№ 12149
гр. София, 22.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110104641 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № ...... г. на Д. К. К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. ......... срещу „.......... ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
............... с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника поради погасяването им по давност вземания по договор за кредит от 11.03.2009
г., сключен с .............. ЕАД, прехвърлени в полза на „.......... ЕООД с договор за прехвърляне
на вземания от 31.05.2011 г., в общ размер на 2 702,76 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че на 11.03.2009 г. е сключил договор за кредит с
.............. ЕАД, по който не е извършвал плащания. На 11.12.2024 г. на ищеца било връчено
уведомление за извършена цесия, ведно с приложено към него удостоверение за непогасено
задължение, въз основа на които узнал, че вземанията на .............. ЕАД по договора за кредит
от 11.03.2009 г. са били прехвърлени в полза на „.......... ЕООД по силата на договор за
прехвърляне на вземания от 31.05.2011 г., като към 11.12.2024 г. техният размер възлиза на 2
702,76 лева. Ищецът поддържа, че от датата на сключване на договора за кредит до датата на
сезиран на настоящия съд не е извършвал плащания в полза на банката – кредитор или в
полза на цесионера, вкл. спрямо него не са били предприемани каквито и да е съдебни или
извънсъдебни действия за събиране на вземанията по договора. С оглед на това твърди, че е
изтекъл период от време, по-дълъг от приложимата петгодишна погасителна давност, както
и десетгодишната давност по чл. 112 ЗЗД, поради което вземанията по процесния договор за
кредит са погасени по давност. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който
ответникът признава иска и моли за постановяване на решение при признание на иска.
Моли да не му бъдат възлагани разноски, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, като излага
подробни съображения, че не е дал повод за завеждане на делото.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
1
ответника поради погасяването им по давност вземания по договор за кредит от 11.03.2009
г., сключен с .............. ЕАД, прехвърлени в полза на „.......... ЕООД с договор за прехвърляне
на вземания от 31.05.2011 г., в общ размер на 2 702,76 лева.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца.
При отрицателния установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже
пораждащите спорното право факти, такава тежест е възложена на ответника, защото той
поддържа да е титуляр на оспореното право.
Между страните по делото не е спорно, а и косвено се установява от приетото като
писмено доказателство Уведомление за извършено прехвърляне на вземания изх. №
00011089/11.12.2024 г., че вземанията по договор за кредитна карта от 11.03.2009 г., сключен
между .............. ЕАД – като кредитор, и Д. К. К. – като кредитополучател, в размер на
процесната сума, са прехвърлени в полза на „.......... ЕООД на 31.05.2011 г. въз основа на
договор за цесия от тази дата.
В конкретно разглеждания случай ищецът оспорва съществуването на процесното
вземане, поддържайки, че същото е погасено по давност. Предвид конкретиката на
процесния казус и с оглед на изричното правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът, с проекта на
доклад, обективиран в определение № 18482/23.04.2025 г. и обявен за окончателен без
възражения на страните в проведеното на 11.06.2025 г. открито съдебно заседание, е
разпределил в доказателствена тежест на ответното дружество да установи в процеса
настъпването на факти, довели до прекъсване/спиране на давностния срок. Въпреки така
разпределената му доказателствена тежест ответникът не е ангажирал никакви
доказателства за прекъсване/спиране на давностния срок. Нещо повече, с отговора на
исковата молба последният признава, че вземанията за процесната сума са погасени по
давност. Това обстоятелство представлява признание на факт, което е доказателствено
средство /арг. от чл. 175 ГПК/, и следва да се вземе предвид от съда.
При проявеното от ответното дружество процесуално поведение и прилагайки
неблагоприятните последици от неизпълнената от същия доказателствена тежест,
настоящият съдебен състав намира исковата претенция за изцяло основателна.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ищецът. Последният е представил
доказателства за реално сторени разноски в общ размер на 708,11 лева, от които 600,00 лева
– платен адвокатски хонорар и 108,11 лева – платена държавна такса.
Искането на ответната страна за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК по отношение на
разноските съдът намира за неоснователно. Предпоставките за прилагане на разпоредбата са
заявено признание на иска от ответника и последният да не е дал повод за завеждане на
делото. В разглеждания случай, макар ответникът да е признал предявения иск, от
ангажираните по делото доказателства – удостоверение за непогасено задължение от
11.12.2024 г. /на л. 7 от делото/, съдържащо извънсъдебна покана за плащане на процесното
вземане, се установява, че с извънпроцесуалното си поведение той е станал повод за
завеждане на делото, поради което в негова тежест следва да бъдат възложени разноските по
настоящото дело. Същевременно съдът намира за основателно наведеното от него
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Съобразявайки
практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22, и
конкретиката на процесния казус, който не се отличава с фактическа и правна сложност,
разгледан е в рамките на едно съдебно заседание, без доказателствени искания на страните,
при направено от ответната страна признание на иска и без лично явяване на адвоката,
съдът намира, че следва да редуцира претендирания от ищцовата страна адвокатски хонорар
до сумата от 350,00 лева. Ето защо, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер на 458,11 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. К. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. ......... НЕ ДЪЛЖИ на „.......... ЕООД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. ............... сумата в размер на 2 702,76 лева,
2
представляваща вземания по договор за кредит от 11.03.2009 г., сключен с .............. ЕАД,
прехвърлени в полза на „.......... ЕООД с договор за прехвърляне на вземания от 31.05.2011 г.,
поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „.......... ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
............... да заплати на Д. К. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ......... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 458,11 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 4641/2025 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3