Р Е Ш Е Н И Е
22.07.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II
гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
03.07. 2020
на Година
Иван
Димитров
В публично съдебно заседание в следния
състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседат:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 2204 2019
дело № по описа за г.
Л.П.К., ЕГН **********,
адрес: ***, е предявила срещу СОУ „Св. Паисий
Хилендарски", адрес: гр. Дупница, ул. „Страхил войвода" № 5, иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата 25 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, свързани с
увреждане на здравето й и явяващи се пряка и непосредствена последица от
негативното и тенденциозно отношение на директора на учебното заведение към
нея, както преди уволнението, така и след възстановяването й на работа от съда,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното заплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищцата сочи, че с трудов договор от 1988 г. била
назначена на длъжност "старши учител" в ответното училище. През 2013
г. директорът на учебното заведение започнал да упражнява спрямо нея
емоционален и психически тормоз: изисквал обяснения, твърдейки, че е събирала
пари от ученици и родит, които присвоила, че се държи зле с децата, че родит не
желаят да записват децата си в нейния клас. Разпределението на часовете било
правено в неин ущърб.
Това лично и персонално негативно отношение към ищцата
водело до ежедневно натрупване на нервно напрежение и се отразило на здравето й
- развила захарен диабет ІІ-ри тип и се наложило да бъде лекувана нееднократно.
Със заповед № 1458/10.09.2014 г., на директора на СОУ
„Паисий Хилендарски" трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на
основание чл.328, т.12 от КТ. Ищцата счита, че липсва обективна причина за
прекратяване на трудовото правоотношение с описаната заповед № 1458/10.09.2014
г., а уволнението било резултат от отношението на директора към нея.
Съдът отменил уволнителната заповед и възстановил
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. На 22.02.2016 г., след влизане в сила на съдебното решение, се
завърнала на работа. Ежедневно била викана от директора на учебното заведение и
й било
повтаряно да подаде молба за ранно
пенсиониране. След като отказала, й било заявено от директора, че „започва да я дебне".
Колеги - учит в учебното заведение сподли с нея, че
директорът им е забранил да говорят с нея.
На 23.02.2016 г. сутринта, преди първия час, отново
имало закани от страна на директора на училището. Трудно и с голямо вътрешно
напрежение успяла да проведа часа, а в междучасието й станало зле. Нейна
колежка се обадила на сина й, който я превозил до Спешна помощ. В това време директорът на училището вдигнал скандал и
заявил на ищцата, че „прави циркове", че е „симулант", че нищо й
няма.
Заради здравословното й състояние след прегледа в
спешния център ищцата била консултирана с психиатър и постъпила на лечение в
психиатрично отделените.
Директорът продължил да упражнява психически и
емоционален тормоз: свел до минимум часовете й, настроил колектива срещу нея,
като разпространявал различни слухове - че злоупотребявала с пари, събирани от
родит и т.н.
Здравословното състояние на ищцата се влошавало, като
се наложило нееднократно да бъде лекувана и от смесено тревожно-депресивно
разстройство.
Понастоящем ищцата е със силно увредено здраве, като
счита, че състоянието й е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
негативното и тенденциозно отношение на директора на ОУ „Паисий
Хилендарски" към нея.
В постъпилия писмен отговор се оспорва основателността
на иска и се твърди, че липсват тенденциозни действия на директора по отношение
на ищцата, както и причинна връзка между негови действия и заболяванията,
описани в исковата молба. Направено е възражение за погасителна давност за
вредите, претендирани за период, по-далечен от пет години преди датата на
завеждане на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
както и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С доклада по
делото е прието за безспорно, че ищцата с трудов договор от 1988 г. била
назначена на длъжност "старши учител" в ответното училище; със
заповед № 1458/10.09.2014 г. на директора на СОУ „Паисий Хилендарски"
трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.328, т. 12 от КТ,
като впоследствие съдът отменил уволнителната заповед и възстановил ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност.
Във връзка с
твърдяното влошаване на здравословното състояние ищцата е представила 4 бр.
епикризи от 2016 г. с диагноза „смесено тревожно депресивно разстройство“ и 2
бр. експертни решения от 2015 г. и от 2016 г. за определяне на намалена
работоспособност за диагностициран захарен диабет ІІ-ри тип и смесено тревожно
депресивно разстройство.
С отговора
ответникът е представил 2 бр. доклади от 2013 г. съответно от помощник-директор
и от педагогически съветник в ответното училище относно постъпили оплаквания от
родит срещу ищцата и относно пропуски в дейността й по организиране на
родителски срещи.
Представени са и други документи, неотносими
към предмета на доказване, поради което не следва да се обсъждат.
Видно от
заключението на вещото лице-психиатър по назначената съдебно-медицинска
експертиза, при ищцата е налице продължаващ във времето отговор на стресогенно
събитие, довело до посттравматично стресово разстройство, което с времето би
могло да отшуми, но в някои случаи може да придобие хроничен характер и да
доведе до трайна промяна на личността.
От показанията на свидетте Ц.Ш. и Г. се установява, че са в близки отношения с
ищцата от много години. В разговорите с тях тя споделяла за проблеми с
директора на училището, в което работи – упражняван натиск да напусне работа.
Вследствие на оказвания от директора
психически тормоз се влошило здравето на ищцата и се наложило да се
лекува в психиатрично отделение; според свидетте тя се променила видимо, не
била същия човек, при описанието на поведението на директора изглеждала
разстроена и плачела.
Свидетте и – учит в ответното училище, твърдят, че не са
присъствали на пререкания между директора и ищцата, като свидетелката е чувала за такива пререкания. И двете
свидетелки сочат за случай отпреди 4-5 години на оплаквания от родит във връзка
със събрани от ищцата пари, като свидетелката твърди, че имало родит, претендиращи тя в
качеството на възпитател на класа на ищцата да им върне взетите от ищцата пари.
Според свидетелките броят часове на ищцата бил, колкото този на останалите учит.
При така
установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното от правна
страна:
Предявеният иск, включително след оставянето на исковата молба без движение
и постъпилата уточнителна молба /л.10/, е с правно основание чл.49 от ЗЗД и в
тежест на ищеца е да докаже, че са налице всички елементи от фактическия състав
на посочената разпоредба: механизма на причиняване на вредите, вида и размера
на вредите, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работа, както и да са причинени вследствие противоправно деяние
при или по повод на възложената работа, причинна връзка между вредите и
противоправното поведение на причинителя; причинителят да е действал виновно,
като вината му се предполага до доказване на противното.
Твърдените от ищцата обстоятелства са за проявявано в значителен период от
време негативно и тенденциозно отношение на директора на учебното заведение към
нея, довело до причиняването на вредите, чието репариране се претендира. От
показанията на разпитаните по нейна инициатива свидет се установи, че
възприятието на ищцата било за оказван й от директора натиск и психически
тормоз, за да напусне или да се пенсионира.
Съгласно разясненията, дадени с т.2 на Постановление № 9 от 28.XII.1966 г.,
ППВС, отговорност по чл.49 ЗЗД не възниква, когато увреждането е резултат на
лични отношения между причинителя и увредения, макар и тези лични отношения да
са възникнали при или по повод изпълнението на възложената работа. Безспорно е,
че възложената работа на директора на училището не включва оказване на натиск
върху учитте да напуснат и прекратят трудовите си правоотношения. По делото
липсват твърдения и доказателства за оказван психически тормоз от директора на
училището като типичен начин на поведение, проявявано в отношенията с
останалите учит, освен с ищцата.
Следователно както твърденията на ищцата, така и събраните доказателства,
установяващи нейните възприятия, сочат на проявявано лично отрицателно
отношение спрямо нея от директора на училището. Доколко тези възприятия
отговарят на обективно проявяваното отношение от директора не следва да бъде
обсъждано, предвид липсата на предявен иск срещу директора на училището.
С оглед на извода, че евентуално причинените вреди са резултат от лични
отношения между причинителя и увредения, предявеният иск по чл.49 ЗЗД срещу
работодателя на днквента е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на стойност 1000 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно
основание чл.49 от ЗЗД на Л.П.К., ЕГН **********, срещу СОУ „Св. Паисий
Хилендарски" – гр. Дупница, за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, свързани с увреждане на здравето й и явяващи се пряка и непосредствена
последица от негативното и тенденциозно отношение на директора на учебното
заведение към нея, както преди уволнението, така и след възстановяването й на
работа от съда, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА
Л.П.К., ЕГН **********, да
заплати на СОУ „Св. Паисий Хилендарски" направените разноски по делото
за
заплатено адвокатско възнаграждение на стойност 1000 лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: