Решение по дело №1559/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 370
Дата: 14 октомври 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20212100501559
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Бургас, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501559 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на С.И.С. –в качеството й на
майка и законен представител на детето И.А.Т. от гр. *** - ищец по гр.д. №
220 /2021 год. по описа на Поморийския районен съд против решение №
48/21.07.2021 год. постановено по същото дело в частта ,с която е отхвърлен
иска на въззивника за увеличение на месечната издръжка за детето И. за
размера над 180 лв. до претендирания размер от 300 лв. месечно .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
необосновано и неправилно . Сочи се на първо място ,че от датата на
постановяване на предходното решение за издръжка до настоящия момент са
изминали три години и половина ,през които нуждите на детето са се
увеличили многократно – като навършващо ** години ,ученик в 4
клас.Майката е представила доказателства за доходите си ,от които е видно
,че е на работа в изпитателен срок и месечния й чрутен доход е около 425 лв.
От друга страна бащата не е представил доказателства за доходите си и сам е
направил признание ,че работи в Германия,в резултат на което съдът е
1
следвало да приеме ,че той може да осигури исканата издръжка за детето
.Голословните 1 му твърдения ,че издържал съпруга /която е в трудоспособна
възразст и не са представени доказателства за нуждата й от издръжка съгл.чл.
139 СК/не може да обосноват по-нисък размер на издръжката за единственото
му дмалолетно дете ,което е в първи ред на нуждаещите се от
издръжка.Бащата не осигурява никакви допълнителни средства за детето
.Единствено майката полага грижи и издържа детето ,като задоволява
нуждите му от храна ,дрехи ,турнири ,лагери ,спортни занимания ,електронни
устройства и т.н. Детето не е в приемно семейство или социален дом ,за да се
определя размера на издръжката според отпусканите средства за дете в
приемно семейство.Аналогията ,направена от съда , е неуместна според
въззивната страна ,при което определената месечна издръжка за детето И. е
по-ниска от тази ,определена от държавата за детет в приемно
семейство.Подробно се акцентира на разходите ,които се налага майката да
прави за детето в началото на всяка учебна година ,или през летния сезон,като
се сочи ,че тези разходи нямат извънреден характер ,но са непосилни за
нея,като доходите й от трудова дейност не са високи .Сочи се ,че разходи се
правят и за спортната дейност на детето /което тренира футбол и му се налага
да пътува по турнири ,както и да пътува до Бургас за трениравки/.Детето
посещава и уроци по английски ,за които се заплаща,както и се налага
покреване и на други разходи /за телефон,за елекронно устройство при
дистанционното обучение/.Живее с майката на квартира и заплащат месечен
наем от 300 лв.Затова абсолютно недостатъчна се явява определената от съда
месечна издръжка от 180 ллв.за покриване нуждите на детето,а и бащата има
възможност да плаща по-висока издръжка.
Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и постановяване
на ново ,с което исковата претенция да бъдат уважена изцяло.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото в писмения си отговор по чл. 263
от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на
атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Счита ,че съдът
правилно е установил минималната месечна издръжка за детето И. – за което
2
не са налице установени специални нужди,свързани със здравословното му
състояние или изключителни възможности ,дарби и талант в областта на
науката ,спорта ,изкуството ,като сумата е съобразена с критериите на чл. 50
ал. 1 ППЗЗД ,макар и не като абсолютна величина .При това трайната
практика според въззиваемия е издръжката да се поеме от двамата родители
поравно,а в случая съдът е приел ,че бащата следва да поеме по-голямата част
от месечната издръжка.
Верно е ,че бащата работи в Германия като шофьор ,но има много
разходи –за квартира ,осигуровки ,храна и др.,включително и да осигурява
безработната си съпруга .Взел е заем от 2500 евро ,за да се премести със
съпругата си в Германия и да се установи там.Освен това ,част от
обстоятелствата ,съществували при предходното определяне на издръжката за
детето ,продължават да са непроменени ,разходите ,за които майката заявява
че са необходими допълнителни средства не са ново обстоятелство, а именно
– разходите за храна ,за дрехи и обувки и т.н.Целта на издръжката не е
осигуряване на развлечения и висок стандарт , е задоволяване на
жизненоважните нужди на детето .Затова и претендираната издръжка от 300
лв. е силно завишена според въззиваемия и непосилна за финансовите
възможности на бащата,предвид и световната финансова криза.
