№ 2627
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110214901 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 72 ал. 4
ЗМВР вр. чл. 5 параграф 4 КПЧОС
Образувано е по жалба на адв. С. С. от АК - П. пълномощник на И. С.
К., ЕГН **********, против фактическо задържане на жалбоподателя И. К.,
извършено от полицейски орган при 06 РУ - СДВР на 19.12.2022 г. в сградата
на 06 РУ – СДВР. В жалбата се излагат съображения, че фактическото
задържане на жалбоподателя е незаконосъобразно, извършено при липса на
правно основание и при съществени нарушения на процесуалните правила.
Сочи се, че жалбоподателят е задържан въз основа на постановление, с което е
обявен за общодържавно издирване, във връзка с установяване и призоваване
за разпит като свидетел по преписка ЗМ 1914/2022 г. по описа на 06 РУ -
СДВР. Постановлението, с което жалбоподателят е обявен за общодържавно
издирване, се оспорва като незаконосъобразно, като се излагат доводи, че
жалбоподателят К. не е укривал и е могъл да бъде открит и призован на
домашния си адрес, както и по седалището на юридическото лице, на което е
управител. Изтъква се, че задържането му е незаконно, тъй като не е налице
никое от предвидените в чл. 72 ал. 1 ЗМВР основания, като се изтъква и че
жалбоподателят не е бил обявен за издирване с цел задържане. Сочи се и че не
са липсвали основания за настаняване на жалбоподателя в помещение за
задържани лица. Навежда се, че не е била съставена писмена заповед за
1
задържането на жалбоподателя и той не е могъл да се запознае с фактическите
и правни основания за задържането си в нарушение на чл. 5 параграф 2
КПЧОС. По изложените съображения се прави искане задържането на
жалбоподателя да бъде обявено за незаконно. Прави се искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение, което да бъде определено по реда на чл. 38 ал.
2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание жалбоподателят И. С., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си процесуален представител - адв. С. С. от АК -
Пловдив. Адв. С. пледира, че от събраните по делото както писмени
доказателства, така и гласни доказателствени средства, се установява факта на
задържане на доверителя му. Изтъква, че задържането е незаконно и
непропорционално на преследваната цел - подзащитният му да бъде разпитан
като свидетел, като сочи, че същата е могла да бъде постигната с други
средства, които не са свързани с ограничаване правото на свободно
придвижване - например като му бъде връчена призовка. Изтъква, че
постановеното по отношение на доверителя му принудително довеждане е
незаконосъобразно, тъй като К. не е бил редовно призован за разпит. Прави
искане жалбата да бъде уважена и задържането на жалбоподателя да бъде
обявено за незаконно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
за всяка инстанция на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Жалбоподателят И. К. се придържа към заявеното от процесуалния си
представител. В допълнение излага доводи, че периодът на задържането му е
продължил повече от 24 часа.
Ответникът – полицейски орган при 06 РУ - СДВР, редовно призован,
не изпраща представител.
Настоящото производство по преценка по същество законността на
твърдяното фактическо задържане на жалбоподателя, осъществено на
19.12.2022 г. от полицейски орган при 06 РУ - СДВР в сградата на 06 РУ -
СДВР е второ по ред пред Софийския районен съд, след като с решение №
20748/21.10.2024 г. по адм. дело № 6820/2024 г. на АССГ, XXIV касационен
състав, е било отменено решение № 1113/29.02.2024 г. по АНД № 13843/2023
г. по описа на СРС, НО, 109 състав и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
По допустимостта на жалбата:
Съдът приема жалбата за допустима, като подадена от лице, което
разполага с правен интерес да оспори законността на твърдяното полицейско
задържане. Съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР задържаното лице има право да
обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на
органа. Посочената правна норма не разграничава случаите, в които е
издадена заповед по чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, от тези, в които задържането по чл.
72 от ЗМВР, чиято законосъобразност се оспорва, е осъществено без такава да
2
е налице. В случая жалбоподателят излага твърдения, че е бил задържан от
полицейски орган при 06 РУ – СДВР, което обуславя и правния му интерес да
оспори законността на задържането. Жалбата е подадена на 30.12.2022 г. - в
рамките на преклузивния 14 – дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК от твърдяното
фактическо задържане (което се сочи да е осъществено на 19.12.2022 г.)
