№ 1393
гр. Варна, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110202479 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Р. А. Д. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 22-0819-000787/05.04.2022г. на началник група в ОД на
МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето били
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Заявява, че не му е било
известно, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена
регистрация. Изтъква, че нарушението не е извършено виновно и
следователно не е осъществил състава на вмененото му нарушение, тъй като
липсва субективния елемент на деянието. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв.С. С. от ВАК, който поддържа жалбата на
изложените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 22.10.2021г. бил сключен договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство между Д.Г.Г. като продавач
и С.В.В. като купувач, по силата на който последната закупила лек автомобил
марка и модел „Мицубиши Спейс вагон“ с регистрационен номер В 8495 РК.
В двумесечен срок след закупуването на автомобила Владимирова не
предприела необходимите действия за пререгистриране на превозното
средство, поради което на 24.12.2021г. регистрацията му била служебно
прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
На 17.02.2022г. около 08,30ч. жалбоподателят управлявал посочения
автомобил по бул.“Република“ в гр.Варна, в посока ул.“Девня“.
Същевременно на този булевард, в близост до магазин „Практикер“, С. Р. С. и
П.С.М.- служители при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна
осъществявали контрол по спазване на ЗДвП. Същите спрели жалбоподателя
за проверка, в хода на която, установили, че автомобилът е служебно
дерегистриран и уведомили за това водача. Д. попълнил писмено сведение, в
което отразил, че е управлявал служебен автомобил, както и че не е знаел, че
регистрацията на автомобила е прекратена. Във връзка с констатациите при
проверката на същата дата бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява лек
автомобил, който е със служебно прекратена от 24.21.2021г. регистрация.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан
без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН. С мотивирана резолюция от 21.02.2022г. на началник група в ОД на
МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна административнонаказателното
производство било прекратено, тъй като било счетено, че се касае за
престъпление от общ характер. Във връзка със случая била образувана
Преписка с ЗМ№62/22г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Варна, с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление
на ВРП от 22.03.2022г. било отказано образуването на досъдебно
производство, тъй като било счетено, че съставът на престъплението не е
осъществен от субективна страна, а именно- липсва умисъл за извършването
му. Делото било изпратено на наказващия орган за преценка за евентуално
ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето. На
05.04.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на Р. Д. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл.140,
2
ал.1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля С. Р.
С., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Свидетелят не се е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и
не извлича ползи от твърденията си, при което липсват основания да бъде
счетен за предубеден или необективен. Показанията му обаче не допринасят
съществено за изясняването на делото поради липса на конкретни спомени за
разглеждания случай. Свидетелят погрешно си спомня например, че водачът е
бил предстоящ собственик на автомобила, докато в действителност
превозното средство е било закупено от друго лице. Поради това
обстановката по делото се установява предимно въз основа на приложените
писмени доказателства. Все пак показанията на свидетеля позволяват да се
установи, че актът е съставен на лицето, което е управлявало автомобила.
С особено съществено значение за изясняването на фактическата
обстановка са приобщените копия на Договор за покупко-продажба на
моторно превозно средство, Справка по история за превозно средство (от
която се установяват датата на регистриране на договора, а също и датата и
основанието за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила),
попълненото от жалбоподателя писмено сведение (в което не отрича, че е
управлявал процесния автомобил на посочената в НП дата) и Постановление
за отказ да се образува наказателно производство от 22.03.2022г., ценено в
качеството му на писмено доказателство. Показанията на разпитания
свидетел и коментираните писмени доказателства позволяват изложената
фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от страна на
жалбоподателя, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва
да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с
оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление съдържа законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
реквизити. Същото е издадено в предвидените за това срокове, като при
3
връчването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
(видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи). Описанието на нарушението е достатъчно
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно
защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи
регистрацията представлява административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.
Същевременно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира
понятието „Водач“ като лице, което управлява пътно превозно средство.
Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на
жалбоподателя, че на процесната дата същият е управлявал процесния лек
автомобил, при което е имал качеството „водач“ на моторното превозно
средство. Не е спорно и обстоятелството, че автомобилът се е движел по път,
отворен за обществено ползване. В качеството си на водач на лек автомобил,
управляван по път, отворен за за обществено ползване, жалбоподателят е бил
задължен да управлява само моторно превозно средство, което е надлежно
регистрирано. Като е управлявал автомобил, чиято регистрация е била
прекратена служебно, тъй като не е бил пререгистриран в двумесечен срок от
придобиването му, жалбоподателят несъмнено е осъществил от обективна
страна състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени в жалбата,
че деянието не е осъществено виновно. Не може да бъде споделено
становището на наказващия орган, изразено в придружителното писмо към
жалбата, че е без правно значение за субективната страна на нарушението
дали санкционираното лице е знаело или не за служебно извършената
дерегистрация на автомобила. Напротив, за наличието на умисъл за
4
извършване на нарушението е необходимо лицето да е съзнавало всички
признаци на неговия състав, като знанието следва да бъде безспорно
установено. В случая доказателства в тази насока липсват. От приложените по
делото писмени доказателства е видно, че Д. не е нито предишен, нито
предстоящ собственик на превозното средство. В попълненото от него
писмено сведение той е заявил, че автомобилът е служебен и че не е знаел, че
регистрацията му е прекратена. Същевременно наказващият орган не е
ангажирал доказателства, които да опровергаят тези твърдения. В
показанията си св.С. не съобщава нарушителят да е направил в негово
присъствие изявления, от които да е видно, че това обстоятелство му е било
известно. В постановлението на ВРП изрично се приема, че Д. не е знаел, че
превозното средство е дерегистрирано. Автомобилът също така е бил с
поставени регистрационни табели, при което жалбоподателят не е имал
причина да предположи, че регистрацията на превозното средство е
прекратена. При това положение съдът приема за недоказано
осъществяването на нарушението от субективна страна. В тази насока е и
практиката на ВАдмС по сходни случаи- в Решение № 655 от 9.06.2020 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 546/2020 г. се приема изрично, че след като не
се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен за
служебно прекратената регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен
фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Посочва се също, че след като
регистрационните табели на автомобила са били на предназначените за това
места, (както е било и в случая), на водача не може да му се вмени вина, била
тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. В аналогичен смисъл са и Решение № 910 от 13.07.2020 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 393/2020 г. (в което се изтъква, че липсата на
субективната страна за извършване на нарушението е констатирана и в
Постановлението на РП-Варна, заради което е отказано образуване на
наказателно производство за деянието), а също и Решение № 2476 от
17.12.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2126/2019 г. Изложените в
цитираните съдебни актове становища се споделят изцяло и от настоящия
състав и са относими и към настоящия случай. След като няма данни
жалбоподателят да е бил уведомен от собственика за дерегистрацията на
автомобила или по друг начин да е получил достъп до тази информация, не
би могло да се счете за доказано наличието на виновно поведение за
осъществяване на административното нарушение
Действително, по начало на административно наказване подлежат и
непредпазливите деяния. За да е налице непредпазливост под формата на
небрежност е необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди
общественоопасния резултат. Както беше посочено по-горе, установената
съдебна практика приема, че незнанието за служебното прекратяване на
регистрацията и наличието на съответни регистрационни табели на
автомобила изключват не само умисъла, но и непредпазливостта. Дори и да се
приеме обаче, че като водач на предоставен му за служебно ползване
5
автомобил жалбоподателят е бил длъжен да установи дали същото отговаря
на всички законови изисквания, преди да започне да го управлява, съдът
намира, че случаят би следвало да бъде счетен за маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като очевидно не се отличава с аналогична тежест с
нарушенията от този вид, извършени умишлено, при ясно съзнание за липсата
на регистрация на автомобила. При това положение съдът намира, че
процесният случай дотолкова се отличава от обичайните случаи на
управление на нерегистрирано МПС, че се налага единствено възможния
извод за маловажност на нарушението. Наложените наказания глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца очевидно не
съответстват на тежестта на извършеното и не могат да бъдат счетени за
справедливи- обстоятелство, което би представлявало самостоятелно
основание за отмяната на обжалваното наказателно постановление поради
неприлагането на чл.28 от ЗАНН и в случай на преценка, че е налице
административно нарушение, извършено по непредпазливост.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова
следва да бъде отменено изцяло поради липса на осъществен отсубективна
страна състав на административно нарушение.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на
съответно искане, а и на данни такива да са били направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 22-0819-
000787/05.04.2022г. на началник група в ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна
полиция“-Варна, с което на Р. А. Д. от гр.Варна, с ЕГН:**********, са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7