№ 238
гр. Б., 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора С. Й. А.
като разгледа докладваното от Петър Пандев Частно наказателно дело №
20231200200283 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 16, ал. 1 и сл. от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с
оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативни
санкции /ЗПИИСРРПУНПМАС/.
Делото е образувано въз основа на постъпило писмо от Окръжна
прокуратура – Б. с Вх.№ 3561/20.03.2023 г., с което приложено се
изпращат преписи от съдебни книжа, издадени от компетентни
институции на РГ., за условно предстрочно освобождаване на Г. Д. Д., от
гр.С. с налагане на пробационни мерки. Към писмото са приложени и
съответните документи.
След множество проведени консултации са получени и допълнителни
книжа от издаващата държава.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Б.
изразява становище, че следва да бъде признат съдебния акт на гръцките
1
власти, с което е постановено условно предсрочно освобождаване на
българския гражданин Г. Д., след частично изтърпяване на наложеното
му наказание "лишаване от свобода", като през срока на условното
освобождаване, спрямо осъдения са постановени пробационни мерки за
срок от 3 години. Деянието, за което е осъден Д. е наказуемо и по
българското законодателство. Наложените от компетентните власти на
РГ. пробационни мерки следва да бъдат приспособени към българското
законодателство, като следва да бъдат адаптирани.
Осъденото лице намира, че при определяне на пробационни мерки
такива, каквито са предложени от прокурора, същото няма да може да
работи, което ще му създаде затруднения.
Съдът, след като се запозна със съдържанието на удостоверението,
предвидено в член 27, ал. 4 от закон 4307/2014 на РГ. и с останалите,
приложени по делото писмени доказателства /конкретизирани по-долу/,
намира за установено следното:
Видно от справка от 21.03.2023 г., в НБД „Население“ е, че Г. Д. Д., с
ЕГН-**********, е с постоянен и настоящ адрес: гр.С., ул. „Б.“, ***,
Област - Б.. Ето защо и Окръжен съд - Б. е компетентен да разгледа
делото - чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
От съдържанието на процесното удостоверение и приложените към
същото преписи на съдебни актове се установява, че с решение №
121/17.02.2022 г. на Петчленен апелативен наказателен съд за тежки
престъпления Т., РГ., българският гражданин Г. Д., роден на **** г., е
бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет години
за две престъпления : 1."членуване в престъпна организация“; 2. „трафик,
под формата на внос, притежание и съхранение на наркотични вещества“,
извършени на 12.04.2018 г.
С определение № 178/2022 г. на Съдебния съвет при наказателен съд
Т., РГ., е било наредено условно освобождаване на осъдения Г. Д. от
затвора в гр.Т., РГ., при спазване на посочени условия а) да пребивава в
гр.С., ул.“Б.“, *** в РБ.; б) да се явява в рамките на първите пет дни на
2
всеки нечетен месец, т.е. януари, март, май, юли, септември и ноември, с
грижите на българските полицейски власти съгласно разпоредбите на
Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г.-, изменено с
Рамково решение 2008/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. в
Консулството на РГ. в гр.София, РБ., където ще се изготвя съответния
протокол за целия пробационен срок, определен на три години.
След изискване от страна на настоящия съд, е постъпило
удостоверение от 28.04.2022 г. на първоинстанционната прокуратура в
гр.Т., РГ., предвидено в член 27, ал. 4 от закон 4307/2014 на РГ., видно от
съдържанието на което е, че по отношение на Г. Д., са определени три
мерки след предсрочното му освобождаване, а именно : а) задължение на
осъдения да уведоми определен орган за всяка промяна на
местоживеенето и местоработата; б) задължение, което включва
ограничения за напускане на територията на изпълняващата държава и в)
задължение на осъденото лице да се явява редовно пред конкретен орган.
Същевременно изрично посочените в удостоверението съдебни актове,
въз основа на които на Д. е било наложено първоначалното наказание
„лишаване от свобода“ и е било постановено предсрочното му
освобождаване с налагане на определени мерки са реквизити (№ на акта,
дата на издаване, съдебен орган и др.), идентични с посочените по-горе.
След като се констатира противоречието в броя и вида на мерките,
които изпращащата държава е посочила като такива, които следва да се
приложат по отношение на Г. Д., ОС, в няколко поредни съдебни
заседания, вкл. с провеждането на пряк телефонен разговор чрез преводач
с представител на органа, издал процесното удостоверение, по реда на
предвидените в закона консултации, поиска да бъдат посочени изрично,
какво е окончателното становище на компетентните органи на РГ. във
връзка с различията в съдържанието на двата документа - определение №
178/2022 г. на Съдебния съвет при наказателен съд Т., РГ. и
удостоверение, предвидено в член 27, ал. 4 от закон 4307/2014 на РГ.. В
отговорите на изпращащата държава неизменно се посочва съдържанието
на първия документ, като по същество не бе взето отношение относно
3
противоречието в съдържанието на двата документа, които са изпратени
до ОС- Б. – определението за предсрочното освобождаване на Г. Д. и
удостоверението по РР на Съвета, относно броя и вида на мерките, които
лицето следва да спазва.
