Решение по КНАХД №1620/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от С. Д. Д. срещу Решение № 746/16.06.2025г. постановено по АНД № 2128/2025г. по описа на Районен съд Варна.

В касационната жалба, касаторът, чрез процесуален представител моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.

Изложени са доводи относно направени доказателствени искания в хода на въззивното производство, които не са уважени от съда, поради което не са събрани относимите според касатора доказателства, поради което бил налице порока необоснованост на съдебния акт. Намира, че събирането на доказателства относно изправността на техническото средство е било необходимо, поради разминаването в описаните от АНО часове на извършеното нарушение, проверка и взета предварителна проба. Намира, че начина на вписване на часовете на взетите проби и данните за времето, в което г-н Д. е управлявал МПС в АУАН ограничават правото на защита на наказаното лице. Счита, че не са изложени мотиви относно нередностите на талона за изследване, които са посочени в открито съдебно заседание и, че след като не е обсъдил всички възражения и доказателства, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Намира, че в НП не е посочено конкретното място на извършване на нарушението и, че това, както и некоректно посочените часове на вземането на пробите и на нарушението налага извод, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Намира, че съда е пренебрегнал процесуалното си задължение за изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване пред него. Иска присъждането на разноските за две инстанции.

В открито съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа жалбата.

Ответникът, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 746/16.06.2025г. постановено по АНД № 2128/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 25-0433-000533/11.04.2025 г. на началник РУ в ОД МВР Варна, РУ 01 Варна, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на С. Д. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лв. на основание чл. 184, ал.1, т.1 от ЗДвП.

За да се произнесе с решението, въззивният съд е констатирал, че на 02.04.2025г. г-н Д. е управлявал ИЕПС „КААВО“ в гр. Варна по [улица]в посока към [улица].

В района на кръстовището на [улица]и [улица], на червен сигнал на светофарната уредба, престоявали със служебен автомобил служители на ОДМВР Варна, сред които бил г-н Д.. Покрай служебния автомобил преминал г-н Д., който направил ляв завой на неразрешен, червен сигнал на светофара. Г-н Д. подал светлинен и звуков сигнал и спрял управляваното от г-н Д. ЕИПС. При проверката на документите на г-н Д., на полицейските служители направило впечатление, че проверяваното лице е във видимо нетрезво състояние. Г-н Д. бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Алкотест Дрегер, което отчело 1,2 промила алкохол в издишания въздух. Съставен бил АУАН, като на въззивника бил издаден талон за кръвна проба, като му бил указан краен час за явяване в медицинското заведение.

От заключението на химическата експертиза, съдът констатирал, че концентрацията на алкохол в кръвта на г-н Д. възлиза на 1,05 промила. На 11.04.2025г. било издадено наказателно постановление, съгласно съдържанието, на което административно наказващия орган е приел за установена концентрация на алкохол в кръвта, идентична с установената посредством техническото средство. На нарушението административно наказващия орган е дал правна квалификация по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, като на осн. чл.184 ал.1 т.1 от ЗДП е било наложено административно наказание глоба.

Фактическата обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП, съдът установил по категоричен начин от събраните по делото доказателства: надлежно съставен АУАН, талон за медицинско изследване; протокол за химическа експертиза; справка за налагани наказания; показанията на св. Д. и други.

Съдът приел, че АУАН и НП са съставен/ издаден от компетентни органи, в предвидените форма и срок и с необходимото съдържание, както и че в хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът посочил, че по отношение на извършеното нарушение са налице категорични доказателства за неговото осъществяване, както и че управлението на превозното средство след употреба на алкохол е безспорно между страните.

Съдът е изложил мотиви относно данните за установена концентрация на алкохол вписани в НП и посочил, че разпоредбата на чл.184 ал.1 т.1 от ЗДП предполага императивно санкциониране на въззивника с определен размер на наказанието глоба без за този размер на глобата да има значение конкретно установената концентрация на алкохол в биологичната проба на водача на пътно превозно средство, което не е моторно (каквото е управлявал г-н Д. към момента на проверката).