Моли се за потвърждаване на решението.
Не се сочат нови доказателства и от двете страни .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
доводите на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Предявен е бил иск с правно основание чл. 150 от СК .
Безспорно е по делото ,че страните са бивши съпрузи ,чийто брак е
прекратен с решение по гр..д. № 749/2017 г. по описа на РС-Поморие .От
брака си имат родено дете – малолетния И. ,родителските права по
отношение на което са били предоставени на майката –С. Т. ,като бащата е
бил осъден да заплаща по 127,50 лв. месечна издръжка. Детето И.Т. ,род. на
**.**.20** г.понастоящем е на ** години , ученик в IV клас в СУ“Иван
Вазов „-гр.Поморие .
3
Не може да има спор ,че за изминалите почти 4 години от
първоначалното определяне на издръжката за малолетния И. са се изменили
както икономическите условия на живот в страната ,така и възрастта на
детето и съответните на тази възраст потребности –от дрехи ,храна ,учебни и
извънучебни пособия и занимания и т.н. Затова и изводите на
първостепенния съд относно нарастването на нуждите на детето до степен
,която да се квалифицира като изменение на обстоятелствата ,водещи до
нуждата от увеличаване на дължимата издръжка ,са правилни и обосновани .
Както правилно е посочил първоинстанционният съд, налице е и промяна на
нормативната уредба относно минималния размер на дължимата издръжка
,която според нормата на чл. 142 ал. 2 от СК е в размер на ¼ от размера на
минималната работна заплата,която за 2021 г. е 650 лв./определена с ПМС №
331/26.11.2020 г. / –т.е. минималният размер издръжка е 162,50 лв. При това
положение определената с бракоразводното решение издръжка за
малолетния И. е под минималната за страната ,а с оглед на нуждите на
детето и възможностите на родителите ,е налице основание за увеличаването
й .
Установено е било по делото ,че майката на детето работи по
трудов договор с Община Поморие и за м. януари 2021 г. е получила трудово
възнаграждение общо от 1275 лв. Бащата не представя доказателство за
доходите си , но не оспорва ,че понастоящем живее в чужбина с новата си
съпруга /безработна/-в Германия ,където работи като шофьор.Детето живее с
майката в гр. ***,като в грижите си за детето тя е подпомагана от родителите
си .От представения по делото социален доклад се установява ,че на детето са
осигурени нормални условия за труд и учение ,то е в добро здравословно
състояние и спортува редовно.
По отношение на определения размер на дължимата издръжка за
бъдеще време следва да се подчертае ,че задължението за заплащане на
издръжка на непълнолетно дете е безусловно ..Разпоредбата на чл. 143 ал. 1 и
2 от СК предвижда ,че родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца ,независимо дали последните са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си и са длъжни съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурят условия на живот
,необходим за развитието на детето .Правото да получи издръжка е
4
безусловно ,като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице „
по отношение на претендиращия издръжката ,като размерът на издръжката
съгласно чл. 142 от СК се определя в зависимост от две величини –нуждите
на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния
размер на издръжката на едно дете ,равна на една четвърт от минималната
работна заплата .Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му
отглеждане ,здравословното състояние ,възраст ,нуждите от получаване на
образование на детето и задоволяване на неговите потребности .Тук следва
да се преценяват нормалните , ежедневните нужди на детето от храна ,
облекло , ученически пособия и т.н.По отношение средствата ,необходими за
отглеждането и възпитанието на детето И. като дете на ** години следва да
се посочи например ,че съгласно чл. 49 ал. 2 от ППЗЗДет ,който
регламентира издръжката ,която осигурява държавата ,се гарантира издръжка
за деца от 7 до 14 години издръжка в размер на 3,5-кратния размер на
гарантирания минимален доход за страната ,а в чл. 50 от ППЗЗДет се
гарантира същата издръжка за деца ,настанени за отглеждане в приемно
семейство .Съгласно ПМС № 305/19.12.2017 г. месечния размер на
гарантирания минимален доход е 75 лв. –т.е. за деца над 7 години
гарантираната издръжка е в размер на 262,50 лв. месечно .Така посоченият
размер на средствата за издръжка е критерий за минимален и жизнено
необходим размер на средствата за отглеждането на едно дете и за което
поради липса на средства или на отглеждане от двама родители ,са
настанени за отглеждане в приемно семейство или с ниски доходи ,е
предвидена социална защита от държавата с посочения размер на средствата
на база на възрастта на детето и размера на гарантирания минимален доход в
страната .Както стана дума по-горе ,в случая издръжката за детето И.
