№ 165
гр. Асеновград, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20235310200356 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена на 28.04.2023г. от Д. Б. З., като законен
представител на Община Садово, обл. Пловдив, против Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 4084721 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на
чл.21,ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на Д. Б. З., с ЕГН **********, в качеството му на законен
представител на Община Садово, обл. Пловдив с ЕИК000471582 с адрес гр. Садово, ул.
„ Иван Вазов“ №2, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00
лв.
Жалбоподателят Д. Б. З. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в
жалбата, се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания електронен
фиш и се моли за неговата отмяна поради допуснати съществени нарушения свързани с
неговото издаване.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според
представеното писмено становище, обжалвания фиш е правилен и законосъобразен и
като такъв следва да се потвърди.Претендират за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение или алтернативно, при уважаване на подадената жалба, да се намали
присъденото адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от закона.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу Д. Б. З., в качеството му на
законен представител на Община Садово, обл. Пловдив с ЕИК000471582, за това, че на
15.09.2020г. в 08.22 часа, на главен път І-8, км. 244+200, в посока на движение на
контролираните МПС от запад към изток, при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с
пътен знак „В26” и отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от минус 3 %
в полза на водача, при движение с МПС лек автомобил марка и модел “Лада Лада
4х4”, с ДК№ РВ4015КС, е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-М № 566 / с установена скорост от 72 км/ч
и превишаване на разрешената скорост с 12 км/ч./. Същото е било квалифицирано по
чл.21,ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. Като законен представител на собственика на когото е бил
регистриран автомобила Община Садово, обл. Пловдив, жалбоподателят бил
установен и на същият била наложена глоба в размер на 50.00лв. Съставения фиш е
бил връчен на нарушителя на 17.04.2023г. / справка към адм. нак. преписка /.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз
основа на събраните от настоящия съд в хода на производството, писмените
доказателства: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен
тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация на автоматизирано
техническо средство TFR1-М, снимков материал, протоколи за проверка на мобилна
система за видеоконтрол „TFR1-М”, Справка и схема от ОПУ Пловдив /листи 30 до 32
от съд.дело /.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
неоснователна.
От намиращия се към административно наказателната преписка, протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с дата от 15.09.2020г.
се установява, че той е бил съставен от полицейския служител А. Б. . От съдържането
на протокола, се установява,че на 15.09.2020г. служителят е бил на работа и около
08.00 часа се е намирал на главен път І-8 в зоната на км.244+200, в района на
бензиностанция „Юкон” намираща се преди с.Чешнегирово, обл. Пловдивска.
Посредством поставен пътен знак „В26”, на същия път, в този ден, е имало въведено
ограничение за скоростта на движещите се МПС в посока от запад на изток или от
гр.Садово към с.Чешнегирово до 60 км.ч. Това се установява както от съдържанието на
протокола съставен от служителя, а атака и от постъпилата справка и схема от ОПУ
Пловдив /листи 30 до 32 от съд.дело / . Направеното възражение от страна на
жалбоподателя, че такъв знак не е бил наличен се явява неоснователно и следва да се
остави без уважение. До посоченото мястото полицейския служител се придвижил със
служебен автомобил с ДК№ РВ 7519 ВК, който бил позициониран след пътен знак
2
„В26”, ориентиран срещу идващите след знака за ограничение, от запад на изток или
посока от гр.Садово към с.Чешнегирово автомобили. В купето на автомобила било
монтирано АТСС TFR1-М № 566, което при включен режим контролирало движещите
се в посока от запад на изток МПС-та. В 08.22 часа намиращо се в работен режим
техническото средство, се активирало, като с него било заснет клип № 14721 /протокол
към адм.нак. преписка / с движещо се МПС- автомобил с ДК№ РВ4015КС, който
преминал със скорост от 75 км/ч, при разрешена скорост до 60 км/ч. Констатациите на
служителят Б. във връзка с работата му с АТСС TFR1-М № 566, били отразени в
съставения от него протокол. На по-късен етап, информацията от работата на АТСС от
15.09.2020г. била обработена, като се е установило, че заснетия в 08.22 часа видеоклип
№ 14721, съдържа запис на движещ се лек автомобил “Лада Лада 4х4”с ДК№
РВ4015КС , собственост на Община Садово, обл. Пловдив с ЕИК000471582,
представлявана от жалбоподателя Д. Б. З.. Това се потвърждава и от приложените към
преписката писмени доказателства, включително и снимков материал. Именно
превишението на скоростта от 12 км.ч., след приспадане на толеранса от 3 км.ч, е
станало причина да се издаде обжалвания електронен фиш.
При анализа на обстоятелствата по делото не се констатират допуснати
процесуални нарушения включително и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които
да доведат до отмяна на обжалвания фиш. Съгласно текста на чл. 189, ал.4 от ЗДвП то
„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. В случая обжалвания ЕФ съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното є
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи.” Направените възражения относно липсата на конкретни реквизити и елементи
от състава на нарушението се явяват неоснователни. При анализа на събраните по
делото доказателства, не се установяват и допуснати от контролния орган нарушения
при работата му с АТСС, които също да водят до изводи относно отмяна на
обжалвания фиш. Безспорно по делото се установи, че използваното АТСС е било
закрепено в купето на служебния автомобил с ДК№ РВ 7519 ВК. Съгласно дадената
легална дефиниция в т.65 от §6 от ДР към ЗДвП, използваното АТСС е било мобилно
такова, тъй като е било „прикрепено към превозно средство и временно разположено
на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието на контролен орган, който
3
поставя начало и край на работния процес.” Представеният по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система съдържа нормативно
изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол,
посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима
на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства, необходими да бъде
извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. В
протокола е отразен както режим на измерване, така и посока за задействане - в случая
“П”, което означава приближаващ. Горното означава, че спрямо полицейския
автомобил, който се е намирал на изток след знак В26 / на схемата на лист 25 от
съд.дело/ заснетия автомобил е приближаващ. Това означава също така, че самото
нарушение е установено, след като автомобила вече се движил в зоната на ограничение
на забраната въведена със знака. Направеното възражение в тази насока се явява
неоснователно, както се явява неоснователно и възражението за това, че нарушението
не е било в мястото на контролирания участък на главен път І-8 в зоната на
км.244+200. В този смисъл съдът кредитира изцяло отговора съдържащ се в писмото от
ОПУ Пловдив в тази му част. След като, автомобила управляван от нарушителят З. се
движил със скорост от 72 км.ч. и е бил в зоната след знак „Б26”, но преди края на
зоната на неговото ограничение означено на схемата, то явно, че същия е извършил
вмененото му с обжалвания електронен фиш нарушение. В случая не е оспорен и факта
на управление на лекия автомобил от страна на нарушителя на посочените в ел.фиш
време, при което се потвърждава изводът за несъщественост на възраженията по
отношение на липсата на пълна конкретика относно снимката на разположението на
уреда за измерване по чл.10 ал.3 от Наредбата. В тази насока направеното възражение
се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
В приложения към преписката Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 15.09.2020г.,са
отразени номер на първо статично изображение-14721 и номер на последно статично
изображение-14770. От същия протокол се установява, че за времето от 08.00 часа до
11.00 часа на 15.09.2020г. по време на наряда на полицейския служител, с това АТСС
се били направени общо 50 клипа, като клипа от 08.22 часа, с номер 14721 въз основа
на който е издаден оспорвания фиш е бил между тях.
В протокола е отбелязан и пътния знака въвеждащ ограничение на скоростта-
„В26” и неговото разположение спрямо АТСС, което съответства на отразеното в
отговора от ОПУ Пловдив. Наличието или липсата на съответния знак, се явява от
съществено значение за основателността на жалбата и за реализиране на
административнонаказателната отговорност в случая. Съдът като прецени всички
обстоятелства по делото счете, че на 15.09.2020г. в контролирания от страна на
полицейския служител участък от пътя, посредством АТСС TFR1-М № 566, такъв знак
е съществувал. Неговото точно разположение се установява, от справката и снимките
4
изпратени с писмо от ОПУ Пловдив. Наличието на пътния знак се установява и от
съдържанието на съставения протокол попълнен от полицейския служител. В този
смисъл, схемата от ОПУ Пловдив, в конкретиката на фактите - не разколебава и не
опровергава доказателствената сила, както на протокола, а така и на снимковия
материал /арг. от чл.189 ал.15 ЗДвП - официалният документ служи за доказване на
факти от предмета на доказване, като е допустимо доказване с всички допустими
процесуални способи/. Преценката за същественост на конкретни реквизити от
протокола следва да се основава на съпоставка с всички останали попълнени
реквизити, както и с останалите писмени доказателства от преписката. В този смисъл
жалбата и направените възражения се явяват неоснователни и следва да се оставят без
уважение.
