№ 398
гр. Сливен, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230101278 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен иск от С. Н. А., в качеството й
на майка и законен представител на малолетното дете К. Я.ов Г., срещу Я. П.
Г. за изменение на съдебно определена издръжка с правно основание чл. 150,
вр. чл. 143, ал. 2 СК чрез увеличаване на размера й от 140,00 лв. на 600,00 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че с Решение № 758 от 05.07.2019 г. по гр. д. №
2585/2019 г. по описа на РС - Сливен родителските права по отношение на
малолетното дете на страните били предоставени на нея, като ответникът Я. Г.
се задължил да заплаща на сина си К. Я.ов Г., ЕГН: ********** месечна
издръжка в размер на 140,00 лв. Ищцата излага, че оттогава са изминали близо
шест години, съществено са променени обстоятелствата, касаещи
необходимите разходи на детето, а също и минималният размер на издръжката
в страната. Ищцата излага, че детето е ученик в шести клас, проявява отлични
резултати в учението си, като майката полага усилия да осигури всички
необходимо за правилното физическо и духовно развитие на детето. Ищцата
излага, че има още две деца от повторния си брак като в момента не работи, а
отглежда дъщеря си М., родена на 12.08.2024 г., докато ответникът е служител
на ОД МВР Ямбол и не издържа други деца. На изложените основания
1
ищцата моли за уважаване на иска и претендира направените по делото
разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява
становище за допустимост и частична основателност на иска до размер на
издръжката от 300,00 лв. месечно. Твърди, че претендираният размер на
издръжката от 600,00 лв. не е съобразен с възможностите му, а наред с това
излага, че заплаща многократно по-големи суми от съдебно определената
издръжка като закупува на сина си дрехи, обувки и заплаща разходи за
мобилни услуги. Моли съда да постанови решение съобразно частичното
признание на иска и претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и със
своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск, моли да
бъде уважен и претендира направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, също се явява лично и със своя
пълномощник - адвокат. Оспорва иска за разликата над признатия размер от
300,00 лв. месечно, моли да бъде отхвърлен и също претендира направените
по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищцата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК за
изменение на съдебно определена издръжка чрез увеличаване на размера й от
140,00 лв. на 600,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира и за частично основателен и
доказан.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка независимо дали са
2
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата или към настоящия
момент се равнява на 269,25 лв.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно
и е достатъчно наличието на качеството да не е навършило пълнолетие. От
своя страна, съдът не е обвързан от определен максимален размер и с оглед на
конкретните доказателства по всяко едно дело може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за увеличаване на размера на определената
издръжка, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил
определен първоначалният размер на издръжката, нараснали нужди на детето
от средства, както и размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с
оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
В случая са безспорни между страните, а се установяват и от събраните
по делото писмени доказателства обстоятелствата, че ответникът Я. Г. е баща
на детето К. Г. и по силата на Решение № 758 от 05.07.2019 г. по гр. д. №
2585/2019 г. по описа на РС - Сливен, се е задължил да заплаща месечна
издръжка на сина си в размер на 140,00 лева.
К. е роден на 04.06.2012 г. и е на почти 13-годишна възраст, като към
момента на предходно определената издръжка е бил на 7 години.
Установява се от съвкупния анализ на писмените доказателства по
делото и показанията на разпитаните свидетели И. А. и Николай Николов,
които съдът кредитира изцяло като обективни, добросъвестни и
непротиворечиви, че К. е ученик в VI-ти клас на ППМГ „Добри Чинтулов“ в
гр. Сливен, справя се отлично с учебния материал, през годините на растежа
си е проявявал интерес към различни спортни и музикални извънкласни
занимания, като към момента се занимава с тренировки по волейбол с месечна
цена от 30,00 лв. Свидетелите описват, че К. е здраво дете, приема витамини,
съобразени с възрастта, провеждал е рехабилитация, която успешно е
приключила преди две - три години. Детето не страда от заболявания, за които
да е необходимо съблюдаване на специален хранителен режим.
3
Детето К. се отглежда в семейна среда от своята майка и нейния съпруг,
като майката има родени още две малолетни деца от повторния си брак. Свид.
