Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 01.07.2011 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в публично
заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. ХРИСТОВ
при участието на секретаря Н.Б., като разгледа
докладваното от съдията НАХ дело № 654 по описа за 2011 година, за да се
произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 643
от 21.01.2011 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на Л.П.И.
***, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП – глоба в
размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за
извършено от нея нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, а на основание Наредба № Із
– 1959 на МВР са й отнети 10 контролни точки.
Недоволна от постановлението
останала жалбоподателката, която го е обжалвала в срок. Моли постановлението да
бъде отменено, като незаконосъобразно, поради съществено нарушени процесуални
правила при издаването му. Навежда доводи за неспазени срокове по чл.34, ал.1
от ЗАНН, както и че не тя е управлявала автомобила, тъй като по това време е
била в болница след операция. Представила е болнични листи за този период. Сочи,
че автомобила е съпружеска имуществена общност, както и че децата й също са
правоспособни водачи и някои от тях може да го управлявал, но е категорична, че
не е тя. Твърди и че е нарушен срок по
чл.52, ал.1 от ЗАНН.
В съдебното заседание, редовно
призована, се явява лично и поддържа изцяло жалбата, като развива доводите
изложени в нея. Счита също така, че наказанието е прекалено тежко, тъй като има
свидетелство за управление от 32 години.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото.
Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и
се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства и от показанията на свидетелите В.С.В., Г.А.Г. и С.Л.Н.,
както и от изложеното в жалбата, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На първокласен път І-4 (София –
Варна), на километър 65+700, до с.Малиново, Ловешка област имало монтирана стационарна
видео-радарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. Системата
засичала превишена скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. Системата засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както
тези които се движели в посока гр.Варна, така и в посока гр.София. По този
начин, не се налагало на място полицейските служители да спират за проверка
автомобил, който е бил засечен да се движи с превишена скорост, а след това, в
полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките
на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и
справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 06.04.2010 г., системата за
контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.Варна със скорост
от 109 км/ч лек автомобил с рег.№ ТХ 62-26 КХ. В този участък от пътя имало въведено
с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/час.
На 24.06.2010 г. видеозаписа от
системата бил прегледан от служител в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Ловеч, който от видеоклип № 00151 установил, че засечената в 16:49:33 часа на 06.04.2010
г. скорост от 109 км/час била от лек автомобил „Опел Мерива” с рег.№ ТХ 62-26 КХ.
От тази скорост свидетелят приспаднал 3% толеранс, като така наказуемата
скорост била изчислена на 105,73 км/час.
След справка в централната база
данни на КАТ /л.17 на гърба/, било установено, че собственик на автомобила била
Л.П.И. ***. Последната попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП, в която
посочила, че не може да си спомни кой е управлявал автомобила на 06.04.2010 г.,
около 16.49 часа. На жалбоподателката била изпратена призовка да се яви в двуседмичен
срок от получаването й в ПП Ловеч, за да й бъде съставен АУАН. Призовката й
била връчена на 14.09.2010 г., но И. не се явила в указания срок.
На 30.11.2010 г. свидетелят В. съставил
на жалбоподателката АУАН № 643/30.11.2010 година (бланков № 218128). Актосъставителят
посочил, че с превишението от 45 км/час на разрешената скорост, И. нарушила
разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. На 11.01.2011 г. актът й бил връчен, като И.
го подписала без да посочи възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН,
жалбоподателката И. представила писмени възражения.
Наказващия орган не уважил
възражението и въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното
наказателно постановление, в което описаната в акта фактическа обстановка
изцяло била отразена в него. Наказващият орган приел, че с действията си
жалбоподателката И. е нарушила разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за което й
наложил предвидената в чл.182, ал.2, т.5, във връзка с чл.188 от ЗДвП санкция.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съгласно Заповед № Із-1687/02.07.2010 г. /л.22/ на
Министъра на вътрешните работи.
