№ 516
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513195 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20173477/18.08.2021 г. по гр.д. № 20159/2019 г. по описа на СРС,
26 състав Б. Ц. Н. е осъден да заплати на етажните собственици на адрес гр. София,
община Столична, район Лозенец, ул. „******* сумата от 1121 лева, представляваща
разходи за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост и вноски
за „Ремонт и обновление“ за периода от м. 08.2014 г. – м. 03.2019 г. С решението
производството е прекратено в частта, с която са приети за разглеждане насрещни
искове с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, подадени от Б. Ц. Н..
Срещу решението, в частта, с която предявените първоначални искове са
уважени е постъпила въззивна жалба вх. № 25140082/17.09.2021 г., подадена от Б. Ц.
Н., в която не са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. С
писмена защита вх. № 35435/08.06.2022 г. процесуалният представител на въззивника
е посочил, че с решението си първоинстанционният съд не е направил разграничение
на понятия неотложен, необходим и основен ремонт. Излага мотиви относно
решенията, които следва да бъдат взети предвид от общото събрание при
необходимост от извършване на ремонт. Моли решението да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което претенцията на въззивника да бъде уважена.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
1
25153332/19.10.2021 г., подаден от Етажна собственост гр. София, район Лозенец,
ул********* с която се поддържат съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 20159/2019 г. по описа на СРС, 26 състав е
образувано по искова молба, подадена от Етажна собственост гр. София, район
Лозенец, ул********* с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 49, ал. 1, чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от Закон за управление на етажната
собственост (ЗУЕС).
Ищецът твърди, че Б. Ц. Н. притежава апартамент № 16 в етажната собственост.
Твърди, че с решение на общото събрание на етажните собственици от 14.08.2014 г.
всички собственици и ползватели в етажната собственост са задължени да заплащат
консумативни разходи общо в размер на 7 лева, разпределени, както следва – 4 лева за
фонд ремонт и обновление, 2 лева – за почистване и 1 лев за ток на стълбището.
Твърди, че в периода от август до октомври 2014 г. длъжникът не заплащал дължимите
консумативни разходи. С Решение на общото събрание от 13.11.2014 г. разходите се
променили, както следва: 6 лева за фонд ремонт, 3 лева – почистване и 1 лев – за ток
на стълбището, като за периода от 11.2014 г. до юли 2016 г. длъжникът продължава да
не е заплащал нито една от сумите. С решение от 29.07.2016 г. сумите са променени
като сумата от 6 лева – фонд ремонт, 2 за почистване и 0,50 лева – за ток на
стълбището на човек. За периода от 08.2016 – 30.03.2019 г. сумите не били плащани от
ответника. Общата сума за периода от 01.08.2014 г. до 31.03.2019 г. неплатените
вноски за фонд ремонт и обновяване и за управление на етажната собственост била 510
лева. Твърди, че на 14.04.2016 г. общото събрание взело решение за ремонт на покрива
на сградата като сумата, дължима от Б. Ц. била 470 лева, а на 18.04.2017 г. било взето
решение да бъде заплатена сума от 150 лева – сума за ремонт на асансьора. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1121 лева, представляваща дължими от
ответника вноски. Претендира направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Б. Ц. Н., с който
оспорва предявения иск. Поддържа, че ищецът не е юридическо лице и няма
самостоятелни права и задължения. Оспорва законосъобразността на решенията, взети
от общото събрание на етажните собственици на 14.04.2016, 14.08.2014, 13.11.2014 г.,
29.07.2016; 28.09.2016 и 18.04.2017 г.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че с
решения на общото събрание на етажните собственици са определени месечни вноски
за текущи разходи и фонд „Ремонт и обновяване“, както и е взето решение да бъдат
2
направени допълнителни вноски за извършване на неотложен ремонт на покрива и
ремонт на асансьора. Приел е, че предявените насрещни искове за отмяна на решения
на общото събрание на етажните собственици са недопустими, тъй като са предявени
след изтичане на 30 дневния срок за оспорването им по съдебен ред. Не било
установено извършено плащане на исковите суми, поради което са уважени и
предявените първоначални искове.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от
ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени от въззивника съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС предвижда, че разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят
поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, а съгласно чл. 50,
ал. 2, т. 1 от ЗУЕС се създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, средствата, в
който се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с
решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в
общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от
минималната работна заплата за страната. Основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да бъде установено при условията на пълно и
главно доказване, че общото събрание на етажните собственици е взело решение за
определяне на размера на разходите за управление и поддържане на общите части,
както и че в процесния период ответникът е бил собственик, ползвател или обитател на
обект в сграда в режим на етажна собственост. От събраните по делото доказателства, а
и не е спорно между страните, че Б. Ц. Н. е собственик на самостоятелен обект в сграда
в режим на етажна собственост – апартамент № 16, в гр. София, ул. „******* ет. II.
Установява се, че на 14.08.2014 г., 13.11.2014 г. и 29.07.2016 г. Общото събрание на
етажните собственици е взело решения, с които са определени вноски за управление на
етажната собственост (почистване и ток за стълбището), както и вноска за фонд
„Ремонт и обновяване“.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗУЕС, когато сградата или отделният
вход в режим на етажна собственост се нуждаят от неотложен ремонт, с решение на
управителния съвет (управителя) незабавно се отпускат финансови средства от фонда
по чл. 50, а когато във фонда по чл. 50 липсват средства или средствата са
недостатъчни, председателят на управителния съвет (управителят) незабавно свиква
3
общото събрание по реда на чл. 13, ал. 1 да приеме решение за набиране на средства за
извършването на ремонта. Решение за събиране на средства за ремонт на покрива и на
асансьор е взето от етажните собственици на 14.04.2014 г. и на 18.04.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е било да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил задължението си
да плати суми за управление и поддръжка на етажната собственост, както и за
допълнителни вноски за ремонт, съобразно решенията на общото събрание на
етажните собственици. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил
задължението си да заплаща определените от общото събрание на етажната
собственост вноски.
Правилно първоинстанционният съд не е разгледал предявените от ответника
искове по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, тъй като отмяна на незаконосъобразно решение на
Общото събрание на етажната собственост може да бъде подадена в 30-дневен срок от
оповестяването на решението. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК върху
ищеца е възложено задължението да докаже, че е собственик на индивидуален обект в
сграда в режим на етажна собственост, както и че е спазен преклузивния срок за
оспорване на взетите решения на проведеното Общо събрание. От събраните по делото
доказателства не се установява, че насрещната искова молба е подадена в срок. Нещо
повече, настоящият съдебен състав намира, че решението, в частта, с която е
прекратено производството в частта по тези искове е влязло в сила на 11.09.2021 г. и не
е предмет на въззивната жалба, подадена на 17.09.2021 г. Частна жалба против
решението, имаща характер на определение в прекратителната част, не е подадена в
законоустановения срок (указан и от районния съд), поради което и не следва да бъдат
обсъждани въведените едва с писмените бележки пред въззивната инстанция
съображения за неправилност на решението по насрещните искове.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 26 състав, решението следва да бъде потвърдено
изцяло.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъдат осъдени да заплатят
на въззиваемия направените във връззивното производство разноски в размер на 600
лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20173477/18.08.2021 г. по гр.д. № 20159/2019 г.
по описа на СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Б. Ц. Н., ЕГН-**********, гр.
4
София, район Лозенец, ул. „******* ******* на Eтажна собственост гр. София,
община Столична, район Лозенец, ул. „******* представлявана от А. Р. П. сумата от
600 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5