Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1874 19.07.2019 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На деветнадесети
юни Година 2019
В открито
заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка
А.
като разгледа
докладваното гр.д. № 6196 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по повод предявената от А.Г.Д. против „Топлофикация-Бургас” ЕАД и
против „СМК-МОНТАЖИ” АД искова молба, с която е предявен отрицателен
установителен иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че
ищецът в качеството си на клиент/потребител на топлинни услуги - топлоенергия и
гореща вода, доставяни в апартамент, находящ се в гр. *******, не дължи сумата
от 156,25 лв., от които 148,97 лв. – главница, представляваща задължение за м.
януари 2018 г. по фактура № 13889092/08.02.2018 г., и 7,28 лв. – лихва за
забава, дължима за периода 08.02.2008 г. – 24.08.2018 г., както и да бъдат
присъдени направените от ищеца съдебно-деловодни разноски. Ищецът твърди, че
извършеното от втория ответник дялово разпределение на топлинната енергия за
подгряване на студена вода за м. януари 2018 г. е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като през този период е имало разлика от над 30 % между
показанията на общия водомер на абонатната подгревна станция и отчетените
индивидуални водомери, която се е дължала на виновни действия и бездействие на
абоната Камелия А., в чийто апартамент непрекъснато е течала вода, но въпреки
това ответниците не са й начислили цялата разлика, а на осн. чл. 69, ал. 4, т.
2б от Наредбата за топлоснабдяването са й начислили по 280 л. на денонощие.
Според ищеца в случая е следвало да се приложат чл. 69, ал. 5 и ал. 6 от
Наредбата - да се извърши проверка и да се предпишат посочените в наредбата коригиращи
мерки, което не е било сторено. Ищецът се явява лично и с процесуален
представител в съдебно заседание, поддържа иска, ангажира доказателства.
Така предявеният отрицателен
установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като същият е
допустим.
В законоустановения срок ответникът
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД е депозирал писмен отговор, в който искът е оспорен
както по основание, така и по размер. Твърди, че процесните суми са начислени
законосъобразно на ищеца, като е неоснователно твърдението му, че цялата
разлика между общия водомер и индивидуалните водомери следва да бъде начислена
на абоната К. А., тъй като в Наредбата за топлоснабдяването липсва предвиден
такъв начин на разпределяне. Твърди също така, че чл. 69, ал. 4, т. 2, б. б от
същата наредба императивно установява начина на разпределяне на разликата между
отчетеното количество вода от общия водомер пред подгревателя за БГВ и сумата
от отчетените количества от индивидуалните водомери за топла вода, когато в
отделни имоти липсват водомери или същите са повредени, или имат нарушена
пломба, или не е осигурен достъп за отчитането им, а именно на тези абонати
следва да се начисляват не повече от 280 л. на обитател за едно денонощие, като
разликата се разпределя пропорционално между останалите абонати, която методика
в случая е спазена. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
ответника, който поддържа отговора и направените с него оспорвания, ангажира
доказателства.
Ответникът „СМК-МОНТАЖИ” АД не е
депозирал отговор в законоустановения срок, не е изразил становище по иска, не
е представил доказателства.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се
спори, че ищецът е собственик на апартамент, находящ се в ********, както и че
същият е потребител на доставяната от ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД
топлинна енергия.
Не се спори също
така, че отчитането и дяловото разпределение на доставяната на адреса на ищеца
топлинна енергия се извършва от ответника „СМК-МОНТАЖИ” АД, който е избран за
топлоснабдителен агент с решение на общото събрание на потребителите на
топлинна енергия в *********.
Видно от
представените по делото фактура № 13889092/ 08.02.2018 г. и справка за дължими
суми от абоната Г. А. Д., за м. януари 2018 г. на ищеца е начислена като
дължима на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД сумата от 148,97 лв., от която 88,24 лв. –
енергия за гореща вода, 58,36 лв. – енергия за отопление и 2,37 лв. – за отчет
и дялово разпределение, а към 23.08.2018 г. му е начислена и лихва за забава в
размер на 7,28 лв., изчислена считано от 08.02.2018 г.
По делото е
представена Заповед № 8/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД, с която е наредено да се спре подаването на топлинна
енергия за битово-горещо водоснабдяване на обект: гр******, с титуляр на
партидата К. И. А..
Представени са и
съставени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД – гр. Бургас 3 бр. протоколи от
01.02.2018 г., от които се установява, че при извършена проверка на
водозахранването на имота на К. И. А. е било установено, че водомерът за
топлата вода е изкъртен и не отчита, както и че водата тече непрекъснато от
крановете в банята и в кухнята, като водоснабдяването на обекта е било
прекъснато чрез демонтиране на водомерите и отрязване на отклонението на щранга
от „Топлофикация”. Видно е също така, че водомерът за студената вода е бил без
пломба и е отчел разлика от 1 634 куб.м.
По делото са
приложени три протокола за неосигурен достъп на предварително обявена дата за
отчет на уредите за дялово разпределение, от които е видно, че абонатът К. А.
не е осигурила достъп до имота си за отчитане на консумираната топлоенергия за
м. ноември 2017 г., м. декември 2017 г. и м. януари 2018 г.
Видно от
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, през процесния период
абонатната станция, обслужваща жилището на ищеца, е работила на отопление и
битово горещо водоснабдяване (БГВ). Посочено е, че в жилището на ищеца има три
топлоизмерители и един топъл водомер, които са били отчитани ежемесечно от „СМК Монтажи“ АД, включително и през
процесния период. Вещото лице е констатирало, че за периода ноември 2017 г. –
януари 2018 г. в жилище, присъединено към същата абонатна станция, абонатът К. А.
е допуснала безотчетно изтичане на големи количества топла вода, както и че не
е допускала в имота си инкасаторите на ВиК и отчетника на „СМК Монтажи“ АД за
отчет, а на 01.02.2018 г. водоподаването към това жилище е било прекратено.
Видно от експертизата, за м. ноември и м. декември 2017 г. разликите над реално
отчетените от индивидуалните водомери количества са били начислени на абоната К.
А., а за м. януари 2018 г. на този абонат са начислени суми съгласно наредбата
за топлоснабдяване за случаи на повреден водомер, като разликата е разпределена
между останалите потребители. Според вещото лице, в случая за процесния период
топлинният счетоводител е спазил Наредбата за топлоснабдяването и методиката за
дялово разпределение и е разпределил правилно топлинната енергия за БГВ,
отопление и сградна инсталация.
По искане на
ищеца е била назначена и допълнителна съдебно-техническа експертиза, в
заключението по която вещото лице е посочило, че разходът на гореща вода за м.
януари 2018 г. по общия водомер за процесната сграда е 839 куб.м., а отчетените
количества топла вода по индивидуалните водомери плюс служебно начислените
количества са в размер на 119,20 куб.м., като разликата между тях е 719,80
куб.м. и в процентно отношение се равнява на 85 %. Вещото лице също така е
установило, че за м. ноември и м. декември 2017 г. разликите също са в размер
на над 30 %, като не е била извършена проверка от представители на лицето по
чл. 139б от ЗЕ, топлопреносното предприятие и етажната собственост, съответно
не е съставен констативен протокол с описание на коригиращи мерки. Не е била извършена
и специална проверка от топлинния счетоводител на всички индивидуални водомери
за топла вода в отделните имоти в сградата -етажна собственост, като според
вещото лице при всеки отчет представителят на топлинния счетоводител следи за
изправността на топлите водомери и при съмнение за неизправност или манипулация
може да препоръча подмяна на водомера, но не и да задължи собственика да го
подмени. В експертизата също така е посочено, че за процесния период само за
имота на К. А. се е наложило служебно начисление, като в този имот има един
обитател.
Представена е
кореспонденция, водена между домоуправителите на вх. А (ищеца по делото) и на *****,
и „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС“ ЕАД, както и кореспонденция между ищеца и
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, които не допринасят за изясняване на спора по делото,
поради което съдът не ги обсъжда в настоящото решение.