следва да бъде определена така ,че на него да бъде дадена възможност за
отглеждане , задоволяване на всички жизнени потребности ,така ,както
детето би било отглеждано и в семейството от двамата родители ,ако живеят
заедно .В случая задължението за заплащане на издръжка за непълнолетното
му дете за ответника- въззиваем е привилегировано пред всички останали
задължения на родителя и другите задължения не са основания за намаляване
размера на издръжката ,необходим за задоволяване потребностите на детето .
Независимо от горните разсъждения следва да се посочи ,че вторият
5
основен критерий при определяне размера на издръжката е възможността на
дължащия издръжка родител да я заплаща регулярно -така,щото да е в
състояние да плаща така определената издръжка за детето ,а не да се стигне
до положение да не е във възможностите му да я плаща редовно .Защото не
може да има спор ,че за нормалното задоволяване на потребностите на едно
** годишно дете /ученик в 4 клас ,с допълнителни и разностранни интереси/
една месечна издръжка в размер на 180-200 лв. е дори недостатъчна .Но ако
заплащането на този размер издръжка представлява за бащата непосилно
задължение и предвид материалното му благосъстояние той изпитва
изключителни затруднения в плащането й ,то присъждането на висок размер
издръжка би довело до невъзможност същата да бъде плащана редовно ,което
в крайна сметка би довело до застрашаване интересите на детето ,което не би
получавало издръжката си регулярно .Затова и предвид установените по
делото възможности на бащата – ответник ,настоящият съдебен състав счита
размерът на определената от първостепенния издръжка за детето на страните
, дължим от бащата , за справедлив .Верно е ,че ответникът не оспорва ,че от
м. март тази година се е преместил заедно със съпругата си да живее в
Германия и работи там като шофьор.Ноторно известно е ,че заплащането на
труда в държава от ЕС , е далеч по-високо отколкото в България ,но
доказателства какво точно е трудовото възнаграждение на ответника не са
представени по делото .Районният съд е приел,че в рамките на
възможностите на ответника е да реализира доходи поне около средните за
страната ,като е отчел ,че има и много разходи –създал е ново семейство ,за
което следва да осигури дом /квартира под наем / и да отделя средства за
издръжка /твърди ,че съпругата му е безработна /Затова и изводите на
първостепенния съд ,че за задоволяване нуждите на детето ще е необходима
месечна издръжка около 230 лв. ,като бащата следва да заплаща 180 лв. ,са
правилни . Следва да се отбележи ,че независимо от големите разходи на
детето ,за които се твърди във въззивната жалба –разходи за училище за
учебни помагала ,за извънкласно спортуване и тренировки по футбол
,включително и участие в турнири ;транспортни разходи ,разходи за телефон
и мобилни услуги ,облекло ,спортни екипи и т.н.,не се установява по делото
,че в крайна сметка детето има специални нужди ,свързани със
здравословното му състояние ,или изключителни възможности ,дарби и
талант в областнна на науката , изкуството и т.н.,за да се налага определяне
6
на завишен размер на ежемесечната издръжка.Освен това – няма спор ,че
издръжката следва да се поеме и от двамата родители,доколкото и двамата са
в добро здравословно състояние и работоспособна възраст .Въпреки това
районният съд е определил за бащата по-голямата част от издръжката ,а
разликата да се поеме от майката ,която полага непосредствени грижи за
детето.
Затова настоящият съдебен състав счита ,че решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.Следва да се посочи и основателността на
възражението от страна на въззиваемия,че част от обстоятелствата ,на които
се основава предявения иск не са нови и са съществували и към момента ,в
който двамата родители са постигнали споразумение за прекратяване на
брака ,с което е решен и въпросът с издръжката –разходите за закупуване на
дрехи ,храна ,обувки ,лекарства ,учебни помагала и др.Не се сочи появата на
някакви специфични нужди на детето във връзка с отглеждането му
,мотивиращи присъждане на значително по-висок размер издръжка .
С оглед на горното Бургаският окръжен съд






РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/21.07.2021 г. постановено по гр.д.
№ 20212160100220 по описа на Поморийския районен съд за 2021 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8