Р Е Ш Е Н И Е №
09.02.2021г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесета и първа година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 151 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от Г.Й.Т.,
чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д.З., против А.М., гражданин на Република
Литва, роден на ***г., с адрес: гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, ***
Ищецът твърди, че А.М. е
клиент на дружеството по силата на валидно възникнало и съществуващо
правоотношение с предмет доставка на В и К услуги по отношение на следния
водоснабден обект – апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна
собственост с идентификатор 51500.507.626.6.57 с
административен адрес: гр.Несебър, т.к.Слънчев бряг***, със заведена партида в
базата данни с аб.№ 988319. Счита, че ответникът притежава качеството
потребител на ВиК услуги от момента на придобиване на правото на собственост
върху водоснабдения обект, съобразно чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Излага, че съобразно разпоредбата
на чл.8 от Наредба № 4 предоставянето на ВиК услугите се извършвало съобразно
Общи условия, одобрени от КЕВЕР, които били публично известни. Релевира, че в
съответствие с чл.23, ал.4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на
чл.32, ал.4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на
водомера на абоната се осъществявало по електронен път, посредством използване
на мобилно устройство, като водомерът бил разположен в санитарния възел на
апартамента, поради което клиентът или обитаващите имота лица имали
задължението да осигурят достъп до водомера. Ищецът излага, че начинът на
електронно отчитане на потребителя се удостоверявал от заверено копие от
справка – извлечение, в която били отразени състоянията на измервателното
устройство, начина му на отчитане, както и съответния режим на работа на
електронното устройство. Сочи, че съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ било
допустимо за сезонните обекти да бъдат отчитани от ВиК оператор два пъти
годишно. Съобразно чл.25 от Общите условия на потребителите се фактурирала и
вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени
повече от един потребител, като в този случай количеството питейна вода се
разпределяло въз основа на отчета на централния водомер и отчетите от
индивидуалните водомери. След всяко отчитане по електронен път, в
законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, в
чийто реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетения период, за
който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от
предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване, като за
процесното вземане били издадени следните фактури: фактура №
**********/25.10.2017г. за сумата от 114,78 лева , фактура №
**********/25.04.2018г. за сумата от 2,56 лева, фактура №
**********/26.11.2018г. за сумата от 134,26 лева и фактура №
**********/28.10.2019г. за сумата от 95,70 лева. Ответникът следвало да заплаща, но не заплатил
своевременно задълженията по издадените фактури в 30 – дневен срок от датата на
издаване на всяка от тях, което имало за последица неговото изпадане в забава и
на основание чл.86 от ЗЗД потребителят дължал обезщетение в размер на законната
лихва върху сумите предмет на издадените фактури от датата на падежа на
вземанията до датата на подаване на исковата молба, като се претендира от 26.11.2017г. до 24.02.2020г. в размер на
44,83 лева, както и лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Отправя искане да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 347,30 лева,
представляваща задължение по издадени фактури за периода от 25.10.2017г. до
28.10.2019г. с отчетен период от 25.03.2017г. до 24.09.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателоното
изплащане на задължението, сумата от 44,83 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 26.11.2017г. до
24.02.2020г. Претендира разноски.
В хода на производството ищецът се
представлява от юрисконсулт К.Б., които поддържат исковата претенция и отправят
искане за нейното уважаване.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника А.М., както и от
неговия особен представител адв.П.Б..
При проведеното открито съдебно
заседание ответникът не се явява, но се представлява от особения представител
адв.П.Б., който оспорва размера на натрупаните в исковата молба задължения по
отношение на тази част от представените в справката показания, които
представляват дистанционно отчитане.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна
следното:
Видно от представената справка за показания на студен
водомер с мобилно устройство на адрес , к.к.Слънчев бряг*** за титуляр на партидата А. М., с абонатен номер 731361, за
периода от 25.03.2017г. до 24.09.2019г., начисленото количество вода е отчетено
по показания на водомера, които са
отчетени по следните начини: „видени“ и „дистанционно“, като количеството
отчетено вода на индивидуалния водомер е 126 куб.метра, а от разпределение
начисленото количество вода е 6,77 куб.метра. За начислените суми за вода са
издадени следните фактури: фактура № **********/25.10.2017г. за сумата от
114,78 лева , фактура № **********/25.04.2018г. за сумата от 2,56 лева, фактура
№ **********/26.11.2018г. за сумата от 134,26 лева и фактура №
**********/28.10.2019г. за сумата от 95,70 лева.
По делото е прието заключение на Съдебно – техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От
него се установява, че водоснабденият обект представлява апартамент в к.к.Слънчев
бряг, ***, като за
отчитането на доставеното и консумираното водно количество била открита партида
в програмата на водния оператор и еднозначно индивидуализирала водоснабдявания
обект, като абонатният номер на партидата бил 988319, а идентификаторът на
имота бил 51500.507.626.6.57. От съставения карнет на абоната се разбирало, че
абонатът имал монтиран импулсен водомер с радиомодул, като този водомер бил
отчитан дистанционно и по обикновения електронен начин, приет от водния
оператор от 2003г. За отчитане на водомерите служителите на ВиК ЕАД Бургас били
снабдени с мобилни промишлени компютри, като във всеки водомерен възел, който
се отчитал с електронно устройство имал поставен баркод и в него била
криптирана информация, която се отнасяла само за абонатния номер, на който бил
поставен и представлявал средство за директна връзка с базата данни на
дружеството. Отчитането на измервателното средство ставало по следния начин –
служителят на водния оператор сканирал баркода, т.е. влизал в базата данни на
дружеството и по този начин се индикирало, че състоянието на отчитането на
водомера се извършва нормално и същият е видян. В заключението се сочи, че тъй
като абонатният номер имал монтирано измервателно устройство, за отчетения
период от 25.03.2017г. до 24.09.2019г. доставената и консумирана питейна вода
преминала през измервателното устройство била 126 куб.метра и 6,77 куб.метра начислени
количество вода от разпределение – общо 132,77 куб.метра.
В доказателствената съвкупност в настоящото
производство е приобщено заключение на Съдебно – икономическа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че представените по
делото фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца по партида на
ответника, като за А.М. с абонатен № 988319 били издадени четири броя фактури
на обща стойност 347,30 лева с основание „вода, пречистване и канал“ за имот в к.к.Слънчев
бряг***. Законната лихва за забава по фактурите в размер на 347,30 лева,
изчислена за претендирания период – от датата следваща дата на падежа на всяка
една фактура до 24.02.2020г. възлизал в размер на 44,89 лева. Съобразно
предоставената счетоводна информация от дружеството, след завеждане на делото
била изплатена сума в размер на 240 лева на дата 23.09.2020г., като в резултат
оставала незаплатена сумата от общо 107,30 лева, както следва: по фактура № **********/26.11.2018г.
– 11.60 лева и по фактура № **********/28.10.2019г. – 95,70 лева. В
заключението е посочено, че отчетеното количество вода, както и услугите по
„пречистване и канал“ е фактурирано с цените, действащи в периода на издаване
на фактурите, одобрени с решения на КЕВР № Ц-11/31.05.2016г.,
БП-Ц-20/30.11.2017г., Ц-34/15.12.2017г. и Ц-20/28.12.2018г.
Представена е и справка по лице от
Служба по вписванията - Несебър с данни за ответника, видно от която той е
собственик на имот, находящ се в гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, ***5, с идентификатор 51500.507.626.6.57. В доказателствената съвкупност е
приобщен Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 48, том, XIII,
рег.№ 8226, нотариално дело № 2420 от 2009г., видно от който ответникът е
придобил имота с въпросния идентификатор и административен адрес: гр.Несебър,
к.к.Слънчев бряг***.
В хода на проведеното съдебно дирене в
настоящото производство е разпитана свидетелката Ц.К.Т.. От дадените показания
от свидетелката става ясно, че работи като отчетник измервателни уреди във
„ВиК“, като тя отчитала водомерите в к-с „Роял сън“ в к.к.Слънчев бряг,
кв.Запад. Свидетелката излага, че процесният имот бил сезонен и се отчитал два
пъти годишно. Осигуряван ѝ бил достъп до апартамента, но комплексът имал
и дистанционно отчитане, а отчитането ставало посредством машина – сканиране на
баркод и нанасяне на показанията на водомера.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Основателността на предявените искове се обуславя от
установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки от страна на ищеца:
наличие на качеството потребител на водоснабдителните и канализационни системи
по отношение ответника, съобразно общите условия на дружеството, за
водоснабдения имот, находящ се в гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, ***, валидно възникнало облигационно
отношение с ответника по партида с абонатен № 988319, т.е. да установи вземането
си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество
и срок услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за въпросния обект. Следва да се докажат и твърденията на
ищеца за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка
суми, редовността на представените фактури. В доказателствена тежест на
ответника е да докаже правопогасяващи и правоизключващи факти, включително, че
е погасил задълженията си чрез плащане.
