.04.2014 г. и законната лихва върху главницата от 551.27 лв.,
считано от 03.07.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от 25.00
лв., представляваща заплатена държавна такса, за които вземания на
5
02.09.2015 г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 4243/2015 г. по описа на
ПРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 194/2017 г. по
описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ОС – Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. Средец № 1, представлявано от Б.И. – управител да заплати на М.
И. Б., ЕГН ********** от ************* сумата от общо 350 лв. /триста и
петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6