АУАН и наказателното
постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на наказателното постановление на това основание. Актът
е съставен в законовия тримесечен срок от откриване на нарушителя, тъй като за
дата на откриването му съдът приема 14.09.2010 г., когато жалбоподателката е
подписала декларацията по чл.188 от ЗДвП. Именно от този момент нарушителят е
станал известен на органите на Пътна полиция. Ето защо, съдът не споделя
възражението на жалбоподателката за нарушени преклузивните срокове по чл.34,
ал.1 от ЗАНН, тъй като и наказателното постановление е издадено на 21.01.2010
г., т.е. в едногодишния срок от извършване на нарушението.
Фактите по делото съдът прие за
установени изцяло въз основа на приложения по делото акт за административно
нарушение и показанията на свидетелите Г., Н. и В., които са обективни,
последователни и непротиворечащи, поради което съдът ги кредитира изцяло. Още
повече, че изцяло кореспондират с приложеното към делото веществено
доказателство – разпечатка от видеоклип № 00151 заснет от видеосистемата за
контрол на скоростния режим SITRAFFIC
Lynx ERS 400 ID №
********* ВВВ. На него ясно се вижда автомобила и регистрационния му номер,
като фиксираната скорост е 109 км/ч (в последствие е бил приспаднат толеранса
от 3 %). Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена
скоростта – видеосистемата за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ е конструирана
така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от
която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е
нямало да бъде заснет.
Ето защо съдът приема, че АУАН е
съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, още повече, че се
подкрепя от показанията на цитираните по-горе свидетели и разпечатка от
техническото средство, а жалбоподателката не ангажира доказателства, които
убедително да ги оборват.
Правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателката Л.И., тъй
като тя не е посочила в декларацията по чл.188 от ЗДвП кой е управлявал
автомобила на въпросната дата. Същевременно в справката на централната база
данни на КАТ /л.17 на гърба/ тя е посочена като собственик на автомобила.
Разпоредбата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП е категорична, че се наказва с
наказанието за съответното нарушение собственика който не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство, т.е. санкцията се налага на лице,
което не винаги фактически е управлявало автомобила. В тази връзка, представените
от нея доказателства от които е видно, че е била на лечение в болница в
гр.София са ирелевантни по случая, тъй като наказанието й е наложено в тази
хипотеза на цитираната разпоредба. Не може да бъде споделен и довода, че след
като автомобила е съпружеска имуществена общност, то и съпруга й е следвало да
попълни декларация по чл.188 от ЗДвП. Правилно наказващия орган е санкционирал
нея, тъй като автомобила е регистриран на нейно име и тя излиза в справката на
КАТ. Целта на законодателя не е била да възлага на административнонаказващия
орган да издирват всички собственици на моторното превозно средство, защото на
практика, в случаи с множество собственици или при спорна собственост например,
дейността му по установаяване и санкциониране на административните нарушения би
била блокирана. Такъв би бил и случая, ако и съпругът на жалбоподателката е
попълнил декларацията по чл.188 от ЗДвП и в нея също е заявил, че не си спомня
кой го е управлявал във въпросния ден и час. В такава една хипотеза, при
безспорно установения факт на извършеното нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, не
би могло да се наложи наказание, тъй като ще се стигне до абсурдната ситуация
за едно и също нарушение да бъдат санкционирани двама души, като повече от ясно
е, че спецификата на изпълнителното деяние на нарушението не позволява то да
бъде извършено от двама души едновременно, т.е. и двамата да са го управлявали
в един и същи момент.
Що се отнася до наведения довод
за нарушение на нормата на чл.52, ал.1 от ЗАНН, то той също е неоснователен,
тъй като акта е бил предявен срещу подпис на жалбоподателката на 11.01.2011 г.,
а наказателното постановление е издадено на 21.01.2011 г., в едномесечния срок.
Следва да се има предвид обаче, че дори и да е налице неспазване на
едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН от наказващия орган, то това не е
съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на наказателното
постановление, тъй като срока не е преклузивен, а цели единствено да
дисциплинира органите овластени да налагат административнонаказателни санкции,
да разглеждат и се произнасят своевременно, в разумни срокове по преписките.
Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че правилно наказващия орган е преценил с оглед данните по
преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателката Л.И. е лицето,
което следва да понесе санкцията за извършеното и описано в АУАН нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП.