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Към 2022 г. в 06 РУ - СДВР било на производство досъдебно
производство ЗМ № 1914/2022 г. по описа на 06 РУ - СДВР, водено за
престъпление по чл. 281 ал. 1 НК, като водещ разследването била разследващ
полицай Р. Д.. По посоченото досъдебно производство жалбоподателят И. С.
К. имал качеството свидетел. При извършена проверка в АИС - БДС било
установено, че жалбоподателят К. има регистриран постоянен и настоящ
адрес в гр. София, ул. "********" № 3, вх. Б, ет. 2, ап. 24. Жалбоподателят бил
търсен на посочения адрес от служители на 07 РУ - СДВР, но не бил
установен. От извършените проверки било установено, че К. не е напуснал
пределите на страната, както и че не се намира в затворите и арестите на
територията на страната. Предвид горното с постановление на водещия
разследването Р. Д. от 21.11.2022 г. жалбоподателят бил обявен за
общодържавно издирване с мярка "установяване на адрес" с указания при
установяването му да му бъде връчена призовка за явяване за разпит в
сградата на 06 РУ - СДВР. Въз основа на горепосоченото постановление
жалбоподателят И. К. бил обявен за общодържавно издирване с бюлетин №
327/2022 г. на СДВР и телеграма № 31088/2022 г. на Главна дирекция
"Национална полиция".
Около 14:00 часа на 18.11.2022 г. служители на 07 РУ - СДВР посетили
адреса на жалбоподателя в гр. София, ж.к. "********", ул. "********" № 3, вх.
Б, ет. 2, ап. 24 във връзка с връчване на призовка за явяване като свидетел по
досъдебно производство ЗМ № 1914/2022 г. по описа на 06 РУ - СДВР. На
адреса служителите на 07 РУ - СДВР установили съпругата на жалбоподателя,
която съобщила, че той не е в дома си, а е на работа. В телефонен разговор
жалбоподателят съобщил, че не може да се яви за разпит в посочения в
призовката час. Служителите на 07 РУ - СДВР напуснали адреса, но след като
докладвали на дежурната част, им било разпоредено да се върнат, за да връчат
3
призовката на съпругата на жалбоподателя. Служителите на 07 РУ - СДВР се
върнали на адреса, но след многократни позвънявания никой не им отворил.
За резултатите от посещението на адреса на 18.11.2022 г. полицай М. Д.
съставил докладна записка до началника на 07 РУ - СДВР.
С постановление от 05.12.2022 г. на разследващ полицай Р. Д., водещ
разследването по досъдебно производство ЗМ № 1914/2022 г. по описа на 06
РУ - СДВР, на основание чл. 120 ал. 3 НПК жалбоподателят И. К. бил обявен
за общодържавно издирване с мярка "Принудително довеждане" в качеството
на свидетел по горепосоченото досъдебно производство с указание, че при
установяването му следва да бъде принудително доведен в сградата на 06 РУ -
СДВР за разпит. Необходимостта от принудителното довеждане на
жалбоподателя разследващ полицай Д. мотивирала с това, че с К. е
разговаряно по телефона, но до момента не се е явил за разпит.
Предвид горното управляваният от жалбоподателя автомобил марка
"Мерцедес", модел "ЦЛС 350" с рег. № ******** бил заложен на
видеоконтрол с указания при засичане да бъде спрян за проверка. На
19.12.2022 г. управляваният от жалбоподателя К. лек автомобил бил спрян от
служители на ОСПС на кръстовището на бул. "Княз Александър Дондуков" и
ул. "Бяло море". Водачът бил установен като жалбоподателя И. С. К.. Била
извършена проверка през дежурната част и било установено, че К. се издирва
с мярка "Принудително довеждане". Жалбоподателят бил задържан и
транспортиран в 05 РУ - СДВР, като при задържането не била използвана
физическа сила, а само помощни средства - белезници. Впоследствие
жалбоподателят бил транспортиран в 06 РУ - СДВР за извършване на
необходимите процесуално - следствени действия, а именно разпит на
свидетел.
На 19.12.2022 г. в 15:46 часа жалбоподателят К. попълнил и
декларация по чл. 74 ал. 3 ЗМВР, че е запознат с правата си, както и за
намерението си да упражни или не правата си на адвокатска защита, на
медицинска помощ и на телефонно обаждане, с което да съобщи за
задържането си. В декларацията жалбоподателят посочил, че желае да ползва
адвокатска защита, както и че желае да го представлява адв. С. С. и посочил
телефонния номер на адвоката.
В 06 РУ - СДВР жалбоподателят К. бил вписан в книгата за задържани
4
лица на 19.12.2022 г. в 16:00 часа.
На 19.12.2022 г. в 16:00 часа по отношение на жалбоподателя К. бил
извършен личен обиск по реда на чл. 80 ЗМВР, като установените у
жалбоподателя вещи били иззети.
Заповед за задържане по чл. 74 ЗМВР не била издадена.
Нощта на 19-ти срещу 20-ти декември 2022 г. жалбоподателят
прекарал в помещение за задържани лица в сградата на 06 РУ - СДВР.
На 20.12.2022 г. за времето от 10:25 часа до 10:50 часа от разследващ
полицай Р. Д. бил проведен разпит на жалбоподателя като свидетел по
досъдебно производство ЗМ № 1914/2022 г. по описа на 06 РУ - СДВР. На
разпита присъствал и адв. С. С., упълномощен от жалбоподателя за
конкретното действие с пълномощно от 20.12.2022 г.
На 20.12.2022 г. в 12:20 часа жалбоподателят И. К. бил освободен от 06
РУ - СДВР, което било отразено в книгата за задържани лица. На същата дата
срещу разписка му били върнати и всички вещи, описани в протокола за обиск
от 19.12.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелката Н.Х. както и писмените доказателства: отговор от ВПД началник
на 06 РУ - СДВР изх. № УРИ 230000-516/12.01.2023 г., ведно с приложения -
протокол за обиск на лице рег. № 230р-52221 от 19.12.2022 г., декларация -
приложение № 1 към чл. 15 ал. 2, телеграма за обявяване на ОДИ № 31088 от
23.11.2022 г., разписка за върнати вещи и пари от задържано лице, извлечение
от книга за задържани лица - копие, отговор от ВПД началник на 06 РУ -
СДВР изх. № УРИ 230000-5112/30.03.2023 г., постановление от 21.11.2022 г.,
издадено от разследващ полицай при 06 РУ - СДВР Р. Д. по досъдебно
производство № ЗМ 1914/2022 г. по описа на 06 РУ - СДВР, справка от
21.11.2022 г. относно обявяване на лице за ОДИ, изготвена от разследващ
полицай при 06 РУ - СДВР Р. Д. по досъдебно производство № ЗМ 1914/2022
г. по описа на 06 РУ - СДВР, докладна записка от 23.11.2022 г., докладна
записка от 18.11.2022 г. от полицай М. Д., постановление от 05.12.2022 г.,
издадено от разследващ полицай при 06 РУ - СДВР Р. Д. по досъдебно
производство № ЗМ 1914/2022 г. по описа на 06 РУ - СДВР, справка от
05.12.2022 г. относно обявяване на лице за ОДИ, изготвена от разследващ
5
полицай при 06 РУ - СДВР Р. Д. по досъдебно производство № ЗМ 1914/2022
г. по описа на 06 РУ - СДВР, докладна записка рег. № 513р-125488/20.12.2022
г., отговор от старши разследващ полицай при 06 РУ - СДВР Р. Д. от
20.11.2024 г., писмо до началник отдел "ОДЦ" - СДВР от 01.12.2022 г. от
заместник - началник на 06 РУ - СДВР, копие на саморъчно пълномощно от
20.12.2022 г., препис на протокол за разпит на свидетел от 20.12.2022 г. по ДП
№ ЗМ 1914/2022 г. по описа на 06 РУ - СДВР, писмо рег. № УРИ230-
52743/22.12.2022 г. до началник отдел "ОДЦ" - СДВР от 01.12.2022 г. от
заместник - началник на 06 РУ - СДВР, препис на докладна записка до ВПД
началник на 06 РУ - СДВР, докладна записка от 19.12.2022 г. от К. Ивчев -
старши полицай в 02 група 04 сектор ООП - СДВР.
