РЕШЕНИЕ
№ 695
гр. Бургас, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500719 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано е по повод въззивна жалба на
„Парадайз Бийч“ – ЕАД – гр.Несебър – ищец по предявения иск, срещу Решение
№58/04.03.2022г., постановено по гр.д.№413/21г. по описа на НРС, с което е отхвърлен
предявения от въззивното дружество иск за признаване за установено, че не дължи на
„Електроразпределение Юг“ – ЕАД – гр.Пловдив, сума в размер на 24689.09 лева,
представляваща допълнително начислена електрическа енергия в резултат на
установено непълно измерване количеството електрическа енергия и извършена
корекция на сметка за периода 19.06.2018г. – 23.07.2018г., за която сума е издадена
фактура №**********/01.02.2021г. за обект на потребление в гр.Св.Влас, ИТН
2734128.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът му да бъде уважен.
Оспорва извода на съда, че въпреки липсата на нормативна база за извършване на
едностранна корекция на сметка, предвид отмяната на ПИКЕЕ и изискването на чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ, съгласно общите правила на ЗЗД относно договора за продажба, ищецът
дължи заплащане на сумата, предмет на иска. Счита, че ответникът не се е позовал на
ЗЗД, а на ЗЕ и ПИКЕЕ-отм., относно приложението на които е налице практика и на
БОС, а съдът е приложил ЗЗД. Излага съображения, че не е налице виновно поведение
от страна на ищеца и осъществяване на неправомерен достъп до електрическото табло,
поради което не са налице условията за едностранна корекция на сметката.
Въззиваемият - ответник „Електроразпределение Юг“ – ЕАД представя н срока
по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него излага съображения за
потвърждаване на обжалваното решение, като посочва и се позовава на множество
съдебни актове, постановени от ВКС и съдилищата в страната. Според въззиваемия,
корекцията е извършена през време на действие на ПИКЕЕ и е спазена процедурата за
това. Обсъжда свидетелските показания и извършената съдебно – техническа
експертиза в тази насока.
1
Излага аргументи за приложимост на общото законодателство и в частност –
разпоредбите на ЗЗД относно договора за продажба, като посочва изобилна съдебна
практика в тази насока.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
намира, че чрез разпит на свидетели, извършване на съдебно – техническа експертиза и
от представените писмени доказателства, първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, относно качеството на ищеца
“ПАРАДАЙЗ БИЙЧ” ЕАД, на абонат на ответното дружество, с клиентски номер
**********. Последното е доставило електрическа енергия е за обект с ИТН 2734128 в
град Свети Влас, на който е монтиран електромер като средство за търговско
измерване с фабр.№ 3367900. На 23.07.2018г. служители в ответното дружество
извършили проверка в присъствието на представител на ищеца, за която са съставили
констативен протокол №420424/23.07.2018г., като констатирали, че електромер фабр.
№3367900 не е в класа на точност; същият е демонтиран и поставен в безшевна торба,
пломбирана с пломба №559200 за предаване за експертиза в ГД “МИУ” РО. На
12.04.2020г. е изготвена справка за коригиране на сметката за електроенергия от
служители на “Електроразпределение Юг”, според която на обекта на ищеца за
периода от 19.06.2018г. до 23.07.2018г. (34 календарни дни) са доначислени 44861 kWh
електроенергия за върхова тарифа с единична цена 0.1587 лв. и 0.15026 лв. на обща
стойност 6997,18 лева с включен ДДС, 74387 kWh електроенергия за дневна тарифа с
единична цена 0.1587 лв. и 0.15026 лв. на обща стойност 11600,20 лева с включен
ДДС, и 38974 kWh електроенергия за нощна тарифа с единична цена 0.1587 лв. и
0.15026 лв. на обща стойност 6 086,72 лева с включен ДДС, или общо доначислена за
периода електроенергия от 158222 kWh на стойност 24 684,10 лева с включен ДДС.
Първоинстанционният съд е установил, че на 26.10.2020г. е съставен
Констативен протокол №1294 от метрологична експертиза на средство за измерване,
при извършване на която не са установени механични дефекти на кутията, клемите, на
клемния блок на електромера; налице са необходимите обозначения на табелката на
електромера. Установено е, че знакът от метрологична проверка (пломба) №М13/04502
е унищожен, със следи от повторно пломбиране, както и фирмен знак (пломба) №
ЕМН/ЕМН също е унищожен, със следи от повторно пломбиране, поради което при
проверка на показващото устройство е отчетена грешка -64%. Въз основа на данните е
направен извод, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, при която
на електронната платка към куплунгите на трите токови вериги допълнително са
присъединени пластинки (шунтове), в резултат на което е изменена електрическата
схема. Така изменени техническите и метрологични характеристики на електромера и
преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение, извън
границите на допустимото; електромерът не съответства на техническите изисквания.
Издадена е коригираща на сметката за електроенергия сума в размер на 24684,10 лева и
е издадена фактура №**********/01.02.2021г., за което ищецът е уведомен, че на
основание чл.48 и чл.51, ал.2 от ПИКЕЕ ще му бъде коригирана сметката за ел. енергия
за периода от 19.06.2018г. до 23.07.2018г. Въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата
нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона съдът намира, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивите на първоинстанционния съд и
в тази им част, въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже:
Задължителната практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК
(обобщена и в Решение №115 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр.д. №4907/2014 г., IV г.о.,
ГК), бе категорична в изводите си, че липсва законово основание за едностранна
корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на електрическа
2
енергия, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без
да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.
След приемане на изменения в ЗЕ – чл.98а и чл.83 и приемането на ПИКЕЕ –
2013г., за периода на действие на последния (16.11.2013г. – 06.02.17г. без текстовете на
чл.48, 40, 50 и 51 и до 21.02.2018г. – отмяна и на тези текстове,) беше налице законово
основание за извършване на едностранна корекция. Но с редица актове на ВКС -
Решение №111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.д. №1650/2014 г., I т.о., ТК, Решение
№118/18.09.17г. на ВКС по т.д.№961/2016г. второ т.о. ТК, Решение № 173 от
16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК, касационната инстанция
приемаше, че правото на едностранна корекция не е безусловно; възможността
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия бе призната само ако последният е изпълнил
задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка. Като задължителна за съдилищата, тази практика се прилагаше от
настоящия състав.
С последващи актове, в т.ч. Решение №124/18.06.2019г. по гр. д. 2991/2018 г.,
касационната инстанция прие, че „ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал.
1, т. 6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде
поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче
не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред“. Последното решение на върховната
инстанция, чиито изводи се споделят от настоящия състав, възприема правото на двете
страни да установят в спорното съдебно производство, при условията на
равнопоставеност, правилно и законосъобразно ли е извършена корекция на сметката
на съответен абонат, потребил ли е той, количеството ел. енергия, дължи ли се цена
по-висока от тази на некоригираната му фактура. Въпросът за предвиждането на ред за
уведомяване на потребителя на ел. енергия за извършената корекция следва да се
изключи от обсъждане, в контекста на неоснователно обогатяване. Поради това и не
следва да се обсъжда наличието или липсата на специален ред за уведомяване на
клиента за корекция, доколкото и съобразно чл.56 ПИКЕЕ – 19г., абонатите получават
уведомителни писма за изготвените корекции от оператора на съответната мрежа.
Извън казаното, уведомяването на абоната няма конститутивно, а само декларативно
действие, т.е. не се отразява върху възникването на задължението за заплащане на
доставена и използвана стока/услуга, в т.ч. и при установяване на неправилно
отчитане/неотчитане на консумирани ел. енергия и мрежови услуги
Независимо от съществуването на подзаконовите нормативни актове – ПЕКЕЕ,
както и специалните закони – ЗЕ, правоотношенията между електроразпределителните
дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникват по силата на
договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия.
„Специалната регламентация в ЗЕ не изключва за неуредените случаи приложението
на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на
продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено
определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по -
малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът
дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди
приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по
адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.2017 г. и № 3879/2017 г., в сила от
23.11.2018 г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за
продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съгласно константната
практика на ВКС, изразена в решения на състави, постановени по чл. 290 ГПК при
неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане
на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с
дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални
неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от
потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от
3
действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на
отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. (Решение № 60216 от 5.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 3712/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Зоя Атанасова). В
т.см. и Решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Геновева Николаева.
В настоящия случай установено и от извършената съдебно – техническа
експертиза, върху средството за техническо измерване, отчитащо доставената и
ползвана от ищеца електрическа енергия е налице механично въздействие, на
електронната платка към куплунгите на трите токови вериги допълнително са
присъединени пластинки (шунтове), в резултат на което е изменена електрическата
схема. Тази нерегламентирана намеса е довела то отчитане на потреблението с -64%.
Поради това ползващият се от намесата, дължи да заплати реално доставената
електрическа енергия.
Оплакванията във въззивната жалба, че щом корекцията е извършена по реда
на ЗЕ и ПИКЕЕ, съдът не може да прави изводи, основани на ЗЗД, не се споделят от
БОС. Съдът служебно издирва и прилага закона, без да е необходимо някоя от страните
да се позовава на него.
По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че проверката,
констатациите и извършената едностранна корекция са законосъобразни. Ищецът
дължи заплащане на посочените във коригиращата фактура суми. Искът за
установяване на тяхната недължимост е неоснователен. Решението на Несебърски
районен съд, постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
В полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят направените съдебно
– деловодни разноски, в размер на 360 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №58/04.03.2022г., постановено по гр.д.№413/21г.
по описа на Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА “ПАРАДАЙЗ БИЙЧ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Несебър, улица Любен Каравелов № 15, хотел “Мариета Палас”,
представлявано от Венелин Стоянов Ташев, ДА ЗАПЛАТИ на “Електроразпределение
Юг” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, улица
Христо Г. Данов № 37, сума в размер на 360 лв. представляваща направени по делото
разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4