При така
събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан по следните съображения:
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че за процесния период - м. януари
2018 г., е имало разлика между
отчетеното количество вода, измерено по водомера пред подгревателя за битово
горещо водоснабдяване, и сумата от отчетените количества от индивидуалните
водомери за топла вода и начислените количества вода за имотите, в които не са
монтирани водомери или същите са повредени, или са с нарушена пломба, или не е
бил осигурен достъп за отчитане, която разлика е била в размер на 85 %.
Установи се също така, че през този период е имало абонат,
чийто индивидуален водомер за топла вода е бил повреден, а именно К. А., като
тя е допуснала топлата и студената вода в апартамента й да текат непрекъснато,
което е наложило спиране на водоподаването към имота й.
Въпреки горното, съдът намира, че в случая разпределението
на разликата между общия и индивидуалните водомери е извършено законосъобразно
от топлинния счетоводител, тъй като в Наредбата за топлоснабдяването е предвидена
само една методика за разпределяне на тази разлика при наличие на имоти, в
които липсват водомери или в които водомерите са повредени, или не е бил
осигурен достъп за отчитане, а именно тази по чл. 69, ал. 4, т. 2, където са
предвидени два начина на разпределяне в зависимост от съотношението между отчетеното
количество вода, измерено по водомера пред подгревателя за битово горещо
водоснабдяване, и сумата от отчетените количества от индивидуалните водомери за
топла вода и начислените количества вода за имотите без водомери, с повредени
водомери и неосигурилите достъп. Не е предвидена обаче различна методика за
разпределение в случаите, когато разликата надвишава 30 %, както твърди ищецът.
Действително в чл. 69, ал. 5 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
ако разликата надвишава 30 % следва да се извърши проверка от представители на
лицето по чл. 139б ЗЕ, топлопреносното предприятие и етажната собственост и да се състави
констативен протокол с описание на коригиращи мерки, които са посочени в ал. 6
на същата норма. Видно е обаче от характера на предвидените коригиращи мерки,
че целта на тази проверка е да се изяснят причините за разликата от над 30 %,
но не е предвиден друг начин за разпределяне на констатираната разлика, дори тя
да надвишава 30 %, който да е различен от методиката, определена в чл. 69, ал.
4, т. 2 от наредбата.
В случая се установи, че проверка по чл. 69, ал. 5 от
наредбата не е била извършена, въпреки установената разлика от над 30 %, но
това обстоятелство не води до извода за незаконосъобразност на извършеното
дялово разпределение за процесния период, тъй като същото е извършено в
съответствие с относимите разпоредби на Наредбата за топлоснабдяването.
Дори да се приеме, че констатираната разлика от 85 % се
дължи на недобросъвестното поведение на абоната К. А., както твърди ищецът,
това не би дало основание за извършване на разпределение за м. януари 2018 г.
по различен от извършения от ответниците начин и за начисляване на цялата
разлика за сметка на този абонат, тъй като в наредбата липсва такава методика
за извършване на дяловото разпределение.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че процесните суми са начислени на ищеца правилно
и законосъобразно, което води до извода за неоснователност на предявения иск и
налага неговото отхвърляне.
Предвид крайното
решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД направените от него
разноски по делото, които са в размер на 120 лв. – депозит за възнаграждение на
вещо лице.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Г.Д., ЕГН **********,***,
против „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Лозово, представлявано от Х. И. И., и
„СМК-МОНТАЖИ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, *****, представлявано от Н. А. Н., иск за приемане за установено, че А.Г.Д., в качеството си на
клиент/потребител на топлинни услуги - топлоенергия и гореща вода, доставяни в
апартамент, находящ се в ********, не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД сумата
от 156,25 лв. (сто петдесет и шест лв. и двадесет и пет ст.), от които 148,97
лв. – главница, представляваща задължение за м. януари 2018 г. по фактура №
13889092/08.02.2018 г., и 7,28 лв. – лихва за забава, дължима за периода 08.02.2008
г. – 24.08.2018 г.
ОСЪЖДА
А.Г.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. Лозово, представлявано от Х. И. И., сумата от
120,00 лв. (сто и двадесет лв.), представляваща направените от него
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала:
СА