РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330111592 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано е по искова молба от В. Б. Я. срещу „Вива Кредит“ ООД, с която са
предявени искове за прогласяване за недействителна на клауза за неустойка, обективирана в
чл.5, ал.2 от договор за кредит № ..... от 05.10.2021 г. и клаузата за заплащане на такса за
експресно разглеждане, обективирана в чл.1, ал.3 от същия договор, поради противоречие с
добрите нрави, поради заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 ЗПК и осъдителен иск за връщане
на недължимо платена сума по клауза за неустойка и клаузата за такса за експресно
разглеждане в общ размер на 100 лева.
Излагат се твърдения, че между страните е сключен договор за кредит ...... от
05.10.2021 г., по който ответникът предоставил на ищеца сума в размер на 400 лева, платима
на една месечна вноска. В чл.4, ал.2 от договора била уговорена неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение във фиксиран размер, а в чл.1, ал.3 – такса за
експресно разглеждане също във фиксиран размер. Счита, че така уговорените клаузи са
недействителни, поради противоречие с добрите нрави и поради заобикаляне на закона, а
именно чл.19, ал.4 ЗПК, поради което търси и връщане на платеното по нея.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете
по същество с излагане на подробни съображения. Признава, че по клаузата за неустойка от
ищеца е заплатена сума в размер на 58.55 лева, а по клаузата за такса за експресно
разглеждане е заплатена сума в размер на 158.06 лева. Моли се за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове по чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД и чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.
1
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, докаже
твърдението си за недействителност на клаузата за неустойка и такса за експресно
разглеждане, както и че е заплатила на ответника сумата в размер на 100 лева по двете
клаузи. Ответникът следва да установи валидно възникнало облигационно правоотношение
по договор за кредит от ....от 05.10.2021 г и валидно възникнала клауза за неустойка и такса
за експресно разглеждане, основание за задържане на сумата в размер на 100 лева.
С определение от 21.09.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за паричен заем № ....... от 05.10.2021 г. с посоченото от ищеца
съдържание, в който са уговорени клаузи за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение и клауза за такса за експресно разглеждане. Ответникът
признава, че по клаузата за неустойка от ищеца е заплатена сума в размер на 58.55 лева, а по
клаузата за такса за експресно разглеждане е заплатена сума в размер на 158.06 лева.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Вива Кредит“ ООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на клаузата за неустойка:
На първо място ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за
неустойка противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.5, ал.1 от
договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 105.28
лева – чл.5, ал.2.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
2
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата
излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 5, ал.2 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата
за неустойка, предвидена в чл.5, ал.2 от договор за договор за кредит №.................. от
05.10.2021 г., поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не дължи
обсъждане на другите посочени основания за недействителност на клаузата за неустойка.
По иска за недействителност на такса за експресно разглеждане на документи:
В чл.1, ал.3 от договора е предвидена такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 158.06 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с
добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на
насрещната престация на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са
или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на
заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за
сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса Обикновената заявка
означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при
необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере
опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е
направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати
такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е
3
във фиксиран размер – 158.06 лв или в случая близо 1/2 от размера на получения заем, както
и е в по-голям размер от възнаграждението, което кредитора получава за отпуснатия кредит.
Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.
С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите
нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника,
без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по
договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването
на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради
което е нищожна.
Предвид изложеното и този иск ще бъде уважен.
По иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
Доколкото съдът приема, че клаузата за неустойка и клаузата за такса за експресно
разглеждане са недействителни, платеното по тях от ищеца се явява платено без основание и
подлежи на връщане.
Безспорно между страните, че по клаузата за неустойка ищецът е заплатил сума размер
от 58.55 лева, а по клаузата за такса за експресно разглеждане в размер на 158.06 лева, които
суми подлежат на връщане. Ответникът не доказа наличие на основание за задържане на
така платената сума.
С Протоколно определение от 15.12.2022 г. по искане на ищеца и по реда на чл.214,
ал.1 ГПК, съдът е допуснал изменение на размера на предявения осъдителен иск от 100 лева
на 216.61 лева, от които 58.55 лева – недължимо платена сума по клауза за неустойка и
158.06 лева – недължимо платена сума по клауза за такса за експресно разглеждане.
Предвид изложеното искът се явява доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска към главницата следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.08.2022 г. до
окончателното плащане, каквото искане е направено своевременно от ищеца, още в исковата
молба.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат ищеца.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа
такива в размер на 100 лева – платена държавна такса, която сума ще се присъди изцяло, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
По делото ищецът се е представлявал от а. Д. М., който е поискал присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.33/, съгласно който
на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от а. Д. М.. Съгласно
чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
4
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията й към датата на сключване на договора за правна помощ/,
съдът определя адвокатско възнаграждение за а. Д. М. в размер на 600 лева, определено въз
основа на заявения интерес, което ще му се присъди изцяло.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, което съдът намира за неоснователно, доколкото същото е
определено в размер на минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.5, ал.2 в договор за
кредит № ... от 05.10.2021 г., сключен между В. Б. Я., ЕГН ********** и Вива Кредит“
ООД, ЕИК *********, като противоречаща на добрите нрави.
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за такса за експресно разглеждане, обективирана в
чл.1, ал.3 в договор за кредит № .. от 05.10.2021 г., сключен между В. Б. Я., ЕГН **********
и Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2,
офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. – у. ДА ЗАПЛАТИ НА В. Б. Я., ЕГН **********, с
адрес: ... сумата в общ размер на 216.61 лева, от които 58.55 лева – недължимо платена
сума по клауза за неустойка и 158.06 лева – недължимо платена сума по клауза за такса за
експресно разглеждане по договор за кредит № .... от 05.10.2021 г. , ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.08.2022 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 100 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2,
офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. – у. ДА ЗАПЛАТИ НА а. Д. В. М., вписана в АК –
Пловдив, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 600 лева - адвокатско възнаграждение.
Банкова сметка на В. Б. Я. – ..................................
Банкова сметка на а. Д. В. М. – .......................
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5