№ 22229
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110151339 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу М. М. Г. , с която са предявени обективно съединени установителни искове по
реда на чл. 422, ал.1 ГПК, с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи следните суми: сумата от 2 745,09 лв.- главница, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Връбница-2“, бл. 636, вх. А, ет. 3, ап. 4, аб. № 198379, за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 11.04.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата от 341,87 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 27.03.2024 г., сумата от 48,10лв. - главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 11.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,88 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 27.03.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
21825/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот апартамент № 73, находящ се в гр. София, ж.к. „Връбница-2“, бл.
636, вх. А, ет. 3, ап. 4, като ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
1
цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с
оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба лично от
ответника М. М. Г.. Оспорва претенцията на ищеца. Твърди, че не е ползвал услугите
на ищцовото дружество от май месец 2021 година. Обяснява, че има изградена
собствена отоплителна система.
В законоустановения срок е постъпила и насрещна искова молба от
ответника Г., в която са заявени претенции по чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както
следва. Моли съда да осъди ответника по насрещния иск да му заплати сумата в
размер на 4 838,40 лева обезщетение за използването на собствени вещи - около 35
метра тръби за пренос на топлинна енергия, част от сградна инсталация в процесния
имот за периода от 15.09.2022 г. до 27.03.2024 г., както и сумата в размер на 916 лева -
мораторна лихва върху главницата за неоснователно обогатяване.
Ответникът по насрещния иск „Топлофикация София“ ЕАД е подала
отговор, в който заявява неоснователност на насрещните искове. Позовава се на чл.
140 ЗЕ, съгласно който въпросните тръби не са собствени на ищеца, а представляват
обща етажна собственост по см. на ЗЕ. Фактът, че вещите преминават през жилището
на ищеца в пространствено отношение не означава, че те са негова собственост и че
той притежава тези линейни метри от сградната инсталация, съответно може да
претендира обезщетение за тяхното неправомерно ползване. Моли за отхвърляне на
насрещните искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца не взема становище по
основателността на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
2
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се
публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От представения по делото договор от 26.09.1989 г. за покупко-продажба на
недвижим имот – а именно Апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. „Връбница-
2“, бл. 36, вх. А, се установява, че процесният индивидуализиран подробно в
документа имот, е продаден на Милка Кирилова Г.а и М. М. Г..
Съгласно чл. 21, ал. 1 СК (сега действащ) вещните права, придобити по време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Идентичен е смисълът и на разпоредбата
на чл. 13, ал. 1 от СК от 1979 г. (отм.), както и СК от 1968 г. (отм.)
С оглед ангажираните по делото писмени доказателства, следва да се приеме, че
двамат съпрузи Милка и М. Г.и са придобили собствеността върху процесния имот
при квоти в размер на по ½ идеална част за всеки от двамата.
Според настоящия съдебен състав след като за ответника е налице качеството
собственик на ½ от процесния имот, то за него е възникнало и качеството на
потребител на топлинна енергия на ищцовото предприятие в обема на притежаваната
от него част от съсобствеността, дефинираща и обема на отговорността му за
дълговете на този имот.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват
ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответната страна да се е възползвала
от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от "Топлофикация София" АД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба №
16-334.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с
отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците
са начислени сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ съдът приема, че разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните по
уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на
действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Вещото лице е посочило, че за целия исков период в имота топлинната енергия
е определяна по реален отчет на показанията на 6 броя ИРРО, монтирани в 6 броя
термостатни вентили /радиаторите са затапени – демонтирани/, както и 1 брой щранг –
лира в помещението баня и 2 броя водомери за отчитане на БГВ. От м.05.2021 г. до
м.04.2023 г. не е извършвано дялово разпределение поради демонтирани/затапени
радиатори. Вещото лице изрично е посочило, че за процесния период, топлинната
енергия (ТЕ) за отопление на имота, е отчитана в съответствие с приложимата
нормативна уредба. За периодите от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. и за м.05.2022 г. до
м.04.2023 г. топлинната енергия за отопление на имота е определяна от 1 брой щранг –
лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на
измервателно устрвойство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислитене път (6
броя радиатори са демонтирани/затапени). Проверката на приложената документация
и анализа, извършен от експерта, показват, че показанията на уредите и определеното
количество ТЕ за отопление на имота, е извършено съгласно действащата нормативна
уредба. Финално изчислява, че в резултат на извършените аналитични пресмятания и
проверени информационни източници, през процесния период от м.05.2021 г. до
м.04.2023 г. сумата за потребена ТЕ възлиза на 2 753,34 лв. От ответника може
валидно да се претендира половината от тази сума, доколкото се доказа, че същият се
легитимира да отговаря само за ½ част от ищцовата претенция, а именно сумата от 1
376,67 лв. До този размер следва да бъде уважен главният иск, а за разликата над
уважения размер до пълния предявен такъв от 2 745,09 лв. – като недоказан и
4
неоснователен следва да се отхвръли.
Тук е мястото да се отбележи, че възражението на ответника Г., че същият има
изградена отделна отоплителна система и не разчита на подадената от ищцовото
дружество топлинна енергия напълно резонира с изведеното по-горе умозаключение.
Това е така, доколкото, както се сочи и в ескпертната оценка на вещто лице Ж., през
процесния период на ответника е начислена ТЕ единствено и само във връзка с
находящата се в помещенито баня щранг лира, която оттдава ТЕ в процесното жилище
и на която няма как да бъде поставено техническо устройство за отчитане, поради
което консумацията на ТЕ във връзка с нея, се реализира по изчислителен път,
подробно описан от вещото лице в СТЕ.
За неоснователна съдът преценява втората главна претенция на ищеца за дялово
разпределение, доколкото, осланяйки се на заключенията на вещото лице, за рамките
на исковия период от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. касателно процесния имот не е
извършвано дялово разпределение, поради което и няма как в тежест на ответника да
бъде поставян подобен разход за дейности, неосъществени от фирмата за дялово
разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг
и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от
същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо,
купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за
отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е
определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да
бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението
за отчетния период, считано от 15.09.2022 г. При изчисляване на дължимата законна
лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия в размер на 1376,67 лв. за периода от
15.09.2022 г. до 27.03.2024 г. възлиза на сумата от 258,54 лв. За този размер
акцесорната претенция за мораторна лихва следва да бъде уважена, а за разликата над
този размер до пълния предявен от 341,87 лв. като недоказан и неоснователен следва
да се отхвърли.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което приложение следва да намери общото правило, че
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба (в случая
иницииращият документ е заповедта по чл. 410 ГПК) в съда – 11.04.2024 г. и касаеща
процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за сумата от 9,88
лв., начислена за периода от 16.07.2021 г. до 27.03.2024 г., се явява неоснователна и
5
следва да се отхвърли изцяло.
По исковете, подадени чрез насрещната искова молба на първоначалния
ответник М. М. Г. с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното:
По насрещния иск с правно основание по чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца по
насрещния иск е да установи факта на своето обедняване, респ. обогатяване на
Топлофикация София“ ЕАД, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
субектите.
По насрещния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца по
насрещния иск е да докаже възникването на главен дълг и изпадане на длъжника в
забава.
Ответникът М. Г. не е ангажирал каквото и да било доказателство във връзка с
така заведените от него искови претенции, предвид което и те са останали недоказани,
а оттам са и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ответникът не
претендира разноски и съответно такива не му се следват.
Ищецът претендира следните разноски: 161.73 лв. – държавна такса, депозит за
вещо лице в размер на 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
служебно в приложение на правомощието му, уредено в чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Наредбата за правната помощ, в размер на общо 250 лв. за исковото и за заповедното
производство. Общият размер на действително сторените от ищеца разноски е 711.73
лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се
дължат разноски в общ размер на 370,06 лв.
Ответникът има право на разноски с оглед отхвърлената част от исковете, но не
претендира такива и поради това не му се следват.
Така разпределената отговорност за разноски включва и сторените такива в хода
на заповедното производство, в изпълнение на указанията, обективирани в т. 12 от ТР
4/18.06.2014 г. на ВКС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове от Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу М. М. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Връбница-2“, бл. 636, вх. А, ет. 3, ап. 4, че на основание по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, М. М. Г., ЕГН **********
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 1
376,67 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Връбница-2“, бл. 636, вх. А, ет. 3, ап. 4,
аб. № 198379, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
11.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 258,54 лв., представляваща лихва
за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна
6
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 27.03.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1 376,67 лв. до пълния
предявен размер от 2 745,09 лв., както и акцесорната претенция за мораторна лихва за
разликата над уважения размер от 258,54 лв. до пълния предявен размер от 341,87 лв.,
иска за главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 11.04.2024 г. до
изплащане на вземането за сумата от 48,10 лв., както и сумата от 9,88 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 27.03.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
21825/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ насрещните претенции с правно основание по чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, предявени от М. М. Г., ЕГН **********, срещу Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* за следните суми: сумата в размер на 4 838,40 лева, представляваща
обезщетение за използването на собствени вещи - около 35 метра тръби за пренос на
топлинна енергия, част от сградна инсталация в процесния имот за периода от
15.09.2022 г. до 27.03.2024 г., както и сумата в размер на 916 лева - мораторна лихва
върху главницата за неоснователно обогатяване.
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Връбница-2“, бл.
636, вх. А, ет. 3, ап. 4, да заплати на Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 370,06 лв., представляваща разноски, сторени от ищеца пред
СРС с оглед уважената част от претенциите му
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7