№ 430
гр. гр. Червен бряг, 23.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20254440101187 по описа за 2025 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл. 50 от Семейния кодекс във вр. с чл.330 от
ГПК
Пред съда е представена молба от К. П. Б., с ЕГН ********** от .... и С. К. Б., с ЕГН
********** от ..... Посочени са в нея данните за съда, за молителите, правното основание.
Направено е искане съдът да постанови решение и прекрати сключеният между страните
брак по взаимно съгласие, приложени са: у-е за сключен граждански брак, споразумение и
документ за внесена държавна такса. Изразили са становище по основните елементи на
споразумението по чл.51 от СК, което представят писмено пред съда.
В съдебно заседание молителите се явяват лично. Поддържат молбата си. Молят съда да
допусне развод по взаимно съгласие и да одобри постигнатото споразумение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка: Молителите са легитимирани страни в
процеса, видно от удостоверение за сключен граждански брак № 003/09.03.1981 г., съставен
от длъжностно лице по гражданско състояние при Кметство с. Чомаковци, Община Червен
бряг.
По това обстоятелство не се спори. Видно от цитираното удостоверение К. П. Б. и С. К. Б.
са сключили граждански брак на 09.03.1981 г. в с. Чомаковци, за което бил съставен акт за
граждански брак.
Безспорно е и обстоятелството, че С. К. Б. след сключване на брака е приела фамилното
име на съпруга си – Б..
1
Не се спори между страните, че брачните им отношения са непоправимо разстроени.
Спорно по делото е дали представеното споразумение между страните отговаря на
изискванията на закона.
Съгласно задължението си да не издирва мотивите и причините, поради които съпрузите
са постигнали съгласие за развод, съдът подложи на преценка само обстоятелството налице
ли е сериозно и непоколебимо съгласие между тях за развод, като единствено основание за
допускане на развода по чл. 50 ал. 1 от СК. В хода на съдебното производство, след като
изслуша съпрузите съдът прие, че това основание е налице, съгласието им за развод е както
сериозно, така и непоколебимо и не страда от пороци на волята – заплашване, принуда,
грешка, измама, насилие, крайна нужда. Съгласието им за развод, демонстрирано пред съда
двукратно не е обусловено от модалитети, видно от тяхното изявление пред съда. Същото
има задължително изискуемата писмена форма – с писмена молба, подписана от двамата
съпрузи. Тази сериозност съдът установи и от наличието на споразумение относно
последиците от развода. Съдът непосредствено възприе, че съпрузите са обсъждали и са
съгласували помежду си клаузите на споразумението. Налице е и необходимата
допълнителна предпоставка за допускане на развод по чл. 50 от СК – споразумение по чл. 51
от СК. При проверка на неговата законосъобразност и целесъобразност съдът прие за
установено, че същото е пълно – съдържа всички клаузи, относно всички задължителни
въпроси, посочени в чл. 51 ал. 1 от СК и не противоречи на закона и морала. Същото урежда
основните последици от развода.
При горните доводи съдът прие, че молбата за развод по чл.50 от СК на съпрузите,
молители в настоящото производство следва да бъде уважена и бъде допуснат развод
помежду им, като бъде утвърдено и постигнатото между тях споразумение по чл. 51, ал. 1 от
СК.
По разноските: При завеждане на искова молба за развод на основание чл. 6, т. 1 от
Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК се дължи такса в размер на
25.00 лева. При допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от същата
Тарифа, се събира държавна такса в размер до 40.00 лв. Съдът определя, по тези две
разпоредби от Тарифата, окончателна държавна такса в общ размер на 40.00 лв., като
констатира, че при завеждане на делото от молителя е внесена сумата от 25.00 лв., при което
следва да се доплати сумата от 15.00 лв.
При горните доводи и съображения съдът
РЕШИ:
Допуска на основание чл.50 от СК развод по взаимно съгласие между К. П. Б., с ЕГН
********** от .... и С. К. Б., с ЕГН ********** от ...., като ПРЕКРАТЯВА сключения
помежду им с акт № 003/09.03.1981 г. на Кметство с. Чомаковци, Община Червен бряг
граждански брак.
След прекратяване на гражданския брак – С. К. Б., с ЕГН ********** ще възстанови
предбрачната си фамилия К.ва и ще се именова: С. К. К.ва, с ЕГН **********.
2
Осъжда К. П. Б., с ЕГН ********** от .... да плати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Червен бряг, сумата 15.00 лв. (петнадесет лева)
представляваща дължима държавна такса по споразумението за издръжка, на основание чл.
6, т. 3 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3