За периода, за който ищецът претендира,
че ответникът му дължи стойността на потребени ВиК услуги, режимът на ползване
на ВиК системи е регламентиран от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от
оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас. В тях е предвидено, че
за да бъде обвързано едно лице от договор за получаване на услугите
водоснабдяване и/или канализация при публично известни общи условия, следва да
бъде установено, че то има качеството на потребител за тези услуги.
Нормата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата
предвижда, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради – етажна собственост. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от Общите
условия на ищеца регламентира, че потребителите на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици, ползватели
и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги, а ал.3 от същата норма предвижда, че качеството потребител може да има
и наемател на имота, като съответно това става с изричното съгласие на
собственика. Предоставянето на ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в
границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази
дейност – по аргумент от чл.198а, ал.1 и ал.2 от Закона за водите. В настоящото
производство не е спорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр.Несебър,
к.к.Слънчев бряг е ищцовото дружество. Получаването на ВиК услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика/собствениците на водоснабдителните и канализационни
системи или от оправомощени от него/тях лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен
ежедневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник. В случая общите условия несъмнено са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.
Видно от представения нотариален акт по
делото и справка по лице от Служба по вписванията - Несебър, се установява, че ответникът е
собственик на водоснабдения имот, находящ се в гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, ***.
Предвид това в настоящото производство се установява обстоятелството, че А. М. има
качеството на потребител на ВиК услуги.
Съобразно чл.32 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдените и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтирани водомери, а
отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане и подписа на потребителя или негов представител, освен при отчитане по
електронен път. Нормата на чл.23, ал.4 от Общите условия на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД – гр.Бургас, също изисква отчитането на индивидуалните
водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, като
това не се прилага при използване на електронен карнет, както е в процесния
случай. По делото е представено копие от извършени отчети с мобилно устройство
на адреса на водомера – гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, ***, за абонатен № 988319
и титуляр на партидата ответника А.М., видно от който за процесния период са
вписани реални показания от монтирания водомер, чрез отчитане по електронен път
– т.е. чрез индустриални мобилни компютри, при което отчитането е визуално и
дистанционо, а данните от водомера се вкарват в мобилния компютър за обработка,
където е създаден електронен карнет за абоната. Установява се, че данните за
изразходваното количество вода са получени от инкасаторът на ВиК услугите чрез
дистанционно отчитане от водомера, доколкото същият е с импулсно устройство с
радио модул за дистанционно отчитане, както и от лично възприемане на
показанията на водомера на адреса на имота.
Относно начина на отчет и вписаните
данни е допусната Съдебно техническа експертиза, от чието заключение, се
установява, че отчитането на начислените количества вода е извършено чрез
монтирано измервателно устройство – водомер, на адреса на водоснабдения обект.
Количеството вода, отчетено от водомера за процесния период е 126 куб.метра, а от разпределение начисленото количество вода е 6,77 куб.метра, като това се
установява както от заключението на Съдебно – техническата експертиза, така и
от представената справка извлечение за показанията на процесния водомер. Също
така със записаните данни в електронния карнет се установи, че са отразени от
инкасатор по данни, получени дистанционно от водомера и лично видени от
инкасатора, доколкото отчитането на показанията е извършено при режим „дистанционно“
и „видян“.
Въз основа на описаните доказателства,
анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че
искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът е
потребител на ВиК услуги. Възраженията на особения представител не се
възприемат. По делото са ангажирани достатъчно ясни и категорични
доказателства, че ищецът е предоставил услугите, чието плащане търси.
Инкасаторът е правил реални отчети, след снемане на показания от водомера по
данни лично възприети от него и дистанционно, за който няма данни да е
неизправен. Също така съобразно чл.11, ал.5 от Наредба № 4/2004г. вменява в
задължение на потребителите доставката, монтажът, проверката и ремонтът на
индивидуалните водомери. В тази връзка поддържането на изправно измервателно
устройство за потребените количества вода в имота е задължение на ответника. При
отчитането на показанията на водомера са спазени ОУ на дружеството, доколкото
отчитането е ставало по електронен път с мобилно устройство.