При издаването на наказателното
постановление няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи
квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административно-наказателната разпоредба, въз основа на която е наложена
санкция на жалбоподателката.
С оглед на това съдът счита, че
наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените в акта фактически
констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното
на жалбоподателката наказание е било съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП (в редакцията на тази норма преди изменението й с ДВ,
бр.10 от 2011 г.) – глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява
МПС за два месеца, както и на основание Наредба № І-1959 на МВР са й били
отнети 10 контролни точки.
С измененията на ЗДвП, направени
със ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр.10 от 01.02.2011 г., в сила от 04.02.2011 г.), закона
предвижда за това нарушение наказание „глоба” в размер на 200 лева, като е
отпаднало наказанието „лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (два)
месеца”. Ето защо, като съобрази тези обстоятелства, съдът намира, че в
конкретния случай са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.3,
ал.2 от ЗАНН. Съгласно цитираната норма, ако до влизане в сила на НП последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. В настоящият случай по-благоприятна за
нарушителя се явява санкционната норма на чл.182, ал.2, т.5, след измененията й
със ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр.10 от 2011 г.), тъй като от нея е отпаднало наказанието
„лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца”. Независимо, че в
новата редакция на тази норма размера на глобата е завишен от 150 на 200 лева,
то тя се явява по-благоприятна за нарушителя, тъй като в изброените в чл.13 от ЗАНН видове административни наказания, временното лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност е степенувано като по-тежко наказание
от общественото порицание и глобата.
Предвид горното, съдът счита, че
следва да бъде приложен заложения в чл.3, ал.2 от ЗАНН принцип за
по-благоприятния за нарушителя закон, като обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено в частта, с която жалбоподателката И. е
била лишена от правото да управлява МПС за срок от два месеца. За пълнота на
изложението, следва да се посочи, че разпоредбата на § 11 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП
(ДВ, бр.10 от 2011 г.), в която е посочено, че за нарушения, установени до
влизането в сила на този закон, се прилага досегашния ред, не препятства
приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Това е така, тъй като с § 11 от ПЗР на ЗИД
законодателят е имал предвид процедурата по установяване на нарушението,
движението и връчването на документи и т.н., т.е. прилагането на досегашните
процесуални правила. Административното наказание обаче се определя на основание
материално правна норма, поради което във всички случаи съдът следва да прецени
дали са налице основанията за прилагане на по-благоприятната материално правна
норма.
От издаване на процесното НП до
обжалването му, съответно извършения съдебен контрол, е настъпило изменение и в
Наредба № Із-1959/27.12.2007 г. на МВР, касаеща условията и реда за
предоставянето и отнемането на контролни точки на водачите на ППС. Изменението
е било направено с ДВ, бр.11 от 04.02.2011 г., в сила от 04.02.2011 г. и
съгласно него, не се предвижда отнемане на контролни точки за превишаване на
разрешената скорост, като разпоредбите на чл.4, ал.1, т.11 – 15 от наредбата са
били отменени. В тях попада и приложената от наказващия орган санкционна
разпоредба на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП. Предвид на това, наказателното
постановление в частта по отношение на отнетите 10 контролни точки също следва
да бъде отменено, при спазване принципа за приложение на по-благоприятния за
нарушителя закон.
В частта по отношение наложената
глоба в размер на 150 лева, наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно, независимо, че приложения по-благоприятен
закон предвижда нейния размер да е 200 лева, тъй като съдът като контролна
инстанция не може да влошава положението на нарушителя, налагайки глоба в
по-висок от определения от наказващия орган размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 643 от 21.01.2011 г. на Началника на сектор
ПП при ОД на МВР – Ловеч в частта, с която на Л.П.И. ***, ЕГН : ********** й е наложено административно
наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, както и на
основание Наредба № Із – 1959 на МВР са й отнети 10 контролни точки.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 643 от 21.01.2011 г. на Началника
на сектор ПП при ОД на МВР – Ловеч в частта, с която на Л.П.И. ***, с горните данни, й е
наложено административно наказание - глоба в размер на 150 лева на основание
чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Ловеч в 14 дневен срок от съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :