Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 12.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито
съдебно заседание, при закрити врата, на шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа търговско дело № 332 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба
на длъжника „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, за откриване на
производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност и при
условията на евентуалност - свръхзадълженост.
Молителят излага твърдения, че към 31.01.2021 г. дружеството не било в
състояние да извършва нормална икономическа дейност, да посреща плащания към
кредиторите, включително било носител на публични задължения към държавата за
неплатени данъци по ЗДДС и корпоративен данък, в размер
на 86409,07 лева, като не разполагало с никакви активи. Дружеството било и
свръхзадължено, тъй като имуществото му било недостатъчно да покрие паричните
му задължения.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-молител
е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕООД, с
капитал 5000 лева, внесен изцяло, с основен предмет на дейност рекламна
и издателска дейност.
Видно
от представена от молителя справка, към 19.02.2021 г. същият е носител на
публичноправни задължения (данъчни и осигурителни) в размер на общо 86409,07 лева, включващи и
начислено обезщетение за забава.
От
извършена служебна
справка в ИИСКИР ИКАР се установява, че молителят „М.Б.“ ЕООД не е носител на
права на собственост върху недвижими имоти. Справка в централизираната база за
собственост върху МПС установява, че „М.Б.“ ЕООД не е регистрирано и като собственик на
ППС.
В
производството е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа
експертиза, което съдът кредитира като обосновано и съответно на останалите
събрани в производството доказателства и въз основа на същото приема за
установено следното.
Балансовото число на
актива на дружеството се увеличава в периода 2015 г. – 2018 г. от 124000 лева
на 214000 лева, към края на 2019 г. то бележи лек спад до 174000 лева, а към
края на 2020 г. отбелязва извънреден и рязък спад до едва 4000 лева.
Активът на дружеството в
периода 2015 г. – 2019 г., когато видно от отчетите му то е активно, е
концентриран почти напълно в краткотрайните активи – основно парични средства и
еквиваленти, като краткотрайните активи представляват 98 % - 99 % от общия
актив, като в абсолютна стойност са се движили между 107000 лева и 210000 лева.
Дружеството е разполагало и с дълготрайни активи – машини и съоръжения, предимно
офис и компютърна техника, както и софтуер, но те са амортизирани и балансовата
им стойност към 2021 г. е ниска, или нулева. Това предполага една ликвидна
структура на актива, а видно от ревизионен акт на НАП, дружеството е работело с
подизпълнители, което означава, че не му е било необходимо да поддържа
по-високи дълготрайни активи, които да обезпечават дейността му.
Във финансовите отчети
към 31.12.2020 г. е видно, че дружеството е извършвало през 2020 г. операции,
довели до загуба от - 128000 лева като през всички предходни периоди е отчитало
печалба, което е стопило общия актив до едва 4000 лева, от които 3000 лева - краткотрайни.
Собственият капитал на
дружеството в периода 2015 г. – 2019 г., въпреки разпределяни дивиденти, се
увеличава както в абсолютни стойности, така и като пропорция от финансирането
на дружеството, като нараства от 70 % към края на 2015 г. до 96 % към края на
2019 г. или в абсолютни стойности от 87000 лева до 167000 лева, като към края
на 2019 г. дружеството се финансира почти изцяло със собствени средства. Това
се дължи на ежегодно отчитаните положителни финансови резултати без изключение,
в периода 2015 г. – 2019 г., които кумулативно са в размер на 201000 лева. След
отчетената загуба от - 128000 лева към 31.12.2020 г. собственият капитал става
отрицателен, в размер на - 87000 лева, като стойността му е същата и в
междинния отчет към 31.01.2021 г.. При стойност от 87000 лева към 31.12.2015 г.
и стойност от - 87000 лева към 31.12.2020 г., както и кумулативно отчетени
печалби от 201000 лева и загуба от -128000 лева, следва обоснования извод, че
дружеството е изплатило и дивидент и/ли друго разпределяне на натрупани печалби
в обследвания период в размер на 247000 лева.
Задълженията на
дружеството (пасивът, намален с размера на собствения капитал) в периода 2015 г.
– 2019 г., реципрочно на описания по-горе отчетен ръст в същия период на
собствения капитал намаляват както като пропорция, така и като абсолютна
стойност. За посочения период те намаляват като пропорция от финансирането от
30 % към 31.12.2015 г. до едва 5 % към 31.12.2019 г., което отново е добър
показател както по отношение на ликвидността, така и по отношение на
задлъжнялостта и автономността за периода. Задълженията са изцяло краткосрочни.
В края на 2019 г. са извършени проверки от НАП на дружеството, като са издадени
съответно ревизионен доклад номер Р-22220419002117-092-001/20.09.2019 г., който
е обследвал задълженията на дружеството за ДДС, за периода от 01.12.2013 г. до
31.12.2018 г. и задълженията по ЗКПО за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г..
В същия са направени обследвания на счетоводството на дружеството, по отношение
на регистирани от него фактури, ползван данъчен кредит, както и фактури
отчитани във финансовия му резултат, констатирани са и извършени насрещни
проверки при негови контрагенти, които са установили нередности при ползването
на данъчен кредит от молителя. Последващо е издаден ревизионен акт №
Р-2222-**********-091-001/03.12.2019 г. с който са установени задължения за
плащане към НАП от 56868,52 лева за ДДС и 22206,68 лева лихви. Цитираните
установени задължения са отчетени в баланса за 2020 г., когато актът е
потвърден и към края на 2020 г. дружеството вече е свръхзадлъжняло и изцяло
неавтономно, тъй като наред с отрицателния собствен капитал в размер на - 87000
лева отчита и задължения към НАП в размер на 88921,76 лева, във връзка с
цитирания ревизионен акт.
В периода 2015 г. – 2019
г. краткотрайните активи нарастват както като пропорция, така и като абсолютно
число, при намаление в периода на краткосрочните пасиви, които са две
взаимодопълващи се предпоставки за увеличаване на коефициента на ликвидност
(отношението краткотрайни активи/краткосрочни пасиви), което води до
нарастването му към края на 2019 г. до 24.57, което е изключително висок коефициент
на ликвидност и се предполага, че дружеството може абсолютно безпроблемно да
посрещне краткосрочните си задължения, още повече, че краткотрайните активи са
съсредоточени в парични средства, тоест те са абсолютно и напълно ликвидни
(доколкото ликвидността е скоростта, с която един актив се превръща в пари, в
конкретния случай са налични основно пари, според баланса). Към края на 2020 г.
и в междинния отчет към 31.01.2021 г. обаче, след отчетената извънредно висока
загуба в размер на - 128000 лева за 2020 г., към 31.12.2021 г., както и установените
задължения с ревизионния акт на НАП, структурата се изменя драстично и
коефициентът за ликвидност става почти нулев, което означава, че дружеството е
в невъзможност да обслужва задължението към основния си кредитор – НАП.
Показателите за
задлъжнялост и автономност са реципрочни, изводът в генералния случай е един и
същ и от двата. Отново в генералния случай, те са с положителни стойности, като
задлъжнялостта следва да е под 1, а автономността над 1, за да бъдат в
сравнително здравословни в икономическия смисъл граници. Отново в периода 2015 г.
– 2019 г., в следствие от нарастващия положителен собствен капитал, който към
31.12.2019 г. достига 96 % от финансирането на дружеството, а задълженията
преди ревизионния акт на НАП от 03.12.2019 г., които са отчетени през 2020 г.
са минимални, коефициентът на задлъжнялост (отношението задължения/собствен
капитал) показва отлични и намаляващи
стойности – от 0.43 към края на 2015 г. до едва 0.04 към края на 2019 г.. След като
към края на 2020г. е отчетен отрицателен собствен капитал и задълженията по
ревизионния акт на НАП фигурират в баланса, коефициентът на задлъжнялост вече е
отрицателна стойност, което означава, че дружеството е свръхзадлъжняло и не е в
състояние да обслужва задълженията си. Почти същите са стойностите и в
междинния отчет към 31.01.2021 г.. В контекста на реципрочността между двата
коефициента, за периода 2015 г. – 2019 г. коефициентът на автономност
(отношението собствен капитал/задължения) нараства до 23.86, което означава
почти напълно автономно предприятие, а в последващите два отчета – към края на
2020 г. и към 31.01.2021 г., вследствие на отрицателния собствен капитал и
отчитането на задълженията по ревизионния акт, то става изцяло неавтономно.
От предоставените от
счетоводството на дружеството счетоводни баланси, представените оборотни
ведомости за 2019 г., 2020 г. и към 31.01.2021 г. са видни движенията по
счетоводните му статии. За всички периоди има движение по всички разчетни
сметки, тоест няма данни за изискуеми задължения. Освен това, към края на 2019 г.,
преди да бъде осчетоводен ревизионния акт на НАП от 03.12.2019 г., дружеството
има минимални задължения по баланс в размер на 7000 лева, което показва, че
същото обслужва задълженията си редовно, като има тенденция за намаляването им.
През 2020 г. също са отчетени погашения по разчетни сметки, но задълженията
възникнали във връзка с ревизионния акт на НАП, както и отчетената висока
загуба, не позволяват обслужването им. Публичноправните задължения са
изискуеми, тъй като ревизионния акт е потвърден към края на 2020 г.. Към
31.12.2020 г. инвентарният опис показва, че почти всички налични към края на
предходната година ДМА са отписани, като фигурира само актив „офис оборудване“,
с минимална балансова стойност и амортизационна норма от 15 % годишно. Към
31.01.2021 г. активът е същият, от което може да се обобщи, че дружеството на
практика не разполага с ДМА, тъй като остатъчната му балансова стойност към
края на годината след натрупани амортизации е 200,66 лева.
Други доказателства от значение за разрешаване на молбата
не са ангажирани.