От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система №5-32-19
от 16.10.2019. /от адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното
техническо средство е преминало съответната проверка, като неговата годност е до
15.10.2020г.
От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.10.2010г. се установява, че то касае използваното АТСС
TFR1-М № 4835/с инв. № 566/ което е със срок на валидност до 24.02.2020г.
Действително датата на установеното нарушение е 15.09.2020г. но в случая следва да
се вземе предвид и текста на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Същия текст
гласи, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип”. Тъй като АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ е преминало
съответната проверка към датата на нарушението, а и в последствие е преминало
такава проверка, то неговата годност е удължена вече до 15.10.2020г., то следва
извода, че заснемането на нарушението е било извършено с разрешено и валидно
техническо средство.
По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателя Д. Б. З. да е упражнил
правото си да декларира писмено, че установеното на 15.09.2020г. нарушение при
движение на собствения на Община Садово автомобил, чийто законен представител е
именно З., съгласно наличната в преписката информация, да е направено при
управление на автомобила от друго лице, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП. Следователно, установената от закона презумпция, че при неподаването на
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш от собственика (законния представител на
юридическото лице, собственик), то именно собственикът (законният представител на
юридическото лице собственик) на МПС-то се смята за извършител на нарушението,
санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.
5
При тази установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на
жалбоподателят, като представляващ - Община Садово, обл. Пловдив което е
собственик установеното МПС е осъществен съставът на вмененото му
административно нарушение.Нарушението за което е ангажирана неговата
отговорност, касае превишаване на разрешената скорост, която за път в извън населено
място за което е въведено ограничение, е била до 60 км/ч, в какъвто смисъл е и текста
на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. От събраните
в хода на производството доказателства се установява съставомерността на
констатираното нарушение, тъй като автомобилът на нарушителят З. е заснет при
движение със скорост от 72 км/ч, с автоматизирано техническо средство, като при
определяне на размера на точната скорост и глобата е отчетена и допустимата
грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване на скоростта, при въведено ограничение от
60 км/ч. Неоснователни се явяват в тази насока и възраженията относно точния размер
на приспаднатия толеранс. В действителност в съдържанието на обжалвания
електронен фиш, АНО е посочил, че от определената скоростта на движение вместо 3
км.ч. е приспаднал 3% толеранс в полза на водача.
При определяне на наказанието, АНО се съобразил изцяло с това, че
нарушението е в извън населено място и превишението се явява с 12 км.ч. над
допустимата скорост, като на нарушителя е била наложена глоба, чийто размер е бил
изцяло съобразен с предвиденото в закона. Видно от обжалвания електронен фиш, то
наказанието е определено на основание чл.182,ал.2,т.2 от ЗДвП. Същия предвижда, че
„Водач, който превиши разрешената максимална скорост в извън населено място, се
наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 км/ч глоба 50 лв. За съдът не е
налице възможност да коригира така определената от АНО глоба в размер на 50 лева,
като може единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото основателно се явява и искането на процесуалния
представителя на АНО за присъждане на основание чл.63д, ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на
изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на
чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни
дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 150 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от
ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая, като се отчете
неговата фактическа и правна сложност макар, че делото приключи в две заседания, то
съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от
минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ не
би било оправдано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото и
проведените съдебни заседания, съдът счита, че на АНО се следва възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от
6
АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив, като Д. Б. З.
бъде осъден да я заплати.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4084721 издаден
от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21,ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на Д. Б. З., с
ЕГН **********, в качеството му на законен представител на Община Садово, обл.
Пловдивска, с ЕИК000471582 с адрес гр. Садово, ул. „Иван Вазов“ №2, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лв.
ОСЪЖДА Д. Б. З., с ЕГН ********** с адрес гр. Садово, обл. Пловдивска, ул. „Иван
Вазов“ №2, да заплати на ОДМВР Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул. „Княз Богориди” №
7, сумата от 80.00 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7