Р Е Ш Е Н И Е
№ 1780 23.07.2020 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав
на седми юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Мирослава Енчева
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 10277 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции” представляван от Г.. Й.. Т.., срещу Г.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 101.98лева, представляваща сбор от главница в размер на 79.38лева за доставена, отведена и пречистена вода за периода 16.03.2017г. до 10.07.2017г., както и сумата от 22.60лева, представляаща лихва за забава върху главницата за периода от 26.06.2017г. до 25.09.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от 30.09.2019 г. до изплащане на вземането, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 8141/2019 г. по описа на Бургаски районен съд. Ищецът сочи, че между него и ответника е било налице валидно правоотношение с предмет на доставка ВиК услуги. Твърди се, че П. е абонат на дружеството и съгласно Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВИК системи. Съгласно Общите условия на оператора за надлежното водене и остойностяване на потреблението в обекта е заведена партида с абонатен № 916510. Измерването е ставало посредством един водомер, монтирани в имота. Отчитането на потребената вода ставало посредством използване на мобилно устройство, по електронен път. Ищецът сочи, че са възможни няколко опции за записване на данните – „видян”, „служебно отчитане”, „самоотчет”, в зависимост физическия достъп на инкасатора до обекта. След всяко отчитане , се съставя и издавя фактура за ползваната услуга. В периода 25.05.2017г. до 25.07.2017г. са били издадени фактури, които не са били заплатени в срока за плащане, който е определен също съгласно ОУ на оператора. Задължението на ответника било в размер на 79.38лева, като сумата била за потребена доставена, отведена и пречистена вода за периода 16.03.2017г. до 10.07.2017г. Върху сумите по фактурите ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане в общ размер на 22.60лева за периода 26.06.2017г. до 25.09.2019г. Ангажирани са доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК особен представител на ответника. В отговора се твърди, че не са представени писмени доказателства за коректното отчитане на изразходваното количество вода, както и за на технически повреди на тръбопровода, които са могли да доведат до разходване на вода, за която абонатът да отговаря.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По
делото е изискано и приложено ч.гр.д. 8141/2019 г. по описа на Бургаски районен
съд, по което е издадена заповед
№ 3610 от 01.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за сумата от 79.38 лв. – главница и 22.60 лв. – лихва за
забава, ведно със законна лихва считано от 30.09.2019 г. В указания срок съгласно
чл. 415, т. 2 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането си,
който съдът приема за допустим.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители са
всички юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Според чл.3, ал.1
от Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, кръгът от лицата, които са потребители на ВиК са на първо
място собствениците на водоснабдените обекти. Според представените действащи
общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от
ищцовото дружество, се уреждат от наредбата и съгласно публично оповестени общи
условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК
системата или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено
обстоятелството, че общите условия са надлежно разгласени в два вестника – един
местен и един национален, поради което имат действие за всички абонати на
дружеството.
По делото не се спори относно качеството на ответника на потребител на ВиК услуги. Видно от представените по делото от ищцовото дружество справки относно отчетената консумация в обекта, се установява, че в периода 13.01.2016г. - 10.05.2017 г., са били извършвани начисления на количеството вода преминало през водомера с отбелязване “видян”. Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи - услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Също така, според чл. 30 от публично известните общи условия на ВиК, доставянето на питейна вода, пречистване, или отвеждане на отпадъчни води, се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В такъв случай, по аргумент от чл. 32, ал. 4 от наредбата следва, че при отчитането по електронен път не се нанасят ръчно показанията на индивидуалния водомер в карнета и не се поставя подпис на потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство. Същият е послужил при изготвяне на представените по делото фактури. При тази правна рамка и ангажираните доказателства за електронното отчитане на преминалото количество вода през двата водомера, по делото е безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на потребител, да заплати извършената ВиК услуга.
Установено е че в имота е било налице потребление, което е периодично отчитано. Съгласно чл. 31 от общите условия на ВиК, операторът издава ежемесечни фактури. Така за всеки месец, в който е извършено отчитане следва да бъде фактурирана цена, съобразно определената от регулатора към този момент. Стойността на количеството вода е правилно определена по действащите цени на ДКЕВР. При тези факти предявеният иск се явява основателен и доказан, като неплатеният остатък по процесните фактури възлиза на общо 79.38 лв., поради което искът за главницата следва да бъде уважен в пълния заявен размер. По изложените съображения, съдът намира претенцията за основателна.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за плащане и начислената лихва касае главницата по всяка фактура от датата на падежа до 25.09.2019 г. Така, по аргумент от чл. 33, ал. 2 от общите условия на ВиК и на основание чл. 162 ГПК съдът определи размера на задължението на общо 22.60 лв., поради което искът следва да се уважи.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски в настоящия процес, възлизащи в размер на общо 335 лв., включващи държавна такса от 75 лв., възнаграждение за особен представител от 160лв. и юрисконсултско възнаграждение 100лв., както и направените разноски в заповедното производство възлизащи в размер на 75 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, че в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции” представляван от Г.. Й.. Т.., съществува вземане в размер на 79.38лева за доставена, отведена и пречистена вода за периода 16.03.2017г. до 10.07.2017г., както и сумата от 22.60лева, представляаща лихва за забава върху главницата за периода от 26.06.2017г. до 25.09.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от 30.09.2019 г. до изплащане на вземането, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 8141/2019 г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА Г.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, адрес гр.Бургас, ж.к. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представляван от Г.. Й.. Т.., сумата от 335 лв. (триста тридесет и пет лева) представляващи направените по делото съдебно – деловодни разноски, както и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) – представляващи направените разноски по ч.гр.д. 8141/2019 г. по описа на Бургаски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