Съдът е изложил мотиви относно възражението на жалбоподателя за разликата в посочените часове относно управлението на ППС и извършената проверка с техническо средство Алкотест Дрегер и относно изправността на техническото средство, с което е извършена проверката. Посочил е, че е възможно да има разминаване в данните относно часа, който е отчело техническото средство и тези, от които контролният орган констатира часа на извършеното нарушение и, че тези несъответствия не се отразяват на констатацията, че има осъществено нарушение от г-н Д. и, че то е осъществено по начина описан в НП. Относно възражението за годността на техническото средство, с което е извършено замерването, съдът е посочил, че употребата на алкохол е била установена чрез показанията на техническото средство и чрез заключението на химическа експертиза, поради което е приел за установени констатациите на контролния орган, че Д. е управлявал превозното средство след употребата на алкохол.

Съдът намерил за неоснователно възражението, че в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН в НП не е конкретизирано мястото на нарушението, т.к е посочено място с дължина над един километър. Съдът от обстоятелствената част на АУАН и НП е констатирал описание на местоположението на превозното средство на пътя при извършване на проверката – гр. Варна, [улица]в посока към ул „Кракра“, като е посочил, че това описание е пълно и дава възможност да се разбере, къде е извършено нарушението.

Съдът е приел за неоснователно възраженията на г-н Д., че обвинение в НП е за нарушение, съдържащо две отделни хипотези на изпълнителното деяние – на управление на ППС след употреба на алкохол или след употреба на наркотични вещества и че са нарушени са нормите на чл.42 ал.1 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Посочил е, че съгласно обстоятелствената част на АУАН и НП, с двата акта спрямо г-н Д. са установени факти относно извършване на нарушение, състоящо се в управление на ИЕПС след употреба на алкохол. Посочил е, че от фактите изложени в НП за нарушителя е било ясно срещу какво обвинение се защитава.

Съдът е преценил като неоснователно възражението на г-н Д. за липса на компетентност на органа съставил АУАН, като е посочил, че компетентността му се установява от съдържанието на Заповед №4068/15.06.2023г.

На горното, съдът приел, че НП е законосъобразно и го потвърдил.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Касационната инстанция констатира, че фактите са установени от въззивния съд при съобразяване на представените доказателства.

Оплакванията пред касационната инстанция са за необоснованост на решението и за необсъждане на релевираните в хода на въззивното обжалване възражения от въззивния съд. Тези оплаквания касационната инстанция намира за неоснователни.

Първо, необосноваността не е касационно основание, което да подлежи на проверка от касационната инстанция по административнонаказателните дела. Този извод се извежда по арг. от чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 348, ал.1 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.63в от ЗАНН “Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,…“. Чл. 348, ал.1 от НПК предвижда следните касационни основания: нарушение на закона; допуснато съществено нарушение на процесуални правила и наложено е наказание, което е явно несправедливо. От анализът на цитираните разпоредби следва, че касационната инстанция няма правомощия да проверява установените по делото фактически констатации и се произнася при установените от въззивната инстанция фактически положения.

Второ, касаторът обвързва сочения порок необоснованост на съдебното решение с процесуалното поведение на съда, конкретно с отказът на съдебния състав да събира изисканите от г-н Д. доказателства – относно годността на техническото средство, с което е извършена проверката за концентрация на алкохол в кръвта на проверяваното лице. Предвид факта, че е установено, че г-н Д. е управлявал ППС след употреба на алкохол (констатираната концентрация на алкохол след проведено биологично изследване), събирането на доказателства относно изправността на техническото средство, с което е бил тестван от органите на МВР не е от такова значение, че да обоснове извод за липсата на нарушение. Нарушението в случая е установено от техническото средство и чрез изследване на биологичен материал, поради което събирането на доказателства относно техническата изправност на техническото средство не е доказателство от съществено значение за установяването на фактите по спора. Отказът за събиране на доказателства от съда е касационното основание съществено процесуално нарушение, но само при условие, че тези доказателства са от такова естество, че при наличието им съда би стигнал до други крайни изводи. Както беше посочено, в разглежданият случай нарушението е установено и чрез използването на друг метод на изследване.

Трето, касаторът намира, че съдът не е обсъдил всички възражения изложени пред въззивната инстанция и всички доказателства, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Относно това оплакване, касационната инстанция констатира, че въззивният съд е дал ясен и конкретен отговор на възраженията на г-н Д., като не е изложил мотиви само относно сочената липса в талона за изследване на изричното посочване от водача дали приема или не показанията на техническото средство и в протокола от изследването не били вписани резултатите от две поредни изследвания и, че като не бил отразен резултата от медицинската експертиза в НП, било осуетено правото на наказаното лице да оспори своевременно резултатите. Тези доводи са по правото, поради което касационната инстанция с оглед задължението й за проверка на материалната законосъобразност на решението чл.218, ал.2 от АПК вр. чл.224 от АПК следва да им даде отговор. Действително в чл.3 вр. чл.6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е поставено изискване на талона за изследване да се поставят стикери, но от съдържанието на разпоредбите не става ясно какво е значението на стикерите за установяването на нарушението, нито каква е връзката на стикерите регламентирани в чл.6 от Наредба № 1 със стикерите посочени в чл.24 от същата наредба. От изложеното следва, че наличието на стикер, прикрепен към талона за медицинско изследване, приложен към АУАН не е измежду съществените реквизити на талона и не се отразява на законосъобразното провеждане на процедурата по налагане на административно наказание с НП. Възражението, че в протокола от биологичното изследване не е вписан резултат от две последователни изследвания е неоснователно и е направено в противоречие с разпоредбите на чл.15, ал.2, чл.21, чл.26 и чл.27 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. Съгласно цитираните разпоредби при изследване за концентрация на алкохол в кръвта се вземат две проби кръв в предназначени за целта вакуумни епруветки, като изследването се провежда върху една от пробите, а другата се съхранява. Повторното изследване е предвидено върху втората проба само при направено за това искане от административнонаказващият орган или наказаното лице. Неоснователно е и оплакването, че поради липсата на отразяването на резултата от медицинската експертиза в НП на жалбоподателя е осуетено правото на защита. Съгласно чл.27, ал.3 от Наредба № 1 „В седемдневен срок от връчване на наказателното постановление изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл.26, ал.4.“ Анализът на цитираната норма налага извод, че срокът за наказаното лице да иска повторно изследване на кръвната проба започва да тече от връчването на наказателното постановление. Възможността на наказаното лице да иска повторно изследване на пробата не е обвързано с конкретно съдържание на НП. След връчването на НП за г-н Д. е възникнало правото да поиска повторно изследване, но същият не се е възползвал от него.

От установените факти се констатира съставомерност на вмененото на г-н Д. нарушение, поради което несъответствието на вписаните часове на проверката и на управлението на МПС в НП, правилно е прието на въззивния съд за несъществено и не опровергаващо констатацията за факта, че наказаното лице е управлявало ППС след употребата на алкохол.

Касационната инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в начина, по който въззивния съд е достигнал до изводите по фактите и по правото.

Касационната инстанция констатира допусната техническа грешка в диспозитива на съдебното решение, в частта на органа посочен като издател на НП, която не се отразява на правилността на съдебния акт.

Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора неоснователно се явява искането за присъждане на разноски от процесуалния представител на касационния жалбоподател.

Направено е искане за присъждане на разноски от ответника по касация, поради което съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 746/16.06.2025г. постановено по АНД № 2128/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 25-0433-000533/11.04.2025 г. на началник РУ в ОД МВР Варна, РУ 01 Варна, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на С. Д. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лв. на основание чл. 184, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. Д. Д. да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет лв.) лева на началник РУ в ОД МВР Варна, РУ 01 Варна.

Решението не подлежи на обжалване.