За така отчетените количества вода са издадени
фактури за периода от 25.10.2017г. до 28.10.2019г., като количествата вода и
услугите канал и пречистване са начислени съобразно действащите цени,
обективирани в решенията на ДКЕВР, съобразно изводите на Съдебно –
икономическата експертиза. Отразено е също, че счетоводството на дружеството е
водено редовно, както и че са отразени плащания от страна на ответника по част
от издадените фактури след завеждане на исковата молба – на 23.09.2020г. била
заплатена сумата от 240 лева. Стойността на издадените фактури е в размер на
347,30 лева, като след извършеното плащане оставала незаплатена сумата от общо
107,30 лева, както следва: по фактура № **********/26.11.2018г. – 11.60 лева и
по фактура № **********/28.10.2019г. – 95,70 лева. Вземанията за потребените
ВиК услуги съобразно общите условия на дружеството, са изискуеми след издаване
на фактурите, в които същите са начислени съобразно цените, одобрени с
решенията на ДКЕВР. Относно лихвата за забава, видно от заключението на съдебно
– икономическата експертиза, нейният размер, начислен върху сумата от 347,30
лева, е 44,89 лева, но тъй като с исковата молба се претендира сумата от 44,83
лева, следва въпросната акцесорна претенция да бъде уважена в заявения размер.
В чл.33, ал.2 от Общите условия е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30 –
дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение
според чл.40 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи се
дължи обезщетение в размер на законната лихва, съобразно чл.86 от ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума
по сметка на ВиК оператора. Тъй като плащане на претендираните суми за ВиК
услуги не се установи преди предявяване на исковата молба в настоящото
производство, е дължимо и претендираното обезщетение за забава за исковия
период.
Поради изложеното, исковете за главни и
акцесорни вземания са доказани по основание, а предвид направеното в хода на производството
частично плащане на главницата в размер на 240 лева, следва да бъде уважена в
размер на незаплатения остатък от 107,30 лева, а акцесорното вземане за лихва
за забава да бъде уважен изцяло. Основателно е и искането за присъждане на
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда на 27.02.2020г. до окончателното погасяване на задължението. Предвид
това ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите вземания за главница
за ВиК услуги от 107,30 лева – задължение по издадени фактури в периода от
26.11.2018г. до 28.10.2019г., с отчетен период от 22.03.2018г. до 24.09.2019г.,обезщетение
за забавено плащане върху предявената с исковата молба главницата от 44,83
лева, дължимо за периода от 26.11.2017г. до 24.02.2020г., както и законна лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението. Исковата претенция за разликата над 107,30 лева до предявения
размер от 347,30 лева, представляваща задължение за ВиК услуги по издадени
фактури за периода от 25.10.2017г. до 26.11.2018г. с отчетен период от 25.03.2017г.
до 22.03.2018г., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед
изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски,
независимо, че е направено частично плащане на претендираните в настоящото
производство суми, тъй като това е направено в хода на производството и
ответникът с поведението – неизпълнението в срок на задълженията му към ищеца,
е дал повод за завеждане на исковата молба – аргумент от противното съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. Направено е искане от страна на ищеца за
присъждане на разноските, а именно: 100 лева, представляваща платена държавна
такса, 100 лева – депозит за възнаграждение на особения представител, назначен
по делото, 230 лева – депозит за възнаграждение за вещото лице по Съдебно –
техническата експертиза, 150 лева –
депозит за възнаграждение за вещото лице по Съдебно – икономическата
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ определя в размер на 100 лева
или общо сторените разноски в исковото производство са в размер на 680 лева,
които следва ответникът да бъде осъден да заплати на дружеството ищец.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.М., гражданин
на Република Литва, роден на ***г., с адрес: гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, ***,
да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир
Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Г.Й.Т., чрез пълномощника
гл.юрисконсулт Д.З., следните суми: 107,30
лева /сто и седем лева и тридесет стотинки/, представляваща главница за потребени
ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, за които са издадени
фактури за периода от 26.11.2018г. до 28.10.2019г., с отчетен период от
22.03.2018г. до 24.09.2019г., за абонатен номер 988319, за обект, находящ се в гр.Несебър,
к.к.Слънчев бряг, кв.Запад, к***, 44,83
лева /четиридесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 26.11.2017г. до 24.02.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда на 27.02.2020г. до окончателното погасяване на задължението и 680,00 лева /шестстотин
и осемдесет лева/, представляваща
сторените разноски пред районния съд.
ОХВЪРЛЯ предявения от
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от
инж.Г.Й.Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д.З. против А.М., гражданин на
Република Литва, роден на ***г., с адрес: гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, ***,
иск за главница за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода
за разликата над 107,30 лева до предявения размер от 347,30 лева, за които са
издадени фактури за периода от 25.10.2017г. до 26.11.2018г., с отчетен период
от 25.03.2017г. до 22.03.2018г., за абонатен номер 988319, за обект, находящ се
в гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг***
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред Окръжен съд –
Бургас.
Районен съдия:………………………