В приобщените доказателства и доказателствени средства не се
наблюдават съществени противоречия, несъответствия и непълноти. Напротив
- писмените доказателства и гласните доказателствени средства са
последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, поради което съдът им се
довери. Показанията на свидетелката Н. Х. по отношение периода на
задържане на жалбоподателя К. изцяло кореспондират с писмените
доказателства - отговор от ст. разследващ полицай при 06 РУ - СДВР Р. Д. от
20.11.2024 г., в който е посочено, че разпит на жалбоподателя е бил проведен
на 20.12.2022 г. за времето от 10.25 часа до 10.50 часа, както и извлечението от
книгата за задържани лица, водена в 06 РУ - СДВР, където е отразено, че К. е
бил освободен на 20.12.2022 г. в 12.20 часа (страница последна от
извлечението, седма графа). Настоящият съдебен състав не споделя прочита
на доказателствата, направен от предходния съдебен състав, по отношение
времето на освобождаване на жалбоподателя (21:33/21:52 часа - стр. 2 от
решение № 1113/29.02.2024 г. по НАХД № 13843/2023 г. по описа на СРС, НО,
109 състав.) Съгласно чл. 17 от Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015 г. за
реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за
настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните
работи /Инструкцията/ в структурите на МВР, където
се осъществява задържане на лица, се води книга за задържани лица
съобразно приложение № 2. От приложение № 2 към чл. 17 от Инструкцията е
видно, че в книгата за задържани лица се съдържа от множество графи, в които
се отразяват не само номер, дата и час на заповедта за задържане или номер на
постановлението за задържане, но и например час на извършване на
6
медицински преглед на лицето, час на извеждане на лицето от помещенията за
настаняване, информация в случай на свиждания със задържаното лице,
информация за обстоятелствата във връзка с освобождаване на лицето, която
съдържа основание за освобождаване, дата и час на освобождаване (графа 28),
посочване на служителя, извършил освобождаването, данни за служителя,
осъществил фактическите действия по освобождаването, здравословното
състояние на лицето при освобождаването, фамилия и подпис на дежурния в
ОДЧ/ОДЦ. От съдържанието на приложение № 2 към чл. 17 от Инструкцията
е видно, че за времето от 21:33 до 21:52 часа на жалбоподателя е извършен
медицински преглед от медицински специалист Минчева при ЦСМП, а
жалбоподателят е освободен на следващия ден - 20.12.2022 г. в 12:20 часа след
провеждане на разпит като свидетел и снемане от ОДИ. В същия смисъл са и
показанията на свидетелката Х. - че жалбоподателят е бил освободен в ранния
следобед на 20.12.2022 г. Действително, свидетелката твърди, че
жалбоподателят е бил освободен във времето между 14:00 и 15:00 часа на
20.12.2022 г., което противоречи на извлечението от книгата за задържани
лица. Съдът намери, че следва да отдаде предпочитание на писменото
доказателство, в което е отразен час на освобождаване на жалбоподателя,
доколкото спомените на разпитания свидетел е нормално с времето да
избледняват и в тях да се появяват неточности, допускания и вариативност.
От книгата за задържани лица се установява и точния час на
настаняване на жалбоподателя К. в помещението за настаняване на задържани
лица - 19.12.2022 г. в 16:35 часа.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Правомощието на полицейските органи да задържат лице е уредено в
чл. 72 ЗМВР. Съгласно чл. 72 ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да
задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление; 2. което
след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба; 3. което показва тежки психични
отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота
си или живота на други лица на явна опасност; 4. при невъзможност да се
установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70
ЗМВР; 5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от
7
свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение
на разпореждане на орган на съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел
задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата
екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест; 7. в други
случаи, определени със закон. Задържането по чл. 72 ЗМВР представлява
принудителна административна мярка - разпореждане на орган на власт, което
засяга в решителна степен правната сфера на адресата, и която се налага при
посочените в чл. 72 ал. 1 ЗМВР основания. За задържаните по чл. 72 ал. 1
ЗМВР лица се издава писмена заповед за задържане, чийто реквизити са
уредени в чл. 74 ал. 2 ЗМВР, и им се извършва личен обиск по чл. 80 ЗМВР.
Редът за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за
настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните
работи се определят с Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015 г. за реда за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване
на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи
/Инструкцията/. Съгласно чл. 4 от Инструкцията "задържани лица" по см. на
Инструкцията са тези, на които е ограничено правото на свободно
придвижване при условията и по реда на ЗМВР. В чл. 5 ал. 1 от Инструкцията
е предвидено, че в структурите на МВР се обособяват помещения за
настаняване на задържани лица, които включват: 1. помещения за задържане;
2. специални помещения за задържане на непълнолетни лица; 3. обслужващи
помещения: а) помещения за водене на разпит; б) помещения за свиждане и
срещи с адвокат; в) санитарно-хигиенни помещения; г) помещения за
приемане на лица и обработка на документацията по задържане. Разпоредбата
на чл. 11 ал. 1 от Инструкцията предвижда, че за всяко задържано лице се
издава заповед за задържане от полицейския орган, ограничил свободното
придвижване на лицето, като разпоредбата на чл. 17 от Инструкцията
предвижда воденето на книга за задържаните лица.
В конкретния случай от писмените доказателства се установява, че по
отношение на жалбоподателя И. К. заповед за задържане по чл. 72 ЗМВР не е
била съставяна.
Липсата на нарочна заповед за задържане на жалбоподателя, издадена
на основание чл. 74 ЗМВР, не изключва задължението на съда, пред който е
подадена жалбата срещу твърдяното фактическо задържане, да извърши
преценка дали по отношение на жалбоподателя е било осъществено задържане
8
от органите на МВР и при положителен отговор на този въпрос - дали
задържането е било законно, т.е. дали е извършено на основанията,
предвидени в чл. 72 ал. 1 ЗМВР. Ако се установи, че е осъществено
полицейско задържане, но то не почива на основанията в закона и не е
извършено по предвидения законов ред, същото би се явило произволно.
Произволното задържане всякога е несъвместимо с правото на свобода и
сигурност, регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, ратифицирана със закон, приет от Народното
събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г. и в сила за Република
България от 7 септември 1992 г., непосредствено след правото на живот (чл. 2)
и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След
прогласяването на основното право, в разпоредбата на чл. 5 § 1
от Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната
свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува
ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира,
че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е
визирано в Конвенцията.
Като прокламира "правото на свобода", § 1 на чл. 5 КПЧОС има
предвид индивидуална свобода в класическия й смисъл, което ще рече
физическата свобода на личността. Целта му е да гарантира, че никой няма да
бъде лишен от тази свобода по произволен начин. Той не се отнася за прости
ограничения на правото на придвижване (чл. 2 от Протокол № 4). Това е ясно
както от употребата на изразите "лишен от свобода", "арест" и "лишаване от
свобода", които се явяват също и в точки 2 до 5, така и от сравнението между
чл. 5 и другите нормативни разпоредби на Конвенцията и протоколите й...За
да се определи дали някой е бил "лишен от свобода" по смисъла на чл. 5,
изходна точка трябва да бъде неговото конкретно положение /решение от 18
юни 1971 г. Дело Де Вилд, Оумс и Версайп срещу Белгия (De Wilde, Ooms and
Versip v. Belgium). "Tрябва да се държи сметка за цяла редица критерии като
типа, продължителността, действията и начина на прилагане на въпросната
мярка" (решение от 8 юни 1976 г. дело Енгел и др. срещу Холандия (Engel and
others v. The Netherlands).
Както вече беше посочено, по отношение на К. не е изготвяна заповед
за задържане по чл. 74 ЗМВР, каквато всъщност е и разпоредбата на чл. 11 ал.
9
6 т. 1 от Инструкцията, според която заповед за задържане не се издава на
лица, за които е постановено принудително довеждане или са задържани по
реда на НПК. Извършвайки преценка на конкретното положение на
жалбоподателя за времето от 16.00 часа на 19.12.2022 г. до 12:20 часа на
20.12.2022 г., съдът обаче формира извод, че жалбоподателят И. К. е бил
лишен от свобода и задържан. Няма спор и се установява от доказателствата
по делото, че с постановление от 05.12.2022 г. на разследващ полицай Р. Д.,
водещ разследването по досъдебно производство ЗМ № 1914/2022 г. по описа
на 06 РУ - СДВР, на основание чл. 120 ал. 3 НПК жалбоподателят И. К. бил
обявен за общодържавно издирване с мярка "Принудително довеждане" в
качеството на свидетел по горепосоченото досъдебно производство с
указание, че при установяването му жалбоподателят следва да бъде
принудително доведен в сградата на 06 РУ - СДВР за разпит. Следва изрично
да се посочи, че за обжалване постановлението на разследващия орган е
предвиден друг ред в чл. 200 НПК - пред прокурора, поради което и
законосъобразността на постановлението на разследващия полицай, с което
жалбоподателят е обявен за ОДИ с мярка "принудително довеждане" не е
предмет на настоящото произнасяне. Предвид горното са неотносими
възраженията на жалбоподателя, че е можел да бъде открит на домашния си
адрес, на адреса си по месторабота, както и че не е бил редовно призован за
явяване пред разследващия орган, поради което и съдът не ги обсъжда.
Независимо от формалното основание за задържането му обаче -
постановеното спрямо него като свидетел по досъдебно производство
принудително довеждане, при изследване на положението му през
горепосочения период се установява, че по отношение на него е осъществено
задържане като принудителна административна мярка по чл. 72 ЗМВР,
въпреки липсата на основания от посочените в чл. 72 ал.1 ЗМВР и въпреки
липсата на съставена заповед за задържане. Доколкото съдът намира, че се
касае именно за приложение на принудителната административна мярка по
чл. 72 ал. 1 ЗМВР, то липсата на съставена заповед с реквизитите по чл. 74 ал.
2 ЗМВР за задържането на жалбоподателя се явява съществено процесуално
нарушение, доколкото на жалбоподателя по никакъв начин не са били
съобщени фактическите и правни основания за задържането му. В Решение на
СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г. е посочено, че „член 6, параграф 2
от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията
10
за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на
престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те
възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си.
Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти,
известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и
място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица
в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна
квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното
производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.“
В Решение на СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г. изрично е посочено и,
че не се „допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица
само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по
съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след
началото на същото“. Според настоящия съдебен състав няма основание да се
приеме различно разрешение в случаите, когато лицето е задържано на друго
основание, а не по подозрение за съпричастност към престъпление.
За да формира извод, че се касае за фактическо задържане на
жалбоподателя, а не за просто и кратковременно ограничение на правото му
на свободно придвижване, съдът съобрази на първо място, че въпреки липсата
на заповед за задържане, на жалбоподателя К. е предоставено да попълни
декларация по чл. 74 ал. 3 ЗМВР - че е запознат с правата си, както и за
намерението си да упражни или да не упражни правата си по чл. 74 ал. 2, т. 6,
букви "б" - "е". В ЗМВР не е предвидено такава декларация да се попълва от
лицата, по отношение на които е постановено принудително довеждане.
Напротив - съгласно разпоредбата на чл. 74 ал. 3 ЗМВР такава декларация се
попълва от "задържаното лице".
По отношение на К. е извършен и личен обиск, за което действие е
съставен протокол за обиск на лице рег. № УРИ 230р-52221/19.12.2022 г.
Съгласно чл. 80 ал. 1 ЗМВР полицейските органи извършват обиск на лице: 1.
задържано при условията на чл. 72, ал. 1; 2. за което съществуват данни, че
носи опасни или забранени за притежаване предмети; 3. заварено на място,
където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато
има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с
престъплението или нарушението; 4. за което има сигнал в ШИС за
извършване на специфичен контрол. Съгласно чл. 20 от Инструкцията преди
11
настаняване в помещението за задържане на задържаното лице се извършва
обиск от длъжностно лице от същия пол. Разпоредбата на чл. 20 ал. 3 от
Инструкцията предвижда, че всички вещи, намерени при извършения обиск,
се изземват и съхраняват. В случая жалбоподателят е настанен в помещение за
задържани лица в 06 РУ - СДВР на 19.12.2022 г. в 16:35 часа, а обискът е
извършен именно преди това - на 19.12.2022 г. в 16:00 часа. Всички вещи,
установени у жалбоподателя при извършения обиск, са били иззети и са му
били върнати срещу разписка след освобождаването му на следващия ден.
Съгласно чл. 11 ал. 6 т. 1 от Инструкцията лицата, за които е
постановено принудително довеждане, се записват в книгата за
пропускателния режим, като се отбелязват номерът и датата на
постановлението, с което е разпоредено принудителното довеждане, органът,
който го е постановил, кой служител ще работи с лицето, както и точният час
на влизане и напускане на лицето на структурата на МВР; същите се
настаняват в помещения, различни от помещенията за задържане, и им се
осигурява непрекъснат контрол и наблюдение. Т.е. предвидено е, че докато
лицата, по отношение на които е поставено принудително довеждане,
пребивават в съответното звено на МВР, движението и свободното им
придвижване за времето на престоя им там биват ограничени, което се налага
с оглед естеството на функциите и характера на задълженията на служителите
на МВР и което е допустимо ограничение съгласно чл. 2 т. 4 от Протокол № 4
към КПЧОС, съгласно която правото на свободно придвижване може да бъде
предмет на ограничение в определени зони, като ограниченията трябва да са
въведени в съответствие със закона и да са оправдани от гледна точка
обществения интерес в едно демократично общество. Независимо от това
обаче в горецитираната разпоредба от Инструкцията е прокарана ясна разлика
между задържаните лица по чл. 72 ЗМВР и лицата, спрямо които е
постановено принудително довеждане, като е предвидено, че последните се
настаняват в помещения, различни от помещенията за задържане. В случая
обаче жалбоподателят И. К. в 16.35 часа на 19.12.2022 г. е настанен именно в
помещение за задържане, което се установява и от показанията на
свидетелката Х., която заявява, че жалбоподателят е показал на нея и на
адвоката си помещението, където е прекарал нощта.
Следва да се посочи и че по отношение на жалбоподателя К. не се
12
установява да е било налице кое да е от основанията по чл. 72 ал. 1 ЗМВР, при
които полицейските органи могат да задържат лице. Разпоредбата на чл. 72 ал.
1 т. 6 ЗМВР предвижда възможност полицейските органи да задържат лице,
обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във
връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за
арест. В случая жалбоподателят е бил обявен за общодържавно издирване, но
не с цел "задържане", а с мярка "принудително довеждане". В чл. 72 ал. 1
ЗМВР не е предвидена възможност полицейските органи да задържат лице, по
отношение на което е постановено принудително довеждане, до извършване
на съответното процесуално - следствено действие с негово участие, както са
процедирали органите на 06 РУ - СДВР в настоящия случай - освободили са
жалбоподателя едва след като на 20.12.2022 г. за времето от 10:25 часа до
10:50 часа от разследващ полицай Р. Д. е бил проведен разпит на
жалбоподателя като свидетел по досъдебно производство ЗМ № 1914/2022 г.
по описа на 06 РУ - СДВР. Не може да се приеме, че продължаващото
задържане на жалбоподателя К. е било необходимо с оглед изчакване явяване
на адвоката, който жалбоподателят е посочил, че желае да го представлява.
Съгласно чл. 122 ал. 1 НПК свидетелят има право да се яви на разпит с
адвокат и да се консултира с адвокат по време на разпита си. Упражняването
на това право не може да има за последица продължаващото задържане на
лицето.
Предвид всичко изложено и с оглед извода за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон, съдът намери, че жалбата е основателна и фактическото
задържане на жалбоподателя И. К., извършено от полицейски орган при 06 РУ
- СДВР на 19.12.2022 г. в сградата на 06 РУ – СДВР, следва да бъде обявено за
незаконно.
При този резултат от производството право на разноски на основание
чл. 143 ал. 1 АПК има жалбоподателят, който претендира присъждане на
такива чрез процесуалния си представител. Съгласно разпоредбата на чл. 226,
ал. 3 АПК при повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по
сторените в предходните съдебни инстанции разноски. В приложения по
делото договор за правна защита и съдействие (л. 13 от материалите по НАХД
№ 13843/2023 г. по описа на СРС, НО, 109 състав) е отбелязано, че правната
помощ на жалбоподателя е предоставена на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 от
13
Закона за адвокатурата. В този случай съгласно чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. Съгласно чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Съгласно чл. 8 ал. 2 т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл.
изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) по дела по ЗМВР възнаграждението е 750, 00 лева.
В решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С- 438/22, във връзка с
преюдициално запитване, отправено от СРС, е прието, че "Чл. 101, § 1 от
ДФЕС, във вр. е чл. 4, § 3 от ДЕС, следва да се тълкува в смисъл, че ако се
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер е национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е
длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.
При наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели..." Посочено е и че "...националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за
разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги."
От горното е видно, че посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г.
размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, който
разглежда делото /в този смисъл Определение № 4941 от 18.04.2024 г. по адм.
д. № 2438/2024 г. на ВАС, І отд., Определение № 3814 от 01.04.2024 г. по адм.
д. № 3173/2024 Г. на ВАС, ІІ отд./.
14
За да се определи справедливия и обоснован размер на
възнаграждението, дължимо на процесуалния представител на жалбоподателя,
следва да се проследи процесуалното развитие на делото. От страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е изготвена жалба, въз основа
на която е образувано производството по НЧД № 740/2023 г. по описа на СРС,
НО, 18 състав, по което не са провеждани открити съдебни заседания, а
производството е прекратено и е изпратено по подсъдност на АССГ, където е
образувано производството по адм. дело № 740/2023 г. по описа на АССГ, 35
състав, по което също не е провеждано открито заседание, а с определение №
4899/08.06.2023 г. съдът е прекратил производството. Срещу определението за
прекратяване от процесуалния представител на жалбоподателя е подадена
частна касационна жалба, въз основа на която е образувано производството по
адм. дело № 9042/2023 г. по описа на ВАС, V отделение. По посоченото
производство също не е провеждано о.с.з. и с определение № 9417/10.10.2023
г. съдът е обезсилил определението, постановено по адм. дело № 740/2023 г.
по описа на АССГ, и е изпратил делото на СРС по компетентност. Пред СРС е
образувано производството по НАХД № 13843/2023 г. по описа на СРС, НО,
109 състав, по което са проведени две съдебни заседания, като и в двете се е
явил процесуален представител на жалбоподателя. След това в
производството по дело № 6820/2024 г. по описа на АССГ, XXIV касационен
състав е проведено едно съдебно заседание, в което процесуален представител
на жалбоподателя не се е явил. От страна на процесуалния представител на
жалбоподателя е бил подаден отговор на касационната жалба, депозирана от
ответника. В производството по НАХД № 14901/2024 г. по описа на СРС, НО,
94 състав, са проведени три съдебни заседания, от които ход на делото е даден
в едно заседание, а процесуалният представител на жалбоподателя се е явил в
две от тях. Предвид горното съдът намира, че за оказаното процесуално
представителство на жалбоподателя по НЧД № 740/2023 г. по описа на СРС,
НО, 18 състав и по адм. дело № 740/2023 г. по описа на АССГ, 35 състав
следва да бъде присъдено на адв. С. възнаграждение в размер на 500, 00 лева,
доколкото процесуално представителство с явяване в о.с.з. не е
осъществявано. Идентичен размер на възнаграждението следва да бъде
определено и за процесуално представителство в производствата по адм. дело
№ 9042/2023 г. по описа на ВАС, V отделение и по дело № 6820/2024 г. по
описа на АССГ. За процесуално представителство по НАХД № 14901/2024 г. и
15
по НАХД № 13843/2023 г. - и двете по описа на СРС, на процесуалния
представител на жалбоподателя следва да бъде определено възнаграждение в
размер на по 750, 00 лева, доколкото процесуалния представител на
жалбоподателя е участвал в събирането и проверката на доказателствата,
както и е изложил конкретни доводи в подкрепа на тези в жалбата. Така съдът
намира, че общото възнаграждение, което следва да се присъди на адв. С.
следва да е в размер на 3000, 00 лева. Следва да се посочи, че при определяне
размер на адвокатското възнаграждение не следва да се вземат предвид и
пътните разноски за явяване на адвоката за участие в съдебни заседания.
Съгласно чл. 2 ал. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа при процесуално представителство, защита и съдействие,
осъществявано в съдебни и административни учреждения, намиращи се извън
населеното място, в което е кантората на адвоката, във възнаграждението,
определено по реда на тази наредба, не се включват сумите за пътни разходи и
престой.
Отделно, жалбоподателят е направил разноски за заплатени държавни
такси в размер на общо 40, 00 лева, които също следва да му се присъдят.
Така мотивиран и на основание чл. 172 ал. 1 АПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕЗАКОННО фактическото задържане на И. С. К.,
ЕГН **********, извършено на 19.12.2022 г. от полицейски орган при 06 РУ -
СДВР в сградата на 06 РУ – СДВР.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 ал. 1 АПК вр. чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на
адв. С. В. С. от АК - П. с адрес гр. П. бул. "Цар Борис III Обединител" № 54,
лява секция, ет. 4, ап. 25, личен номер **********, сумата от 3000, 00 лева
/три хиляди/ лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 ал. 1 АПК Столична дирекция на
вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на И. С. К., ЕГН **********, с адрес гр.
София, жк "********" 27, вх. А, ет. 7, ап. 19, сумата от 40, 00 лева
/четиридесет/ лева - разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на
страните - на жалбоподателя И. К. /чрез адв. С. С./ и на ответника -
16
полицейски орган при 06 РУ - СДВР.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17