А., съпруг на майката на детето, описва, че семейството им поддържа отличен
стандарт на живот, като за детето К. полага грижи като за родните си деца.
Излага, че на детето се осигуряват джобни пари ежедневно по около 5-10 лв.
на ден в зависимост от ангажиментите на детето през деня, като на детето е
осигурена възможността да излиза с приятелите си, когато пожелае.
Семейството закупува необходимите за детето дрехи, обувки, учебни пособия,
заплаща за училищни екскурзии и др.
От друга страна се установи, че бащата на К. работи в системата на
МВР, като живее в гр. Сливен и пътува ежедневно да работното си място в гр.
Ямбол, заплаща месечна вноска от по 208,25 лв. по Договор за кредит и не
издържа други свои деца. Бащата на детето също поддържа добър стандарт на
живот като организира за сина си почивки и екскурзии, посещения на кино, на
басейн. Бащата, видно от приетите писмени доказателства по делото, е
закупувал в последните години вещи за сина си - дрехи, обувки и др., а от 2024
г. доброволно е заплащал месечна издръжка в по-голям размер от съдебно
определената от 140 лв.
Свид. Николов описва, че К. е добро, възпитано дете, което се чувства
видимо добре, когато е при баща си.
Установи се още от показанията и на двамата разпитани свидетели, че от
около година, когато детето посещава баща си, майка му го изпраща без дрехи,
за да му бъдат закупени от бащата. Освен това, детето разполага с телефон в
дома на майка си, както и с друг телефон в дома на баща си.
Безспорно е, че действително е налице промяна в обстоятелствата,
мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето
издръжка от 140,00 лева през 2019 г.
За изминалия период от почти 6 години, К. е пораснал много, като от
ранната детска възраст е преминал в юношеска, което води до значително
нарастване не само на ежедневните му битови разходи, но и на разходите му за
облекло, обувки и ученически пособия, за образование, социални и културни
развлечения. От друга страна, нуждите на детето, съобразно събраните
доказателства, са в рамките на нормалните за възрастта на детето разходи.
Действително съществува и промяна на икономическата обстановка в
4
страната, при която е обективно невъзможно дете на тази възраст да бъде
издържано с определените преди 6 години средства от 140,00 лева месечно.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да
отговаря едновременно на установените потребности на детето и на доходите
на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и
гласни доказателства, че детето К. има нужда да получава, а двамата родители
са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около
900,00 лева, от които около 300,00 лева за ежедневни лични разходи, социални
и културни развлечения (30 дни по 10,00 лв.), около 300,00 лева
средномесечно за храна и битови нужди, около 200,00 лева средномесечно за
облекло, обувки, книги и ученически пособия и около 100,00 лева
средномесечно за подходящи за възрастта витамини, мобилни услуги и
интернет и за заплащане на тренировките по волейбол.
Съдът намира, че и двамата родители, видно от съвкупния анализ на
събраните доказателства по делото, имат финансовата възможност да
осигурят на сина си издръжка от общо 900,00 лв. месечно.
При разпределяне на дължимата издръжка по отношение на всеки един
от родителите следва да се има предвид от една страна, че детето К. живее при
майката и същата полага ежедневни грижи за него, като има и още две по-
малки деца, които следва да издържа, но от друга страна, майката е сключила
граждански брак със свид. А., от чиито показания се установява, че същият се
грижи за осигуряване разходите на семейството и също помага за издръжката
на детето К..
На следващо място, съдът отчете, че ответникът работи и няма други
деца, които се налага да издържа, но от около година майката изпраща детето
при другия родител без дрехи, което налага същите да бъдат закупувани от
бащата. В семейството на майката детето разполага с един мобилен телефон,
докато в семейството на бащата - детето разполага с друго устройство, като
съответно всеки от родителите заплаща за ползваните от детето мобилни
услуги.
Следва да се отбележи, че при определяне на дължимата издръжка,
съдът винаги определя средномесечен разход за дрехи и обувки, както и ако
съответства на възрастта на детето - за учебни пособия, интернет и мобилни
услуги, които се включват в общия размер на издръжката, тъй като се
5
презюмира, че именно родителят, който упражнява родителските права по
отношение на детето, има и задължението да удовлетвори посочените
необходимости на детето, за което се грижи основно през повечето време.
Ето защо, отчитайки всички установени обстоятелства, съдът намира за
справедливо родителите да поемат издръжката на сина си по равно, а именно
по 450,00 лв. месечно.
Предвид изложеното, предявеният иск с правна квалификация чл. 150,
вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде частично уважен като размерът на
дължимата от бащата издръжка се увеличи от 140,00 лв. на 450,00 лв. месечно,
съответно искът следва да се отхвърли за разликата над уважения размер от
450,00 лв. до пълния предявен размер от 600,00 лв. месечно като
неоснователен и недоказан.
Съдът намира за много по-важно в случая да обърне внимание на
родителите на К., че малолетното дете не следва да става жертва и да бъде
въвличано в родителския конфликт, като се изпраща умишлено без дрехи от
дома на майката в дома на бащата. За правилното личностно, емоционално и
психическо развитие на почти 13-годишния К., същият следва да разполага
със собствен избор кои свои дрехи и вещи, вкл. мобилния си телефон да взима
от дома на майка си, когато посещава дома на баща си и разбира се обратното,
да има свободен избор кои свои дрехи и вещи, вкл. мобилния си телефон да
взима от дома на баща си в дома на майка си, независимо от обстоятелството
кой е дал финансови средства за закупуването им. На малолетното дете не
следва да се вменява вина за поведението на единия или другия родител или за
неодобрението във възпитателните им методи.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на
446,40 лв. върху увеличения размер на издръжката (4 % по 36 м. по 310,00
лв.).
При този изход на спора право на разноски възниква в полза и на двете
страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от иска.
Ищцата претендира увеличаване на издръжката с 460 лв. месечно (от
6
140 лв. на 600 лв.), а съдът е намерил основателност на иска за увеличението й
с 310 лв. месечно (от 140 лв. на 450 лв.).
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата в размер на 404,35 лв., представляваща направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска, от общо направени разноски в
размер на 600,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на
пълномощника на ищцата, съдът намира за неоснователно. Действително,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, възнаграждението по дело за издръжка възлиза на 500,00
лв. Наред с това обаче, в чл. 21 от Наредбата е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства по глава IX, глава X и
глава XI от Семейния кодекс възнаграждението е 600,00 лв. Искът за
изменение на издръжката се намира в глава X от СК, а освен това следва да се
отчете, че пълномощникът на ищцата е реализирал пълноценно
процесуалната си роля за защита правата на доверителя си, поради което
заплатеното адвокатско възнаграждение от 600,00 лв. не е прекомерно.
От друга страна, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сумата в размер на 195,65 лв., представляваща направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
иска, от общо направени разноски в размер на 600,00 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК определения с
Решение № 758 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 2585/2019 г. по описа на РС -
Сливен размер на месечната издръжка, която бащата Я. П. Г., ЕГН:
**********, с адрес гр. Сливен, ................. се е задължил да заплаща на С. Н.
А., ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете К. Я.ОВ Г., ЕГН: **********, двамата със съдебен адрес гр.
7
Сливен, ул. „Никола Карев“ № 3, ет. 1, офис 2, като го УВЕЛИЧАВА от
140,00 лв. на 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/ месечно, считано от
11.03.2025 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на
друга законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над уважения размер от 450,00 лв. до пълния претендиран размер от 600,00
лв. месечно като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Я. П. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ................. ДА
ЗАПЛАТИ на С. Н. А., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. Сливен, ул.
„Никола Карев“ № 3, ет. 1, офис 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
404,35 лв. /четиристотин и четири лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. Н. А., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. Сливен, ул.
„Никола Карев“ № 3, ет. 1, офис 2 ДА ЗАПЛАТИ на Я. П. Г., ЕГН:
**********, с адрес гр. Сливен, ................., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 195,65 лв. /сто деветдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Я. П. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ................. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС -
Сливен, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 446,40 лв. /четиристотин
четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща държавна
такса за производството по делото, изчислена върху увеличения размер на
издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд -
Сливен в двуседмичен срок, считано от 23.05.2025 г.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8