С оглед същността на издадените от гръцките съдебни власти
съдебни актове, цитирани по-горе, Окръжният съд намира, че приложим в
случая се явява Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни
решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху
пробационните мерки и алтернативни санкции. Видно от чл. 2, т. 1 от
ЗПИИСРРПУНПМАС, същият се прилага за признаването на влезли в
сила съдебни решения по наказателни дела и решения за пробация,
постановени в друга държава - членка на Европейския съюз, какъвто е
настоящия случай. По смисъла на чл. 3, т. 1, б.“а“ от този закон за целите
на признаването на съдебни решения и решения за пробация,
постановени в друга държава - членка на Европейския съюз, "съдебно
решение" е окончателен акт на съд на издаващата държава, с което се
установява, че определено физическо лице е извършило престъпление и
му се налага наказание лишаване от свобода или всякаква мярка,
изискваща задържане, ако въз основа на това съдебно решение или на
последващо решение за пробация е разрешено условно освобождаване,
когато е съпроводено с една или повече пробационни мерки. Съобразно
чл. 3, т. 4 от ЗПИИСРРПУНПМАС, "условно освобождаване" е
окончателен акт на компетентен орган относно предсрочно
освобождаване на осъдено лице след изтърпяване на част от наказанието
лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, чрез налагане на
една или повече пробационни мерки. Съдът съобрази посочените
разпоредби, които са относими в случая.
Предвид престъплението, за което е осъден Д., са налице условията
за признаване и изпълнение, които са регламентирани както в чл. 14, ал. 1
от ЗПИИСРРПУНПМАС, така и в алинея втора на посочения текст от
закона, решението на чуждестранния съд по отношение на осъдения е
било постановено в държава членка на ЕС и се отнася за деяния,
4
съставляващи престъпления и по българското законодателство. Освен
това, в случая дори не се изисква двойна наказуемост, тъй като са налице
условията на чл. 14, ал. 1, т. 13 от ЗПИИСРРПУНПМАС. Налице са
условията и на чл. 14, ал. 3 от ЗПИИСРРПУНПМАС, тъй като осъденото
лице има местоживеене на територията на Република Б. и се е върнало в
страната.
Независимо от изложеното Съдът намира, че следва да бъде
постановен отказ да признае решението по чл. 2, т. 1 от
ЗПИИСРРПУНПМАС, предвид следното:
Както се посочи по-горе налице е съществено противоречие в
съдържанието на удостоверението от 28.04.2022 г. на
първоинстанционната прокуратура в гр.Т., РГ. и определение № 178/2022
г. на Съдебния съвет при наказателен съд Т., РГ., както по отношение на
броя, така и по отношение на вида на пробационните мерки, които
изпращащата държава предлага да бъдат наложени на българския
гражданин Г. Д. Това противоречие не бе отстранено независимо от
проведените в хода на няколко съдебни заседания консултации с
компетентни органи на РГ.. При това положение съдът намира, че волята
на изпращащата държава относно процесните пробационни мерки – брой
и вид, е неясна до степен, че настоящият съдебен състав не може да
упражни своите правомощия относно преценка на изискванията за
приемане и адаптиране на тези мерки.
Заедно с това Окръжният съд съобрази, че съдържанието на
документа, касаещо броя и вида на посочените мерки по отношение на Г.
Д., с който според действащите правила на Общностното право може да
бъде надлежно сезиран, а именно удостоверение по Рамково решение
2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г., изменено с Рамково решение
2008/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. РР на Съвета, не намира
опора в съдебния акт, с който е било постановено предсрочно
освобождаване на лицето от изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ - определение № 178/2022 г. на Съдебния съвет при наказателен
съд Т., РГ.. Ето защо и ОС намира, че не следва да признае и да приеме за
5
изпълнение този съдебен акт на изпращащата държава.
Предвид горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТКАЗВА да признае и да приеме за изпълнение определение №
178/2022 г. на Съдебния съвет при наказателен съд Т., РГ., е било
наредено условно освобождаване от затвора в гр.Т., РГ. на осъдения Г. Д.
Д., с ЕГН-**********, е с постоянен и настоящ адрес: гр.С., ул. „Б.“, ***,
Област – Б..
НА основание чл. 16, ал.8 от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед
упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните
санкции (ЗПИИСРРПОУНВПМАС), след влизане в сила на решението
незабавно да се направи превод на същото (на гръцки или английски
език), който да се изпрати на компетентния орган на издаващата държава
- Първоинстанционна прокуратура - гр.Т. , РГ., както и на Министерство
на правосъдието.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира в 5-дневен срок,
считано от днес за всяка от страните по делото, пред Апелативен съд - гр.
София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6