Молбата
на „М.Б.“ ЕООД с правна
квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице - търговец,
който твърди да е неплатежоспособен, а при условията на евентуалност -
свръхзадължен. Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1).
неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци
и 2). свръхзадълженост - специално основание, приложимо само спрямо
капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото,
но искането за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на
това състояние е релевирано при условията на евентуалност.
Според чл. 608,
ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с
търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане.
Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието
"неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са
очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи,
че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Затова
уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение №
54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от
10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от
16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на
длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено
в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и
реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към
приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му
характер по необходимост предполага извършване на цялостен
финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно
продължителен период назад.
Както
се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние,
което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на
търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да
посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.
Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите
задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните
задължения, които са с настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В
конкретния случай, задълженията на дружеството са формирани основно от публично-правни
задължения, които са с настъпил падеж и имат краткосрочен характер.
Преценката
за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи
посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал),
не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения,
тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да
осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал),
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите
задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието
на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа
гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък
период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна
стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена
част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не
означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на
търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции,
съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето
защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични
средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този
актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи
текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да
може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи
на краткосрочните активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на
краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне)
към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на
всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на
всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при
другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи. Разликата между коефициента за бърза
ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи се изключват материалните запаси. В настоящият случай „М.Б.“ ЕООД не разполага изобщо
с материални запаси.
За
целия изследван период до 2019 г. коефициентите за ликвидност на дружеството са
съответствали на референтните стойности, включително същото е разполагало с
пълна независимост от кредиторите си.
Тази
финансово-икономическа картина бележи рязка промяна през 2020 г., когато с
влязъл в сила ревизионен акт са установени публично-правни задължения на
дружеството и същите са включени в баланса като краткосрочни задължения, а
дружеството е отчело значителна загуба и собственият му капитал е станал
отрицателна величина. Това състояние не е преодоляно към приключване на устните
състезания, съответно молителят твърди, че е преустановило извършване на
търговска дейност, а размерът на публично-правните задължения нараства чрез
акумулиране на лихви. При това положение, е налице трайна невъзможност
търговецът-молител да погасява краткосрочните си задължения, която невъзможност
не е преодоляна към приключване на устните състезания в настоящото производство
и няма обективни предпоставки за преодоляването й.
Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда
презумпция за неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на
някое от задълженията, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма
съмнение, че „М.Б.“ ЕООД е спряло плащанията на публичноправни
задължения, което обосновава прилагането на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ,
включително фактът-презумпционна предпоставка се признава от самия молител. Ето
защо, следва да се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност и с
оглед приложение на въведената законова презумпция, което изисква съдът да
определи началната дата на това състояние.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на
неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност е налице
трайна практика на ВКС - в решение № 33 от 07.09.2010 г. по
т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115
от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90
от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от
23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана
като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои
изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал.
1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-ранния момент на спиране
на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Или началната дата е
най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от
фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът
приема, че към 31.12.2020 г. показателят за обща ликвидност е достигнал ниво много
под референтната стойност от 1, а именно 0,03, като краткосрочните активи на „М.Б.“ ЕООД не са били достатъчни
за покриване на краткосрочните му парични задължения. Затова като начална дата
на неплатежоспособността съдът приема датата 31.12.2020 г., към която
затрудненията на молителя имат траен характер и не представляват проявление на
временни затруднения в дейността на предприятието, тъй като това състояние не е
преодоляно до приключването на устните състезания.
Извод
за настъпила неплатежоспособност препятства разглеждането на заявеното при
условията на евентуалност основание за откриване на производство по
несъстоятелност – свръхзадълженост, тъй като не е настъпило
вътрешнопроцесуалното условие за това.
Предвид липсата
на данни за наличието на имущество на молителя, което да е достатъчно за
покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност и при
неизпълнено задължение от молителя, респ. от неговите кредитори за внасяне на
сумата 6000 лева, указано им с определение от 23.02.2021 г., са налице всички
предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност при условията на
чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което дружеството да бъде обявено в
несъстоятелност и производството да бъде спряно. В тази хипотеза временен
синдик не се назначава, нито се определя дата за провеждане на първо събрание
на кредиторите.
Съгласно чл. 620,
ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „М.Б.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в
полза на съда дължимата за производството държавна такса в размер на 250 лева,
която да бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Така
мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й
ДАТА – 31.12.2020 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, по отношение на „М.Б.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
на дейността на предприятието на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
***.
СПИРА производството по
т. дело № 332/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
УКАЗВА, на основание чл.
632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „М.Б.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище ***, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на
СГС, а именно: BG39BNBG96613300173403, BIC *** – BNBGBGSD, необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 6000 (шест
хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако
в 1-годишния срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност
не бъде поискано възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се
постанови заличаване от търговския регистър на „М.Б.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище ***.
ОСЪЖДА „М.Б.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, на основание чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, да заплати в
полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева –
държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в
ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: