№ 6770
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110142323 по описа за 2023 година
Фирма е предявило срещу Д. Й. Г. и Я. Г. Г. обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца
с условията на разделност при квоти Д. Й. Г. – 1/2 и Я. Г. Г. 1/2 от следните
суми: сумата от 903.88 лв., представляваща стойността на доставена в
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
28.07.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 122.72 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 13.07.2023 г., сумата от 33.38 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 28.07.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 6.95
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 13.07.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като последният не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения
на потребителя. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител
на страната поддържа исковата молба, посочва, че между страните има
сключено споразумение и ответниците били погасили на 16.02.2024 г. сумата
от 368.19 лв., а на 16.03.2024 г. била погасена сумата в размер на 143.18 лв.,
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. Й. Г. е подал отговор на
исковата молба, в който посочва, че е сключил извън съдебно споразумение
за процесните суми. Пред съда страната не се явява и не изпраща
процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Я. Г. Г. не е подал отговор на
исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника
като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на
процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането са безспорни между страните,
поради което и са отделени като такива с доклада по делото, а именно
наличието на валидно облигационно отношение по договор за продажба
между ищеца и ответниците, по силата на което ищецът е доставил през
процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № ******** в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
размер на 903.88 лв., изпадането на длъжниците в забава при заплащането на
сумите за топлинна енергия, размерът на обезщетението за забава за периода
от 15.09.2021 г. до 13.07.2023 г. възлиза на сумата от 122.72 лв., предоставяне
на услугата дялово разпределение на стойност 33.38 лв. за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., която не е била заплатена, както и изпадането на
длъжниците в забава при заплащането на сумите за дялово разпределение,
размерът на обезщетението за забава за периода от 15.08.2020 г. до 13.07.2023
г. възлиза на сумата от 6.95 лв. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
приема осъществяването им за доказано. Още повече, че по делото е
представено споразумение от 16.02.2024 г., с което споразумение ответниците
са признали задълженията предмет на настоящото производство и е
постигнато съгласие за разсроченото им плащане в срок до 16.08.2024 г. С
оглед на събраните по делото доказателства, както и поведението на
ответниците, в т. ч. и извършените плащания от него, съдът намира, че е
налице извънсъдебно признание на предявените искове.
Между страните не се спори, че ответниците към момента на устните
състезания са погасили авансова вноска от споразумението от 16.02.2024 г., в
2
размер на 368.19 лв. и първа вноска по споразумението от 16.02.2024 г., на
стойност от 143.18 лв., с които са погасени вземанията за разноски в така
посочения размер в споразумението размер от 100 лв., законната лихва за
забава /60.36 лв./ начислена върху главниците за дялово разпределени и
топлинна енергия, сумата от 122.72 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.07.2023 г.,
сумата от 6.95 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 13.07.2023 г., сумата от
33.38 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и част от главницата за топлинна енергия
в размер на 187.96 лв. При това положение предявените искове срещу
ответниците се явяват основателни и следва да бъдат уважени за сумата от
715.92 лв., представляваща стойността на доставена в периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. топлинна енергия, а в останалата си част следва да се
отхвърлят поради плащане в хода на процеса.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК ищецът има право на
направените от него разноски, като съдът намира, че с оглед на размера на
извършените плащания, че са погасени част от вземанията за съдебните
разноски, като на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на
50 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство определено
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Й. Г., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/ и
Я. Г. Г., ЕГН ********** с адрес /административен адрес/ да заплатят на
Фирма ЕИК ********, със седалище и адрес на управление /административен
адрес/ в условията на разделност при квоти Д. Й. Г. – 1/2 и Я. Г. Г. 1/2, по
предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следната сума от 715.92 лв., представляваща стойността
на доставена в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ********,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия над уважения размер
от 715.92 лв., до пълния претендиран размер от 903.88 лв., ведно със
законната лихва начислена върху цялата главницата, считано от подаване на
исковата молба – 28.07.2023 г. до окончателното й изплащане, иска за сумата
от 122.72 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.07.2023 г., иска за сумата от 33.38
лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба – 28.07.2023 г. до окончателното й
изплащане, както и иска за сумата от 6.95 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до
13.07.2023 г., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. Й. Г., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/ и
Я. Г. Г., ЕГН ********** с адрес /административен адрес/, да заплатят на
Фирма ЕИК ********, със седалище и адрес на управление /административен
адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 50 лв.
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Директ“ ЕООД, ЕИК *********.
3
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4